|
Заглавие: Публикувано на: 03 Май 2003 07:32
След около три седмици беше и рождения ден на Долилавър. Тя едва ли щеше да го посрещне по подобен начин. Селцето, където тя живееше, я познаваше като бъдеща героиня и шестия и рожден ден се чакаше с нетърпение. Тази възраст беше нещо като порастване - така бе при супер-героите, те трябваше още да изживеят детството си в тренировки, а младостта - в непрестанни битки със злото.
В селцето се докарваха каруци с фоерверки, конфети, храна и много напитки, какъв ли не реквизит... Това щеше да е голямо събитие, пазено в тайна от всички селяни. Стичаха се и хора от всякакви други места - измъчени, болни, нещастни. Всички те искаха да получат малко от силата на ангелите чрез това дете.
В денят на щастливото събитие беше издигната нещо като сцена, където щеше да седнат роднините и приятелите на Доли. Бяха подредени безчет масички със столове, бяха поканени всички, дори животните. Най - интересно за гостите беше нещо, голямо колкото колиба, захлупено с най - невероятното и прелестно одеяло на света. То беше изтъкано от най - фин памук, а в нишките беше вплетено чисто злато. Украсено бе с плоски рубини, а в центъра имаше кръгче, в което с изумруди, диаманти и рубини беше изрисуван един приказно красив бял гълъб. Началото на тържеството. В небето се пуснаха седемстотин "букета" с вързани по шест балона. След това Долилавър се качи на една около двайсет - метрова платформа, на която имаше царски трон, украсен с какви ли не скъпоценности, и едно малко черженце пред него, за да седнат хората, които искат да говорят с нея. Идваха един след друг и говореха за проблемите и болежките. Момичето ги изслушваше, милваше и благославяше. Надеждата, сякаш досега забравена, се върна у тези хора.
След като всички си поговориха с нея, тя слезе и отиде до сцената. Прожекторите се насочиха към нея и чак тогава всички видяха образа и. Имаше дълга, кестенява коса, дълга малко над коленете. Очите й бяха синьо - зелени. На главата си имаше малка златна коронка с един диамант в центъра. Дрехата и беше изтъкана от чисто злато, по краищата на роклята имаше рубини. Зад нея се появи една жена, която всички познаваха от своите баби и прабаби - това беше Нефертити, жената, която бе победила сатаната М-Тукон преди 700 години. Очевидно само Доли не бе разбрала за идването и. Виждайки изненаданите лица на всички, тя се обърна и видя своята прародителка. Веднага я позна, с дълга, къдрава червеникава коса и черни очи, тя изобщо не приличаше на 700-годишна бабичка...
- Време е да покажем на хората каква е тази тайна под най - прекрасната завивка на света, нали? - усмихна се тя и хвана Доли за ръка. Със силата на погреда си тежката завивка се сгромоляса до изненадата. А това бяха 700 клетки с бели гълъби, които трябваше да бъдат пуснати в небето. Всеки грабна по един, за да го пусне в часът на раждането на Доли. Тя и Нефертити взеха по два и в точния час хиляди фоерверки полетяха в небето. В същия миг всички пуснаха гълъбите, които полетяха нагоре и образуваха цифрата 700, после 6, написаха Долилавър и отлетяха в различни посоки...
Аплодисметите не стихваха. Всички се смееха. Никога не бяха виждали подобно събитие. После пред всеки изникна меню с всевъзможни храни. Трябваше само да посочат с пръст тази, която искаха, и я получаваха на място... Такъв празник нямаше да се забрави.
|
), nqmam tarpenie da se vida az kakav personaj sam 
