ЗАВРЪЩАНЕТО

- Добре дошли във владенията ми , “Грешници”! – с властен глас изрече сянката на трона .
Едва сега четиримата бойци осъзнаха , че се намират в друго измерение . Като внезапно събудени от сън , те се огледаха помещението , в което се намираха . Пещера – гигантска пещера обляна в мека , фосфорециращата светлина . Източниците и бяха огромни червеникави кристали забити високо във влажния таван .Очертанията на стените се размиваха някъде далеч в мрака , бягайки от кървавата светлина .
Цялото останало съдържание на пещерата се свеждаше до безумно черния трон в центъра и , върху който стоеше още по – черна сянка . Колкото и да се опитваха войните не можаха да различат кой се крие зад нея .
Пръв проговори Кийдис :
- Къде се намираме ? – натърти той със заплашителен глас .
- Дори да се опитам да ви обясня няма да разберете . Но тъй като местоположението ни няма никакво значение , веднага ще пристъпя към задачата ви ….
- Никакви задачи няма да ти изпълняваме , Сянко ! Тук сме не по своя воля и само сила ще ни накара да и слугуваме . – при тези думи останалите се стегнаха.
- Можеш да ме наричаш просто Зло . Колкото до силата ……е , щом така се налага !
Само едно неуловимо движение и Зло беше между тях . Сякаш се телепортира . Кийдис усети само чудовищната сила на удара . Като че ли го удари звезден крайцер . Няколко мига по – късно се приземи тежко на десетина метра от предишното си място . Докс се опита да се защити , но смазващата мощ на сянката без затруднения проби блока му и го отхвърли близо до Кийдис . След това Зло се поклони насмешливо и със същата спираща дъха бързина се върна на ложето си , заговоряйки сякаш нищо не се бе случило :
- Бяхме стигнали до задачата ви .
- В името на Епсилон и Омега , преди няколко часа се опита да ни убиеш , а сега искаш да ти вършим мръсната работа . – през зъби процеди плюещият кръв Кийдис .
- Сянката , която се опита да ви унищожи не бях аз . Всъщност на мен може да благодарите за спасението си . Имате късмет , че бях достатъчно бърз и ви прехвърлих тук преди Той да ви е довършил . А и малко пояснение – всъщност не са часове , а години .
- Какво ? Били сме тук ГОДИНИ ?!?! – с безкрайно учудване изрече Рип .
- Да , така е , дори ако не ми вярвате . Просто чак сега ми потрябвахте за плана , който замислям от столетия . Иначе ви държах в изкуствено поддържано състояние на сън .
- Но , ако всичко ,което говориш е вярно……то какво се е случило с Епсилон и Омега ?
- Планетите отдавна паднаха под Негова власт . – пророни едва чуто Зло .
- Нееееее , това не е възможно , чу ли ? Лъжеш просто за да ни използваш за целите си . Това не може да е истина . Гвардията не може да се предаде . – викаше несвързано Рип .
- Гвардията не се предаде , войнико ! Биха се докато и последния мъж не
падна достойно насред бойното поле . – след това черната като катран ръка описа някаква непозната фигура във застоялия въздух . Пред четиримата се появи голяма холограма . На нея се виждаха родните им планети – Епсилон и Омега …….потънали в руини . Като че цялата ярост на боговете се беше стоварила върху тези изтерзани парчета земя . Обгорени , набраздени от кратери , враждебни и неприветливи . Нито едно живо същество нямаше върху тях . Мъртвите им каменни тела бяха прокълнати вечно да бродят като призраци из космоса и да пазят спомен за зверското клане , осъществило се някога на повърхностите им . Кийдис , Докс , Дент и Рип стояха втрещени , вперили омагъосани погледи в зловещата картина . Очите им се напълниха със сълзи , а телата им се разтърсиха от конвулсии . Мъката , отчаянието , злобата , яростта и желанието за отмъщение едновременно покълнаха в сърцата им , създавайки огненокрасива палитра от чувства , готова всеки момент да ескалира под формата на неконтролируеми действия . Със замах Зло изключи холограмата и се обърна към тях :
- Е , видяхте каквото ви трябваше . Искрено съжалявам , че се наложи да ви го поднеса в такъв вид . Повярвайте , исках да спася световете ви , но тогава не притежавах нужната сила . А сега , вие можете да ми я осигурите . Ако успеете ще можем да пристъпим към отмъщението , за което толкова копнеете .
- Какво трябва да свършим ? – попита Дент със странно променен глас .
- Първо искам да проверя , дали сте достойни за мисията си . Така , че ви очаква Изпитанието .
- Да започваме тогава ! – в хор извикаха всички . Дълго време мракът в пещерата си спомняше за яростно светкащите им очи . ………

Е , очаквам мненията ви .
Evil , ще ти го пратя днес (а ти се заеми да напишеш нещо за Ада ).

Ставали да ме включиш.

Лиллииии евалата Вортекс . Последните две части направо ме хвърлиха във луд възторг ! Виж обаче какъв съм пророк казах че ше има тъжен краи и то стана , Епсилон и Омега сега лежът разрушени !
Абе много вдигна летвата ше знаеш , сега никои няма да обърне внимание на разказа ми !!
МЕждодругото това злото аз ли съм ( питам макар и малко нагло ) ???

EviL аз друго Зло във форума не познавам Така че - да ти си . За всички , които четат разказа - тия дни имам МНООООГО работа и няма да бъда в състояние да напиша нещо ново . Предполагам , че събота -неделя ще наваксам .

ХАОС

Вървяха . Натъжени , потънали в размисли . Сами . Четирима странници насред безветрената пустош ширнала се до видимия хоризонт . Всеки носеше в душата си спомени . Стари , изхабени , носещи само носталгия и скръб .Сами. Четири война противопоставили се на миналото , борещи се с настоящето . Ритмичните им стъпки повдигаха малки облачета прах . Скоро фигурите им потънаха в подтискащият здрач . Единственият белег на присъствието останаха неясните отпечатъците в пясъка . Вятър . Заличи следите . Сами . Последните представители на своя род . Хора .

Зло беше доволен . “Грешниците” се пречистваха по – бързо от очакванато . Съвсем скоро отмъстителите му щяха да са готови за последната война във Вселената . Можеше да усети силата им . Силата , която задвижваше телата им . Това бе злото . С всяка изминала секунда те загубваха човешкият си облик и се превръщаха в ….материя . Всемогъщи . Те ще могат да правят всичко , което си поискат след метаморфозата настъпваща в душите им . Зло потръпна . Никой на този свят нямаше да бъде в състояние да ги спре . Разрушителната им мощ ще променя времевите граници , ще изкривява действителността , ще ……. Не им ли даваше твърде много ? Не , силата вече бе у тях , той просто им показа начина да я поискат .А някъде там – сред ветрове и урагани , на границата на всички измерения четири тътнещи гласа извикаха :
- ИСКАМ!
Те бяха преминали през Изпитанието . Единствените , които го преминаха . Защото бяха ….. хора .


Зло разбра , че жестоко е сбъркал . Разбра го , още преди ритуала да е напълно готов . Въпреки всичко , за него не бе неочаквано . Дълбоко в себе си той предвиждаше този случай . “Грешниците” никога нямаше да му предадат силата. Но времето изтече …. всичко свърши .

Седеше на мрачния си трон в очакване на Тяхното идване . Не закъсняха . Точно в уреченото време в центъра на залата се материализираха четири същества . Трудно му бе да ги нарече хора . Те вече бяха богове . И за пръв и последен път заговориха :
- Ние сме въздуха и водата , ние сме огъня и земята ! – гласовете им преливаха в различни краски – Ние сме миналото , ние сме настоящето , ние сме бъдещето !
Зло все повече потъваше в трона си ……..
- Ние сме ти , ние сме тях , ние сме вас ! – мощта на думите им достигна връхната си точка – Ние сме всичко и над всичко! – Всичко избухна……….

Времето забави своя ход . По Тяхна воля . Скоро щяха да се случат Събитията . Краят наближаваше . Необратимо……



Много се нуждая от мненията ви за разказа . Така че , моля драснете поне 2 реда .

Късичкоо еее,как може да се прецени...