|
Заглавие: The FUTURE Публикувано на: 27 Май 2003 21:04
I
Смърт, опустошение и разруха... Така изглеждаше Земята 100 години напред в бъдещето. Третата световна война бе казала тежката си дума. В следствие използването на нов вид радиация 90% от човечеството, преживяло адската война, бе превърнато в немъртва измет. Измет, която имаше един единствен инстинкт за хранене, измет която не притежаваше разум. Тези безмозъчниорди имаха една единствена цел - да унищожат цялото човечество. Тяхната сила - неограничена, тяхната челюст - смъртоносна, техните нокти - отровни, тяхната храна - хора. Физическата им сила бе в пъти повече от преди, но разумът бе сведен до минимум. Един немъртъв можеше да изпълнява само наизустени от много еднакви уроци команди. Разбира се не всички уроди бяха глупави. Имаше и някой изключения. Двадесет процента бяха малко по-интелигентни от останалите, но само около 2% от зомбитата бяха интелигентни и разумни. Немъртвите можеха да издържат десет пъти повече на физически мъчения от незаразените хора. Ако даден човек преди да се превърне в зомби е загивал от един куршум, то сега същия човек умира от десет.
Почти нямаше животно незасегнато от радиацията. Засегнатите животни понякога приемаха доста причудливи форми, които досущ приличаха на митологични същества. За разлика от ордите, заразените животни не получаваха по-голяма физическа сила, но получаваха нещо много по-ценно, което при зомбитата бе отнето - разум. Ордите и животните бяха съюзници, поради общата им цел - да заличат човечеството. Животните искаха да отмъстят на хората за толкова дългите години на робство и слугуване.
Оживелите хора, спасили се от нещо по-лошо дори от самата смърт, създадоха "Съветът на седемте велики сили", който се бореше срещу ордите от немъртви и техните зъюзници в името на доброто. Техният живот бе много труден, но мисълта за победа над ордите ги крепеше и караше да продължават да се борят до победния или смъртоносен час. Те предпочитаха смъртта пред позорното бягство или страх от нещо толкова нисшо сравнения с тях. Всеки ден хората проклинаха войната безброй пъти и след това продължаваха да правят укрепления и да се въоръжат и обучават за голямата битка.
Същото решение бе взел и човек, нямащ нищо за губене, решил да отмъсти за смъртта на родителите си и тръгнал на кръстоносен поход срещу
немъртвите. Името на този човек бе Мълния. Той нямаше нищо общо със Съвета и дори не бе чувал за него. Мълнията бе меко казано великан облечен в огромна титаниева броня. Огромния мъж не бе виждал жив човек поне от 5 години. Той се бе затворил в себе си, изпълнен от една единствена цел - да отмъсти. Той не подозираше, че след доста кратко време щеше да оглавява Съвета, за който дори не бе чувал в този момент.
Пътищата на мъртвешките орди съюзили се с животните, пострадали от радиацията, и на Мълнията и Съвета се преплитаха след толкова малко време, а те дори не подозираха за това. В битката на ордите и животните срещу Съвета и Мълнията щеше да има само едни победители. Животът на Земята щеше да се промени коренно след битката при Хелвалей. Обратът щеше да настъпи скоро, много скоро...
|
