Аз не знам дали казах, ама ни затвориха офиса за две седмици и всички минахме само на хоум офис. Натоварих в багажника на колата 3 торби неща от билата, всичките парцали които нося, 32 инчов монитор, настолния компютър, лаптопа, служения лаптоп и един плейстейшън и подкарах бричката към вкъщи - 310км от София.
Пригодих хола да стане офис и сега работя от хол офис

. Никой не ми виси на главата и ми е спокойно, нямам никакви притеснения от самия вирус и всъщност си прекарвам доста добре
Не на всички обаче им е толкова яко. Днес получих мейл от собственика на фирмата, който не смятам да пействам тука, ама в общи линии звучи като от някой холивудски военен екшън когато генералът изнася реч на войниците за да ги нахъса преди да се хвърлят в касапницата. Сигурно не успял да внесе вноската за яхтата си, защото е трябвало да си купи маска
Съботата пък един дето продаваше дюнери в подлеза до квартирата, не си беше затворил дюнерджийницата и само го гледах как се биеше с двама полицая които искаха да го изкарат насила от обекта.
Интересни времена настанаха наистина. Честно казано не очаквах че българското правителство толкова от рано ще предприеме толкова засилени мерки. Аз още не мога да се уверя че има голям смисъл от тях, защото не виждам каква е разликата дали ще се разболея в офиса или пътувойки до него или на опашката на някакъв супермаркет или където и да е другаде където мога да ходя докато трае това "изнънредно положение"
