Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Аватар
Регистриран на:
13 Окт 2002 01:03
Мнения: 48
Местоположение: В.Търново/София
Заглавие: "Птиците умират сами..."
Публикувано на: 23 Юни 2003 14:00


О.. здравей...
Не знаех че си тук...

От колко време наблюдаваш всичко това? Сигурно се чудиш защо стоя толкова апатичен и безмълвен на ръба на тази пропаст? Или защо съм се изкачил толкова високо... заради гледката ли? Не, не, приятелю, не заради гледката. Въпреки че трябва да призная че тук се чувствам нещо повече от човек. Виж...виж колко е малко всичко там долу, на стотици метри под взора ми. И някак си усещам, че болките ми също остават там - долу. Не ме тревожи нищо сега. Не ме боли. Не ме е страх...

Какво ли е да полетиш и да се зарееш в пространството под теб? Какво ли е да не усещаш земя под краката си, да почувстваш за момент че си свободен и независим, че си това, което си искал да бъдеш? Чувам отново този глас, далечен и едва-едва уловим, да ми шепне неразбираеми слова. Думи, които обсебват съзнанието и сетивата ми. Преходни слова, незначещи нищо, но упорито дълбаещи мисълта ми. Не са ми нужни. Не ме разколебават. Аз направих своя избор. И знам че е правилен. Искам да се зарея в пространството под мен, да бъда независим и свободен, да съм това, което винаги съм искал да бъда. Каква опияняваща победа на духа над плътта!

Защо си тъжен? Защо плачеш? Тези стотици метри под мен не ме плашат и аз ще ги прегърна с тяло и душа. Аз победих! Не мразя никого, просто знам че така трябва да се случи. Надхиртих го. Живота винаги ме е подценявал и ме е мислел за неудачник, но сега е времето да му върна всичко с лихвите, които му дължа. Дълг... въпрос на чест, на доблест и смелост. И аз имам смелостта да го направя. И не беше трудно. Лесно е да разбереш, че всичко е тленно и преходно. Живота е наркотик... колкото повече го употребяваш, толкова повече си привързан и зависим от него. Докато накрая тази страст те убие. Но аз вече не съм зависим от нищо и от никого.

Не, няма да размисля, не ме спирай. Знаеш ли колко време ми отне да се реша на тази стъпка? Нищо не може да се сравни с киселата радост от моят бъдещ катарзис. Това е моментът на истината, моментът на моята победа, моят триумф! Обръщам се назад и поглеждам към моето незначително битие. Кой съм аз? Кой въобще исках да бъда? Защо се надявах да съм някой и да намеря смисъл? Такъв просто няма. И вече знам защо. Тази плът, тези артерии, меса и кости ме отвращават. Кой ми внуши, че това съм аз! Аз съм нещо повече, аз съм вече свободен и по-истински от всякога. Цветът, музиката, светлината... те просто не съществуват. Нещо като част от Мартицата - онзи филм за който хората дават парите си, та да се откъснат за момент от реалността. За мен този момент ще продължи вечно и ще му се наслаждавам докато Времето съществува.

Не знам какво има отвъд тази пропаст, но ще разбера. Искам да разбера. Това е всичко, което в момента ме интересува. Знаеш ли, никога не съм осъзнавал колко лесно е било всичко. Никога не съм осъзнавал че хората около мен са толкова нищожни колкото и праха по обувките им. И колко са смешни те - тези които претендират за "цивилизационен апогей", а не забелязват как клетките в телата им умират всеки ден, докато най-накрая всичко, за което са се борили ще бъде затворено в един студен, кух и крайно депресиращ ковчег. Аз няма да се боря, за да загубя за един миг всичко. Нямам какво да губя. Никога не съм имал.

Ела с мен. Ще ни е весело! Повярвай ми поне веднъж!
Не искаш...
Винаги си бил реалист.
Тогава тук е момента да се сбогувам с теб.

Колко е хубаво. Колко е прохладно. Помня... някой твърдеше, че ако падаш от голяма височина ти се пръска сърцето от шока. Не е вярно. Разума ми ликува! Тялото ми ме боли. Всяка една частица от мен възприема това по различен начин и ми доставя възможно най-страстния, обсебващ и продължителен духовен оргазъм. Аз се разпадам, аз умирам. И се раждам отново, за да живея вечно. Сбогом, приятелю, обичам те!
Помни ме.
Споменавай ме.
Съжалявай ме.
Плачи за мен.
Ридай за мен.
Лъжи за мен.
Работи за мен.
Дишай за мен.
... Живей за мен.
После ме забрави и никога вече не изравяй спомена за мен от съзнанието си.
...А после ела с мен във вечността!

И, моля те, прости ми...


Профил

Аватар
Регистриран на:
10 Май 2003 10:36
Мнения: 8
Местоположение: Gangsta's paradise
Заглавие: jointer(ne lognat)
Публикувано на: 23 Юни 2003 14:49


bratko paradox, vinagi sum znael che v tebe ima skrit talant, i toi e da presuzdavash mislite si, dosta tochno i detailno, prochetoh go do polovinata samo, za6toto useshtah che sled malko shtqh da se samoubia :),

i pak ti kazvam brato,- jelezen si :shock:

___________________________________
Хората не ме харесват, но и аз не ги тача, а второто ми име за тях е Палача


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Сеп 2001 16:00
Мнения: 224
Местоположение: София / Пловдив
Заглавие:
Публикувано на: 23 Юни 2003 15:02


Това творение го разбирам по много начини,но дори и да не са вярни пак ми харесва...самата композиция.Може би това таи във себе си всеки човек,може би този копнеж за свобода всеки ден минава през главите ни и си задаваме въпроса какво всъщност сме ние?Тяло,дух,енергия рееща се в пространството...има ли смисъл живота?
jointer[killa],той не говори за самоубийството като нещо през което трябва да минеш за да сигнеш до истинската свобода,той говори за истинската свобода,духовна телесна,всякаква,свобода която всеки има,но не я използва,свобода която променя живота.


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
11 Дек 2002 22:21
Мнения: 893
Местоположение: Д'Драгонленд в крепоста Д'Драгонхарт !
Заглавие:
Публикувано на: 23 Юни 2003 17:41


Какво да кажа освен : Изкючително точно пресъздава моите мисли . такива теми винаги са ме вълнували ( ако помниш аз самия съм правил подобни теми във стария форум )!

Жалко само че spike не е тук сигурно щеше да изпадне в луд възторг !

___________________________________
Злото винаги ще е по-силно !

There`s no such priest that can pray me to heaven.
Там където взорът не стига фантазията танцува.


Профил

Аватар
Регистриран на:
02 Фев 2003 16:55
Мнения: 274
Местоположение: Everywhere
Заглавие:
Публикувано на: 25 Юни 2003 17:42


Нямам думи! Дядо Вазов би се гордял. Уникален разказ!

___________________________________
Until the day we meet...


Профил

Аватар
Регистриран на:
13 Окт 2002 01:03
Мнения: 48
Местоположение: В.Търново/София
Заглавие:
Публикувано на: 26 Юни 2003 11:21


Единственото, което мога да кажа е: благодаря. Написах го на един дъх, радвам се че е повлияло на някого.

RIP, как успя с толкова малко думи да кажеш това, което аз се опитвам да кажа с цели разкази ;)?


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Сеп 2001 16:00
Мнения: 224
Местоположение: София / Пловдив
Заглавие:
Публикувано на: 26 Юни 2003 14:00


Еми Paradox,много обичам да избирам най-важното и да го представям в кратък текст :wink:


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
26 Сеп 2002 18:11
Мнения: 180
Местоположение: При кралските кобри:)
Заглавие:
Публикувано на: 26 Юни 2003 18:05


:cry: moje da ne znam slojnite dumi koito ponqkoga izpolzva RIP ili ti paradox no iskam da ti kaja 4e tozi razkaz dokosna surceto mi.iskam da znae6 4e tova za men ozna4ava mnogo.opitvam se i razbiram vsi4ko za6toto e napisano na ezika na surceto ti a tozi ezik e govoren ot vsi4ki narodi...
pozdravqvam te za strahotnata rabota i iskam da znae6 4e za men ti si edin strahoten 4ovek :)

___________________________________
"They fall and falling they are given wings..."
Mevlana Jalauddin Rumi, Mathnawi III 1417-1424

Помогни им да си намерят дом...

Ей, мъсен заек, ша та застейам... :bleh:


Профил ICQ Skype

Аватар
Регистриран на:
31 Юли 2002 18:32
Мнения: 334
Заглавие:
Публикувано на: 26 Юни 2003 18:55


Колко сърцераздирателно.

___________________________________
Rockstar Gangster


Профил

Аватар
Регистриран на:
03 Май 2003 20:14
Мнения: 51
Местоположение: Earth Core
Заглавие:
Публикувано на: 26 Юни 2003 21:29


Този разказ ме докосна...наистина си успял да събереш съкровеното у човека, да изразиш свободата като част от човека и като вечна сила, която те кара да живееш истинки, ако я осъзнаеш и приемеш. Мога да ти кажа само едно - благодаря!


Профил WWW

Аватар
Регистриран на:
31 Юли 2002 18:32
Мнения: 334
Заглавие:
Публикувано на: 27 Юни 2003 11:19


Направо ми се къса сърцето.

___________________________________
Rockstar Gangster


Профил

Аватар
Регистриран на:
13 Окт 2002 01:03
Мнения: 48
Местоположение: В.Търново/София
Заглавие:
Публикувано на: 01 Юли 2003 13:25


http://workshop.headoff.com/forums/viewtopic.php?t=6821

Много много много много ми е интересно какво търси МОЯ разказ в Gamer's Workshop под името на някой си "Саурон".
Саурон, приятелю, ти си най-жалката отрепка из този форум :twisted: . Ако нямаш въже, аз ще ти дам. И дано знаеш как да го използваш, кретенче дребно :evil: . Хехех.


Профил

Заглавие:
Публикувано на: 01 Юли 2003 14:50


Ама не се щадиш, а?

Аз да те светна ли, че тъпи хора има и тук, и там... !
Просто виж тези две теми:

http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.p ... 128#160128
http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=14294

Виж и отдолу моят коментар, състоящ се само в един единствен линк. Сравни ги, моля ти се...
И спри да се оплакваш.

Защото другите, които са били засегнати, не са го направили. Аз само показах къде е истината, без да говоря...
Можеш и ти.



Аватар
Регистриран на:
01 Сеп 2001 16:00
Мнения: 224
Местоположение: София / Пловдив
Заглавие:
Публикувано на: 01 Юли 2003 14:59


Добре му го каза на тоя.Кви глупости са писали там просто не е истина...тук поне се опитахме да анализираме текста :lol:


Профил ICQ

Аватар
Регистриран на:
13 Окт 2002 01:03
Мнения: 48
Местоположение: В.Търново/София
Заглавие:
Публикувано на: 01 Юли 2003 17:43


Защо, RIP, нека има критика. :). Мждр., ти не беше ли пейстнал едно друго разказче от Wshop-a тук? ;)

{B}lueBird, 100% съгласен. Сега не мога да намеря линкове към други пейстнати от Wshop-а в ПСМ подобни разказчета, на които съм дал също толкова сдържан коментар както и ти. Без линк. Просто едно редче, на което пише, че разказа не е на "псевдоавтора" му.
Ако говорим за тъпи хора, тук има повече безспорно... е, какво очакваш от детско форумче?

{B}lueBird, ама и ти не се пощади сега, нали?


Профил

Аватар
Регистриран на:
01 Сеп 2001 16:00
Мнения: 224
Местоположение: София / Пловдив
Заглавие:
Публикувано на: 01 Юли 2003 18:03


Знаех си,че ще се сетиш за оня разказ,но какво от това аз още тогава ти казах защо го публикувах - за да видя дали някой е посещавал форума на * и дали още го посещава:)Аз никога не съм,но се докопах до разни разказчета.


Профил ICQ

Заглавие:
Публикувано на: 02 Юли 2003 08:22


Well paradox, my friend, I would welcome you to the side of the depressioned. I think that sooner or later you would really want to kill yourself, if you search for the real life, for truthful experiance on the border between the hard land under your feet and the open air...
My friend, I was searching for this real experiance, and I realised after lots of tear drops and sleepless night, that there is no point in a cuisude, there is no point in life, there is no point of anything at all...
And now I know that the real life is not between the people, it is somewhere away from the society, it is somewhere hidden deeply in your soul. This is the place where you would find your real destination, your real role on the stage of mindsuffer and heartaches. And if you oppose and fight them, and if you are strong enough to beat them, then you would be no more an usual faceless stranger with no mind, no oppinion, no soul, met on the street...
You would be a part of a better society, you would live on a higher state of consciousness, you would feel the real price of the life, and will find the answers of all questions nowhere out, but in your mind and soul...

___________________________________
еи, богу, колко сме смотани само....


Профил

Заглавие:
Публикувано на: 03 Юли 2003 20:44


L-I-N-K написа:
Well paradox, my friend, I would welcome you to the side of the depressioned. I think that sooner or later you would really want to kill yourself, if you search for the real life, for truthful experiance on the border between the hard land under your feet and the open air...
My friend, I was searching for this real experiance, and I realised after lots of tear drops and sleepless night, that there is no point in a cuisude, there is no point in life, there is no point of anything at all...
And now I know that the real life is not between the people, it is somewhere away from the society, it is somewhere hidden deeply in your soul. This is the place where you would find your real destination, your real role on the stage of mindsuffer and heartaches. And if you oppose and fight them, and if you are strong enough to beat them, then you would be no more an usual faceless stranger with no mind, no oppinion, no soul, met on the street...
You would be a part of a better society, you would live on a higher state of consciousness, you would feel the real price of the life, and will find the answers of all questions nowhere out, but in your mind and soul...


Линк, много добре пишеш на английски, но дразни бе човек, много дразни, айде поучи се, не го повтаряй! Вярвам че всички ще са ти благодарни! :idea:



Цар
Аватар
Регистриран на:
31 Яну 2003 12:18
Мнения: 1408
Местоположение: София
Заглавие:
Публикувано на: 04 Юли 2003 10:36


Pardox-e.
Разказът е написан с чистото вдъхновение на един порив на сърцето. Не типичното, тежко и дори неприятно дълбоко съждение на Философите. Вярно-свободата може да бъде постигната, но само донякъде. В разказа си ти си се освободил от преградите, пречките и оковите на материалното. Това освобождава съзнанието от несгодите и невъзможностите на уж истинското, зримото, това което можеш да видиш и докоснеш. Ти твърдиш обаче, че с достигането на края, своеобразния "enough" на глупавата черупка, с която човешкия дух е обвит си свободен. А нима той, премахнал несъществеността на ежедневието, е свободен всъщност? Ще бъде ли спокоен най-накрая?
Според мен НЕ. Духът ти винаги ще помни миналото, спомените, болката от непреходните нещастия ще те спохожда винаги. И така ти самият няма да бъдеш свободен. Заради собственото си АЗ.
------------------------------------------------------
А нима привидно безполезната "черупка", твоето тяло,е наистина безмислено, неважно въпреки съществуването си. За какво ли ни е тя? Отговорът е лесен. Тялото е съсздадено, за да въплати мислите и желанията на духа. И без тялото си, без своето превъплащение в света не можеш да докажеш на никой нищо. Затова има една мисъл :"Внимавай с мислите си. Те са началото на постъпките" Аз мисля за своето превъплащение като един начин да приведа в действие това, което мисля и чувствам.
------------------------------------------------------
Помисли и за това.
Firzen :arrow:

___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.


Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
cron
© 2009 PC Mania | Реклама | Контакти web by: ilyan.com