Некой чете ли го ?
След много години само слушане колко е яко ( и колко по-яко било от книгите на Мартин ) реших да се метна да я пробвам. Сега съм на първата още, трудно се намират на английски.

За преводите не знам, аз или на английски ще го чета, или няма да го чета. Мен ме кефи оригиналния текст, има един по-така отнесен фентъзи touch, за разлика от Песента, примерно, където е доста по-straightforward.

За първата книга знам каква е, то хората дето ме надъхваха за последните месеци да я чета, са ми разказали кво да очаквам и кога става яко и т.н. Даже доста моменти от историята знам, без кой знае какви спойлери. Много от нещата, за които просто се споменава ей така на рандъм, дето биха объркали всеки, ги знам предварително що и как. Та ми е по-лежерно :Д

Бе баце не знам, мене амбициозни и многотомни фентъзита не ме плашат, ма Малазана го оставих след първата книга, шот много ми дойде. Не знам ся езика ли му е малко по-сложен (принципно има консенсус за това сред хората, а аз на английски я четох) или тва, че цел том не можах да разбера кво се случва и бях непрекъснато заровен в апендиксите отзаде... И като го туриш тва в перспективата на още десет такива неща, не ми стигнаха топките да продължа.

Иначе, както казах - имам я първата оригиналка джобно форматче, даже е некъв спешъл едишън с нов пролог и т.н. и от много време седи тъпо и самотно до другите ми поредици, та ако не си я купил още, дай да ти я подаря и да иде при някой, дето има шанс да я нареди до следващите томчета

Ако си у Враца и нема да се прибираш скоро, ше ти я пратя по поща/куриер, няма проблеми.



едит:

не знам как съм пропуснал едно от само трите изречения дет си написал, ше се еба в тъпата глава

еми начи успех, дано те хване

не мога да си спомня вече дори кого съм защитавал като по-добър стилист

от днешка гледна точка Ериксън ми е triyng too hard

имах и втората, която преполових точно по времето, когато беше изчезнала навсякъде

едно приятелче много се беше зарибило с първата и тъгуваше, че не може да намери продължението

подарих му я, щото не ми се занимаваше повече

за тва, за книга и половина, демек повече от хиляда страници, мисля, че поне стилово го познавам тоя автор

подарих му я, щото не ми се занимаваше повече
เกมสล็อต ออนไลน์

Лично на мен много ми харесаха.
И аз ги чета на английски. Едвам успях да ги намеря.
зъбни импланти, уреди за вграждане, CAVANI Suits, Гуми

Мончета, сетих се че бях правил тая тема.

2014-та. Ся кво сме - 2019-та. Еми, за тия години, с доста сериозни паузи, изчетох 10-те книги от MBOTF, двете излезнали Forge of Darkness + Fall of Light, 4 от поредицата на Ian C. Esslemont които продължават Малазана и чакаме трилогията за Карса, а именно THE GOD IS NOT WILLING

След тоя уайлд райд мога да кажа, съвсем откровено, че в много аспекти Малазана ми хареса повече от това, което съм изчел от Мартин. Сравнението е актуално, щото нали ся свърши сериала и т.н. Пък и гледам, че сте подхванали - преди няколко години

На IAC нещата са по-слаби, безспорно, и са по-скоро да си начешеш крастата, но Ериксън за мен е гениален писател, и по-добрият с думите и наратива, и всичко. Може би защото имах цели 12 книги да му се насладя, и да гледам как става все по-ошлайфан и ГЕНИАЛЕН.

Ако сте мислели, че Песента е мащабно фентъзи, еми ... не е. Или поне докато не видим цялата поредица, с няколко спин-оффа за Есос, Соториос, и всичките Лъвкрафт неща, с които ни тийзва Мартин.

Прочетох Fall of Light преди година някъде, сега съм хайпнат от 8-ми сезон на ГоТ, и пак ме побиват тръпки като се сетя за епичността и размаха при Ериксън.

Няма схеми кой за кого ще се жени, няколко книги спорове за един трон, копелета, не знам си кво. Има дракони колкото ви душа сака, динозаври с мечове вместо ръце, летящи стиймпънк крепости дето стрелят с лазери, сума ти раси, континенти, всеки е ебахти коравото копеле, масовка и война във всяка книга, огън, жупел, бомби, и КАРСА ОРЛОНГ, дееба.

КАРСА ОРЛОНГ, който хвърля камънаци в огнищата на ДЕЦАТА от околните села

Може би така написано от мен звучи крайно, че Песента не е мащабно - имах предвид точно в сравнение с Малазана. Но не искам да ги сравнявам така балъшки, щото и двете ме кефят безкрайно много и съм цвилил от кеф на всяка една от книгите и на двете поредици

Children of the dead seed са армията от деца-канибали, заченати със сетния дъх на изпозакланите войници.
Втората книга на мен ми беше най-тегава, именно заради целия compassion елемент, който по-късно усетих, че е водещ в творбите на Ериксън. Това, и страданието. Понякога идват в повече, но накрая разбираш защо е било всико.

За баланс, имаме Карса Орлонг, който не го ебе за сестраданието ти.

Трета книга се води за култ, и може би с най-измъчения батален момент, който съм чел, а именно обсадата на Капустан. Под измъчен не разбирай тегав за читателя, а просто усещаш колко си е ебало майката всичко. Както и караван гарда, който откача когато изнасилват негова близка, вижда цялата свинщина около него, сбира некви хора да purge-нат улиците и лека полека всичко се мърджва за да ascend-не чрез бой, клане и жажда за отмъщение, ставайки Mortal Sword of Trake.

И винаги ме е кефело това с Mortal Sword, Destriant и Shield Anvil.

В 3-тата и 4-тата книга пак има много УАУ моменти, които според мен може да се мерят с шокърите от Песента, но просто не са представени пред по-широка аудитория и затова няма да видим безброй клипчета в нета на някви пачи как пищят и реагират. Няма мемета, няма нищо. И по-добре така, че явно някои хора се дразнят, *cough*, Гипо, *cough*, Стрелата

И имаш 5-та книга, която те мята в джаза с още един тон нови неща, земи и персонажи и вече всичко е подредено и готово. Затова и според мене най-голямото изпитание е човек да endure-не до там. Признавам, до 4-та книга спирах доста често с паузи по 1-2 месеца, щото наистина имаше slog моменти и трябваше да препрочитам. 5-тата я погълнах от раз докато бях на морето, а тя самата е доста ''морска'' книга, и така ми легна в тоя момент, че ей ся като пиша за тва и ми рипа отвътре

Със 6-тата нататък всички тия наредени пионки и фигурки почват да действат и става мамата да си ебе, като ОСМАТА, за мен, е най-добрия фентъзи роман, който някога съм чел.

Бтв, почти всичко в книгите като развръзка e в резултат на сесиите, които са разигравали Ериксън и Есълмонт като пъпчиви тийнове. Чел съм, че много от повратните моменти са именно throw of the dice, което придава един пълен хаос на цялата схема, ако се замисли човек. Явно пича, дето е играл Карса, е хвърлял само 20-ки, или каквото е там според правилата на системата им Нещата от 7-ма книга, май беше, са били determined от игрите им ОЩЕ ПРЕДИ да издаде първата книга. Или нещо такова. Майндблоуинг, за мене, не знам за вас

Аз нали съм чел първата и бях зарязал втората по средата, та преди известно време пак пробвах. Само че започнах да слушам втората от началото на аудиокнига. Нямам вече никаква представа какво си мислех - нещо от порядъка на "нали съм я започвал вече, ще се ориентирам по-лесно, нищо, че е аудио." Озовах се по едно време отново някъде около средата на книгата без да знам какво се случва - без бегла представа кой кой е, за какво се бори и тоя сюжет към какво върви. Не знам дали това трябва да е част от експириънса, но не можах да избягам от чувството, че си губя времето така и спрях. Малазанът ме пребори

Бе the Chain of Dogs сикуънса с Колтейн във Втора книга беше изключително силен и величествен

Беше красиво

Мисля, че дочитах книгата по време на час в даскало и бях на път да се разплача от кеф

Ебахти великата епохална смърт, която да отеква през вековете, един дивашки суровняк who went all the way

Нещо, което може да се нарече като клише в Малазана, е това, че никой никога не е умрял наистина.

http://encyclopediamalazica.pbworks.com/w/page/18881706/Has%20Coltaine%20ascended

Иии, не мога да намеря точния пълен абзац/цитат, и дори не съм сигурен в коя книга беше. Начина, по който беше описан, почти веднага осъзнах, че хинтват прераждането му. Може да получим отговор в трилогията за Карса.

И колкото и да звучи като плот армор понякога това, че ''никой не умира наистина'', евентуалното завръщане на който и да е, обикновено е съпътствано с такъв emotional scarring, или за него, или за спътниците, че ти се иска да бяха останали мъртви.

Аз в контекста на Малазана дори не гледам по същия начин на казуса, щото те там си се "възнасят" и превръщат в нещо съвсем друго, да не говорим че на някои им се случва дори приживе

Толкова естествено някак е направено, че го възприемам по-скоро като развитие на персонажа отколкото безсмъртия слаш плот армор, то си е в реда на нещата.

Боцкам си от време на време от книжлетата на ICE - колегата по ЗАРЧЕ на Ериксън. Остава ми последната от паралелната поредица, горе-долу покриват нещата зад кадър. И си взех и 3-те от Path to Ascendancy, дето са предисторията. Чакаме Walk in Shadow, иначе, и THE GOD IS NOT WILLING