Денят беше хубав ,въпреки че бе зима.Аз седях кротко на маса ,доведен от някаъв сън.Грешката да отида онази нощ бе моя ,никой не ме караше ,не бях принуден.След 2 мунути в кръчмаата влезе човек с роба ,влачещ меч.Мъжът бе висок 1,80,бяла раса,виждаха се само ръцете и устата ,този или по-точно това създание видях в съна си.То се преближи и седна до мен ,сервитьора дойде ,но с махване на ръка войнат го изпрати.Не след дълго в стаята прелетя душа ,невярвах на очите си ,дух който се заби в огъня.Жеравата почна да се надига и изведнъж изплю пет скелета (кости и кокали) ,това ме изуми.Те тръгнаха към нас ,изведнъж мъжът до мене, който съвсем спокойно може човек да нарече сянка ,се обърна ,вдигна ръце и огнена стена мина през създанията ,който се пръснаха при допира с огъня.След този феномен от жеравата изкочиха три души който се вселиха в хора и превърнаха безпомощните човеци в зомбита .Те вървяха през оганя, който се бе разпрострял из цялото помощение,стигнаха почти до нас,когато видях магьосника пред мене със стисната китка в юмрук.От китката излезе синьо кълбо и повали едното създание ,второто се приближи достатачно за да успее войнът да го разсече.Третият замахна към героя ,но аз взех ножа си и отрязах главата на последното зомби.След това мъжът стана и излезе ,аз го последвах.Незнам защо го направих ,но чувствах ,че трябва ,така започнаха мойте приключения.

Дневникът на боец от миналото

П.П Моля кажете си мнението.За сянката,магьосникът,войнът и понякога мъжът(изцяло в тази глава) съм използвал едно и също лице.

За любителите на "Матрицата 2000" новата глава излезе.А за тези на "Зенс" ще трябва да почакате.

Абе ти си неуморим :РРР
На мен ми харесва. Имам и няколко съвета към разказа ти.
В следващите си глави добавяй по-един герой и оплитай историята повече. Иначе като начало ( не че съм разбирач :Р ) е много добре замислено. Потайно не се знае каде се намира героят нито кой е той. Онзи странен човек ( сянката ) и онези чудовища и духове. ако продължаваш така ще стане доста добър разказ.
Пожелавам ти успех.

П.С. Как можеш да измисляш толкова много историй наведнъж :Р

Глава 1
Началото на края

Страникът вървеше по заснеженият път ,който водеше към Деисвенткос.Деиственткос беше град с малки размери.Кръчмата беше отделена от градът ,а църквата бе водена от поп ,който по-скоро бе дявол ,но все пак това бе моето родно място,моят дом.След три метра щяхме да видим градът ,в който и да бе избухнал пожар едва ли щяхме да забележем.
Най-накрая го видяхме ,но това не бе тихото място ,а гробище в жар .Града гореще ,а от там не се чуваха писъци само тишина ,странно не се чуваше ужасен глас или пищене ,само тишина.
Аз бях втрещен ,родното ми място бе надгробна плоча.Сега бях готов да.......

...Защо....защо....не умрях ,да смърт.Но неееее не мога сега ,не и сега ,след триста хилядолетия ,да тогава ,а сега дойде денят на моята разплата, да,не,да сега е времето....да....сега....огън,смърт,кръв,ужас,унищожение......край.....


След секунди разбрах ,че сънувам с отворени очи ,но какъв бе демоничният глас в главата ми ,но сега нямаше значение.Спътникът ми напредваше ,а аз стоях тук.Настигнах го до минута-две с мисли за хората ,който познавах и, който сега бяха част от гробището.
Вече бяхме пред портите без да знаем ,какво ни очаква вътре.Влязохме в пеща.Сградите на някогашното градче бяха полусрутени ,огънят бе облял и кладенеца ,но това бе невъзможно.
-Помощ,помощ,помогнете!
Един слаб мъж на някъде около осемдесет бе притиснат от дърво ,притекох се на помощ ,но когато се доближих достатачно таванът се срути и повлече безпомощното тяло на стареца.Това ,което видях този ден бе първият от хилядите.Лечебницата гореше и аз се запътих да видя дали нямаше нещо.За късмет открих две противоотрови,една стъкленица с мана и четир животоподържащи.Късметат бе на моя страна на този ден ,защото след броени минути се чу взрив от хълма ,където се намираше кръчмата.
Тези шишета можеха да ме спасят от рана ,но за враг ми бе нужно оръжие, с което да се защитавам ,а единственото място бе "Дай си парите на Сали".Когато стигнах до магазина видях продавача седнал с гръб към мен.Хубаво беше, че е оцелял ,понеже щеше да каже какво бе станало с града и неговата охрана.Когато обърнах стола се разкри ужасяваща гледка ,човекът бе без органи в главата.Сено се подаваше от устата и двете дупки ,който са служили някога за очи.Какво същество би извършило такова зверско деяние ,но времето течеше и то не в наша полза ,
претърсих ковачницата ,но открих само един стар меч и дървен щит ,но бе по-добре от нищо.
След няколко минути е запътих към църквата на чийто вход бе спътникът ми.Влязохме вътре.Там беше отрупано с пейки ,на който някога седяха хора ,а сега тези основни части на църквата бяха преобърнати с главата наопаки ,всъщност всичко бе преобърнато ,а зградата гореше.На пода бе свещеника ,който за моя изненада дишаше.Когато ни видя започна да говори:
-Демоните доидоха за нас ,краят е близо.
Човекът говореше за край и демони докато оглеждах помещиието и тогава забелязах червен портал.Реших да кажа на спътника си ,но той бе видял нещотото и тръгна да излиза.Тъкмо бях готов да го убеждавам да не оставяме човека ,но от портала излязоха пипала ,който погълнаха свещеникът.Това ме накара да направя същото което направи войнът.

Добре, само малко оправи правописа. Не мислите ли, че тея разкази станаха малко много?