Нов разказ с герои от форума
- SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
- SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
PiTaGoRkAtA
- Мнения: 25
- Регистриран на: 14 Мар 2003 12:03
- SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
az izgubih nadejda , i predniq pat stana tai po4na da pishe poblikuva 1-2 epizoda i sled tva iz4ezna za okolo mesec i kat se varna ve4e nikoi ot u4astnicite go nqmashe
(((
ako nqkoi iska da si pishem mail4eta da mi pishe
)) mr_daddy@abv.bg
ako nqkoi iska da si pishem mail4eta da mi pishe
-
PiTaGoRkAtA
- Мнения: 25
- Регистриран на: 14 Мар 2003 12:03
-
krew
- SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
Anonnymous
-
The_Elf
-
Anonnymous
- SpellWaver
- Мнения: 64
- Регистриран на: 07 Апр 2003 18:06
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
- DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
- DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
- DOLLYLOVER
- Мнения: 56
- Регистриран на: 01 Авг 2001 07:25
- Местоположение: Перник
- Обратна връзка:
Шест години пот и труд. Усилени тренировки както за Дарк, така и за Доли. Саурон усилено тренираше демончето, а Манби - ангелчето.
Доли растеше в почти нормална среда. Тя живееше с майка си и баща си, ходеше на нормално училище и контактуваше с другите деца. Но също тренираше източни бойни изкуства и концентрация. Скоро щеше да овладее и могъщи магии, които дори Менби не можеше да практикува.
В същото време, но на няколко километра по - дълбоко, малкият Дарк си лягаше. Утре беше шестият му рожден ден, но едва ли някой щеше да забележи това. Той отдавна се правеше на заспал в уютното си, пълно с лава легло, но размишляваше. Животът му беше ужасен. Сутрин ставаше, ядеше някакви гадотии, които го правеха силен. После пет часа физическа тренировка, къпане в гореща лава. После сяда над учебниците - цели три часа той учи история на сатанизма, основни правила. А този час, който най - много мрази, е часът по "Бащознание", където той учи за баща си, сатана, прогонен преди 700 години от една светла героиня, също като Долилавър. Дарк си задаваше въпроса защо никога не го среща, а само учи историята на живота му. Защо баща му не го погали по главицата и не го дръпне за рогцата, когато не слуша, а трябва да си води записки в лекции за личността му. Всъщност Дарк беше дете като всички останали, въпреки съдбата да му бе определила да стане дявол и да направи баща си горд.
Настъпи и утрешния ден - когато Дарк стана на шест години... Но противно на очакванията, не като при всеки друг рожден ден, днес той беше забелязан. С отварянето на очите си видя Нещо като холограма пред себе си. Добре познато лице го гледаше с ледено студен поглед. Това беше едно лице, твърде често срещано в учебниците му - бащата - сатана. В стъклен буркан едно жалко, сбръчкано топче имаше две точки за очи и цепка на устата , от кято от едната страна се вижда съсирек кръв, а от другата бавно капе гадна зелена течност. Това беше М-Тукон, самият баща на Дарк Маджести. Проговори му с пресъхнал глас:
- Сине, днес ти ставаш на шест години. Учи се и скоро ще си достатъчно силен да победиш тази дрисла ДолиЛавър. Тя е дъщеря на жена, която е правнучка на ужасната Нефертити, която ме победи преди 700 години. Моля те, върни го на тази сополанка. Тя е абсолютно бебе, вземи и близалчицата и ще успееш! Но не я подценявай както направих аз преди време... Работи усилено и ще я победиш! Трябва да тръгвам... Без чуждо тяло и сок от мозъка му изсъхвам. Надявам се че знаеш това... Ако си добър ученик...
Тукон изчезна. Ни помен от него. Дарк още повече намрази дяволското си потекло и реши, че баща му изобщо не го е грижа за него... Всъщност може би беше прав.
Доли растеше в почти нормална среда. Тя живееше с майка си и баща си, ходеше на нормално училище и контактуваше с другите деца. Но също тренираше източни бойни изкуства и концентрация. Скоро щеше да овладее и могъщи магии, които дори Менби не можеше да практикува.
В същото време, но на няколко километра по - дълбоко, малкият Дарк си лягаше. Утре беше шестият му рожден ден, но едва ли някой щеше да забележи това. Той отдавна се правеше на заспал в уютното си, пълно с лава легло, но размишляваше. Животът му беше ужасен. Сутрин ставаше, ядеше някакви гадотии, които го правеха силен. После пет часа физическа тренировка, къпане в гореща лава. После сяда над учебниците - цели три часа той учи история на сатанизма, основни правила. А този час, който най - много мрази, е часът по "Бащознание", където той учи за баща си, сатана, прогонен преди 700 години от една светла героиня, също като Долилавър. Дарк си задаваше въпроса защо никога не го среща, а само учи историята на живота му. Защо баща му не го погали по главицата и не го дръпне за рогцата, когато не слуша, а трябва да си води записки в лекции за личността му. Всъщност Дарк беше дете като всички останали, въпреки съдбата да му бе определила да стане дявол и да направи баща си горд.
Настъпи и утрешния ден - когато Дарк стана на шест години... Но противно на очакванията, не като при всеки друг рожден ден, днес той беше забелязан. С отварянето на очите си видя Нещо като холограма пред себе си. Добре познато лице го гледаше с ледено студен поглед. Това беше едно лице, твърде често срещано в учебниците му - бащата - сатана. В стъклен буркан едно жалко, сбръчкано топче имаше две точки за очи и цепка на устата , от кято от едната страна се вижда съсирек кръв, а от другата бавно капе гадна зелена течност. Това беше М-Тукон, самият баща на Дарк Маджести. Проговори му с пресъхнал глас:
- Сине, днес ти ставаш на шест години. Учи се и скоро ще си достатъчно силен да победиш тази дрисла ДолиЛавър. Тя е дъщеря на жена, която е правнучка на ужасната Нефертити, която ме победи преди 700 години. Моля те, върни го на тази сополанка. Тя е абсолютно бебе, вземи и близалчицата и ще успееш! Но не я подценявай както направих аз преди време... Работи усилено и ще я победиш! Трябва да тръгвам... Без чуждо тяло и сок от мозъка му изсъхвам. Надявам се че знаеш това... Ако си добър ученик...
Тукон изчезна. Ни помен от него. Дарк още повече намрази дяволското си потекло и реши, че баща му изобщо не го е грижа за него... Всъщност може би беше прав.

