Значи за пояснение само да кажа,че разказа е замислен отдавна.Щях да го побликувам,но нещо ме спря.Сега реших да го поправя и да сложа някой нови именца,че героите бяха със имената на старите членове от форума.Извинявам се за това,че съм използвал никовете ви и то без да ви питам какви искате да сте,но все пак това са само имена.

Очаквам мнения и само един съвет - следете датите!Още ми е трудно да измисля добро име и засега ще бъде това.



11.04.1995г.
Германия
20:32

...включваме пряко нашата пратеничка Енджи Драун.
- Енджи,чуваме ли се?
- Марк,да...имаме ли картина...?Добре,да Марк?
- Енжди какво става там?
- Намираме се до "храма" във който отново се случи нещастен случай.Според оцелял вътре са затупани около 10 човека.В момента екипи работят по въпроса.От околните градове пристигат хора и протестират срещу разкопките.Настояват те да бъдат спряни.От уста на уста се носят митове за древни демони.Мнозина казват,че мястото е прокълнато.Нека само си припомним от откриването му през 1990 г. тук са се случили 4 нещастни случая.Първо през същата година един работник беше премазан от врата.През 1992г. отново врата затисна инжинер и след 5 часова операция по спасяването му той беше изваден,но почина по-късно в болницата.
През 1993г. подът се срути и 3-ма човека намериха смъртта си.Сега и това...струва ми се,че този "храм" тярбва да се запечата?Явно тук има нещо наистина ценно щом археолозите се борят за място във проекта.Странното е,че "храма" има египетски мотиви,а е открит тук във Германия в долината Крайз.Остават много въпросителни,ще бъдат ли продължени разкопките и кой ще поеме вината за случилото се?Енджи Драун за Канал 5.
- Очаквайте още новини от мястото на събитието във извънредното издание на Уърлд нюз.Това беше от мен Марк Кнолер,останте със прогнозата за времето...


24.08.2015г.
Германия
14:54


Студ.Мрак.Шепот се носи из въздуха.Чу се скърцащ звук и прашасалата врата се отвори.Вътре беше дори по-мрачно отколкото той мислеше.От никаде не проникваше лъч светлина и единственото му средство за предвижване през тази злокобна зала беше фенерчето останало почти без батерия.
- Господи,ама че студ... - промълви Evil. - Знаех си,че не трябва да идвам тук...
Бавно крачейки в тъмнината той усети странен мирис,спря,поогледа се,насочи фенерчето на долу в краката си,но там имаше само няколо камъка и част от череп,който очевидно не бе човешки поради причината,че от него стърчаха рога...три на брой.
- Каде ли изчезнаха останлите? - прошепна Evil въртейки се в кръг. - Пак аз трябва да им спасявам задниците...
Изведнъж остър звук напомнящ скърцане на врата разпори мъртвешката тишина.Evil усети полъх на свеж въздух,но не успя да долови от къде идва.Точно в този момент батериите подсказаха на собственика им,че са с изчерпан капацитет и след две премигвания,фенера изгасна.
- По дяволите!Защо точно сега!? - каза Evil с леко повишен глас.
И тъкмо докато се вайкаше и се чудеше от каде е дошъл се чу отново тръшване на врата.Беше по-близко от преди.Evil стоеше скован.По каменния под се усетиха леки вибрации.Той се наведе и допря глава до него.Усети,че в долната част на стаята,чиято размери не знаеше,се носи някаква мъгла.
Изправи се и отново започна да пристъпва плахо и да търси изхода.Тъкмо когато реши,че усеща близост до някакъв предмет,се чу за трети път трясъка смразяващ кръвтта му.Този път звука беше съвсем близко.Evil не издържа и видимо уплашен извика:
- Има ли някой там!?Ехо!Vortex?Има ли някой?Момчета ако сте вие покажете се!?
След последвалия екот настъпи тишина.Изведнъж от противоположния на Evil край се чуха стъпки.Бавни,умерени със еднаква амплитуда потропвания.Те завиниги останаха във съсзнанието на Evil и не ги забрави до края на живота си.Всяка нощ в главата му отекваше звука на "смъртта",както го наричаше той.
Стъпките продължаваха,а Evil стоеше скован и беше се прикрил с ръце като,че ли очакваше нещо невъобразимо де се случи.Прараноята го бе обхванала и той имаше чувството,че го наблюдават отвсякъде.Усещаше,че някой или нещо го приближава бавно,но само стоеше и махаше с ръце.В този момент стъпките спряха.Evil имаше чувството,че на съвсем близко разстояние от него има някой.Поизправи се малко и примижи,но в гъстата тъмнина виждаше само смътни очертания,не можеше да разбере на какво са.Отдръпна се назад и прошепна със треперещ глас:
- Има ли някой там?Не си правете шеги,не е никак смешно!
Стъпките отново започнаха,но едновременно с това Evil вече усещайки явната близост на нещо нещо до него,започна да пристъпва назад.Както и очакваше след 5-6 стъпки се допря до ледено студената стена.
- Господи вратата...къде е вратата?! - каза тихичко той. - Тук някъде беше.
Останал вече почти без надежда Evil се вцепени от идващия право срещу него студ.За миг загуби представа за време и пространство...чуваше само ударите на сърцето си.
- Съвземи се...- изрече той.
Тогава пред очите му започна да се разкрива очертанието на фигура,която очевидно се движеше срещу него.Чуваше диханието и.Всеки път когато "нещото" издишаше,ледени капки пот избиваха по тялото на Evil.Фигурата спря.
Усети се раздвижване и се чу някакъв шепот.Evil изгледа с любопитство "нещото".Явно търсеше нещо,защото виждаше ръцете му да се движат.Опрян до стената гледаше едновременно уплашено и любопитно.Фигурата отново се размърда и точно когато Evil се канеше да се отдръпне и побягне в страни,мощна ръка го хвана за рамото и го блъсна в стената.
- Къде си мислиш,че отиваш? - промълви гласът.
Evil само гледаше и се беше взепенил от страх.Пред него стоеше фигура около 2 метра висока,загърнала цялото си тяло със плащ.Под него светеха две злокобни,но едновременно с това чисти очи.
- Нали не бързаш за никаде? - запита пак гласът.
Мълчанието на Evil продължи.
- Оу,извинявай... - мазно подхвана гласът. - Сигурно съм те стреснал?Нека запаля свещ...
Фигурата се размърда и изведнъж залата се озари от жълтеникава светлина.Evil изумено се поогледа като съвсем забрави за "нещото" пред него.Намираше се в средно голяма кръгла зала без много предмети в нея.Посредата стоеше нещо като статуя,а в срещуположната му посока имаше някакви сандъци и гърнета.След като Evil се огледа в един момент си спомни,че до него има някой и съсредоточи погледа си към него.Фигурата продължаваше да бъде обгъранта в сянка.Evil вече видимо по-спокоен промълви:
- Кой си ти?Извинявам се,че се отделихме с приятелите,но видяхме нещо...
- Знам! - пресече го гласът.
- Извинявай ако има проблем ще си платим...? - разколебано попита Evil.
- Проблем няма...по-точно аз нямам...останалите едва ли ще са щастливи да ме видят...нооо защо я отворихте...
- Кое?Кутията?Ами на Vortex му се прииска и...всъщност ти откъде знаеш? - отговори Evil.
- Я ми кажи по-подробно... - каза фигурата като леко се приближи.
- Вървяхме аз,Kiedis и Vortex_Nomad...бяхме изостанали от колоната когато Kiedis ни каза да спрем.Бил видял някакъв коридор по-надолу.Върнахме се,но лично аз не бях въодушевен.Прекрачихме ограничителната линия и навлезнахме навътре.Не се виждаше края на на коридора и за това използвахме фенерчетата си.Надписите по стените бяха изумителни и Kiedis посотянно се спираше като се опитваше да ги прочете,но все му обягваше някоя думаи се ядосваше.Постоянно повтаряше,че го е открил...не успя да ни каже какво,защото докато беше зад нас и си мрънкаше изведнъж гласът му спря.Ние с Vortex бяхме замаяни от рисунките и стенописите,но все пак се обърнахме.Него го нямаше...Kiedis не беше там.Щях да се провикна,но Vortex ме спря и ми каза "Искаш да ни чуят ли?".Върнахме се десетина метра по-назад,но не открихме следа от Kiedis.Уплаших се,помислих си,че не случайно гид-а не ни прекара оттук.Vortex обаче явно не беше никак учуден и каза "Боже,ако наистина го е открил...".Изправих се и го попитах "Какво е открил,кажи ми!?",но той ми каза само да го последвам.Продължихме напред.След минута-две достигнахме врата,но украсена по невиждан досега за мен начин.Vortex си шепнеше нещо,но явно беше въодушевен.Каза ми да търся начин да проникнем зад нея.Врата изглеждаше много запазена и си личеше ясно какво пише на нея.Vortex с интерес четеше докато аз се опитвах да намеря някакъв бутон или ръчка.Точно когато той се канеше да ми каже нещо усетих,че камъните под краката ми пропадат.След това не помня какво е станало,но като се свестих лежах в обширна зала със една малка кутия посредата,а Vortex лежеше до мен.Побутнах го леко,но не реагира...имаше пулс,силен.Огледах се и не видях нищо друго освен кутията.В този момент Vortex ме хвана за ръката и доста ме стресна.Не ме попита нищо,а веднага скочи и се огледа.След като кутията навлезе в полезрението му,тръгна към нея.Последвах го.Двамата се наведохме и я погледнахме отблизо.Беше гладка...съвършенно гладка.Материалът приличаше на метал,но нямаше отражение по него.Едва тогава обърнах внимание на осветлението...имаше някаква странна светлина идваща от тавана,но не можех да видя източника.Беше ослепителна.Vortex доста време оглеждаше кутията,а аз просто мълчах и размишлявах над случилото се като бях седнал отстрани.Настоявах да знам какво е намерил Kiedis и отново попитах Vortex за какво говореше той.Не ми обърна внимание и тръгнах към него.Точно в този момент Vortex колебливо насочи ръка към кутията и я докосна.Чу се невероятен рев и лъчът от тавана озари цялата стая.Аз интуитивно свих очи,но ярката светлина не ми позволяваше да ги отворя...чуваше се рев,който после се превърна на писък и накрая изчезна.През цялото това време аз виках името на Vortex,но не чувах отговор.Изведнъж всичко спря.Огледах се,но нямаше и следа нито от Vortex,нито от кутията.Пoстепенно мракът обви стаята и аз...припаднах,е поне така мисля,защото изведнъж се озовах в някакъв коридор,който ме заведе до тази зала.
- Хмм...интересно - подхвана гласът. - Какъв си ти?
- Тримата сме археолози...ентусиасти...аз всъщност съм още доста неопитен,но приятелите ми си разбират от работата. - отвърна Evil.
- Седни. - учтиво помоли фигурата.
- Но тук няма ст... - каза Evil и в този момент зад гърбът му се появи едно семпло столче. - Кой си ти?
- Аз ли...хахахахаха... - мощен смях изпълни залата.
Фигурата спря,погледна Evil в очите и с едно движиение се освободи от плаща.Пред очите на Evil се разкри ужасяваща гледка.Пред него стоеше "нещо" с човешка фигура,но части от тялото му бяха сякаш изядени - нямаше уста,от дясната част на гръдния кош почти не беше останало,а на левия крак нямаше стъпало.
Evil едва не припадна при вида на това същество,но все пак се опомни и попита:
- Господи...кой си ти...какво си ти?
- Какъв археолог си,щом не знаеш за мен? - спокойно попита фигурата. - Всъщност...да едва ли някой ме познава?
- Ти не си човек... - продължаваше да говори Evil. - Ти си...
- Аз съм RIP! - остро каза фигурата.
- ...RIP...това име ми е познато...Kiedis говореше за него,но беше отдавна...каза,че е намерил Създателя... - замислено каза Evil.
- И прав е бил. - отвърна RIP. - Страх ли те е от мен? - изведнъж попита той.
- Не знам...да...може би... - отвърна Evil.
- Мислиш ли,че ще ти сторя зло? - отново попита RIP.
Evil мълчеше сякаш го беше страх да не сбърка някъде и да предизвика RIP.Тогава се сети за приятелите си и попита:
- Къде са Kiedis и Vortex?
- ...мъртви...вероятно... - спокойно отвърна RIP.
- Какво!? - скочи Evil.
- Казах мъртви! - отсече RIP,след което с едно движение на ръката си прикова Evil към стола. - Предполагам Amora добре си е свършила работата...Знаеш ли ти ми харесваш? - отново спокойно подхвана RIP.Не съм имал слушател толкова много време...само писъци съм слушал,но не съм говорил почти с никой.
Evil понечи да каже нещо,но сякаш отвътре нещо го беше стиснало и го държеше.След няколко опита се отказа.
- Знаеш ли животът е странно нещо?Едни идват,а други си отиват. - подхвана RIP. - Така е и с цивилизациите със народите...със всичко.Аз просто се грижа за това.
RIP се приближи до Evil и го погледна в очите след което каза:
- Виждам,че искаш да знаеш кой съм?
Evil кимна глава.
- Аз съм един от Създателите.Винаги се е знаело,че той е един,но както вие хората знаете където има добро там има и зло.В случая аз съм злото.Каква ирония...Създател,който разрушава?Брат ми Paradox е истинския създател,този който много или малко от вас познават.Ето,че той има брат...
RIP видя,че Evil се опитваше да каже нещо и то доста го желаеше.Махна с ръка и го освободи.Evil се изкашля няколко пъти и каза:
- Искаш да кажеш,че ти си Господ...Бог...всъщност брат му?
- Глупец! - нахвърли се RIP. - Не говоря за този Създател,говоря за създателите на живота.Господ...той е просто пионка,сложена от брат ми да ръководи нищожния ви животец.Ние сме Създателите на всичко.Нямаме баща и майка.Съдбата ни сътвори.Тя сътвори брат ми,но както винаги става Съдбата си прави лоши шеги...тя е над всичко...тя ни ръководи.
Брат ми съзадва - аз руша.Това е призванието ми.Спомни си само...изчезването на динозаврите...аз бях...Великият потоп...това не е мит,а аз го направих.Битката при Троя?Просто шегичка.А,я познай кой беше Юда?Правилно се сещаш...Това са просто дребни "задължения",които трябваше да направя и които вие човеците познавате,защото вие не сте първите,не сте и единствените...Но сте най-интересните...любимците на брат ми.За жалост досега нямах някакви лични противоречия със него...в смисъл никога не бих го наранил...никога не бих му направил нещо лично на него,защото всеки си има задължения или както го казвате вие хората...как беше..."не смесвай работата с удоволствията".Сега обаче искам мъст.Знаеш ли защо? - погледна въросително към Evil.
- Нямам представа. - отвърна той.
RIP отново започна да крачи наляво-надясно и заговори:
- Защото ме измами!Точно 1000г. след раждането на поредното негово творение Христос,той създаде едно момиче,но тя не беше обикновенна,тя беше създадена с цел да унищожи мен RIP безсмъртния водач на злото,господарят на унищожението,кралят на смъртта.Приех го със насмешка,но момичето не.Още от малка Amora знаеше срещу какво ще се изправи и въпреки това не го показваше на никой.Беше невероятно умна и едновременно с това красива и обичлива и работлива.Аз със интерес наблюдавах развитието и.Когато стана на 15 започна да изучава бялата магия,а по-късно всички разновидности.Живота си течеше,а аз правех все по-малко бедствия,защто бях привлечен от нея.Кажи-речи бях влюбен.Ще си помислиш как Зло като мен може да обича?Може би точно това е била целта на брат ми.Усещах,че тя се доближава до мен със всеки изминал ден,но не можех да я убия.Години след това когато тя беше на 24 един неин приятел едва не я уби докато спеше,но имаше късмет,защото по това време аз я гледах.Спасих я.За първи път подарих живота на някой.Това беше нещо немислимо за мен тогава.Потънах в размисъл.Как можех аз...дори не знам на каква възраст съм...да направя нещо подобо.С години размишлявах и тотално бях забравил мисията си на унищожител докато един ден се случи пророчеството както го казвате вие.Бях в Ада,място създадено от мен за почивка на поданниците ми.Спомням си бях седнал върху един трон и пиех,когато пред мен се яви Тя,Amora стоеше право срещу мен!Изпуснах чашата и помислих,че е видение,но после зад нея изплува и образа на брат ми,който се материализира бавно вървейки към мен.
Спря се на няколко метра,а Amora го последва.Каза,че е дошъл краят.Бях объркан и ги гледах двамата,забили полед в мен...тогава Amora свали дрехите си...имаше ослепително тяло.Явно брат ми знаеше за чувствата ми към нея и,че това още повече би ме разсеяло.Между гърдите и висеше една кутийка.Amora се приближи към мен и ми прошепна на ухо "Сбогом".След което се отдръпна рязко и отвори кутията.Всичко свърши.Не бях мъртъв.Около мен имаше само тъмнина.Въпреки това аз виждах,виждах какво става около мен.Виждах как строят "Храма",убежището ми.Не можех да разбера силата на кутийката...нещо толкова малко да пороби Мен.Изпитвах огромна ярост...през годините трупах зло повече от преди...виждах как на земята цари ред и просто не издържах.Дойде момент в който дори кутийката не можа да сдържи гневът ми и предполагам знаеш последиците...Първата и Втората световна война.Тогава просто спрях,може би Amora и Paradox по някакъв начин ме ограничиха още повече...незнам.Отцепих се от света и почнах да мисля план за отмъщение.Все още неможех да разбера устройството на кутийката,но реших да пробвам по много начини.Успешният се оказаха хората...ирония отново.Моите слуги създадоха твоите приятели Kiedisagain и Vortex_Nomad.Те трябваше да ме открият,но незнаеха същността на задачата...с какво си имат работа.
Преди това бях подготвил идването им със "нещастните случаи" тук.Знаех,че Amora не би позволила до мен да се стигне лесно,но ето,че все пак стана...намерих начин.
Evil гледаше слисан и неможеше да осмисли разказаното му.RIP се приближи до него и каза:
- Не се притеснявай ти няма да умреш.
Бавното преглъщане от страна на Evil накара RIP да се засмее:
- Хахаха...забравих колко е хубаво да видиш на живо подобна физиономия...Знаеш ли ще имам доста работа...не ми трябва помощник,но ми трябва смешник като теб.В смисъл бих те оставил тук,но няма да излезеш жив,пък искоро тук ще е пълно със хората,които ви търсят във момента.Нали си спомняш,че когато приятелят ти Vortex докосна кутията се чу писък?
- Да? - отвърна Evil.
- Ами това във залата не беше нищо...екскурзоводката ви и останалите си умряха от страх.Сега са вън и значт,че ви няма.Чакат полицията. - добави RIP.
- Но откаде знаеш всичко това?За последно си бил сред хората преди 1000 г.? - попита Evil.
- Човеко явно още не си осмислил с кого говориш?Аз знам всичко,знам какво се случва в момента навсякъде,но това навсякъде за вас се ограничава само на планетата ви...Земя.Говоря за света,за безкрайният свят.Не знам само какво ще се случи,защото само Съдбата го може. - отговори RIP. - Ако искаш ела със мен,ако ли не умри тук?
- Ще дойда...какъв избор имам...? - отвърна Evil.
- Всъщност чудя се какво ли ми готвят Paradox и Amora? - се запита RIP,опитвайки да погали брадичката си,която очевидно липсваше.
- Amora?Тя не е ли мъртва вече? - попита Evil.
- Не жива е...под опеката на брат ми е...и виждам,че вече знаят за освобождаването ми... - тихичко промълви RIP. - Ела с мен.
Двамата бавно се отдалечиха и изведнъж изчезнаха в мрака.


24.08.2015г.
Германия
15:40

......
- В момента се намираме пред "храма",а това до мен са изплашените до смърт туристи.Повечето не са в състояние да говорят,а само описват как са видяли Дявола с очите си.Изпаднали са в някаква психоза и постоянно шепнат.Лекарският екип се грижи за тях,но има и трима изчезнали,явно отделили се от колоната.Полицията е навсякъде и се опитват да намерят очевидци,единственните до този момент обаче остават само туристите.Нека си припомним далечната 1995г. когато тук беше последният нещастен случай.Година след това "храма" беше обезопасен,но разкопките в него приключиха.От 29.11.1996 г. бе официално обявен за музей.Всяка година тук пристигат над 50 000 души за да разгледат невижданите рисунки,присъстващи само тук.Мнозина от археолозите смятат,че "храма" е на около 1000 г.,но не могат да разберат кои и скаква цел го е построил.Изключителната му годност също впечатлява видните личности в тази област.Всичко вътре изглежда непокътнато,сякаш е строено вчера!?Това бе всичко от мен Хайди Бент.
- Това е всичко и от мен Даниел Райхт очаквайте извънредно включване.Приятна вечер...

kolko vreme go pisa

Не много,защото както казах бях го написал преди,а сега само го пооправих малко

Ще имали продължение???
супер яко е!!!!!!!!!!!!!!!!!

Естествено,че ще има,но не знам кога...както виждате частите са бая големички.

Разказа е много здрав ( поне започва така ) Очаквам продължение !
много ме кефи запръв път да се изивявам като обикновен човек ( обикновено се изживявам като мрачен воин ) ! Благодаря че ме включи.

hi na vsi4ki!
moje bi ve4e ne me pomnite no RIP pokazva 4e pomni koq e kaka mu amora...;pP~ 6egata nastrana razkaza e super RIp mnogo me kefi i po osobeno 4astta v koqto `ne izdurja6` pred goloto po tqlo ;pP~
o4akvam da 4eta o6te ne6ta ot teb i sam sigurna 4e 6te gi pro4eta poneje ti si super dobur v pisaneto.
aide sega da begam 4e glavata me ubiva ;pP~

10x>20x
naistina e mnogo qko RIP(prai prodaljenie)

P. S. Trqbva da ti vkly4at razkaza v temite za kandidatstvane sled 7-mi klas za sa4inenie

Еми РИП помни кака му Амора...и тя го помни надявам се Радвам се,че ти харесва и даже специално за теб ще направя нещо,което одеве в IRC забравих да ти кажа - първо на теб ще ти пращам новите части и ако ги одобриш,ще ги пускам
Айде оздравявай бързо!

Evil,малко неестествено е да си добър,но със име Evil,но все пак:)

Атентаор ще те влкюча,радвам се,че ти хареса.

24.08.2015г.
Място:Неизвестно
16:02

След около 20-ина минути път,Evil реши най-после да попита къде отиват:
- Каде отиваме?Защо вървим из този мрак?
- Отиваме при един стар приятел...скоро ще пристигнем - отвърна RIP.
В този момент мрака около двете фигури започна да се разкъсва и се виждаше,че навлизат в нещо като пещера.Evil погледна стените.Те леко фосфорицираха.Бяха влажни,дори и в момента по тях се стичаше някаква течност.Вървяха напред.коридора постепенно увеличаваше ширината си,докато не стигнаха до края на пещерата,според Evil.RIP се спря,а след него и Evil.
- Какво има? - попита последният.
- Нищо,стой тук. - отвърна RIP.
Evil седна на близката скала до него,а RIP закрачи към отсрещната стена.Когато я достигна,вдигна пръст и изрисува нещо със него после се върна и седна до Evil.След минута скалата се разтресе,пропука се и пред двамата се появи врата.Беше висока почти десет метра и Evil се позачуди що за същество живее вътре.
- Последвай ме! - каза RIP.
Evil мълчаливо тръгна след него,като още гледаше изработката на вратата и нейните размери.Струваше му се,че я е виждал някъде,но не се сещаше къде.
Двамата вървяха известно време,когато най-накрая стигнаха във друга зала.Цялата беше осеяна със скелети на какви ли не същества.По краищата и горяха факли,а в дъното имаше трон,но обърнат със гръб към посетителите.Evil тръгна,но се препъна и едва не падна във бликащата под него лава.
- Къде сме? - попита той.
- При един стар приятел както ти казах... - отговори RIP.
В този момент трона се раздвижи.RIP тръгна срещу него,а малко след това и "нещото" от трона тръгна срещу RIP.Двамата се прегърнаха и се потупаха приятелски.Казаха си нещо на неразбираем за Evil език и тръгнаха нанякъде.Тогава обаче RIP се обърна и каза:
- О,човеко,извинявай,че те забравих...ела тук не се страхувай.
Evil тръгна с бърза крачка.
- Това е ATENTATORA!Виновен е за онзи "терористичен акт" през 2001 г.,засягащ Световният търговски център.Надявам се си спомняш този спектакъл? - попита RIP.
- Да,но...това бе дело на терористи...ааа да ясно... - замълчано отговори Evil.
Той беше изгубил чичо си там и му беше трудно...в момента разговаряше с убиеца му,а беше дори спокоен.Това беше и предпоследният сериозен "терористичен акт",след като през 2010 г. Детройт бе сринат до основи и това нанесе още по-тежък удар във световната икономика.
- Елате,нека седнем имаме много да говорим. - каза ATENTATORA.
И тримата тръгнаха по нов коридор към друга зала,намираща се зад трона.Evil вървеше,но беше забил поглед в земята и още изпитваше смесени чувства.Питаше се какво прави тук,как да се махне,ще умре ли ако го направи...Все пак реши да чуе важната информация и да говори със RIP по-късно.
По средата на залата имаше само три стола.Evil обърна внимание,че и тук липсва всичко.Намираше се в празна зала със огелдален под,но без никакви предмети във нея,само трите стола.Имаше дупки в стената,но Evil не посмя да погледне през тях.Тримата се настиниха удобно и ATENTATORA подхвана:
- Те знаят,че си тук.
- Даа...знам,но още не мога да проумея,защо се измъканх толква лесно,беше въпрос на време,а аз го притежавам. - поклати глава RIP.
- И аз не мога да разбера,но знам,че имат план.Излезе Седмият... - каза ATENTATORA.
- Седмият?Ето какво било... - засмя се RIP.
- Кой е Седмият? - попита Evil.
- Седмият се казва Angel.Поредната "жертва" на брат ми.Както ти казах той винаги праща някой да му върши черната работа.Може би двамата с Amora са разбрали,че кутийката едва ли ще ме спре и ще ме задържи за дълго.Сега иска да ме убие.Но това се опитаха да направят и предишните Шест.- отвърна RIP.
- Но нали ти не можеш да умреш...безсмъртен си? - отново попита Evil.
- Да не мога,но когато става въпрос за убийство от ръката на простосмъртен.Тези кото могат да ме наранят са малко,всъщност само брат ми и неговите творения. - каза RIP.
- А,ако умреш какво ще стане?Доброто ще доминира вечно? - стана от стола видимо въодушевен Evil.
- Не!Това е невъзможно,но виждам,че ти не си против смъртта ми? - заплашително попита RIP.
- Не,не,не просто... - объркано отговори Evil,като седна бавно на креслото си.
- Имам план,но засега няма да го разкривам.Смятам,че имам верни поклонници зад гърба си,но ми трябва и още нещо... - каза RIP и наведе глава.
В залата цареше тишина.Evil и ATENTATORA се споглеждаха,но не казваха и дума.ATENTATORA изглеждаше по-добре от RIP.Беше със добро телосложение,със мрачно,но и едновременно с това спокойно лице.Имаше кураж,четеше му се по очите."Вероятно със RIP са били добри приятели,щом първо него потърси..." си помисли Evil.В този момент RIP се изправи рязко и каза поглеждайки към двамата:
- Никой...никой няма да ми стори нищо...никой - клатеше пръст той. - Ще направя подарък на всички по случай завръщането ми.Води ме! - каза гордо,гледайки към ATENTATORA.
Двамата станаха,но и Evil реши да се присъедини към тях.
Стигнаха до една малка вратичка.Отвън на стената имаше знаци,някой от които подобни на тези които Evil бе видял във "храма".
ATENTATORA отвори вратата и даде път на RIP.Evil веднага тръгна след него,но мощната ръка на "терориста" го хвана:
- Ти ще стои тук...със мен!RIP има работа вътре. - първо с повдигнат,а после със нормален тон каза ATENTATORA.
RIP влезе вътре и вратата изчезна.Намираше се във огромна зала,чиито под го нямаше.Левитирайки RIP се добра до центъра и.Помълча няколко минути и започна да шепти нещо.Бавно увеличаваше силата на гласа си до момент в който залата започна да се тресе.
- Елате,приятели мои...господарят ви се върна...посрещнете го...елате... - със ярост във очите се провикна RIP.
От мрачната бездна под краката му започнаха да прииждат черни сенки.Обикаляха около него и наред със грохота от тресящата се зала,се чуваха крясъците,смеха и стона на душите.RIP направи движения със ръце и всичките души около него започнаха да се концентрират във мрачен облак.Задоволство беше изписано на остатъка от лицето на RIP.Облака премина цялата зала и изчезна.

***
По времето когато RIP е в стаичката...
- ATENTATOR,искам да питам RIP дали ще ме пусне,но не знам каква ще е реакцията му...? - каза Evil.
- Хах,по-добре не го питай.Никой не се е разделял със него.Телесно да,но тогава душата му е ставала негов роб. - отвърна ATENTATORA.
- Аз имам семейство във Маями.Тук...т.е.във Германия дойдох със приятелите ми...искам да се върна. - отчаяно промълви Evil.
- Едва ли ще те пусне,но го попитай лично когато излезе. - отговори ATENTATORA.

***

Вратичката се отвори и RIP победоносно излезе от там.
- Направи ли го? - попита ATENTATORA.
- И още как... - отвърна RIP.
- RIP,трябва да говоря с теб! - каза Evil вече събрал смелост.
- Кажи? - каза RIP подпирайкисе на стената.
- Виж...искам да ме пуснеш.Аз имам собствен живот.Благодаря ти,че ме измъкна от "храма",но аз бях там само с приятелите...на почивка,екскурзия.
RIP се усмихна и каза:
- Не,там бяхте за да ме освободите.
- Няма значение,искам да кажа,че имам семейство...жени ми ме чака...имам и две деца,знам,казах ти,че ще дойда с теб когато бяхме в храма,но нямах избор...сега обаче... - каза Evil.
- Сега обаче какво? - попита RIP сякаш не разбираше.
- Сега искам да ида при семейстовто си във Маями. - каза Evil като погледна във очите RIP.
Двамата седяха и се гледаха.Evil усещаше как духът му се отделя от тялото му,гореше отвътре...струваше му се,че в момента RIP излива гнева си срещу него.Но в един момент всичко спря.Evil въздъхна,а RIP се отдели от стената и каза малко учудено,но и малко ехидно:
- Маями казваш?Ти новини не гледаш ли? - след което се разсмя.
Пред тях се появи телевизор.Evil гледаше учудено.
- Ето виж утрешните новини... - продължи RIP.
Наистина на телевизора течаха новини,но със дата 25.08.2015г.Evil се заслуша...

...Днес екипите от съседните щати продължават да търсят оцелели от най-опустошителното торнадо във човешката история.Вчера то връхлетя Маями без никакво предупреждение.Метеролозите са силно озадачени от феномена.F5 най-мощното известно досега торнадо е представлявало "детскта въртележка" според професор Джон Тийс.Скоростта му е надвишавала 800 км.Мнозина го определят и като мини атомна бомба.Централната част на града,обезопасена срещу земетресения с голяма амплитуда е напълно срината.Градът е напълно опустошен.Предградията също са били изравнени.Засега броят на жертивите не е известен,но се знае,че е поне над 10 милиона...

Evil стоеше неподвижен и неможеше да повярва...мислеше,че това е трик от страна на RIP,но знаеше,че това не е кой да е.Искаше му се да се нахвърли върху него,да го унищожи.Мислеше,че сега е часът на неговото отмъщение,но и на неговата смърт.Усети прилив на енергия по тялото си,стисна зъби и се опита да скочи за да удари RIP,но не помръдна.Не можеше да се движи.
Отстрани RIP се беше подпрял на стената и просто гледаше.Гледаше агонията на слабите,това го изпълваше със мощ.Концентрира погледа си към Evil и затвори очи...


П.С.Това го писах днес за да включа в разказа Angel и ATENTATORA.Стана кратичко,но дано ви хареса.Аморче намислил съм нещо интересно за теб,но ще ти го кажа довечера в чата.

RIP,
мога без притеснение да кажа, че това е най-доброто ти творение . Допада ми колосалността на реалността, която си изградил, както и нейното преплитане с простичкото и човешкото. Срещата на RIP с Evil разкрива полюсите на силата... учудващо е как Господарят на Смъртта се влюбва и има нужда от смъртният Evil, а Evil от своя страна със статута си на обикновен археолог става толкова важна фигура в световната история. Репортажите, които си вмъкнал лично на мен са най-силният фактор за градежа на атмосферата в разказа, знаеш че мистичността около дадена фабула пораджа интерес .

Благодаря ти за този разказ, след 3 седмици без интернет (30 минути чакане да ми зареди главната страница на PCM, защото и сега нещата не са много добри) мога да кажа че имах нужда от това. Определено съм заинтригуван от сюжета и с нетърпение очаквам да напишеш продължение. Не, по-скоро те моля да напишеш продължение . Запази мащабите на действието.

Ви, има ли граници за изпепеляващата ти сексуалност, скъпа?

P.S. RIP, благодаря ти за ролята. Голяма чест ми оказваш, да знаеш

RIP,
мога без притеснение да кажа, че това е най-доброто ти творение . Допада ми колосалността на реалността, която си изградил, както и нейното преплитане с простичкото и човешкото. Срещата на RIP с Evil разкрива полюсите на силата... учудващо е как Господарят на Смъртта се влюбва и има нужда от смъртният Evil, а Evil от своя страна със статута си на обикновен археолог става толкова важна фигура в световната история. Репортажите, които си вмъкнал лично на мен са най-силният фактор за градежа на атмосферата в разказа, знаеш че мистичността около дадена фабула пораджа интерес .

Благодаря ти за този разказ, след 3 седмици без интернет (30 минути чакане да ми зареди главната страница на PCM, защото и сега нещата не са много добри) мога да кажа че имах нужда от това. Определено съм заинтригуван от сюжета и с нетърпение очаквам да напишеш продължение. Не, по-скоро те моля да напишеш продължение . Запази мащабите на действието.

Ви, има ли граници за изпепеляващата ти сексуалност, скъпа?

P.S. RIP, благодаря ти за ролята. Голяма чест ми оказваш, да знаеш

Браво , Рип написал си го страхотно . Доставя истинско удоволствие по - време на четенето . Еваларка за усилието . Също така благодаря за ролята ....не беше нужно точно мен да включваш , но щом искаш
Кога ще пуснеш продължението ? Дано да е по - скоро !

Парадокс,всъщност като се замисля това е единственото серизно разказче което съм писал.Повечето са разни комични и нещо от тоя род.
Както казах първата част я писах отдавна,но сега реших да я променя.Щеше да бъде за едно чудовище,но ми се стори елементарно и реших да го променя,но то взе,че сялата концепция се обърка,за моя раст към по-добро .Исках да е нещо наистина мащабно,но и поех не леката задача да го развия докрай.Нямам представа какво ще стане,но ми се въртят идеи.
Това с репортажите е наистина интересно,но просто ми се стори най-удачният начин да излагам като за начало предисторията и в последствие фактите.
Съчуствам за нета.
Ви не е добре в момента и не искам да я затормозявам със разказа,ще видя кога ще оздравее и тогава.Иначе тя ще играе доста важна роля по-нататък,нооо не говори за сексуалноста и,моля те Продължение очаквай утре...може би...не знам не съм на у-ще и трябва да имам достатъчно време
За мен е чест,да присъстваш в разказа...братко


Vortex,просто се сетих първо за теб и...пък и ти умря така че... Все пак мисля,че не имената са чак толкова важни,а разказа като цяло?

paradox radvam se da te vidq otnovo.znae6 li zatujih se za teb.znae6 kolko hubavi razgovori sme imali i mi se iska pak da provedem nqkoi ot tqh.az oba4e naistina ne sam dobre i ocenqvam zagrijenostta na RIP.razbiram e neta ti e zle ama ako nqkoi put namei6 vreme za men drasni nqkoi sms i 6te si pogovorim malko.
RIP blagodarq ti 4e ti puka.razkaza naistina mi haresva i se radvam 4e sam 4ast ot nego:) produljavai samo taka i iskam da znae6 4e vupreki 4e sam zle 4eta tova koeto pi6e6!

P.S. paradox `Ви, има ли граници за изпепеляващата ти сексуалност, скъпа? ` mislq 4e znae6 otgovora na tozi vupros.....;pP~

Искам и аз да си изкажа мнението. Пъров ще кажа нещо , но да предупредя RIP да не го приме буквално.

"П.С.Това го писах днес за да включа в разказа Angel и ATENTATORA.Стана кратичко,но дано ви хареса.Аморче намислил съм нещо интересно за теб,но ще ти го кажа довечера в чата."

Истина е , че те помолиш да ме включиш. Радвам се , че си го сторил. Не е било нужно да променяш разказа само за да сключиш Мен и Атентарора. Понеже след споделеното имам чуство , че някой неща се който правят определени хора към мен се дължат на Милостиния. Извинявам се ако те обидя с нещо казано.

Попита ме защо твоя разказ е на първо място според мен. Сега след като си прочел мненията за него от други членовена форума , надявам се да си разбрал защо е там ) И съм сигурен , че и другите членове на форума като го прочетат ще са на това мнение.

Ey RIP ai i mene da me vklu4i6 v prodalzhenieto na razkaza si mnoo e qk i mnoo iskam da u4astvam ako si ot Varna mozhe6 da namazhe6 ne6to!

Angel,вмъканх ви,защото искахте,но не съм казал,че променям разказа...
P3614,кажи обаче с какъв ник да те включа,че тоя нещо...
Днес очаквайте нова част!

24.08.2015г.
Място:Неизвестно
15:32

- Повикай я! - строго каза Парадокс.
Слугата тръгна и след няколко минути се върна заедно със Amora.Тя беше все така ослепителна и не бе загубила младостта си.Paradox я обичаше като собствена дъщеря.Пазеше я от злини и не и даваше да се забърква в неприятности.Беше придобил характера на баща за тези 1000г.Сега обаче беше тъжен,защото знаеше какво следва,знаеше и се страхуваше от това.Докато тя вървеше той се бе съсредоточил върху лицето и...чудеше се как можеше да съществува нещо толкова красиво?
- Знаеш какво се случи нали? - запита той като все още не можеше да отлепи поглед.
- Да знам...очаквах го. - спокойно отвърна Аmora.
- Очаквала си го? - учудено попита Paradox.
- Да,нали все пак аз създадох кутийката? - отговори Amora. - Тя е магическа и както знаеш ние имахме директен контрол над силата и.За приблизително 1000 г. обаче силата и се изчерпва,случи се обаче,че тя държа RIP 20 год. по-малко отколкото си мислех.
- За това ли сложи толкова малко препядствия във "храма"? - попита Парадокс.
- Да,дори и да я бяха открили едва ли щеше да се случи нещо.Явно приятелите на RIP не са били спокойни когато тяхният господар е бил в плен...даже никак не са били спокойни... - каза Amora. - Човеците които са го освободили са били специални пратеници.Знаели са кога да отидат...може би са били създадени с тази цел...?Може би също кутийката не е успяла да задържи връзката между RIP и поданниците му.RIP е знаел кога ще бъде освободен,знаел е отдавна,че ще има спасители в лицето на човешката раса.
- Това са предпложения,които в момента не ни вършат работа. - каза Paradox със извесно притеснение на лицето. - Мисля,че в момента трябва да съсредоточим вниманието си върху нов план...може би нова кутийка...?Всъщност - бавно се изправи на крака Paradox - днес при мен пристигна Седмият!?
- Да,аз го извиках...извинявай,че не ти казах лично,но... - с наведена глава промълви Amora.
- А,откаде си знаела,че Той ще бъде освободен днес? - строго попита Paradox.
- Днес,днес...какво означава днес,мислех,че тук времето не съществува?Пък и все пак кутийката е част от мен.Аз съм я сътворила,като съм дала по малко от всичко в себе си. - размахвайки ръце отговори Amora.
- Дори и от любовтта си? - с подозрение запита Paradox.
Amora мълчеше.Гледаше пода и сякаш искаше в момента да не е тук.Чувстваше се обидена,но и съгрешила.Притесни се,защото знаеше,че в момента Paradox се рови в мислите и.Колкото и да се съпротивляваше,тя знаеше,че той ще разбере.Малко след това Paradox въздъхна и каза:
- Знаех си,вложила си и любов.Направи го въпреки забраната ми,а не трябваше.Сега си свързана с Него по доста не обичаен начин.
- Не съм! - колебливо каза Amora.
- Напротив,не го усещаш,но рано или късно RIP ще разбере и ще го използва срещу нас,по-скоро срещу мен... - отчаяно каза Paradox и бавно седна на трона си,като обхвана главата си с ръце. - Свободна си.
Amora погледна всички във залата и излезе с наведена глава.Paradox предусещаше лоши времена,но се страхуваше от най-страшното...любовтта на RIP към Amora.Дали щеше отново да я потърси или сега мечтаеше за мъст повече от всякога?Вероятностите летяха в главата на Paradox...личеше си неспокойството му."Защо Amora е сложила и любов във заклинанието за кутийката" - това беше основният въпрос който го мъчеше."Тя е знаела,че кутийката свързва Робът със Създателя и,но защо го е направила?","Защо любов...красота,зло,ярост,нежност...всичко,но защо и любов?" бяха останалите въпроси които не даваха покой на Paradox.
След като Amora излезе от залата тя се рзплака.Знаеше,че е направила грешка и сега беше оязвима.Знаеше,че кутийката трябва да съдържа от всичко за да задържи достатъчно RIP в нея.Дори и зло,да тя беше приложила и зло,но не знаеше защо любов.Когато бършеше поредната сълза,иззад ъгъла изкочи същият слуга.Видимо изненадан от състоянието на Amora той каза:
- Господарке не плачете,знаете,че господаря Paradox Ви мисли доброто...пък и на мен не ми е приятно да ви гледам разтроена...на никой не му е приятно.Всъщност за това бях тръгнал,да ви повикам отново при господаря.
- Добре,ще отида...благодаря ти. - Amora вдигна глава и погледна слугата.
- Господарке,не се обиждайте,но някой казвал ли ви е,че когато плачете очите ви са страшно красиви***?
- Да,знам.
Слугата се обърна и натъжен се върна във залата.След малко там дойде и Amora.Paradox прочете по лицето и скръбтта и и каза:
- Прости ми,наговорих глупости,но бях малко объркан,дори изплашен.
- Не,аз трябва да се извиня за постъпката си. - настоятелно каза Amora.
Двамата помълчаха сякаш се извиняваха един на друг,но без думи.
- Как ще процедираме? - попита Paradox,разваляйки идилята настъпила във тронната зала.
- Не знам,вероятно веднага след излизането си,той ще направи някоя беда.
- Да,права си,но няма да можем да направим нищо... - каза Paradox.
- Както винаги! - прозвуча глас от залата.
- Кой смее? - запита Paradox наддигайки глава.
- Аз TUO! - провикна се гласът.
- Покажи се. - вече по-спокойно отвърна Paradox. - Имаш нещо предвид или просто показваш протеста си от временното ни безсилие?
- Временно? - запита TUO със шеговит тон. - Винаги е било така.Някога някой да е предотвратил нещо създадено от RIP?Едва ли...много смелчаци сте се събрали тук,затова сме все от страната на губещите,само наблюдаваме.
- Искаш да кажеш,че ние тук не правим нищо? - намусен каза Paradox.
- Да! - отвърна TUO. - Шестима загинаха във пряк двубой със RIP,шестимата най-добри.Сега и Седмият ли искате до погубите като го пратите на сигурна смърт?Пратете и мен със него.Аз ще унищожа RIP.
- Още тогава знаех,че имаш бурен нрав... - замислено каза Paradox. - Все пак те взех тук при мен.
Amora гледаше TUO.Тя бе чувала за него,за подвизите му,но досега не го беше виждала.Amora е била родена много по-късно след като той е бил създаден.Знаеше за случката при Райската порта,която Дяволът,подднаник на RIP,беше почти превзел,но тогава се появи TUO със своята лична армия и предотврати Краят.Тогава Дяволът бил убит след дълга схватка със TUO.Острието пронизало тялото още се пази във Вечната стая.Тогава Paradox прибрал TUO при себе си...творението се връща при Създателя си.
- TUO е прав! - обади се Amora. - Няма смисъл да го пращаме на сигурна смърт,все пак обучаването на такъв Рицар на доброто,трае векове.
- Откаде знате,че Angel е се провали?Той е най-добрият! - властно попита Paradox.
Amora и TUO се спогледаха.
- Как може да сте сигурни! - вече очевидно яростно каза Paradox.
- господарю,не оставяйте злото да ви погуби. - настоятелно каза TUO. - Трябвате ни,но мислещ трезво.
Всичко замлъкна.TUO и Amora продължаваха да се споглеждат,но през повечето време бяха насочили погледа си към мислещия Господар.Мълчанието продължаваше.
- Добре,така да бъде. - спокойно каза Paradox.Няма да пращам Седмият сам,но нека не забравяме,че не аз го повиках. - каза Paradox обръщайки глава към Amora. - И тогава какво смяташ да правим? - погледна отново TUO.
- На този етап нищо.Смятам,че RIP въпреки подготовката си преди излизането,няма да направи нищо.Ще събира хората си,ще мисли план...също като нас.Оставете ме да събера хората си и с тях ще обмислим добре положението. - отговори TUO.
- Приемам,но ти давам краен срок до утре.Искам да представиш план...сега всички сте свободни,оставете ме сам...трябва да помисля.


П.С.Ето ви поредната част.Само да уточня,че повече "записвания" за роли не приемам.Аз си запазвам правото да слагам където и когато си искам герой.Естествено вие можете да ми кажете да ви включа,но знайте,че може въобще да не го направя или това да стане по-късно.Разберете ме,но искам постепенно да се увеличава броя на участниците(героите),защото то и сега ми е трудно да преплета толкова сюжети.Историите на отдените герои трябва да имат връзка със всичко останало и да ви кажа те не се мислят хич лесно.Някъде може и да се объркам,не говоря само за историята(понеже може да се получи някъде двусмислие),а за всичко останало.Аз се стремя да не допускам никакви грешки,но поправяйте ме ако видите някъде нещо .Тази част беше последната от "стария сценарии" и вече почвам да мисля изцяло нови продължения.Във този епизод се опитах да изложа мотивът за злото,че то присъства дори и при Създателя на доброто.Не знам дали съм успял да го покажа добре обаче.Както ще видите по-нататък,нещо такова ще се случи и с мен,т.е. RIP.Злото завладява доброто и обратно - смятам,че ще е интересно.

***Ви извинявам се,че използвам тази подробност,но се придобива по истинска атмосфера?Сетих се просто и за това го написах...

Много як е тоя разказ. Много добре го разказваш ))
Само незнам как ще намериш времем да напишеш и останалите .... щот бая мислене ще трябва да удариш :Р
Ще го чакам с нетърпение.