Първи пръски дъжд. Вали. Сиви облаци бавно скриват слънчевия диск. Поредният леден дъжд. Капки се стичат по прозореца. Бавно се свлича ручейче от прах и дребни боклуци. Нейде далеч светят фаровете на заблуден автомобил. Тихо е, само трополенето по прозореца и ламаринения покрив раздират тишината. Не чувам дори собственото си дишане. Мигът изтича. След него идват втори и трети. Стоя до прозореца безмълвен. Нима това е моят град. Къде изчезна писъкът на птиците, къде е суматохата.
Едрите капки дъжд отмиха всичко. Застудява. Надявам попадналото под ръката ми яке и излизам. Тръгвам сам по улицата. Срещу мен се е забързала възрастна дама. Не носи чадър. Дъждът я е хванал по пътя към дома. Задухва вятър. Студена тръпка пробягва по прогизналото ми тяло и кара косъмчетата по ръцете ми да настръхват. Паля цигара. Вървя бавно по прашната изтормозена улица и вдишвам цигарения дим. Топлия въздух прониква дълбоко в дробовете ми и ме сгрява. Пак вятър, но този път по силен и по студен. Тялото ми се свива под напористия студ.
Рекички дъждовна вода се стичат по лицето ми. Но аз не ги усещам. Продължавам да вървя. Последните отблясъци на слуънцето изчезват зад хребета. Настъпва мрак. Дъждът намалява. Бавно продължавам по една странична пресечка. Чудя се какво ме накара да излезна в дъжда. Нейде чувам песента на птица. Не мога да я позная. Може би е славей, а може би кос. Не искам да мисля за нея. Паля втора цигара. Вдишвам дълбоко и задържам горещината в дробовете си докато от очите ми не бликват сълзи.
Замислям се как един летен дъжд успя да отмие шумът и мръсотията на града. Свивам по пътя водещ към старото училище. От един близък прозорец весело играе погледа на малко момченце. Смее се. Толкова весел и невинен е смехът му. Нищо не е видяло то от живота. На никому зло не е правило. Но ще мине време и то ще стане като другите. Ще научи що е болка и самота. Ще се научи да удържа ударите на нелепата съдба.
Ето го старото училище. Толкова години минаха от времето, когато за първи път пристъпих окичения с цветя праг. Дали са десет, дали повече. Не зная. Но сякаш беше вчера. Налягат ме спомените за краткото ми детство. Чувам пак песните и глъчта на децата в училищния двор. А сега е пусто. Не, моето място не е тук. Време е да продължа напред. Захвърлям угарката от изгасналата в ръката ми цигара в канавката. Поточе от кал я поема към близка шахта. Дъждът е измил прахта и тук. А дали това чудо на природата може да е изтрие и тъгата в сърцето ми.
Връщам се назад и сядам на сухия праг пред училището. Небето се избистря и първите звезди надават поглед отгоре. Нощта е настъпила, а аз съм сам. Няма кой да ме стопли. Май само песента на заблуден щурец ме съпътства. Тръгвам си. Достатъчно тъга натрупах днес. Чудя се дали за всеки живота е такъв, какъвто е моят. Дали има някой, който може да ме разбере. Дали има някой, който да ме заобича заради това, което съм. Дали някой ще дойде с мен на разходка в дъжда. Дали някой ще ме стопли в прегръдките си...

Има. Винаги има някой за когото си заслужава да бродиш и в дъжд и в сняг, и в студ и в летните жеги. Винаги има някой за когото да дадеш всичко свое. Винаги има някой за който да дадеш живота и мечтите си. Винаги има в какво да вярваш. Изгубиш ли вярата си губиш и мечтите си. А с мечтите си отива и смисъла на жовота, и самия живот. Този някой рано или късно идва. Само трябва да не се отказваш, да търсиш навред. И когато най малко очакваш, лицето което най малко очакваш се оказва ЧОВЕКА. Търси. Аз търсих, и намерих. И сега съм най щастливият човек. Търси ти и ти ще намериш. Само вярвай в себе си и в истинската ...

Мдаа...прав си. Животът до МОМЕНТА е търсене, преследване. Но когато дойде МОМЕНТА, настъпи СРЕЩАТА, става друг - чист и ИСТИНСКИ - като в детския свят на мечтите. Струва си да търсиш НЕЯ, самото намиране е радост. Хубаво разказче...

TT2, този подпис ти ли си го си измисил сьм?

Simple and clear - ДА.

Хубав и - дълбоко човечен е и буди размисъл.Харесва ми.Ми браво.

L-I-N-K,
?‚?????° ???? ???????????????? ?????????? ???µ?‰?°. ???µ?‰?°, ???????‚?? ???????°???? ?????? ???°?·???» ?? ???µ?±?µ ???? ?? ???µ?‰?° ???????‚??... ?±???… ???????°?» ???° ?·?°?±???°???? ???µ???????¶ ?·?°???????°????. ?????‚???????‚ ?·?° "???°?»?????? ?‡?????µ??" ?? ?????»?µ?????? ?????°?? ?µ ?????????????????‚ ???µ?????µ???°???‚ ?? ???°???µ?‚?? ?µ?¶?µ?????µ?????µ ?? ???µ ???°?????°??, ?‡?µ ?‚?? ???? ?????????» ???° ???? ???µ?„?????????°?? ?‚???»???????° ?????±???µ.
?§?????µ?? ???????°???? ?? ?µ ?‚???????µ?». ?’?????°???? ???µ ?µ ???‚???µ?????» ?????? ???µ??. ?? ?°???? ?‚?? ???°??-???°?????°?? ???? ?? ???°???µ?????», ?°?· ?±???… ?±???» ?‰?°???‚?»???? ?·?° ?‚?µ?± ?? ?‚?? ?¶?µ?»?°?? ?????????? ?????????‚???? ???????µ???‚??.

?”?°???? ?????????? ???µ ???°???°???° ???° ?????????????°?? ???‚???????? ?? "?????‚?????????°?‚?°"... ?·?°?‰???‚?? ???????µ???° "?????‚?????????°?‚?°" ???µ ?????????????° ?? ???µ??. ???°???? ?‚?µ ???????µ?‚???°??, ?±?????? ?????????µ?? ?? ???µ?·?°??????????. ?????? ???µ ???? ?????????µ??, ?‰?µ ?? ?·?°?????±????. ?????? ???‚?°???µ?? ?·?°?????????? ?? ?????????????·?°?? ?????? ???µ?? - ?‰?µ ?‚?µ ?????°?¶?µ. ?’???????°?? ????.