Sasami: Mahou Shoujo Club ep. 12-13 - свърши в нищото, но то и без това става дума за split cour.

Sasami: Mahou Shoujo Club 2 ep. 1-10 - точно като първи, но с по-дървена анимация. Действието е проточено досадно дълго заради това, че никой не се опитва поне малко да обясни действията си. Важи особено за възрастните, които наистина действат така, когато боравят с деца, но тук имаха достатъчно време и случаи, а не се възползваха.
Малко world building в последните 2-3 серии.


Shinchou Yuusha ep. 3 - нещо им се изчерпаха шегичките.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 4 - серията се проточи излишно с драмата на дребното кицуне.
Обаче началото с Капитан Зеон беше епично.

Black Lagoon 2010 - Видях че го бяха качили в Нетфликс, а един съфорумец ме караше да го гледам още като излизаше, та викам да си поправя грешката.

All in all, приятно аниме. Екзестенциалните въпроси бях малко на ниво тийнейджър, ама се ядваше.
Анимацията беше готина, но на моменти си личеше как са пестили.

Героите определено бяха най-силната черта на сериала. Успяха да ме накрат да ми пука за тях и да съм нетърпелив за развитието на историята.

С удоволствие бих изгледал още един сезон, пък бил и той само 6 епизода.

7,5./8 от 10.

Е, нема - 24 ТВ серии от 2006-та и OVA-то от 2010.


OVA-то е 5 епизода.
Може би Нетрфликс са добавили и омакето на ТВ сериала та ги броят 6?

6 го споменах като модерния формат за къси сериали, защото не знам дали има достатъчно материал за 12-13 серии или бюджет за толкова.

Иначе са си 29 чаптъра(епизода) в Нетфликс. Идеята ми беше че има още манга, която да се анимира, а пък го заслужава.

Вчера отнякъде се присетих за Air Master (2003) и пак си се загледах. Ще видим 10+ години по-късно, дали ми се е променло мнението за доста симпатично шоненче.

Overman King Gainer ep. 2-17 - страшно ме кефи това шоу.
От една страна е пълно с безумия и странности, от друга е красиво нарисувано (е, почти през цялото време), динамично, прелива от екшът, интересни идеи и кретенски изглеждащи, но работещи mech-ове.
Светът и множеството противостоящи си организации, които го управляват е един от големите плюсове.
Музиката също е едно от нещата, които ме държат на борда.


Sasami: Mahou Shoujo Club 2 ep. 11-13 - принципно интересна идея, но финалът е някак не на място. Хем се влачеше убийствено бавно, хем очевидно му липсваха сцени.
Нещо са го кърпили в последния момент, за да докарат персонажите в планираните точки.


Sol Bianca ep. 1-2 - дърто траш sci-fi OVA. Сюжетът и персонажите са абсолютното дъно, но някои от гледките, механичните дизайни и екшън сцените си струват.
Корабът и един от персонажите малко приличат на взети от Teki wa Kaizoku: Neko-tachi no Kyouen.


Sol Bianca: Taiyou no Fune ep. 1 - нещо, като prequel на първото OVA. Изглежда ужасно и в 2D сцените, но най-противната част са 3D CGI дизайните.
Дори помня, че преди време го дропнах 5 минути навътре в същия този епизод. Сега ще се задържа, защото все пак съм любопитен за света, в който се развива поредицата.

Babylon ep. 4 - май най-добрата серия досега. Същинското разследване продължи. Лошковците добре са си оплели кошницата, законно никой не може да ги пипне с пръст.
Тази новата мацка, не е ли поредното преображение на Кучката с главно "к"? Ако да, нашият човек го е закъсал яко.


Vinland Saga ep. 16 - продукцията взе да изтънява, маса статични кадри в този епизод. Може да се каже, че кредитът на доверие на Аскелад се изчерпа.
Толкел продължава да е най-забавното нещо, в това шоу.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 4 - боят с Тайга-сенсей (или който там бог се предполага да изобразява, Човекът ягуар?) беше доста як и добре анимиран, но едва ли е по-дълъг от минута-две.
Всичко останало беше безкрайно обясняване и препотвърждаване на очевидните неща, без да се навлиза в нито една важна тема.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 4 - ъх, още тонове флешбек и дебилни монолози, но поне най-накрая сюжета се размърда.
Тези кратки сцени след финалните надписи с Черния рицар и хората и почват да ми лазят по нервите, защото не дават никаква нова информация, а са сложени само да ни напомнят, че някога много отдавна имаше и такива персонажи.

Sol Bianca: Taiyou no Fune ep. 2-6 - това тук може да мине и за prequel, но по-скоро е алтернативен свят. Персонажите макар и привидно същите (но на различна възраст), се отличават в някои детайли. Обяснението за произхода на кораба, а и други неща леко се разминават, с откъслечната информация дадена в предното OVA.
Сюжетът не е нищо особено: скучни заемки от Cobra, Galaxy Express 999 и подобни заглавия. Краят е пълно безумие. Нали уж лошковците искаха да вземат кораба и да го направят музеен експонат? Защо изведнъж решиха да го унищожат? Можеха да се отърват от екипажа относително лесно и безопасно за самата реликва.
Естествено главните героини се измъкнаха с deus ex machina. Явно на сценаристите не са им стиганали силите да измислят логичен начин за преодоляване на безизходната ситуация, която сами бяха създали.
Инженерните структури около Земята ми харесаха, макар причината за създаването им да е пълна глупост.

В крайна сметка можеше и без тези OVA-та. Не са някаква "задължителна" класика.

Gundam Build Divers Re:Rise ep. 5 - смешен опит за мелодрама, а в същото време неочаквано много визуални гегове малко в стил първия Gundam и The Origin.
Битката изглеждаше много добре визуално, но нашите хора я спечелиха с deus ex machina-та, какъвто е mech-ът на дребното кицуне. Това демонстрира един от главните недостатъци на Build поредицата - смесването между real robot и super robot шоута. Донякъде работеше във Fighters (предимно в първия сезон), защото имаше ограничения за super robot изпълненията, в зависимост от това, колко добре е изработен gunpla моделът. В Divers сценаристите го карат през просото.


High Score Girl II ep. 1 - нещо като рикап на първи сезон, но от гледната точка на Акира и по-късно на Кохару. Надеждата ми е, че някой ден последната ще хване Котаро, като утешителна награда, пък той и е единственият нормален персонаж в шоуто.


Shinchou Yuusha ep. 4 - шегичките този път бяха наред, а екшънът и визуалните красоти си струваха чакането главният да вдига нива и развива умения.


Golden Kamuy 2nd Season OVA ep. 2 - обичайният просташки и черен хумор, невъзможни идиотски ситуации и гротескно брутално насилие.
Анимацията беше по-дървена дори от обикновено, но пък мечките изглеждаха малко по-добре от тези в първи сезон.

When they Cry (2006) - Ъм, уот дафък бих попитал аз. Видях че е с таг трилър в Нетфликса и си викам дай да пробваме. И ме посрещна някакакъв Харем, и после започна някакво пълно потапяне в лудостта и параноята. Изгледах 1вите 4 епизода и съм супер удивен какво точно гледам. Може би от Monster насам не са ме побивали така тръпки от аниме. Определено ще си го изгледам цялото.

А горепосоченията от мен Air Master не успях да го изтърпя на 480р стрийминг качество.

Omega-x

Това с цикадите и другото с чайките ми дойдоха по-скоро, като gore feast-ове, а не като нещо особено смислено. Дропнах ги.
Може би оригиналните игри да имат повече качества.

Ер Мастерът не е ли просто извинение да гледаш гащичките на главната героиня?

Overman King Gainer ep. 18-26 - след средата имаше няколко по-мизерно изглеждащи епизода, а и сюжетът им беше дори по-безумен от този на останалите.
За финала се върнаха към стандартното.
Историята не приключи, но поне бяха разрешени някои от основните конфликти...малко прибързано и с известна доза ass pull, но поне беше динамично и забавно. По-второстепенните персонажи получиха възможност да блеснат.
Ще запомня Overman King Gainer с абсолютно шантавите идеи, динамиката, екшъна и кретенският хумор сложен в най-напрегнатите моменти.


Fantastic Children ep. 1-8 - това шоу е от 2004-та, но е с визията, бавното темпо, озвучаването, музиката и темите на 80-тарско заглавие. Вложени са допълнителни усилия, за да се постигне точно такъв ефект. Годината на производство личи само по някой 3D CGI елемент тук-таме.
Историята е разказана атмосферно и с големи скокове назад и напред във времето.
Загадката се разкрива постепенно - парче по парче и дори още по-бавно за главните герои отколкото за зрителя.
Митологията около това, какво се случва и с какво се борят въпросните Фантастични деца е странна и мрачна.
За мен най-силното нещо тук е атмосферата, за която помагат ретро арта, осветлението на сцените, звуковия дизайн (примерно многозначителното мълчание в дадени моменти е подчертано със звуци от естествения фон на съответната локация) и музиката, която хем е с подходящи теми, хем е използвана много правилно.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 1-6 - още едно псевдо ретро заглавие емулиращо по-ранни десетилетия, въпреки че е произведено през 1994.
От типажите на героите и арта, през анимацията, до музиката и наивитета с който се решават сериозни проблеми, това шоу е носталгичен поглед към детските анимационни сериали от 70-те и 80-те.
Бих казал, че сюжетът е твърде семпъл и нелогичен дори за детско заглавие, но прекрасната игра на сеютата (измежду които титани от типа на Shuuichi Ikeda, Megumi Hayashibara, Kenichi Ogata и Yuuko Mizutani) продава сцените на зрителя. Нещо, като ефектът на Lupin III, ако добавим и шантавите приключения.


Beastars ep. 1-4 - всъщност типична гимназиална тийн драма...но с фърита.
Не бих казал, че е заглавие за мен, но ме радва странната 3D CGI визия и дизайнерските решения около нея. Добавя нещо приятно сюрреалистично и комично, към съдържанието.
Щях да забравя - музиката е страхотна.

Vinland Saga ep. 17 - не че не е забавно, но ми идва мудно. В началото на сериала и бавните пасажи бяха интересни, защото разказвах някаква история, тук те са просто пълнеж.
Екшън сцените бяха добре - нито твърде реалистични, нито прекалено засукани и свръх-хореографирани, като ги обича Wit. Тук съм направо горд с тях.


Babylon ep. 5 -Кучката с главно "к", буквалната вавилонска блудница са оказа просто по-секси имитация на Йохан от Monster. Тя отново е в играта и дори "самоуби" член на разследващия екипа. Главният лошко, който може би е нейна марионетка (при това доста буквално) също е на ход.


High Score Girl II ep. 2 - неочаквано динамичен и забавен епизод. Най-любимото място е, как гангуро мацките наритаха задниците на мъжкия състав от главните герои и се наложи да ги спасява бившата им учителка. Страничните персонажи са най-ценното в това шоу.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 5 - мооого дрънкане и пълнеж. Стана малко по-интересно към края, но не разкриха нищо конкретно, а и екшънът не беше интересен, просто мерене на магическа сила.
Досадно е, че главните се прекалено слаби. Няма особена полза от тях и вечно някой ги спасява. В играта предполагам се млатят през цялото време и само мини босовете им се опъват, но тук понеже основната част от екшъна е спестен идва досадно.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 5 - едвам го изтраях този развлачен арк, който дори на моменти не се връзва логически. Ако продължи в същия дух, май е по-практично да го дропна това аниме.

Detective Conan Movie 23: The Fist of Blue Sapphire - и това чудо би Avengers: Endgame в японския боксофис. Без да е голяма изненада сюжетът е пълна глупост, което важи и за повечето от останалите Detective Conan филми.
Главният герой тук е по-скоро Кайто Кид и той поема нехарактерно много рискове, включително отвличането на Конан и нелегалното му внасяне в Сингапур (да, съвсем буквално го внесе, в куфар ).
Главните лошковците имат прекалено много и прекалено нелогични планове. Изпълнението им също е свързано с твърде много рискове, включително готовността на някои от тях да си изцапат ръцете, което е глупаво особено от страна на адвоката.
С други думи целият сюжет е съшит с бели конци само, за да може да се случи екшънът...който пък дори по стандартите на Detective Conan филмите е твърде разпокъсан и пресилен.
Е, визията е малко по-добра от тази в претупания преден филм, но това не помага много. Бяха спазени и някои от традициите на филмовата поредица: загадката на професора, препратките към минали филмови събития и задължителната сцена след финалните надписи, която е истинският край на историята (те и в сериала правят това на финала на всеки арк).
Може да се каже, че това е един от по-слабите филми и дори не може да се мери с по-камерни истории от сорта на Quarter of Silence, камо ли със заглавията свързани с черната организация или канонични истории в стил The Crimson Love Letter.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 7-8 - продължава със стандартния си и не особено реалистичен приключенски сюжет, характерен за заглавия от други десетилетия, не от 90-те.
Шерил идва излишно голяма гъска. Надявах се да се адаптира и да заеме по-важна роля от това да вдига постоянен шум и да заявява очевидното, но май няма да стане.

City Hunter Movie: Shinjuku Private Eyes - честно казано разочарован съм.
На пръв поглед, лъскава визия и плавна анимация, старата банда е налице, камео от Cat's Eye крадлите и други познати лица, допълнителните персонажи са озвучени от звездни сеюта от ранга на Kouichi Yamadera и Houchuu Ootsuka, познати музикални мотиви...
В един момент осъзнах, че изпитвам твърде силно дежа вю усещане, за да е само носталгия. При по-внимателно вглеждане се оказа, че почти всичко в този филм е рециклаж.
Основната история е леко разширен и осъвременен вариант на един от старите сюжети. Геговете са подбор на "най-доброто от" стари такива, но прерисувани и вмъкнати къде на место, къде ни в клин и в ръкав. Направо са се олели с тях, защото разпокъсват историята. Екшън сцените са прерисувани стари бойни сцени взети предимно от филмите (май най-вече от City Hunter: Bay City Wars). Локациите са същите, с някоя и друга променена сграда, за да отговарят на съвременния изглед на Шинджуку, това вече е добро решение. Самата история бидейки съставена от доста стари инградиенти представлява един не съвсем кохерентен колаж.
Новите елементи това са предимно технологиите и най-вече 3D CGI дроновете, които хем са грозни, хем ужасно интегрирани в 2D-то на филма. Предполагам можем да благодарим за тях на сделката, с която Sunrise закупи Xebec. Тези тромави mech-ове са ми дежа вю от съвсем други и не толкова любими заглавия, като Full Metal Panic IV и Yamato 2202.
Сцената след надписите пък е препратка към друга стара история. Явно авторите се надяват експлоатирането на дъртите серии и филми да продължи.
В крайна сметка има и нещо приятно носталгично в лъснатите стари кадри, нещо като парад на стари автомобили...но като самостоятелно заглавие е кръгла нула. За нови зрители пък този филм ще е напълно неразбираем.

Shinchou Yuusha ep. 5 - доста забавен епизод, особено с новата треньорка на Сея. По традиция нещата станаха мрачни към края.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 6 - всички са толкова туткави в този сериал и се държат толкова поучително включително към хора, които не познават.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 9-12 - приключенският арк някак ставаше, но историята в която Нанами трябваше да замества загиналата дъщеря на богаташко семейство беше тъпа. За тези действия сенаторът буквално може да влезе в затвора. Тук отново с пробутва грешната представа, че човек може да преодолее шока от минало произшествие, като преживее същия шок и същото произшествие отново.

Fantastic Children ep. 18-26 - в крайна сметка няколко добри Golden Age sci-fi-ски идеи, малко детективски и паранормални мистерии, на места добра атмосфера и няколко силни сцени...обаче твърде много точене на локуми, имаше и сцени с лошо преиграване, а накрая твърде изстискан от пръстите хепи енд.
Според мен същата история в 13 серии и с по-горчиво/сладък финал би сработила по-добре.


Nanatsu no Umi no Tico - 13-22 - на практика всички приключенски клишета от 70-те и 80-те на едно място.


Beastars ep. 5 - последствията от "експерименталния" театър в миналата серия.


Babylon ep. 6 - беше ясно, че видеото с хлапето е някаква манипулация, но за изненада на зрителя не е от страната на политикът, от когото би могла да се очаква.


High Score Girl II ep. 3 - първата част е доста яка. Макото затвърждава статуса си на best girl.
Във втората част обаче мелодрамата ми дойде в повече. Кохару я направиха яндере понеже авторите не се сещат, как да я развият.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 6 - освен задникът и краката на Рин/Ищар, нищо.
Скука!
Начинът по който напредва сюжетът е твърде досаден. Главният герой просто шари по картата и му се случват събития над които няма и минимален контрол. Той просто е пасивен наблюдател, а търсената глинена плочка (текущият куест) просто му я връчиха.
Обичайно за игра, но в ТВ сериал не работи.


Detective Conan ep. 958 - както повечето AO в сериала ти това ми изглежда писано със силен махмурлук.


Wolf Guy ep. 1 - среднисто OVA с върколаци. Ще го догледам само защото е късо.

Babylon ep. 7 - ewww, това стана брутално.
Кучката с главно "к" надцака, уби или инвалидизира всички с изключение на главния герой. Тук малко са крали от Седем. Сюжетно обаче това не е интересно, защото не я демонстрира, като кой знае колко добър играч. Просто има cheat сили, като Льолуш от Code Geass.


Vinland Saga ep. 18 - боят беше интересен и затова в типичен battle shounen стил трябваше да бъде разводнен с постоянно преместване на фокуса върху принца и неговия character development...който сам по-себе си щеше да е по-въздействащ, ако не го бяха прекъсвали с битката между Торфин и Торкел. Виж берсерксите изпълнения на Бойрн бяха добър и леко комичен фон.
За съжаление внезапната проявата на властната натура на Канут също е типично battle shounen-ско развитие и е трудно да се повярва, че би сработила над тези главорези.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 7 - ааааъъъооо, бе скука.
Но наистина беше крайно време да развият нещото, което беше подсказано още при втората поява на Иштар.


High Score Girl II ep. 4 - както шофьорът поясни, Акира има мрачно чувство за хумор. Майката на Харуо и сестрата на Акира са истинското ядро на шоуто.
Епизодът пък свърши с дост напечена ситуация.


Detective Conan ep. 959 - егати сбърканата схема. Значи щефката дето беше убита си го е заслужавала, защото тя пък е искала да убие съвсем невинния административен директор. Това, че пуделът и напрактика разкри престъпленията е донякъде иронично...а и кой ще се грижи сега за бедното животинче?


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 6 - така или иначе сюжетът е кух, но поне доста красиви фонове с локации полу-скрити в мъгла.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 7 - зи драма, но поне и известно количество екшън. Нашият безстрашен лидер, ще си остане пълен чукундур, само не разбрах, как така изведнъж стана малко по-добър в боя: нито тактиката му е по-различна, нито машината му е по-здрава.


Beastars ep. 6 - черният пазар тук е месарница. Малко повърхностно е обяснението, че съществуването и прави живота в града по-спокоен и толерантен.
За момент си помислих, че Легоси го закъса, но пандата се оказа само терапевт и предвид "пациентите му" логично пипаше малко грубо.


Shinchou Yuusha ep. 6 - известно геройстване от страна на героя...и това че спаси някои хора не е важно. По-важното е че има нов як меч.


Trapp Ikka Monogatari ep. 1-16 - типично заглавие за поредицата "Театър на световната класика". Нищо кой знае колко задълбочено и "класическо", просто семейна драма.
Идиотизмите и неконвенционалните "подходи" на Мария правят шоуто.
Имам бегли спомени от live action сериал по същата книга.
В сравнение анимето за Тико, което пак е част от "Театър на световната класика" ме кефеше значително повече, заради sci-fi елементите, корабите, подводниците и морските инженерни конструкции (най-вече онази в края, която изглеждаше, като убежище на злодей от Филмите за Джеймс Бонд).


Vampire Hunter ep. 1-4 - шарена малоумна скука. Керъктър дизайнът ми беше особено противен. Сюжетът беше маргинален battle shounen.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 23-39 - както принципно си беше прилично аниме, към края с развитието на sci-fi сюжетната линия, продукцията стана значително по-пищна. Сложни локации, механични дизайни, мащабни морски инженерни съоръжения...
Финалът е неочаквано брутален за детско шоу - в кадър загиват огромно количество хора (включително главната злодейка), морски обитатели и птици.
Дадоха обяснение на повечето от загадките, както и намек защо Нанами е толкова нечовешко добра в гмуркането и задържането на дъха под вода.

В крайна сметка сюжетът не е нещо особено, а някои централни персонажи си останаха недоразвити въпреки отделеното им време, но е приятно за следене и на места интересно зрелище. Добрата игра на сеютата и прекрасната музика допълват атмосферата.

Алшу е единствената константа в този постоянно променящ се живот.

Това е защото всичките там хак-мерикански филми и сериали ми бяха дошли до гуша още през 90-те и началото на 00-те.
Сега доколкото съм обърнал внимание не са се променили особено...само хвърлят по нещо свежо от време на време за зарибявка...
Останалото си е рециклаж.

Виж анимето, както почна да ми писва напоследък имам алтернатива със значително по-стари заглавия, които не бяха достъпни навремето. При това повечето сега са с BD римастери, а не мърлявите стари Xvid DVD рипове в 400x300 пиксела.
Та не точно константа, но поне в същата тематика.

Trapp Ikka Monogatari ep. 17-23 - както вече споменах не е нещо, което да ти отнесе мозъка с невероятни идеи. Най-силното за мен са някои реакции, кратки сцени и гегове, които са разиграни страхотно и ми пълнят душата независимо дали са важни за историята или не. Още доста красиви фонове.
Тук играта на сеютата е във фокус и мисля това на графинята - Toshiko Fujita се справя най-добре.
Best girl за мен несъмнено е прислужницата на графинята - Кларине. Тя е тъпа, себична, тесногръда, мързелива и голяма позьорка, но някак съобразява ситуациите след един-два провала.