Историята за света такав какъвто беше преди последната битка, която го направи такъв какъвто е сега.

Бяха изминали едва няколко стотин милиона години от раждането на земята. На нея са се водили битки още от самото и сътворение. Доброто и злото се хвърляли в битки, които неможело да се опише със земни думи. Но винаги тези битки свършвали без да засегнат като цяло живота на земята, тези битки били малики и изглеждали като безобидна игричка в сравнение с това което очаквало земята сега.
Силите на мрака които били оглавени от най-злото същество в нашата част на галатиката, Моуром. Към страната на тъмните сили се биели много същества, но най-силни били Орките, които по физическа сила нямали равни на себе си. Към силите на мрака имало още няколко раси, от които най силно се отличават Стоунерите и Флайфърите. Първите били същества от камък, те неможело да бъдат спряни от каменните стени, нито пък от оръжията на добрите. Вторите били същества, които се движът по въздух и земя, мятали огромни пламъци, самите те приличали на дяволи. На своя страна тъмната част от света привлякла и неживите същества.
Земята била разделена на две от едната страна властвал мракът а от другата светлината. В мракът живеели тъмните сили, а от другата страна били силите на доброто. Силите на мрака искали да завладеят цялата земя.
Двете части били разделени от огромна планина. Минаването през нея коствало много усилия, нейните върхове се издигали чак до край на небето, там от където започва другия свят, който бил пуст и толкова студен и мрачен, че дори и за тъмните сили било невъзможно да живеят там.
Настоящата битка се готвела от хиляди години. Двете страни събирали армия, която да бъде достатъчно силна за да сломи силата на противника. Тъмните сили вече имали толкова много армии, че вече се мислели за победители, но господарят им не им позволявал дори и за секунда да спрат работа. Докато от другата страна властелините на различните светове били много обеспокоени. Земята от светлата страна се състояла от три основни кралства, които имали свой интереси и не се разбирали много добре по между си. Това били кралствата на хората, което било и най-голямо, кралството на Елфите и природните създания и кралството на Джуджетата и ниските създания наречени Солемри. Често тези кралства се воювали по между си заради някой разногласия. Но сега нещата са различни те са принудени да застанат на една маса и да решат какво да правят.

------------------------------------------------------------------------------
Ако има заинтригувани ще пусна продължението, ако не......

puskai ako ne Hristo@mailium.bg chakam go .........

яко е пускай

Те обикновенно се събирали в центъра на земята на харата. Това место било най сигурно и най-добре защитено. Намирало се дълбоко в една огромна планина. В нея имало представители от всички светли кралства. Най уважаваният сред тях беспорно беше най-мъдрият човек и магьосник на земята Бригон. Той се исправи пред остналите погледна всеки един от тях в очите сякаш опитвайки се да им предаде част от безпокойството което го бе обвзело.
- Скъпи приятели и съюзници в борбата ни срещу злото. Назрява мигът в който най-накря ще се реши спорът за това дали земята ще бъде обгърната от мрак или светлина. Няма да се опитвам да ви залъгвам. Врагът е набрал достатъчно мощ за да ни победи, а по лошото е и, че неспира да уголемява силата си. Отвъд огромната планина Громон има милиярди Орки, Стоунери, Немъртви и всякакви същества готови да се бият и да умрат за злото. Въпросът ми сега към вас е готови ли сте вие да умрете за доброто?
В този момент всички замълчаха, в жялата огромна зала имаше една пронизваща тишина която беше прекъсната от дрезгавия глас на предводителя на джуджетата и тяхното кралство Дъмпи.
- Ние ще им наритаме задниците, на онези грозни същества. Всички ние които обитаваме гората и сме гората ще се бием рамо до рамо с човеците в имате на светлината и доброто.
Погледите на всички сега бяха насочени към представителите на Елфите. Те се спогледаха и оставиха техният водач да излезне крачка напред за да каже нещо.
- Здравейте, нека първо да ви се представя. Аз съм Еруген представител на кралят Осен, който командва нашето кралство, тук представлявам както него, така и нашето кралство. Ние също заставаме напълно, зад вас, защото невиждаме друг исход освен война, война в която трябва да победим, ако искаме да оцелеем.
По лицето на Бригон се исписа лека усмивка на моментното му успокоение, но той бързо овладя страстите и продължи да говори.
- От сега нататък, всеки мъж, жена, дете, старец, елф, джудже, солемри, и всякакви други същества служещи на светлината, ще работят заедно, всеки ден, без почивка. Отидете по кралствата си и предайте това на вашите господари. След десет дена ще се срещна лично с всеки един от тях, точно тук в тази зала.

Next part will be ready soon...................

Извинете за правописните грешки, ама го пиша в "движение".

В мините на злото кипеше неимоверен труд. Дълбоко в земните недра работеха безброй орки, които рареждаха империята на злото с необходимите ресурси. Времето до битката намаляваше, затова и армиите на злото се приготвяха за удара който да нанесът на доброто. Огромни ордии от Орки се придвижваха всеки ден към планината за да се приготвят за преминаването и.
А от другата страна на планината вече течеше подготовката за отбранта на светлата страна. Всички работеха неумотно точно както беше заповядал Бригон. Изработваха се брони, мощни щитове и брони. Строяха се отбранителни крепости. Навсякъде се потготвяха добре въоръжени бойци. Младежите, жените, децата, възрастните се учеха как да въртят меча и да боравят с лъка, и копието. Виковете на чудовщните Орки разцепваха въздуха над светлата страна от земята и хвърляха смут измеждо редиците на доброто.
След срещата на Бригон с останалите владетели, се разбра, че по-голямата мощ на доброто ще бъде струпана в първия по-голям град който ще нападнат тъмните сили, а именно Солитрон. Градът се намираше в непосредствена близост до проходът през който щяха да минат силите на злото. Самият град се намираше в кралсвото на хората, той беше и пети по големина в него. Сега всички войници се насочваха към него, а местното население го укрепяше с всички сили. Стените бяха подсилени с камъни и подпори. Строяха се и множество кули от които стрелците да сеят смърт сред врага. Копаеше се допълнителен ров с вода.

Като цяло е доста добре.....
Ае чакаме продьлжение(

Хората бяха исплашени до смърт. Те си говореха по между си, че едва ли ще преживеят следващите дни. Масово от тях се изселваха към средата на земята си, там където ще са по-далече от битката. Но много от тях искаха да останат и да умрат.
В Солигрон първите войници вече се настаняваха, по-опитните от тях даваха нареждания на работниците, какво да правят. Атмосферата беше изнервена максимално. Човекът който щеше да води защитата на града се казваше Рометей. Той беше един от най-добрите военно началници тогава. Имаше внушителен вид и вдъхваше респект у подчинените си. Държеше да следи от близо подготовката за защитата на града. Той заповяда на няколко конника да отидат до селата и градчетата които щяха първи да бъдат пометени от чудовищата и да ги предупредят за очакваното, да вземат мъжете и да ги доведат тук, а жените и децата да изселят.
Черната земя се тресеше под стъпките на Орките, които вече се събираха пред прохода. Техния водач Сумар, беше най-безпощадното чудовище на тази земя. Ръстът ми надхвърляше три метра, теглото му беше повече от триста килограма, тялото му беше толкова здраво че можеше да разбие скала и дърво без особенни усилия. Лицето му беше цялото в белези, останали му от многобройните битки. Той се исправи на мощния си черен кон и извика към армиите от Орки и други същества.
- Пригответе се! Зад тази планина ни очакват месеци, а дори и години в непрестанни битки с паплачта, която населява онези отвратителни земи. Този който неможе да издържи прехода ще умре, този който се откаже също, единственият ви избор е битката!
Гласът му разсцепи въздуха, а всички го слушаха без дори да помръднат. Той завъртя своя черен кон обкован с броня и се насочи точно срещу изтощителния проход.
- Напред войници, за славата и победата на злото!
Всички изреваха и тръгнаха след него към земята на доброто.
След няколко часа, вест пристигна в Солигрон, че орките са тръгнали насам и армиите са им толкова големи, че дори окото на вестоносеца не е видяло края им.
Сумар събра войската и народа на града за да каже няколко думи.
- Войниции обикновенни хора, Ордиите дивашки ще нападнат земята ни след около седмица. А до този град ще стигнат след две седмици и половина. Искам да знаете, че каквото и да стане вие ще останете в историята. Целия свят сега гледа към този град и към вас с надежда. Няма да ви лъжа, че ще победим, няма да ви лъжам, че ще оцелеем, ще ви кажа само, нека господ се смили над душите ни.
Някой от работниците извика.
- Искаме и ние оръжие за да защитим семействата си.
Сумар надигна глава погледна човека, след това погледна и останалите и каза.
- На всички ви ще бъде дадено оръжие, всички ще се бием рамо до рамо. Нека поне загинем като герой....
Мина почти една седмица. Армиите на злото вече бяха преминали прохода, без особенни затруднения и пръв на светлата земя стъпи злокобният Сумар. Той слезна от седлото на коня си, извади огромния си меч и го заби дълбоко в земята.
- Ето така както забих този меч в тяхната земя, така и ще отнесем душите им в ада!
И те отново потеглиха към първото село в което нямаше жива душа, не бяха останали дори и птичките, всички се бяха изнесли.
По пътя към Солигрон, се придвижваха и първите подкрепления от Елфи и Джуджета. Те не се разбираха много добре по между си затова и често възникваха скандали. Един от елфите подхвърли нещо на едно от джуджетата.
- Ей дребосък айде по-бързо, че ще изпуснем битката заради вас.
- Ей нежен ще ти рамажа физиономията.
И то се нахвърли върху елфа с брадва в ръка. Едва успяха да укротят двамата преди да се избият и така беше до края на пътя.

В предната част на няколко места е иползвано погрешка името Сумар (командващия на тъмната армия), на негово място трябва да е Рометей (водещия защитата на Солигрон) извинявам се за грешката.
Наблюдателят на една от кулите в града забеляза прииждащите армии от джуджета и елфи и веднага извика своя командир. Рометей се показа над портата и изчака войските да приближат, следк като стигнаха до портата той им направи жест да спрат.
- Защо се забавихте толкова дълго, трябваше да дойдете преди пет дена, ако се бяхте забавили още малко щяхте да намерите само останките от отзи град.- Каза Рометей с видимо изнервен глас.
Един от елфите излезе пред останалите и каза.
- Забавихме се при подготовката за тръгването, а и по пътя имахме известни сатруднения.
- Както ида е сега трябва да се приготвим за предстоящото.
Рометейсе извърна, нареди на войниците да сотворят портата и се прибра в замъка за да обсъди с другите главнокомандващия защитата на града.
До града вече достигаха писаците и плача на градовете сполетяни от жестокоста на чудовищата, които изравняваха всичко със земята. множество селища и градчета вече бяха опустошени, под краката на орките не можеше да поникне дори и една тревичка, те оставяха една грозна картинка след себе си, гола земя, покрита само с пръс и пепел, една огромна пустиня....

Утриннта преди нападението на Орките всички се бяха събрали в двора на вътрешния дворец. Там всички седяха и обсъждаха нещо по-между си, когато от замъка се показа Ромей всички млъкнаха.
- Хора и бойци, тази вечер очакваме заедно с тъмнината да дойдат и армиите на злото. Ние ще бъдем тук и ще ги чакаме готови за най-лошото. С мойте помощници обсъдихме някой работи и стигнахме до там, че пред стените на замъка ще трябва да има хора които в последния момент да дигнат, здравите дървени копия на които да се набучат зверовете. Но само разбирате, че тези хора ще бъдат и първите които ще умрат, затова няма да карам никогоко, ще ми трябват четирдесет доброволци, които ще бъдат обречени.
В този момент няколко джуджета излезнаха напред, готови да умрат, ноп из зад тях изкочи мъж, селянин който се исправи пред Ромей и каза.
- По добре хората които ще бъдат там да не са бойци, защото от тях има по-голяма нужда тук, предлага обикновенни хора като мен, които немогат да боравят с оръжието да застанат там. Така ще имаме възможност да умрем като мъже в битка.
Още няколко селянина излезнаха до мъжа. Три джуджета също отидоха там и едно от тях каза.
- Долу ще имате нужда от някой който да ви казва какво да правите, защото вие нямате опит като бойци.
- Така е! Затова щом вие сте готови ще изпратя и петима от мойте хора.- Извика рометей от двореца.
Всички се приготвяха за битката. Елфите оправяха свойте позиции от кулите и от стената на замъка, проверяваха лъковете си, брояха стрелите си. Бойците точеха мечовете и проверяваха щитовете си. Жените и девцата бяха скрити в едно подземие, много от тях бяха вече тръгнали към другите градове, но за останалите тук нямаше место в керваните и на тях не им оставаше нищио друго освен да чакат.
Времето изтичаше, всички бяха застанали по местата си. В далечината се виждаше и как тъмнината приближава, след малко вече до ушите на хората достигнаха и смразяващите звуци от стъпките на орките. Един елф видя как оставения до него лък започна леко да подскача, като, че има заметресение.
- О боже.... колко са много!- Каза тихо един от елфите застанала на една от кулите.
В този момент по склоновете на планините личаха силуетите на безбройнйите орки. Хората зад копията долу усетиха как краката им се бодсичат, те загубиха ума и дума, никога преди невиждайки подобно нещо.
Сумар погледна градът над който все още имаше светлина, дигна меча си посочвайки го и с демонски вик подкара свойте армии на там. Всички виждаха как те тичат на долу по склона и им стана ясно, че няма да преживеят вечерта.

Мерси човече имах нужда от нещо такова.

Скоро може да ви кажа кой юзер на форума пише това, но първо да видим дали ще я допиша докрай, защото много не успяват.

Очаквайте скоро следващата част.