играта е следната аз започвам част от разказа, а вие продалжавате, като всеки следващ добавя нещо така, че да стане смислен разказ (нещо, като народна приказка). Тук всеки ще може да прояви творческите си умения. И накрая може да стане нещо много интересно.

Ето с какво ще започна от там на татък вие решавате как ще продължи действието.

"2005 година затворът "Алмиен" някъде в далечния Сибир, до където едиснтвеният начин да се стигне е чрез 16 часово пътуване през непроходимите снегове на далечния север. Това са 1347 км. където не може да се срещне никаква жива душа. Температури от -60 градуса и непрекъснати огромни снежни виелици са направили това место един Ад. В центъра на този ад се намираше и затворът. В него излежаваха присъдите си най-ужасващите пзлодей на света. Общия брой на затворниците е 100, като на всеки един има по 4 души непрекъсната охрана. Затворниците не се пускаха да излизат на вън, не заради климатичните условия, а поради съображения за сигурност. Килийте бяха с дебелина от 50 см. непробиваем метал. Нямаше стая за свиждания нито пък зала за развлечения. От "Алмиен" никой не се беше измъквал жив.
Робърт Уест беше родом от САЩ но е живял през по-голямата час от живота си в Англия. Висок около 1.85, с изключителна визическа сила, ненадминато хлъднокръвие и неустоим чар, годините не му приличаха, беше едва на 24, а изглеждаше на около 30 годишен мъж.
Уест излежаваше, както всички, доживотната си присъда. Причината поради която беше тук е, че той беше един от най издирваните наемни убийци в света. Обвинен е в 31 убийства, все на изтъкнати личности. Бяха го хванали точно в момента когато получаваше възнаграждението си за добре свършената работа.
Робърт гниеше в сатвора вече година и половина, година и половина в която денят му започваше и завършваше по един и същи начин. Ставаше във 7 часа след което се грижеше доста старателно за въмшния си вит, в осем часа вкарваха всички затворници в столовата където им даваха да ядът по една купичка млеко, малка филия хляб и основното ядане, което в повечето случай беше макарони или масло което да си намажът на филийте. Закуската продължаваше 20 минути след което всички биваха одвеждани обратно по килийте. Там Уест подържаше формата си. Имаше един лост на който се набираше и гледаше през малкото бронирано стъкло на килията си. Беше свикнал да тренира много, тренировката му продължаваше от осем и половина до дванадесет, когато си даваше почивка и се отдаваше на четене. точно в един дебелата врата на килията му се отваряше и двама руски пазачи го връзваха отново с вериги и изкарваха за обяд, който не се различаваше много от закуската. Два часът изкарваха затворниците на разходка в затворено помещение с големина от около 80 кв. м. където затворниците можеха да се разхождът. В 4 часа разходката завършваше и нашият човек се отдаваше отново на същите занимания, трениране ичетене. Лампите на затворът се гасяха точно в девет и половина.
......."


Предварително се извинявам за правописните грешки.
Е от тук на там вие решавате какво ще се случи на Главния герой да видиме дали наитина е вярно твърдението, че две глави мислят по-добре от една.

Идеята за разказ не е лоша ама айде направи го по-кратък че на никого не му се чете толкова (поне на мен):).

...24 декември 2005г...както винаги в 8 часа Уест и другите затворници отиваха на закуска,на масата като никога имаше нормална храна,Уест се почуди какво става и тогава звукът от тонколоните които бяха окачени на стената замъгли съзнанието му
-Днес,по повод празника ще има малко тържество...-звукът замлъкна но после пак продължи-всички затворници ще ядат нормална храна и ше използват нож и вилица.
Уест се замисли.Дали не беше това шансът му да се измъкне от този ад,но как като най-близкия град беше толкова далеч че дори и с джип с пълен резервоар няма да се стигне далеч.
Имаше време до вечерта да измисли план за бягство когато на вечеря с помоща на приборите на масата ще може да си свали белезниците.Той пак се замисли...какво ще направи с охраната как ше успее да се измъкне...
_______________________________________________-
Това ще решат другите.Идеята за тази тема ме изкефи много.Хаиде стегнете се и измислете нещо...
P.S.Ако някой мисли че това което съм написал е тъпо да ми каже и ще го изстрия...

засега тва е за ламеланд-а....

Ясно явно се оказа много трудно за вас. Както и подозирах, че нищо няма да излезе ама все пак бях длъжен да се пробвам.


Май съм збъркал. много добре е тръгнало и ми е интересно да видя до каде може да стигне (дано до края).


Моля ви да пишете на кирилица защото просто не е удачно да се чете разказ на латиница.

Уест не беше от най покорните...последния месец беше на два пъти тикван в изолатора за по пет дни.Неспирните пу молби до комисията за преразглеждане на присъдата биваха отхвърляни.Отчаянието бавно но сигурно се загнездваше в съзнанието му като влудяващия студ отвън,който сковаваше целия свят в безмълвната си прегръдка.
Днес е особен ден,прехвърли в ума си Уест:
-Тия кучета са намислили нещо,в този затвор специални дни няма...дори екзекуциите се извършваха другаде.
-Момент...ДА!
Миналия понеделник бяха подложени на обстоен медицински преглед...всички дори надзирателите.Има нещо тук...нещо определено витае във въздуха...
-Мога да го надуша,
Робърт...възкльощавия млад надзирател,който тайничко наричаха "ченгела" днес не присъстваше на проверката в 9:00.
Уест прехвърли в ума си колко пъти е виждал "ченгела" на сутришната...и с тревога установи че никога не е отсъствал.
-Определено го надушвам,
Измърмори Уест,и седна на койката вперил поглед в олющената стена на килията си.Там кротичко го наблюдаваше снимка на младо момиче прегърнало букет цветя...момиче което той повече нямаше да прегърне...цветя които нямаше на помирише...никога вече.
Тия прегледи не му даваха мира,нещо злокобно витаеше в главата му ...но още нямаше оформена мисъл.И все пак ясно съзнаваше нещо вече се беше случило...монотония живот в пандиза беше разчупен...нещо предстоеше...

Уест вече бе отчаян.Отчаянието му,обаче взе да се превръща в лудост.Разкъса снимката с момичето и цветята,разкъса си дрехите.Крещеше по всеки пазач,който минуваше покрай него,за което често пак отиваше в изолатора.
Дойде денят да му направят медицински преглед.
Вратата на килията му се отвори,тежки вериги го закочаха и го поведоха към кабинета.
През миризмата на какви ли не лекарства Уест се озова пред доктора.Две силни ръце го заковаха на леглото и му завързаха окопите.
Доктора го погледна.Нареди да му разкъсат блузата.След като Уест остана гол,докторът взе някава машина,доста приличаща на малък монитор...Насочи я към главата на затворника.Като я долепи хлад и студ обгърнаха горкия нарушител на реда.Още една такава машина докторът допря до сърцето на Уест.
Тогава на отсрещната стена светнаха два монитора. Единият показваше мозъка на Уест,а другия-сърцето му.
Докторът се запоти.И пазачите пуснаха води от челото си.
-Инфектиран е!Бързо натисни абсорбатора!-извика отчаяно доктора.
Пазача тръгна към таблото.
В същия тоз напрегнат момент вълни от студ обливаха затворника.Сърцето му туптеше като че искаше да отскочи!Той се побъркваше!
Машинката,която показваше сърцето му,вече показваше спряло сърце.Скоро то изчезна от екрана.С ужас присъствуващите видяха органа извън гръдния кош на Уест.Скоро същото стана и със мозъка му!
Сякаш нещо ги вдигна във въздуха!Невидима сила разхвърли всичко в кабинета и се добра до пазачите и доктора.Доктора загуби очите си,които се присъединиха към органовата напаст.Стомахът на единия пазач полетя към Уестовите органи.Така силата събра всички органи от телата на присъствуващите.Кожа,дрехи,всичко.Така се образува нов човек,приличащ на единият от пазачите.Излезе в залата и се запъти към директора на затвора ген.Брюкли.
Влезе разбивайки вратата(!) и хвана генерала за гърлото,вдигна го и каза:
-Ти плени Робърт Уест,ти плени дявола!Ха-ха-ха!-последва демоничен смях.
"Пазачът" изкорми Брюкли по най-жестокия начин.Взе ключовете от джоба на директора и се замисли.Хвърли ги.Чудно как,но мина през стената,избяга от затвора чрез простата стена!Сега отиде в другия ад.Робърт обаче не чувстваше студ!Полетя нагоре и се загуби из снега.
------------------------------------------------------------
Кво ше кажете?

Но изведнъж докато "чудошището" Уест летеше в снежната виелица той се спря,замисли се малко и полетя назад към затвора.
Когато стигна там,той започна да хапи затворниците по ръцете.Незнайно как,те се превръщаха като него.Не минаха и 5 минути ,докато затворът се изравни със земята.И ,ето че ифектираните чудовища се запътиха в най-близкият град...........

Дмитрий Дороченко беше войник от Далекоизточния отбранителен окръг на руско-китайската граница. През последните четири години тези две страни имаха доста добри отношения и затова военния гарнизон по границата беше съкратен и от двете страни. Сега от руска страна имаше една механизирана дивизия състояща се от танкове Т-34, Т-55 и малко по-новите Т-72. Единственото оръжия, което се водеше като по-нов модел бяха автоматите АК-67. Най-новитне автомати с марката "Калашников".
Дороченко беше пуснат в отпуск от една седмица и се намираше в къщата на родителите си в малкото китно сибирско градче Яковлевск. Дмитрий четеше една книга, която отдавна вече лежеше забравена в дома му "Властелина на Пръстените". Той я бше чел като малък, но сега отново му стана интересна. Градчето се намираше до "Алмиен" един ужасен затвор. Поради затвора тук в градчето имаше една малка бойна част от два хеликоптера КА-50 и двайсет пехотинци.
Докато си четеше книгата Дмитрий чу някакви далечни ужасяващи шумове идващи в посока от затвора. Пехотинецът се огледа и си каза."Брех тая книга е много реална причуват ми се назгули".
И тогава сирените на града засвириха. Пехотинеца стана и тръгна към първия етаж на къщата. В цялата къща той беше сам. Родителите му бяха починали от ужасяващата треска заляла света преди две години. Тогава той загуби и брат си. Дороченко си облече дебелия военен кожух и стана. В къщата нахълта сестра му, която беше десет години по-малка тоест на свайсет и една.
-Дмитрий затвора се е сринал.
-Какво?-попита невярващо войникът.-Как така?
-Не знаят сега разбраха и надуха сирените.
Дмитрий отначало се постресна и след това посегна към празния кобур на пистолета си. Първоначалната му уплаха премина и той каза на сестра си.
-Таня чакай ме тук.
Дмийтрий скочи в спалнята си и взе автомата си и пистолета "Глок"-18 и слезе долу. Той и сестра му излязоха, а навън хората бягаха и с тези си движение пречеха на пехотинците да стигнат до края на улицата и да заемат позиции, защото бяха разбрали, че затворниците са избягали и идваха насам.
Лейтенант Дороченко.-извика един млад ефрейтор.
-Какво има?-попита Дороченко.
-Полковник Сорокин иска да дойдете с нас.-отвърна младежът. Дмитрий даде на сестра си пистолета и ключовете за колата и зареди автомата си след, което тръгна след войника. Разбутвайки хората двамата следвани от още четирима пехотинци стигнаха до края на улицата. Там седеш един едър руснак с униформа на полковник и големи мустаци.
-Дмитрий.-избоботи полковника.-Радвам се, че се озова ще имаме нужда от повече хора.
-Знаем ли нещо за избягалите затворници?-попита лейтенантът.
-Не само, че идват насам. А и възможно е да са се докопали до арсенала на затвора, защото единия от хеликоптерите падна докато ги търсеше.
-Взривили са цял хеликоптер?-невярващо попита Дороченко.
-Да. Явно са се докопали да ракетите "Хелфайър".
-Тоганва ще имаме проблеми.
Един от войниците закрещя и откри огън с автомата си.
-Как са стигнали толкова бързо?-попита един войник и започна да стреля.
Войниците откриха огън и над тях прелетя един хеликоптер. Изведнъж една ракета се заби право в кабината и разби хеликоптера. Първите затворници се показаха над хълма. Те изглеждаха странно не ходеха, а летяха и намяха оръжия освен един или двама, които носеха автомати. Затворниците също стреляха и убиха петима войници. Бойците от руската армия се прикриха и тогава затворниците се хвърлиха върху тях. Куршумите само нвлизаха в телата, но не убиваха затворниците.
Дороченко започна да стреля по един със своя 7,62-мм автомат, но съществото, което се носеше във въздуха хвана един войник и го разкъса. Дороченко се огледа на всички страни. Затворниците, които бяха повече започваха да надвиват и разкъсваха войниците и им крадяха органите. Един затворник тръгна към Дороченко, но лейтенантът откри огън и отнесе главата на съществото. Втория затворник си изяде една граната от подцевната гранатохвъргачка. Съществото се пръсна. Дороченко остана почти сам и като видя, че битката е загубена се принуди да извърше унизителното за него бягство гонен от десетина затворници. Тъкмо когато щяха да го докопат сестра му излезе с колата опред и простреля един с пистолета си. Другите се спряха и тръгнаха назад към една групичка от изплашени граждани.
Дороченко седна на шофьорското място на колата модел Опел Калибра и я подкара към края на града. Зад тях летяха инфектирани граждани и затворници. Колата се измъкна. Дороченко спря едва когато стигнаха на двайсет километра от града и инфектираните спряха да ги гонят.
-Какви бяха тези?-попита Таня.
-Не знам, но трябва да предупредим Москва или поне командването на Далекоизточния отбранителен окръг.-отвърна брат и и подкара колата на юг към главния щаб на източната армия.

Глухия удар на палката го изкара от вцепенението,лавото му рамо пламна в парализираща болка а в очите му блесна светлина от силен фенер...надзирателите го повлякоха.Над него още витаеха Съмърт ...разруха...в устата си усещаше металния вкус на кръв.Главата му бучеше а в ушите чуваше само грохота от подкованите ботуши кънтящи в пустите коридори.Веригата стягаше китките му и той постепено се изгуби съзнание ...пропусна как го качиха в камиона.Над него се надвеси ничия сянка и просъска:
-Здравей стари ми приятелю...казах ти,когато отново ми потрябваш АЗ ще те открия!
-Е сега си ми нужен...
Усети как нечии силни ръце го разтърсват и викат по име...отдавна забравеното му истинско име – Джейк! Събуди се Джейк!!!
Отвори очи и хиляди малки проклети игли се забиха в мозъка му,съзнанието отказваше да се върне в реалноста .Сянката надвесена над него придобиваше все по плътни очертания,постепенно нещата дойдоха на фокус и Джейк видя своя кошмар изплувал от най-тъмните кътчета на съзнанието му в плът и кръв надвесен над него и усмихващ се...
-Джейк!...Аз съм... здравей стари ми приятелю...съдбата ни събра отново.

И така Дороченко отиде в ген. щаба на източната армия. Там му отговориха, че знаят за атаката, но не му повярваха докато не дойде ген. Владимирски. Той беше генерал с три звезди и шеф на източната армия.
-Не може да бъде.-викна генералът.-Аз им казвах, но те не ме послушаха.
-За какво гтоворите другарю генерал?-плахо попита Дмитрий.
-Говоря за вирусът АМХ-80 предаващ се по въздушно-капков път. Това е биологично оръжия изработено от американците. Нашето правителство се съгласи да го тества тук, но се оказа, че е твърде опасно оръжие и още няма ваксина срещу него.
-Как тогава са могли да го пуснат?-попита отново лейтенантът.
-Не знам Дмитрий, не знам. Сега онези глупаци от Москва ще се наложи да се оправят, но и ние трябва да спрем онези същества, които вирусът е създал.
Двамата излязоха от стаята.

-Ха ха ха ха Джейк, Джейк не се ли радваш да ме видиш?-попита той.
-Не бих казал.-отвърна тихо Джейк и се опита да се съвземе от удара.-Имам да ти благодаря за някои неща Мики.
-Недей така ще ме разчувсвташ. Всичко е бизнес.
-Къде съм?-попита Джейк след като се огледа не беше във затвора, а в някаква стара изоставена сграда.
Изведнъж Джейк се съвзе отведнъж и скочи. Първият човек до Мики падна от удар под брадичката, а вторият падна със счупен врат.
-Мики, Мики сега ще си поговорим.-злорадо каза Джейк и взе ножа на единия от пазачите на Мики.-Сега ще чми кажеш защо ме предаде и как така ченгетата знаеха къде точно ще получа парите.
-Джейки недей така де. Хайде остави ножа отдавна се знаем.
Джейки хвана ножа по-силно и го допря до гърлото на Мики.
-ГОВОРИ.-изкрещя наемният убиец.
-Добре, добре аз те предадох. Така ми поръчаха Мерсие и дон Алфредо, но аз гррркхх.
Джейк отпусна трупа на Мики и изтри ножа покрит с кръв. Мики падна с голяма резка на гърлото. Джейк взе автомата на единия пазач и прибра и мунициите и излезе.
Навън го очакваше изненада. Той се намираше в Москва. Хората се разхождаха и никой не му обръщаше внимание. Той веднага прикри автомата под дрехите, които свали от другия пазач и тръгна по улиците.

Робърт Уест,наслаждавайки се отдалече на гледката,която правят избивайки,чудовищата-затворници,се включи в избиването.
Открадна санйпера на един войник,пръсна му главата, и започна да стреля по колите.Скоро всеки бягащ с превозно средство отстана тук.Уест остави останалото на зомбираните си "приятели".
Отивайки в посоката към която бе тръгнал,чудовището Робърт навлезе в столицата.
Възцьари поредния хаос пред две момчета.Взе им плътта.Сега приличаше на ученик.Вървеше по улиците.Спря се пред ул."Андрий Гурчов".Влезе в една от къщите.Разби вратата и се озова при мъж около 40 год.
Въпросният възрастен беше Кирил Турченко,наркодилър,с криминално досие с 6 излежавания в затвора.
Уест го хвана за врата и го вдигна във въздуха.
-Знаеш ли кой съм аз?-злокобно попита Робърт.
-Хъхпфоу...ТИ!...ти си онзи...Виктор,дето само караш скейтборд!Кво праиш тука!?Не тр...-Уест го прекъсна.
-В огромна заблуда си,Кириле!Аз съм Робърт Уест,старият ти познайник,който ти пъхна в пандарелата!Ти разби семейството ми!НО!Сега затвора е превърнат в каквото съм и аз!
Уест се надигна във въздуха.
-Ще те изкормя!Жена ми...ти...ти...ти я чукаше!За това също ще си платиш!С пениса си!
Уест "издърпа" въпросния орган.
-Сега ще си го изядеш,защото ти караше това да прави моята жена Катерина!
Органът попадна в устата на Кирил.Той се задави.Робърт го извади и го хвърли.
-Нека органите ти лежат по улиците на този смотан град!
-Остави ме намира,сатанине!Неееееееееееееееее...
Турченко загуби очите си.Плътта му стана притежание на Уест също така и органите.
Робърт излезе от къщата,почвайки да заразява хората,хапейки ги,така половината Москва бе заразена!

За ден Москва и околностити й,че и почти половината Русия бяха заразени.Когато слънцето се показа зад облаците завари Москва в кръв,с пусти улеци и следи от масови безредици,но никъде не се виждаше ни една жива душа.До обяд новината за странните събития от вчерашния ден обиколиха света и част от армията на европейската страна влязоха в града.Близо час Москва се тресеше от тропота на хиляди крака и колела.Войниците бяха объркани:градът сякаш бе пуст.Почти нямаше трупове,но където все пак се намираха,свидетелстваха за кошмарни сцени.Когато взоводовете достигнаха сърцето на града нещата се промениха-от всякъде изпоизлизаха хора,които сякаш караха на първа сигнална-ръмжаха,целите в кръв и рани,приближавайки се към бойците.
-Жандармерия,напред!-извика някой от генералите и въпросния взод с щитове,шлемове и палки застана пред редовната армия.
Въпреки всичко “цивилните” ги наобикаляха.Под мъртвешки бледото слънце започна касапница-200 души редовна войска и жандармерия срещу обитателите на Москва.
Един от пехотинците повали с куршими на земята,точно пред себе си,връхлитащ враг.Въпреки че въпросното същество бе разкъсано от кръста надолу,след като изрева от болка,протегна ръце към войника,който продължаваше да го дупчи и го хвана в долната част на корема.След като го изкорми, го повали на земята и го ухапа...
След около час центъра на руската столица бе червен от кръв,вътрешности и трупове.Атакуващите бяха загубили.Мъртъвците обаче мутираха и се изправяха наред с убийците си.Последният руски войник,които бе търтил да бяга,лошо ранен,бе застигнат и падна,след като бивш негов брат по оръжие изтръгна гръкляна му...

Айде давайте,добавете нещо,става интересно!Лична на мен ми прилича на един филм,който очаквам с огромно нетърпение-"След 28 дни"...

na6iyat 4ovek be6e subral dostatu4no energiya sega mu tryabva6e samo jenski indivit s koito da razprostrani vuprosnite su6tesva......toi ne oznava6e kakvo pravi kato 4eli tozi virus go komandva6e i si igrae6e s nego ako robert se opitva6e da sa suprotivlyava.....silni bolki preminavaha prez surceto i mozuka mu.Tova be6e ojasniyat virus AMX-80.Sled kato USA uni6tuji irak i do poslednite mu ostanki,amerika zapo4na rusiya.Taini agenti byaha proniknali v zatvora i zarazili robet....kakto i pove4eto zatvornici koito iz4eznaha bezsledno vklu4itelno i dimitur ...4ovek s koito robert se 4uvstva6e nai-blizuk.Robert kontaktuva 4rez telapatiya s ostanalite i im spodeli 4e 4asut nastupi...te trugnaha i tursiha jenski individi...tova 6te6e da e trudna zada4a tui kato nyama6e jiva du6a v grada....

..те се скитаха и тьрсиха....и турсиха...Русия се превурна в пустиня.Наближиха границата с Монголия и Китай...цяла ивица от войници и танкове ги наближаваха.Иzглежда 4е цяла аzия и европа се бяха обединили.В Новосибирск....селяните не бяха 4ули zа новината.Уест и другите се преобраzиха в 4ове6ки сь6тества.Но6та наступи....




аре бе хора ,4oveka e napravil SUPER tema ama ya prekrast na ...ne6to drugo ne na naroden razkaz ako moje6

Dokato turse6e jenski individi Roburt se natukna na ne6to, koeto go u4udi.Tova be6e edno malko momi4ence, koeto qde6e edin ot "priqtelite" na Roburt, tuikato v grada ne be6e ostanala nikakva druga hrana.Tova, koeto go u4udi ne be6e tova, 4e momi4enceto qdi6e zombito, a tova 4e to ne be6e zarazeno.Sled okolo minuta, prez koqto toi q gleda6e, Roburt otide do neq.Tq be6e mnogo upla6ena i ot strah se svrq v edin ugul.
-Ne se boi, momi4ence- kaza West-nqma da ti napravq ni6to lo6o.
Tezi dumi bqha neprisu6ti za nego sled poslednite nqkolko dni na bez4instva.
Togava toi hvana momi4enceto za ruka i go povede kum ubeji6teto na "priqtelite" si.Malko predi da stignat do ubeji6teto Roburt be izpulnen s lubopitstvo. Toi se 4ude6e dali ako q uhape po rakata otnovo(tuikato toi vidq 4e tq ve4e e ohapana) tq 6te se zarazi i 6te stane kato nego.I togava izvednuj toi se sprq i q uhapa, no ni6te ne stana.Na neq presto i pote4e malko kruv i ni6to pove4e.Roburt be6e mnogo u4uden. Togava toi se oburna i se zamisli, no izvednuj momi4enceto go hvana za rukata i go uhapa.West be6e upla6en i sled broeni sekundi pripadna. Kogato se subudi West se 4uvstva6e razli4no, toi be6e normalen.Toi be6e otkril,4e ne vsi4ki mogat da budat zarazeni, su6to kato momi4enceto. Roburt se zamisli po vaprosa kak da razpoznae tezi, koito ne mogat da budat zarazeni(imuniziranite). Ne mina i edin 4as i zombitata gi nameriha, no te ne znaeha 4e Roburtve4e ne e kato tqh.Te go povikaha i zapo4naha da si govorqt na razstoqnie ot momi4enceto.Sled izvestno vreme West otide do momi4enceto i...

Моля ви за пореден път да пишете на кирилица. Оправете си постовете, ако обичате!

Подкрепям апела напълно...Аз лично спрях да чета постовете на латиница.
Немога да се напрягам да чета 50реда с йероглифи...сори ако има обидени но това е.
---------------------
Официално обявавам че спирам да отговарям на каквито и да е било постове освен на Български...дори и тия които ме касаят и мен.

нямате никакжи проблеми бе хора. Ше пиша на кирилица щом искате. Иначе хареса ли ви моята 1аст?