Аниме Лист

[AlShu]

Gyakusatsu Kikan - претенциозно, но без покритие. Резултатът е доста кух.
Военният екшън и някои от визуалните решения са добри, въпреки че има моменти, в които са леко претупани. В общи линии спектакълът е интересен за сетивата, обаче политическата риторика и псевдо философските монолози бяха адски досадни и сложени на неподходящи места. Някой ще каже, че във филмите на Мамору Оши има сходни сцени, но там те са позиционирани много по-правилно и смислено. Никой по време на мисия няма да го избие на политически дебат или разсъждения за изкуството. Още по-малко елитни бойци с промити мозъци и фрашкани до козирката с инхибитори на болката.
Предполагам, че авторите са големи фенове на заглавия от типа на първия Ghost In The Shell или Mobile Police Patlabor 2, но уменията им са под това ниво.
Най-зле е централната идея. Да, има нещо ценно в нея - разпознаване на шаблоните в поведението, но да можеш да ги ползваш по такъв директен начин и по такива малоумни и нерационални причини. Дори злодеите в Джеймс Бонд демонстрират по-разбираема мотивация.
Последните няколко обрата в края на филма са сякаш изстискани от пръстите с цел максимализиране на трагедия.
В действията на съекипника на главния герой нямаше някакъв смисъл, мацката не беше заплахата, каквато той я изкара, нямаше нужда да я убива, още повече че им сервира лошото на тепсия. След това протагонистът постъпи по определен начин със знанията придобити от Джон Пол уж в нейна чест, но всъщност в тотален разрез с разбиранията и.
Краят е малко отворен за интерпретация. Можеше примерно да е отчитане на грешките и връщане към принципите на истинската демокрация в стил финала на Clear and Present Danger, за който дори напомня визуално, но не. Специално проверих - нашият човек вместо да използва механизма за алтруистични цели, пренебрегва поуките от целия филм и запуска глобален геноцид.
Не съм против мрачни и безизходни истории, но филмът идва като дълга и скучна лекция, която завършва с "И между другото, всички тези знания са излишни, защото и най-начетените и интелигенти хора са тесногръди идиоти.".
Има и други неща, които не харесвам, дори не разбрах, примерно личното въвличане на главния герой с обектите на мисията или защо в Прага анархистите (или каквито бяха там) трябваше да го следят отблизо, при наличието на такива високо технологични средства за шпиониране. Не можеше ли да му сипят наноботове, в чая или нещо такова?


Sora yori mo Tooi Basho ep. 5 - и в други епизоди се е случвало. Първите 2/3 са много добри, но към края се опитват да хвърлят зрителя в някаква сърцераздирателна сцена. Все едно авторите гонят квота.
Драмата тук е напълно нелогична, защото от една страна никой сплетник няма да си признае така лесно, от друга Мари е толкова тъпа, че би и отнело доста време първо да разбере ситуацията, второ да я преживее и трето да прости на Мегуми. Тук тези етапи се случиха за секунди.
Ако искаха циврене можеше да измислят нещо по-просто или пък очиларката да си затрае, но да признае пред себе си, че държи на приятелката си, не иска да я загуби и е най-добре да изчисти боклуците, които е натворила.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 4 - нашите хора надушиха конспирация, но както винаги не я взеха много на сериозно. Тренировката им е забавен идиотизъм.

[AlShu]

Mahouka Koukou no Rettousei Movie: Hoshi wo Yobu Shoujo - малко по-добре нарисувано от ТВ сериите, но сюжетно в пъти по-зле. Поредните идиоти лошковци с безумно мощно оръжие и никакво смислена идея, какво да правят с него. На места се влачеше излишно бавно, едни и същи неща се обясняваха по няколко пъти. Всъщност истинският противник на нашите бяха собствените им съюзници. От последната идея можеше да излезе нещо хубаво, но е разработена глупаво. Идва - "Ами, трябваше да се бият с някого.".
В сериите поне имаше заигавка с теорията на различните магии и огъването на физическите закони с тях, тук няколко нахвърляни technobabble названия и толкоз. (Дори преводачите бяха отбелязали фактологични грешки.)
Екшънът беше малко и твърде семпъл. Доста шарении при активирането на магиите, но ако на това трябваше да възхитя...
Артът не беше много постоянен, има няколко сцени, където качеството пропадна до съвсем семпли 3D CGI модели. В сериал може, но в 90 минутен филм, не е хубаво да има такива пропуски.
В сравнение с други подобни филми, дори среднистото Toaru Majutsu no Index: Endymion no Kiseki е по-добро заглавие. Най-малко го бие визуално.


Natsume Yuujinchou Roku Specials ep. 2 - традиционно спешълите са от най-добрите епизоди на Нацуме, но този беше по-скоро среднист.


Gundam Build Divers Prologue - увод в историята на Build Divers: новият Gundam Build сериал, който почва през април.
Той съчетава сканирането на gunpla фигурките от предните два сезона с управление чрез пълно потапяне във виртуалната реалност. Все едно играчът пилотира истински mobile shuit, а не просто да цъка през интерфейса. Нещо като Sword Art Online, но с mech-ове и на спортни начала.
Битката беше красива, добра зарибявка.

Gundam Build Fighters: Battlogue ep. 4 - най-яката битка в цяла ONA, единственият епизод, който не трябва да се пропуска.
За моя изненада братята Ренато били трима (пък може и да са казали, но съм забравил). Този който досега ми убягваше - Серио, много прилича на Котeцу от Tiger & Bunny. Чудя се дали Sunrise не ни тийзват за новия проект или просто камео...а може да е съвпадение...

Gundam Build Fighters: Battlogue ep. 5 - най-пълноценният епизод свързан с Build Fighters, но пък битката не беше нищо особено въпреки красивите картинки.


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 3 - както личеше и от превюто, този път доста добър набор от шегички.


Dagashi Kashi 2 ep. 4 - уж обичайните идиотизми, нооо...неочаквано драматично развитие!


Hakumei to Mikochi ep. 4 - певицата се има за истинска примадона, преструвките и, заедно с фалшивото чувство за превъзходство са страшно забавни. Бухалът без да е голяма изненада се оказа свестен тип.
Чак в този епизод забелязах, че по време на финалните надписи пускат омаке информация за света и персонажите. Върнах се ED-тата на предишните епизоди, за да видя какво пише и там.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 2 - продължава да е кухо, но някак приятно.
Лансър се самопокани на вечеря, което доведе до неловка атмосфера, но пък Тайга-сенсей изкяри безплатна пиячка.


Grancrest Senki ep. 5 - доста красиви картинки този път, но отново стандартните абсурдни сюжетни развития. На практика гледам това аниме, само за да видя колко по-неадекватни неща се случват.


Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 4 - обичайният боклук. Скучното бродене из дънджън. Анимето си остава елементарен wish fulfillment, а според челите книгите те не били баш това, затова и се задържах толкова.
Дроп.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 4-5 - обичайният боклук. Не съм сигурен защо още не съм го дропнал.

Kokkoku ep. 5 - значи камъните могат да работят и с други телесни течности освен кръв. В тази връзка, оказа се че има поне трети камък и той е с дупка, за разлика от онзи на култистите. Интересно какви са неговите свойства?
Семейството на другата мацка го е отнесло зле по вина на депресията (то ще излезе, че Kokkoku е някаква дълбока алегория за живота ). Сега е ясно какво щеше да се случи преди няколко серии с брата - нямаше да напусне стазиса, а да остане да патрулира под формата на едно от местите чудовища.
Бащата е идиот, което е жалко. Всъщност показваше някакви следи на здрав разум, но се оказа поредния стереотип - грозен и тъп безработен лентяй.


Fate/Extra Last Encore ep. 2 - втори епизод беше по-shaft-ски. Обясниха и някои работи. Към края дори стана интересно.
Не знам как Сейбър звучи в играта, но в Carnival Phantasm май беше по-различно, та се чудя защо същото сею я играе така? Тук го докарва, като Чопър от One Piece.
Или съм забравил гласа и от Карнавала или Shaft нещо се майтапят.
Някой брои ли UMU-тата? Тук май са 4, но по едно време се разконцентрирах, а ме мързи да преглеждам епизода пак.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 5 - явно това е новата формула и няма да се отделят много от нея. Малко преди рекламната пауза във връзка с появата на голямото оръдие Еншо ме стрестна с това негово "moeagare". Заедно със следващите му думи това е част от припева на opening-а на оригиналния Gundam.


Lupin III: Part II ep. 116-117 - една поносима и една ужасна серия.

Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 5 - ще ми се Агира-чан да влезе в действието и да се левълапне малко, защото де що има екшън все го обират семпайките.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 6 - серията си вървеше прекрасно, като аналог на K-On филма с пътуването до Лондон, но да им се не види тези японци вече не могат без врещене и драма. Щом по програма не се пада такава, дай да вкарат изкуствено закучена ситуация.
Но пък неочакваният обрат на финала беше добър.


Lupin III: Part II ep. 118-123 - в предния пост забравих да отбележа, че в 117-ти епизод се появява еднократно една технология: дегизиращата балонска дъвка , която е доста основен момент в най-големия епигон след Magic Kaitou на поредицата за Люпен - Kaitou Joker. Това последното заимства твърде много неща: предупрежденията за кражбите, международните локации, кретнеските методи за проникване и дегизиране, приключенските бъркотии, в които се забърква Джокер, местен вариант на Фуджико (с гласа на същото сею, като играе последната версия на Фуджико) и дори сенсеят на крадците Силвър Харт прилича страшно много на дядото на Люпен Трети, но е с бял фрак и цилиндър вместо черни.
Иначе и тази група от епизоди от Lupin III беше странна и тъповата, а само някои единични гегове работеха. Може би най-любопитното е, че тук се появява прототипа на Ребека Роселини от сезон 2015, но тази тук е французойка и още ученичка.


Lupin III: Part II ep. 124-129 - още една група изключително тъпи епизоди. Май уникалните смехове на злодеите в One Piece са вдъхновени от тук, защото трети такъв случай в Люпен. В 128-ми имаше един дето повтаряше "Гейо, гейо" , а предишният път друг бълваше "Ши, ши, ши", подобно на лошкото от Thriller Bark.
Друг познат от по-късни анимета елемент - часовникът с приспивателните иглички на Конан. Тук в 129-та серия го ползваше Джиген.


Dagashi Kashi 2 ep. 5 - с краткият си формат продължава да е по-добро шоу от предния сезон. Още една такава серия и ще му вдигна оценката. Оказа се, че можело да бъде интересно и без Хотару.


Hakumei to Mikochi ep. 5 - магията на това сериалче работи безотказно. Дори ремонта на укрепваща насип стена е спектакъл, особено с всичките тези шанатви животни майстори. Най-симпатичен ми е прекият шеф на Хакумей - Иваши, който се появи в една предна серия. Не знам какъв гризач се предполага да е, лалугер?


Grancrest Senki ep. 6 - малко по-логична серия от обикновено, но се оляха с този бал и танците. Значи от битки може да се пести, а от това, не?


Sinbad: Soratobu Hime to Himitsu no Shima, Sinbad: Mahou no Lamp to Ugoku Shima и Sinbad: Mahiru no Yoru to Fushigi no Mon - три спешъла по случай 40 годишнината на класиката Sindbad no Bouken. Доста време чаках техен релийз и ги търсех, затова съм малко разочарован, че анимето е доста семпло и по-скоро се вписва в стандартите на 1975-та, а на в съвременните. Сюжетът на места е точно "Ако героят X не вземе това напълно нелогично решение историята ще свърши.", дори и хлапе трудно ще го преглътне.
От друга страна имаше приятна ретро атмосфера, каквато днешните анимета не притежават. Някои сцени бяха добре замислени и анимирани. Сеютата играят добре, а Акира Ишида направо блести в ролята на злодея Галип.
Не открих връзка със стария сериал, това е друг Синбад, може би е предшественик на едноименника си от 1975-та?


Fate/Extra Last Encore ep. 3 - Шинджи накрая се разкая или какво...нещо не разбрах. Малко worldbuilding този епизод та беше интересно. Рин е доста полезна, но естествено има собствени планове.
UMU counter=7?


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 4 - прекрасни гегове и този път. Конкуренцията на Терухаши е под нивото и, но съжаление Саики май си падна по нея и ми развали шипинга.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 6 - страшно досадна първа част на епизода, но завръщане към епичните кретенизми след появата на Кацура, извънземният принц идиот и изненадващо Мадао.


Kokkoku ep. 6 - у брата сработиха механизмите за самозащита и оцеляване, но след победата изпадна в опасна депресия. Спасиха го в последната секунда. Временно споразумение между част от лошковците и нашите. Бащата не само е тъпак, но и опасен психопат.


Lupin III: Part II ep. 130-132 - изкараха Салвадор Дали едва ли не сериен убиец със сексуално привличане към Люпен Трети. Друго странно нещо - постоянно повтаряше "Très bien, très bien!", нищо че е испанец.
Впечатлих се и от препратката към The Quatermass Conclusion, нищо че епизод 132 имаше твърде малко общо със сюжета му, сетингът и визуалните подобия не могат да се сбъркат. Изненадан съм колко бързо е стигнал този мини сериал до Япония и как веднага са го споменали в анимационен сериал.

[AlShu]

Sora yori mo Tooi Basho ep. 7 - приятен епизод, но нищо повече от поредица мотивационни речи. Може би щеше да е добре да покажат още от реалната подготовка - какви точно припаси и оборудване, какъв е планът след дебаркирането и т.н. На мен това би ми било интересно.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 6 - майката на Зандриас е доста badass и доколкото мога да преценя от чиби артата - milf.
Жалко, че в този епизод я нямаше Аги-чан, но поне се мяркаше Уиндом.


Lupin III: Part II ep. 133-137 - доста малоумни епизоди и доста заимствани елементи от филми и сериали от периода. Може би най-досадна беше историята с екологичното послание, не защото не трябва да пазим природата, а защото беше толкова глупаво представена. На Люпен едва ли би му пукало повече за някакви там африкански пеперуди, а преди това да остави злодеят да унищожи множество по-големи ареали. Тъпизъм от нивото на Капитан Планета, но десетилетие преди премиерата му.


Lupin III: Part II ep. 138-145 - вървеше си като нормалните тъпизми и не че изведнъж стана умно, но епизодите от типа на този с Московската олимпиада (единственото олимпийско беше, че партньорът в пиенето на началника на милицията беше едно плюшено мече Миша ) или този с грабежа на банката в Маями почнаха да вкарват страшно много визуални гегове и нелоша анимация. Сякаш на финалната права продуцентите са решили да се отсрамят за всички боклучави епизоди след средата на сезона.
Най-впечатляващ обаче е 145-ти, чийто сюжет всъщност би паснал на филми или 90 минутен спешъл. Нищо оригинално, но е пълен със събития, внезапни обрати, каскади и почти непрестанен екшън. Анимацията и бойните сцени са направени с кино качество. Всички герои са във върховна форма и дори Фуджико превключва от режим "Няма да си цапам ръцете, само ще грабна плячката от победителя." (планът и е точно такъв ), в режим "Сара Конър". И понеже целият спектакъл се въртеше около стари самолети и номера от висшия пилотаж с тях, мога да заключа, че режисьор тук е не кой друг, а Хаяо Миязаки. Епизодът е претъпкан с гегове дори, когато не са необходими. Примерно на финала главните герои отчаяно изхвърлят всичко от гигантски безконтролен хидроплан с надеждата да го олекотят достатъчно, че да не се сблъска с близката планина. В този момент има кратък скеч с реакцията на група алпинисти, в близост до които падат тези предмети. И тук звукът е стерео. Още нямам информация дали това е по-късен ремикс или така си е оригинално.
Мисля, че Стивън Спилбълрг е заимствал не само от Cagliostro no Shiro, както сам пише, но още от цялата Lupin III поредица. В един от по-ранните епизоди имаше храм, който доста напомня Храма на смъртта. Гигантски търкалящи се топки заплашващи да смачкат главния герой. Комични сценки с отровни змии пазещи съкровище в Италия, в 138-ми епизод. Самолетните приключения в 145-ти. Всичко това носи духа и естетиката на Индиана Джоунс още преди да излезе първият филм от поредицата. Усещането е, като от връзките между Uchuu Senkan Yamato (1974) и Star Wars (1977). Самите Люпен Трети и Ямато са колаж от по-стари приключенски, фентъзи и научно фантастични заглавия. Създателите на Инди и Междузвездни войни цитират още множество други източници на вдъхновение.
Това прави някой заглавия известни: не че представят нещо за първи път, а дестилират множество добри чужди идеи, смесват ги в подходящ за зрителя вид и ги превръщат в незабравим спектакъл.

Ако някой се интересува от телевизионните серии на Lupin III-ти, но втори сезон му изглежда прекалено дълъг, препоръчвам да хвърли едно око на 145-ти епизод.


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 5 - приятна серийка, само сегментът със схванатите рамена беше тъп. Най-забавно пък беше, как планът на Сеики да се отърва от Терухаши го вкара в двойно по-голяма беда.


Dagashi Kashi 2 ep. 6 - наистина няма по-добър избор за сею на големия брат на Хотару от Томоказу Сугита. Той е идеален мъжки аналог за бомбастичното и поведение и речи.
Промяната в сюжета ми хареса, авторът на мангата е избрал добър начин да опресни малко формулата.


Hakumei to Mikochi ep. 6 - епизодът не ми хареса чак толкова. Японците напоследък много си падат по сцени с ядене и пиене, серията е предимно това. Явно избиване на комплекси, че не могат да си го позволят в реалния живот. Лично мен този подход ме оставя гладен, вместо да ми задоволи фантазиите.
Хубавите сцени бяха свързани с появата на фризьорката, която някак ми напомня за Наначи от Made in Abyss, както и краткото включване от страна на Конджо.


Grancrest Senki ep. 7 - логиката на политическите решения в това шоу ми връзва мозъка на фльонга. Т.е. това е някаква анти-логика. Пример е как накрая принцът им се извини, че ги е поставил в опасност, нищо че беше точно обратното - щяха да го убият хората пратени срещу Тео и компания. Още по-идиотска беше причината да им дойде на гости: как са олицетворение на собствените му мечти...а те дори още не са във фаза флиртуване (или сме я пропуснали заради, заради бясното препускане през материала).


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 6 - все по-боклучаво и тъпо става. Да отбележа, че тук Томоказу Сугита не е в стихията си, героят му е безличен по замисъл и студиото можеше да си спести парите, наемайки някой по-евтин актьор.


Hajimari no Boukensha-tachi: Legend of Crystania - естествено гледам поредицата в обратна посока и връзката с Лодос не ми е съвсем ясно - част от лошковците там са се измъкнали и бродят по световния океан в търсене на нов дом, откриват такъв и историята продължава 300 години по-късно. Малко ме обърква и терминологията, ту говорят за континенти, ту за острови. На мен Кристания ми прилича на остров, а Лодос на континент.
Техническото решение за реализацията на филма е странно - креръктър дизайнът е грозноват и семпъл, но анимацията и фоновете са добре. Историята се развива на доста бързи обороти, но пък е по-същество и въпреки липсата на важна информация е интересна. Според мен тук добре са използвали метода "Хвърли зрителя в историята, пък той да де ориентира сам.". В случая донякъде помага, че всички героите са фентъзи клишета. Напомня ми старото OVA за Аслан, но не е така накъсано и историята е по-приключена.

Legend of Crystania OVA ep. 1-3 - визуално е значително по-добре от филма, но някъде в трети епизод им е свършил бюджета и в определени сцени артът е абстрактен. Подходяща промяна в тона и задълбаване в детайлите на света и героите. Преходът обаче не е гладък, защото заради краткото си времетраене филмът е спестил информацията, която е важна за по-нататъшното развитие. Историята обаче не е нищо особено - лошите са си лоши, политически интриги между местните богове, нашите печелят със силата на волята и пр. и пр.

Lodoss-tou Senki ep. 1-5 - въпреки, че е значително по-старо от заглавията за Кристания, това аниме е нарисувано и анимирано класи над тях, радост за окото. Някои серии са по-зле (примерно втората), но общото качество е страхотно. Донякъде е късмет, че съм го пропуснал навремето, защото сега мога да се насладя на много по-добър релийз за разлика от мърлявите VHS сканове кодирани с DivX.
Тук обаче стигаме до сюжета и героите, които са още по-елементарни от тези в Кристания. Нещо като фенфикшън вдъхновен от Властелина на пръстените и сеанси по Dungeons & Dragons. В първи епизод сцените доста напомнят Мория, а и дори джуджето се казва Гим, т.е. не му достига само едно "ли". От друга страна има доста визуални сходства с игралния филм от 2001-ва: битката с дракона в анимето подозрително прилича на тази с пещерния трол, а в края на серията партито минава на каданс в строй, напомняйки едни от най-известните кадри в Задругата на пръстена.
От една страна Лодос копира множество елементи и идеи от книгите на Толкин, от друга на свой ред игралният филм се е загледал в анимето за готови визуални решения.


Lupin III: Part II ep. 146-155 - в тази част анимето отново изтъпя с изключение на финалния епизод, който определено е дело на Миязаки и дори включва алтернативни версии на персонажи, идеи и механичен дизайн от Laputa.

Lupin III: Part III ep. 1-4 - ужасен керъктър дизайн, отвратителен сценарий на епизодите, а музиката е сменена с по-лоша. Ако не бяха сеютата нямаше да позная поредицата. Сериозно се замислям дали да не го дропна.
Определено във филмите и спешълите преобладават идеи и конвенции от първите два сериала, а този тук все едно не се е случвал.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 25 - доста се забави преводът. Този път драматична история от миналото на Ичи. Множество събития и екшън сцени, което по съвременните стандарти е немислимо, но и екипът е могъл да си ги позволи, поради почти пълната липса на анимация. Не знам каква е магията на това шоу, евтино е, на места е и доста грозно, но е със своеобразен ретро стил и атмосфера, които ме радват много.


Fate/Extra Last Encore ep. 4 - малко по малко почват да разкриват истинската ситуация, доста по-далече в бъдещето отколкото главният герой очакваше. Представям си каква е реакцията на регулярните Fate публика от шафсткия стил и начини за разкриване на историята.
Неро е невъзможна идиотка и сигурно най-омразният персонаж в цялата поредица. Да, по-зле е и от народа в Apocrypha, които са абсолютното дъно. Не знам защо я обичат толкова хората - циците, лигавото поведение, повтарянето на УМУ (този епизод май 7)?
Може да се каже, че синята Сейбър ми се издигна в очите.


Lupin III 3DCG ep. 1 - кратко GGI филмче, тийзър за несъществуващ проект. Не беше лошо, керъктър дизайнът е взет от втори сезон (но пък плакатът е сякаш взет от трети...хъммм).


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 7 - може да се каже, че съм разочарован от разкритието на самоличността на Елизабет. Трябваше да си я оставят загадка.
От най-тъпите епизоди, а се предполагаше да е смешен.


Kokkoku ep. 7 - понеже разрешиха твърде лесно един от проблемите, дай сега да им създадем изкуствено няколко нови. Нашите идиоти загубиха най-важното си оръжие, бащата реши да върши още глупости, а култистите се разбиха на фракции. Единственото интересно нещо в момента е митологията на стазиса.

[AlShu]

Sora yori mo Tooi Basho ep. 8 - приятно епизодче...като на главните героини не им беше много приятно, защото през повечето време страдаха от морска болест. Още определено им липсва кондиционира подготовка.
Авторите вкараха някои реалистични елементи от пътуването по море.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 7 - не може да се каже, че се случиха големи промени, но поне Аги-чан показа темперамент, а и тя е алибито на Гътс.


Lupin III: Part III ep. 5-10 - все пак има и поносими истории, но определено е по-кухо и по-елементарно от предните два сезона, нищо че самите епизоди са по-свързани и по-добре структурирани. Смяната в музиката ме разбива дори повече от грозния керъктър дизайн. Още по-странно е, че все пак са оставили мотива на Гоемон и онази мелодия, която е пародия на мотива на Джеймз Бонд, може би те не са лицензирани.
Хареса ми идеята в един от епизодите да поприпомнят, че в миналото Фуджико е била наемен убиец, но пък злодеят - бивш неин партньор, който тя е предала, притежаваше идиотски сили.


Lupin III: Part III ep. 11-14 - както предните 6 не бяха зле, тези 4 тук са отвратителни. Особено ме шашна 13-тата серия, нея въобще не я разбрах. Може би тази русата едноока психопатка е героиня от известен филм или сериал, а събитията в епизода са логични за нейния френчайз?


Lupin III: Part III ep. 15-20 - още една порция странности и безумие. Изненадващо някои от екшън сцените бяха добре направени, а епизодът с танцовите номера в стил Flashdance съдържаше sci-fi технологии и механичен дизайн, взети като от някоя space opera. В следващ епизод пък използваха робот, който напомняше haro-то от Gundam. Явно сериалът и на онзи етап е продължавал да бъде опитно поле за различни анимационни техники и арт концепции.
Продължава и традицията в използването на готови сцени от популярни филми, като най-забележим беше случаят с стриптийза на Фуджико грабнат директно от Apocalypse Now заедно с хеликоптера с логото на Playboy.


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 6 - арката с безлюдния остров се оказа една от най-добрите. Продължава и в следващата серия.


Detective Conan ep. 893 - кухо и безцелно AO. Следващият път продължават с мангата и появата на последния кандидат за Ром.
Интересно ми е, понеже не остана много материал за адаптиране, дали ще продължат да бълват филъри или и анимето ще изпадне в хиатус.


Dagashi Kashi 2 ep. 7 - запознаха ни с очилатата мацка, която е поредният терк в групата. Братът на Хотару се появи само във флешбек, но пак беше епичен...с идиотията си.
Този сезон определено ме кефи повече от предния, вдигам оценката с един пункт.


Hakumei to Mikochi ep. 7 - най-добрият ми кандидат за AOTS нещо буксува вече втора серия. Забавна ми беше само продавачката в магазина за мебели. Бръмбарката е по-скоро досадна, а зайката само кавай и нищо повече.


Grancrest Senki ep. 8 - поредното отклонение този път флешбек със свалката на принца, който е може би не е най-досадният, но сигурно е най-безличният ухажор на всички времена.
Втората част на епизода беше политическа и пак не особено смислена.
Е, поне картинките в последните епизоди са красиви.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 7 - двете битки не бяха много логични, поне горе-долу забави за гледане.


Lupin III: Part III ep. 21-38 - керъктър дизайнът не бих казал че се оправи, дори е най-кривият в поредицата, но е по-поносим от началния в сезона.
Тук-таме има по някоя интересна серия, примерно 34-та "Криза в Манхатан", където се случиха доста екшън, гегове и препратки. Една сцена дори ми напомни John Wick: Chapter 2, но не съм сигурен дали той е взел идеята от Люпен Трети или и двете ползват нещо по-старо.

Fate/Extra Last Encore ep. 5 - разясниха важни неща, но пак от епизодите лъха скука. Monogatari форматът определено не е подходящ за битки, а и тук голяма част от монолозите и диалозите са изложение, а не философско дрънкане и отплескване от темата, което всъщност е най-ценното в адаптациите по книгите на Исин Нисио (дори и от други студия).
Shaft в миналото са демонстрирали, че могат да анимират добре екшън, примерно в Mahou Sensei Negima! Mou Hitotsu no Sekai, но тук бюджет ли са нямали или просто амбиция?


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 8 - тук по сценарий се предполага да е бесен екшън и интензивна драма, но всичко е шаблонно и ежедневно, а просташките шегички - насилени. Единствено ме зарадва появата на Цукио, която в последния момент спаси задника на Гинтоки и компания.


Kokkoku ep. 8 - тези сили дето ги вадят лошковците, както и тези знания до които стигат само с логика и предположения стоят фалшиво. Пък за да не са капо нашите, Шоко взе че отключи своя собствена сила.
Авторите пипат бая грубо и лаишки при разгръщането на ситуацията.


Lupin III: Part III ep. 39-43 - дори с тези отвратителни субтитри човек може да се досети, че сценарият често е отвратителен. Напоследък се засили и онзи отвратителен дефект, който си го има през целия сезон, но досега някак се понасяше - в общите планове керъктър дизайнът е в един стил, в близките в друг. Сега вече се случва при всяка смяна на плана, а и почна да се промъква трети стил, по-близък до предишните сезони. Може би в продукцията се е включило трето студио, като комуникациите с него са били също толкова зле.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 9 - скучен епизод. Онзи тип дето се опитваше да свали шефката на експедицията в стил ученическо признание в любов беше сложен за очевиден пълнеж.
За пореден път в аниме изказване от типа "Колко несправедливо се отнесоха към нас след Втората световна!".
Ако имаше нещо интересно, това бяха кадрите как работи ледоразбивача.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 8 - Гътс се сби със злата си сянка. Един вид епична битка между чудовища...както би изглеждала разиграна от хлапета в детската градина.


Lupin III: Part III ep. 44-46 - нищо за отбелязване, освен че изкараха Ален Делон престъпник със супер-сили, а в 46-ти керъктър дизайнът неочаквано стана човешки, но пък сюжетът и беше нечовешки тъп.

[AlShu]

Lupin III: Part III ep. 47-50 - в края на сезона керътър дизайнът беше горе-долу класическия, но от време на време се връщаше към този от средата на сезона. Сюжетите приличаха по-скоро на комичните приключения от втори сезон и дори 49-ти епизод беше целия в каскади и гегове a la Wile E. Coyote and the Road Runner. Въпреки семплият арт бяха вложени доста усилия и детайли в анимацията. Явно за финал са пръснали малко повече мангизи.

ТВ маратонът на тема Люпен Трети, който си организирах може би беше малко излишен, защото най-ценните заглавия свързани с него са филми и спешъли, но беше приятен с ретро атмосферата си и образувателен за развитието на поредицата и въобще на аниме индустрията.
Според мен абсолютният телевизионен минимум за всеки, които се интересува от френчайза това са: първият сезон, който е 23 серии и съдържа интересни 70-тарски анимационни експерименти и още 145-ти епизод от втори сезон, който е с кино качество и представя Миязаки в най-добрата му форма.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 1-7 - отдавна замислях носталгичен преглед на това чудно и ето сега му дойде времето. В миналото то вървеше по телевизията под името Samurai Pizza Cats (въпреки че не са самураи, а нинджи) и беше със сменена музика и адаптиран превод. Донякъде такъв се налага, защото е пълно с японски шегички, препратки към едо периода и елементи от кабуки театъра. За едно неяпонско хлапе всичко това би било доста объркващо, особено позите и речите в стил кабуки и супер-геройско токусацу.
Замисълът е определено странен - антропоморфни животни, които всъщност са роботи и се захранват от батерии, но още приемат нормална храна, водят човешки живот, а културата им е смес между тази от периода Едо и съвременно Токио. Шоуто е гигантска пародия и прелива от препратки към популярната култура подобно на ранните епизоди в Gintama, но Kyattou Ninden Teyandee е с по-детска насоченост.
Някои от шегичките са в самия дизайн, примерно злодеите гарвани имат криле, но те са само за планиране и на гърба си имат двигател, подобно на Gundam, а пък нашите хора се придвижват бързо с въздушните възглавници в стъпалата им, подобно на Zaku.
Освен заемките от места като Power Rangers и традиционния театър, шоуто е типичен продукт на Tatsunoko Production и е вдъхновено от най-популярните му сериали Time Boken и Yatterman: различна (и кретенска) злодейска схема всяка серия, битки с абсурдни гигантски mech-ове, "Нека да ви обясня" комедийна експозиция, безброй тъпи игри на думи и пр. и пр.
В крайна сметка не е нещо забележително, а и битките са абсолютно позьорски, но е продукция в която са вложени множество усилия и абсурдно количество гегове. Най-малкото си струва заради главният лошко лисугерът Корн, който е карикатура на политик и пародия на кабуки злодей. Сеюто му го играе с голямо густо.


B: The Beginning ep. 1-12 - страхотна продукция. Може би не от най-скъпите, но далеч над средното ниво. Сеютата му удариха една страхотна игра.
В сюжета има множество ценни идеи и моменти, но за съжаление въпреки амбицията и голямата концентрацията на привличащи вниманието събития и обрати, не останах впечатлен. Твърде много неща взети наготово от други анимета, все едно гледаш едновременно Psycho-Pass, Zankyou no Terror и Monster. Не говоря за далечни сходства. Някои от героите са с керъктър дизай, който си е препратка към прототипа.
Още B: The Beginning има някаква криза на идентичността. От гледната точка на Коку историята е стандартен боен шонен с типичния протагонист, препятствията пред него, чието преодоляване е да надскочи себе си, емоциите, речите, регулярните edgy лошковци, плановете и капаните на главния антагонист и пр. и пр. От гледната точка на Кейт пък имаме сейнен детективска мистерия, която прераства в политически трилър с разкриване на мащабна конспирация. Присъстват дори и познати клишета, като: главният е натопен за убийства, колегите му жертват кариерата си, защото му вярват и най-накрая баш злодеят се оказва човек дълбоко свързан с него.
Не казвам, че на теория двете не могат да съжителстват, но тук са така реализирани, че според мен си пречат.
В крайна сметка анимето са едни забавно прекарани 4.5 часа, най-вече заради картинките и актьорските изпълнения, но за съжаление е кухо и деривативно.


Fate/Extra: Last Encore ep. 6 - епизодът ми хареса, защото беше шантав визуално и доста un-Fate-овски.

Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 3 - покрай готвенето представиха и малко японска традиция. Както и друг път съм казвал, хуморът идва от драстичните разлики в отношенията между героите тук и във Fate/stay night.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 9 - освен моментът с триумфа на Цуки, всичко останало ми беше сука. Продължава парадът на натрупани през годините второстепенни персонажи.


Kokkoku ep. 9 - разиграването между основните участници и смените на позициите им вече е досадно. Фалшивото вдигане на залозите също. И Хлапенцето отключи сили.
Чудя се дали след разбиването на основния камък, фалшивият не може да се ползва, в комбинация с уменията на някой от героите.


Dagashi Kashi 2 ep. 8 - стандартните кретенски леко сексуални шегички.


Hakumei to Mikochi ep. 8 - още един епизод, който не ми хареса особено, но пък финалният обрат с пиячката беше добър. Конджо е най-великата damsel in distress.


Grancrest Senki ep. 9 - счупи тъпометъра с пакта между Марине и Мирза. Видиш ли той спа с нея не за личен кеф, не с цел политически брак, а като проверка на доверието.
Може да се каже, че осраха двата най-badass персонажа в сериала.


Galactic Patrol Lensman ep. 8 - приятна носталгична идиотийка от 80-те, като предишните епизоди.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 8 - надявах се с гаттай момента битките да станат малко по-интересни, но е.


Lodoss-tou Senki ep. 8-13 - картинките са красиви, но анимациите почти липсват, а когато ги има са дървени, особено в битка. Историята е неизмеримо скучна и праволинейна. Освен един-два зарибяващи епизода: първият и този съдържащ битката с Карла, където и анимацията е добра, сериалът не си струва.

Lodoss-tou Senki: Eiyuu Kishi Den ep. 1-7 - само частичен рибуут на Lodoss-tou Senki. Продължава историята след "Войната на героите" и преди лова на драконите. От една страна е по-добре, защото вкарва повече герои и събития, от друга тези нови елементи са доста глупави и нелогични. Усещането е, все едно гледам Grancrest Senki.
Артът и анимациите са по-скоро среднисти.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 8-11 - стандартните кухи шегички и кабуки пародии.


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 7-8 - новата мацка е със SP способности и определено застрашава плановете на Саики за нормален и спокоен живот, но се оказа че собствените му сили са достатъчно мощни да я блокират, само не трябва да е в полезрението и, ако е на разстояние по-голямо от 200 метра.


Detective Conan ep. 894-895 - добре режисиран арк. Сеюто на последния кандидат за Ром е голяма капия.
Следващият път отново адаптация по мангата, случай с новата учителка.


Dagashi Kashi 2 ep. 9 - нещо не беше толкова смешно. Среднист епизод.


Hakumei to Mikochi ep. 9 - историите със Сен и нейните странни некромансърски технологии са винаги интересни. Моята любимка Конджу успя също да блесне.


Lodoss-tou Senki: Eiyuu Kishi Den ep. 8 - това е голяма скука и бъркотия. Особено зле са битките, които често са представени с лошо навързани кадри нямащи никакъв смисъл в 3D пространството.
Ашрам ужким скочи в лавата барабар със скиптъра, но ние го знаем, че пак ще се пръкне отнякъде.


A.I.C.O.: Incarnation ep. 1 - и историята не ме блазни, и керъктър дизайнът ми е противен. Дроп.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 12-23 - стандартните шегички и пародии. Главният лошко дори веднъж имаше Sailor Moon сцена с "Machinasai!", речта на защитника на любовта и пр., само дегизировката му беше по-скоро в стил Sailor V.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 9 - онсен епизод без фенсървис...а стига бе! Като им е детско предаването, защо въобще вкарват такъв?


Sora yori mo Tooi Basho ep. 10 - станцията естествено трябва да се подготви и почисти. Коледно парти. Договор за приятелство. Още един рожден ден, който обаче не е толкова известен.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 9 - естествено някой трябва да играе примамка.


Kokkoku ep. 10 - накрая идиотизмите на бащата се оказаха само за пълнеж, защото го разкриха бързо и нямаше сериозни последствия. Битката беше интересна, но това че с нея си извоюваха поредната лекция на Джунджи + спомени от детството му, развали ефекта.
Обичам гласа на Hiroyuki Yoshino, но навсякъде се играе едно и също. Всъщност в началото на сериала го докарваше малко по-различно, дори мислех да го похваля, но в тази част тук се върна в коловоза на Босун/Фаваро.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 10 - малко по-интересен епизод с шегичките, как на якудза мутрата му прекъснаха флешбека с друг флешбек и как Гинтоки разпозна Shounen Jump шаблона, че конфликтът ще ескалира с появата на повече чудовища.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 24-27 - в средата на сезона сериалът почна да се поизтърква, но пък най-накрая посетихме затворническия остров, който се споменаваше толкова често. Майтап, оказа се тропически рай.
Нещо странно, в random идиотската серия с механичните пеперуди, които магически сменяха пола на хората (понеже са роботи, сигурно е форма на хакване) пуснаха няколко пъти музикалния мотив на детската песничка "Тръгнал кос". Доколкото знам мелодията е немска, а текстът е за някакво хлапе, което е тръгнало по света и станало голяма работа, но дали е позната в Япония и там да символизира нещо съвсем друго и трансджедърско ?
Отново ще отбележа, че Kyattou Ninden Teyandee доста ми напомня за Yatterman, което не е изненадващо, защото са дело на едно и също студио.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 11 - доста детайлно пресъздаване на японската база и околностите. Без съмнение са ползвани тонове снимки. Усещането е, като от реална локация, все едно са снимали филм там, прекрасно планирани и навързани в пространството сцени.
Друго ценното нещо е, че нашите момичета се занимават със съвсем реални дейности и помагат при научните експерименти. Не са товар, който ще е от полза само за една-две телевизионни транслации.
Много надписи по екрани и бързо преминаващи реплики - наложи ми се често да спирам и да се връщам, за да прочета всички субтитри.
Два негатива. Първо манията на авторите да вкарат тийн драма във всеки епизод. Този път беше ред на Хината да се изправи срещу бившите си съученички и естествено това трябваше да мине през Ширазе, която го обърна на политическо-пропаганда реч. Според мен best girl-ката (определено Хината) се справяше добре сама. Щеше да е яко и в неин стил да отреже в директен ефир "приятелките" си.
Второ анимационният екип определено не знае как се пие вода от езеро . Може да се наведеш и да лочиш като куче, както го бяха нарисували, но е неудобно (и мокро). Ако нямаха съд (а те имаха) можеше просто да гребат с ръце, но явно на никой от сценаристите и сторибордистите не му се е налагало да прави такова нещо. В допълнение най-чистата вода на света, всъщност означава и най-безвкусната. Реакцията "Oishii!" е безсмислица или просто резултат от стандартното тъпашко въодушевление на Мари.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 10 - доста добър епизод на фона на останалите от сезона. Капанът сработи - следващият път епично меле.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 28-32 - почнаха да вкарват известно разнообрази: понякога две битки в епизод, временни размествания в екипа, повече време с антагонистите и дори love interest за един от тях.
На този етап най-много ме кефи театралното преиграване на лошковците, а и в ролите им са сложени добри сеюта. Нашите хора са по-безлични и само рециклират едни и същи шегички.

[AlShu]

ReLIFE: Kanketsu-hen ep. 1-4 - скука, но поне приключиха историята.


Mob Psycho 100 Reigen: Shirarezaru Kiseki no Reinouryokusha - това си е едночасов рикап филм с известен процент измишльотини от страна на Рейген.
Нямаше нужда от този спешъл, защото анонсът за втори сезон си излезе и по медиите.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 12 - без драмата щеше да ми хареса повече, но пък точно тук и е мястото в историята. Този обледенял лаптоп, колко лесно запали...
Нещо съм в грешка или преводът в една по-предна серия беше неадекватен. Престоят е по-дълъг отколкото си мислех, може би 4 седмици (довършването на обсерваторията, както и пътя до там и обратно са 3 седмици).


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 11 - бреййй, чиби кютек. Остана им само final boss-ът.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 11 - ааа, ъъъ, освен mecha гаврата с цветаря и раздвоеното му поведение нищо друго не помня от епизода. А да, Цукийо се напорка.


Kokkoku ep. 11 - това съвсем малоумно отиде. Бих го дропнал, ако не оставаше само една серия. Не е ясно как камъкът с дупката е бил в храма, след като от поколения е в семейството на Джури? Може би друг камък, който е бил унищожен?


Seitokai Yakuindomo Movie - ката сериала, но с по-лъскава графика. Материал колкото за 3-4 ТВ серии. Приятно, но доста се изтърка с годините.


Hakumei to Mikochi ep. 10 - приятно епизодче, но yuri елементите не ми харесаха. Бих предпочел да го оставят отворено за интерпретация (като при Юно и Миако от Hidamari Sketch), защото наистина не е толкова важно, вместо да тийзват шипърите.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 10 - ватман нинджа-дегозару. Чудя се какъв идиотизъм ще измислят за следващата мотриса.
Лошковците успяха да разбият защитното поле, значи от тук нататък ще е по-трудно да бъдат възпирани и може би битките ще са в открити пространства и с опасност за цивилното население и инфраструктура.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 115 - еднократна история. Доста тъпа и елементарна. Освен магариите на Фуми нищо интересно за отбелязване.

[AlShu]

Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 9 - Саики спаси маса тъп народ в тези серии. А колкото и да не харесва ясновидката, всъщност са непобедимо комбо.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 11 - колкото и да е тъпо това аниме понякога прави шарено и забавно шоу. Обаче не разбрах, защо оттеглиха E5 и E6 пък в последния момент се включи нинджата.
Следващият път първата mini-boss битка и представяне на последния локомотив от петте в OP-то.

[AlShu]

Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 10 - Рейта и Микото се срещнаха, така вече всички еспери в училището се познават. Дядото и братът на Саики винаги са ми били скучни.


Detective Conan ep. 896-897 - добра адаптация на историята. Новата даскалка е подмолна и коварна особа. Тук бяха сложили малко повече акцент върху това, че на Конан му е ясна картинката, докато в мангата само се загатва, че се оставя да го водят за носа.


Dagashi Kashi 2 ep. 11 - а, Хотару.
Вярно, че я имаше в превюто, но не мислех, че Коконъцу ще я срещне лично.


Hakumei to Mikochi ep. 11 - приятно и атмосферно, както винаги. Риболовен излет, който Микочи не успя да оцени по достойнство.


Sword Gai: The Animation ep. 1 - доста хаотичен и накъсан епизод. Кратки сцени почти без преходи помежду им. Историята, която прозира зад бъркотията не е кой знае какво. Арътът е маргинален, а екшънът съвсем семпъл.
Дроп.


Ouritsu Uchuugun: Honneamise no Tsubasa - Pilot Film - то това не е пилот по никакъв начин, просто трейлър с малко повече информация.

[AlShu]

Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 12 - за финал една добра серия. Равни дози съспенс, екшън, геройщини и просташки хумор. Мисля, че се събра цялата тайфа.
Препратките бяха най-вече към Uchuu Senkan Yamato - смехотворните му звукови ефекти от оригиналния сериал и Ginga Eiyuu Densetsu - сблъсъкът между флотилиите и тактическите екрани приличаха визуално на нещо взето от там.


Kokkoku ep. 12 - след средата сериалът стана отвратителен, но поне във финалната серия успяха да вкарат интересни неща, като как изолацията се отразява на психиката и някои заключителни щрихи за спрелия свят, произхода на камъните и предците на хората със способности да му въздействат.
В крайна сметка добра идея, но в едни момент разиграването на сюжетните обрати се отплесна в глупости.

[AlShu]

FLCL S0301 - първоаприлската шега на Adult Swim, да пуснат епизод от по-следващия сезон.
Хем не е същото като стария сериал, хем прилича на него, заради диалозите и музиката на The Pillows.
Имаше една екшън сцена в познатия стил.
Още Харуко си е същата, както и типът с дебелите вежди.


Hakumei to Mikochi ep. 12 - една от сериите които не харесах, защото така и не можах да схвана драмата на Хакумей с бившата и шефка, но все пък имаше добри моменти с язовеца и маймуните лифтаджии.
Приятно и прекрасно направено сериалче. Заедно с Sora yori mo Tooi Basho са двете анимета, които се открояваха над останалите безличия през сезон Зима 2018.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 13 - много речи в последния епизод, но приключи правилно оставяйки ни в леко носталгично настроение, все едно ние сме се завърнали от дълго пътешествие. Историята приключи, но лесно може да бъде продължена с евентуално следващото пътешествие.
Приятно и прекрасно направено сериалче. Заедно с Hakumei to Mikochi са двете анимета, които се открояваха над останалите безличия през сезон Зима 2018.


Gegege no Kitarou (2018) ep. 1 - много е красиво и сладурско, а музиката ми пълни душата, но сюжетът на първа серия е кух. Да, загатва за по-дълбока конспирация, а препятствията са много и трудни, но всичко се случва насила и някак независимо от усилията на главните герои. Може би нататък ще се оправи?
Друг проблем е, че анимациите са доста пестеливи в екшън сцените. Toei Animation пак се стискат, въпреки солидния шанс да възобновят френчайза яздейки вълната от носталгия, която залива напоследък света.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 4 - определено най-доброто нещо в stay night сетинга ...след Carnival Phantasm . Тук разкриха малко повече детайли за бара, в който понякога работи Емия, както и за храма.
Известен фокус върху самурая.
Кастър-ката в не-бойна обстановка е waifu material.


Dagashi Kashi 2 ep. 12 - тъп финал. На бас че е anime original, а не глава от мангата.
Беше забавен сезон и артът ме кефеше повече от този в предишния, но все пак историята и героите са елементарен претекст за поредица гегове на тема японски захарни изделия и нищо повече.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 12 - стандартната шаренийка и ескалация на трудността.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 12 - набиха злодейката и епизода завърши с реклама за спиноф анимето.
Главната героиня пак беше почти безполезна. Може би посланието е за повече усилия в екип.


Mobile Fighter G Gundam ep. 27-32 - това става все по-лошо написано. Сякаш всеки епизод е правен от различни хора. Може би са имали материал само за 26 серии и тази турнирна арка в момента е трябвало да си я изстискват от пръстите. Анимационното качество също падна драстично. За гледане ставаше само 28-ми, но пък там повечето време се биха директно, а не с mech-ове. Тя и темата беше "самурай срещу шиноби" с доста екшън. Глътка свеж въздух в сравнение с останалите.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 33-36 - твърде много рикап епизоди. Иначе формулата си е, като при стар комедиен сериал - едни и същи шегички, които обаче еволюират с времето. Злодеите малко по малко разкриват интересни черти и стават все по-симпатични. Напомня ми за Yatterman или пък да кажем за Kaiketsu Zorori.

[AlShu]

Souten no Ken Re:Genesis ep. 1 - отдавна не съм се интересувал от този френчайз и епизодът ми дойде шокиращ. Може би първо трябваше да гледам анимето от 2006-та, но така или иначе исках само да хвърля едно око...определено не бях подготвен за гледката.
Няма го познатият постапокалипсис в стил Лудия Макс, а сме сякаш в някакъв сипноф на играта Yakuza, който се развива в Шанхай. Атмосферата определено е мутренска. Кен вече не е с телосложението на Роки, а по-скоро прилича на Дюк Нюкъм или на някой особено грозен кечист. Друга изненада е, че някои от познатите ми лошковци са на същата страна и дори май ще има сътрудничество с адепта на Южния кръст .
Най-шокиращото са дизайнът и анимацията, няма толкова грозно и дървено раздвижено CGI.
Засега ще се задържа заради два плюса - Кен от 2006-та е с гласа на Спайк и историята изглежда бая заплетена.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 37-41 - стандартните смешки, като най-добрите измежду тях са свързани с гарваните.
Оказа се, че Корн-сама имал доста голямо семейство и всичките са куиър.
Императрицата е badass и пълно куку.


Uchuu Senkan Tiramisù ep. 1 - както и личи от заглавието, това не е същинска мека, а пародия. За съжаление не е много смешна. Силата и е в това, че демонстрира как малките неудобства могат да те вкарат в голяма беля (на мен ми се случва често ) и как в последния момент все ще се случи нещо тъпо, но пречещо.
Засега ще следя този short.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 11 - един от епизодите с най-добри гегове. Няма сегмент, който да не ми хареса. Може би най-хитрото хрумване беше сблъсъкът между Терухаши и брата на Саики. Тя го надуши бързо, че не е стока, а накрая умело го прогони с crowdsource .

[AlShu]

Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Kaikou ep. 1 - беее, не беше толкова зле, става за гледане. Тук обаче изпъква по-зле един от проблемите на старото аниме, илюстрирането как работи стратегията. Там поне успяваха да замотаят зрителя, че уж става дума да брилянтни ходове и трикове, но в настоящата серията капитаните на корабите от Алианса трябваше да са пълни идиоти при загубата на връзка с флагманския кораб, да не следят сами, кога да вдигнат щитовете си. Във втората флотилия пък фалгманският кораб сякаш дори въобще нямаше наблюдатели и Рейнхард ги хвана по бели гащи, въпреки че пред очите им разби другарите им. Надявам се нататък да няма такива "работи защото го е измислил един от главните герои" глупости или поне да са минимум. В старото аниме имаше отвличащи маневри, възползване от околната среда (особености на атмосферата на планета, протопланетарни дискове и черни дупки), прекъсване на линиите на доставка и т.н. и т.н. Не че ще работят така в реалния космос, но поне преструвка, че зад всичко това стои нещо смислено.
Мдаммм и гласът на Янг Вен Ли ми лази по нервите, а другите стават, нищо че не са толкова добри, като старите.
Визуализацията бива, музиката върши работа.
Беше ми приятно да си припомня някои от хората, които ще станат важни по-нататък - Фаренхайт, Меркац, Лап и др.
Показаха нещо, което го няма в стария сериал. При корабите на Алианса по време на битка мостикът се прибира в кораба. Каквото се вижда през илюминаторите е проекция, също като при корабите на Империята, чийто мостик обаче никога не се вади от корпуса.


Lupin III: Part V ep. 1 - епизодът ми хареса много. Може би на места не е анимиран добре, но общото качество е поносимо, а сюжетът и диалозите хващат добре духа на поредицата. Предлага леко по-съвременна тематика: хакери, бандитизъм през интернет, криптовалути и краудсорсване. Един вид Lupin III vs dark ne...това де deep net.
При интродукцията в началото множество откъси от популярни Люпен Трети филми и епизоди.
Кулата, чийто двойник е под морето е препратка към един стар ТВ епизод. В превюто за следващия епизод се мярнаха още препратки към такива. Мисля видях и намигания към приключенски френски филми, като Фантомас и Такси.


Gundam Build Divers ep. 1 - много по-кухо от двата стари сезона и прекрасния пролог (но пък по-добре от Battlogue). Няма ги относително смислените отношения между играчите и усилията за изграждането на тима. Взели са прекалено много елементи от SAO и по-конкретно Bullet of Bullets, а това плагиатство беше напълно излишно. Нямаше нужда и от косплей окамата, която се прави на Hisoka от Hunter x Hunter. Дразни ме още, как всички са толкова фалшиво надъхани на тема GBD и въобще gunpla. Преди рекламата не беше така блатантна, а малко по-приглушена и според мен работеше.
Иначе обичайният потоп от шарения и екшън.
Става за гледане, но можеше много по-добре за същите пари и усилия.


3D Kanojo: Real Girl ep. 1 - куа е таа тъпня уе? Не помня последните години да съм попадал на чак толкова задръстено нещо. Докарах епизод докрай, само за да се убедя, че може да е консистентно лошо в продължение на цяла серия.
Дроп.

[AlShu]

Souten no Ken Re:Genesis ep. 2 - това може да се гледа вместо комедия...смея се и в моментите, които са предполага да са забавни (примерно бабаитските изпълнения на мутрите) и в моментите, които се предполага да са драматични.


Uchuu Senkan Tiramisù ep. 2 - тъпите random шегички продължават.


Kyattou Ninden Teyandee ep. 42-54 - общо взето прилично сериалче, но определено е бледо отражение на класиката Yatterman. Колкото и да е различен сетингът и героите, формулата и шегичките са си същите.


Akai Koudan Zillion ep. 1 - приятно дърто сериалче. В първи епизод вкарва всички 80-тарски приключенски и sci-fi тропове. Напомня ми за Lensman.
Да видим, как ще се развие.


Mobile Fighter G Gundam ep. 33-49 - един от най-лошо направените и некадърно разточените Gundam-и. Кръстоската с battle shounen и super robot е сътворила ужасен хибрид. Много хора го водят комедия, но аз мисля че си се взима насериозно.
Ако на някой му трябва официална пародия, най-добрата такава е Mobile Suit Gundam ZZ, която е и много по-добре направена от G Gundam, въпреки че е 8 години по-стара.


Gegege no Kitarou (2018) ep. 2 - втори епизод ми хареса повече, разкриха и останалите герои. Котката е готина, но пък плъхът открадна епизода. Сеюто му е аниме ветеран и сигурно е най-известен с ролята на Пиколо, но аз си го харесвам, като некадърният следовател Ямамура от Detective Conan.


Sword Art Online Alternative: Gun Gale Online ep. 1 - кой би предположил, че ще е по-кухо дори от Sword Art Online
Като за тактически шутър тук разиграват някакви идиотски тактики и най-често липсата на такива. 70% от играчите са пълни идиоти, 30% май се ориентират горе-долу. Само мога да предположа, че повечето отбори бяха абсолютни аматьори.
Облеклото на главната героиня щеше да има смисъл, ако може да променя цвета си от розов на друг подобно на хамелеон, в зависимост от това дали играе примамка или не...но не би.
Най-идиотското в серията е, как екип от професионалисти ползва играта за тренировка и дори има предимство. Точно те по-трудно биха напипали как да експлоатират слабостите на симулацията, защото ще трябва да потискат мускулната си памет от реалния свят.
С други думи - поредният ужасен сценарий с ужасни диалози писан от хора, които си няма и най-малко идея как работят игрите.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 1 - Чидори и забавния преглед на японската история се завърнаха.


Detective Conan ep. 898 - единична история с най-обикновена кухненска загадка без престъпления и страхотии. Може да се каже, че епизодът беше по-скоро сладкарски...и то предимно ядоха различни торти.
Последната японска мода - да гледат и да пускат лиги, как по телевизията въображаеми герои се тъпчат.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 12 - добро епизод, всички сегменти бяха смешни, но най-забавна ми беше сложната схема с караокето.


Hinamatsuri ep. 1 - абсурдистка комедийка. Засега става, да се надяваме, че няма да се изтърка бързо.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 116 - просто пъзел. Псевдо флешбеците бяха добра инвенция, ако не друго бяха смешни.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 13 - ъх, новият пилот е такъв бастун. Трябваше ли да е написан толкова зле?


Saredo Tsumibito wa Ryuu to Odoru ep. 1 - средниста и дори малко по-зле продукция на история съставена от най-мизерните light novel тропове и клишета изсипани на едно място и разбъркани не много старателно.
С други думи, ако може да се изтръгне някакво удоволствие от това аниме е, човек да му се радва колко е зле.
Мдаммм в музиката има някакви ориенталски мотиви, които ме кефят, но и тя не е нищо запомнящо се.


Tada-kun wa Koi wo Shinai ep. 1 - стандартно и дори безлично анименце на тема романтика.
Най-запомнящото е камеото на Golgo 13, точно защото е толкова не намясто тук.


Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 11-12 - това защо въобще го гледам? Оригиналната история не ме кефеше. Тук промените са я направили още по-странна. Отношенията между героите са излишно заплетени и нелогични.
Дори появата на Деслър на бойното поле не помогна особено.

[AlShu]

Gundam Build Divers ep. 2 - ъх, тези дебилни диалози с момиченцето аутистче, тези произволни играчи, които налитат на бой с повод и без повод - "Ти си с него, нали?". Абе, идиоти, следете си истинския противник!
Тук както бяха в локация от Victory Gundam, всички се държаха тъпо, злобно и неадекватно, като героите от там.
Защо сценаристите просто не продължиха в стила от Build и Build Try, а трябваше да заимстват поведение от най-кретенските места?
Mecha porn-ото си е качествено, но май това се очертава, като най-трудния за понасяне сезон на Build.


Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Kaikou ep. 2 - продължава усещането, хем познато, хем че нещо не е наред с него. По същество двата епизода са същите, като началото на стария сериал. Разликата е само в някои детайли и рокадата в персонажите. Ефектът обаче е различен - заради сеютата ли, заради режисурата ли, но историята идва куха и невнушителна. Примерно освен Вен-ли Янг останалият народ от Алианса е страшно безличен, най-вече Лао.
Музиката е по-зле от първия епизод, а на места синтезаторите са настроени да звучат доста ретро, на което не съм фен, а и някак не отива на space opera.


Golden Kamuy ep. 1 - абсурдна и леко брутална изродщина. Сюжетът навява някаква ДжоДжо носталгия. Графиката и анимацията са пестеливи, а сцените на насилие с намалени детайли. Четох, че е приложена мощна цензора спрямо мангата. Най-грозното нещо бяха CGI мечките, които ужасно се различаваха от останалия арт.
Сюжетът, колкото и да е безумен все пак пали любопитството, а и героите са забавни с идиосинкратизмите си.

[AlShu]

Steins;Gate 0 ep. 1 - ту-ту-рууу, добре дошли в депресиращия свят на бета времевата линия, където Ринтаро не успя да спаси нито света, нито гаджето си. Бъдещето е изгубено и нашият човек се движи най-вече по инерция в избраното от него научно поприще...докато един ден не попада на семинар, в който се говори за разработване на идеите на някоя си Курису Макисе.
Продукцията е толкова добра, колкото оригиналната - няма сложни анимации, но с прекрасната разкадровка и реакциите на героите, авторите успяват да разкажат завладяваща история, колкото семпла и логически невъзможна да е тя. Музиката също е употребена подходящо.
Камерната минималистична магия на Steins;Gate не е загубила силата си. Да видим дали White Fox ще могат да я поддържат през целия сезон.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 1 - загадката беше детинска (но пък от любим тип, гигантско имение със сложна архитектура и тайни проходи), обаче всичко оставало е много сладурско: шантавият арт, кретенските гегове и най-вече свръхенергизираното изпълнение на ХанаКана в ролята на Катриел. Не очаквах LIDENFILMS да се справят така прилично със сюрреалистичната визия. Мисля, че анимацията на епизода не отстъпва на филма Layton Kyouju to Eien no Utahime.
В крайна сметка прекрасно въведение в света на Layton. Да видим дали ще могат да поддържат същото качество в продължение на 50 епизода.


Lupin III: Part 5 ep. 2 - втори епизод също е страхотен и напълно в стила на Люпен: всички решения и трикове, с които се измъкна от ситуацията и рицарското желание да защити хакерката, без да има реална полза от това. Мисля, че като керъктър дизайн тук са го докарали да прилича малко на Ален Делон (от времето, когато беше млад и красив ).
Лошковците навяват носталгия за старите ТВ серии.
Фуджико ми се струва някак по-красива от версията и в италианската история.
И този епизод завърши с клифхенгър, май това е новият формат.
Доста добре върви сезонът, надявам се да продължи все така.

[AlShu]

Tada-kun wa Koi wo Shinai ep. 2 - продължава да е сладурско, но плоско и елементарно. Чудя се дали да го продължавам, кефи ме само червенокосата треминатрица.


Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 1 - шарена и свърх лигава идиотийка. С малоумните си персонажи силно ми напомня за Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda, а керъктър дизайнът е, като в Dungeon ni Deai wo Motomeru no wa Machigatteiru Darou ka.

[AlShu]

Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 1 - историята почва малко бавно, може би за да припомни сетинга и героите.
Не ми правят добро впечатление някои от анимациите и особено лицевите. Интеграцията на 3D обектите (mech-ове, превозни средства и пр.) в 2D средата е бая грозна. Сеютата сякаш леко са ръждясали и им трябва известно време докато влязат в ролите. Гласовете на някои от тях са одъртели и вече не са много подходящи за ролите.
Иначе е приятно да видиш толкова познати герои, а и напрежението към края на епизода е добре подготвено. Мисля, че серията ще е носталгично изживяване за старите фенове.
За съжаление техническото качеството, темпото, диалозите и атмосферата напомнят повече първи сезон, а не върховния TSR.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 13 - Саики и Аюра са интересни с различните си подходи и мотивации в употребата на свръх силите, но в крайна сметка правят едно и също.
Интересна информация, че целият сериал се случва в time loop.


Gegege no Kitarou (2018) ep. 3 - идеята и митологията на шоуто ме кефят, ама нещо го правят по-емоционално отколкото ми се нрави. До епизод-два ще реша дали да го дропна.


Sword Art Online Alternative: Gun Gale Online ep. 2 - това шоу продължава да ме шокира с липсата на усещането, че става дума за истински игри.
- Някой ще цъка само и единствено с цел да компенсира фрустрацията от високия си ръст? Защо точно игри, няма ли VR социални мрежи, където можеш да се представиш, за който или каквото (примерно храбър малък тостер ) си поискаш?
- Толкова много игри и никоя няма възможност за кустомизация на персонажа, с който играеш?
- Нашата протагонистка е някаква супер-специализирана и ползва само малка частица от възможностите на играта. Може ли да има толкова ограничен геймър?
И още неочаквано много време (всъщност в SAO е очаквано) инвестирано в чай с корабийки.
Малко насила вкараха съвсем ненужен рикап на SAO и вместо това да уплаши главната героиня тя реагира "Ааа, ми щом има повече защита."...пък то не слабата защита беше проблемът или пък някакъв бъг, а че нарочно системата беше създадена с цел да те вкара в капан.
За мен целият френчайз е тотално скаран с логиката. Никакви нива на suspension of disbelief не го правят по-гледаем за мен, защото не ми дава нищо готино в замяна на това, че си затварям очите за глупостите му.
Още една такава серия и дроп.


Hinamatsuri ep. 2 - кретенските гегчета продължават. Засега сериалчето е доста приятно.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 2 - последните серии твърде много исторически препратки и твърде малко гегове с тях. Нещо не мога да го оценя по достойнство. Това почна още от края на предния сезон.


Saredo Tsumibito wa Ryuu to Odoru ep. 2 - това е толкова плоско, безсмислено и безлично. Мотивите на героите са ми непонятни, а екшънът е малко и не е кой знае какво.
Дроп.

[AlShu]

Golden Kamuy ep. 2 - това почва да ми харесва доста. Нищо чудно да подхвана мангата. Не че тя си личи толкова - доста бързо минават през материала. Достойнствата на анимето определено са артът, играта на сеютата и музиката. Иначе историята при това темпо не впечатлява, но пък заинтригува. Анимацията е претупана.


Uchuu Senkan Tiramisù ep. 3 - на главният герой вечно му се случва някаква дреболия, която тотално го спъва. Поддръжката също не помага с техните глупости.


Souten no Ken Re:Genesis ep. 3 - с всеки епизод става все по-тъпо. Не подозирах, че е възможно, защото отдавна счупихме тъпометъра.
Тук параболата на мисълта беше, че пазачът на русото хлапенце искаше да провери дали Кенширо е достатъчно силен за нов пазач и да се самоубие заради болестта си, чрез дуел с него, нооо...нашият човек прозря хитрия замисъл и не го уби!
Абсолютно гениален план с елегантно излизане от него!

[AlShu]

Lupin III: Part 5 ep. 3 - това шоу е дестилация на цялата поредица Люпен Трети. Протагонистите, антагонистите, геговете, триковете - напомням ми едновременно за всички сериали и филми, нищо че някои от тях си противоречат.
Авторите са взели по малко от експерименталния първи сезон, от класическите черти наложени във втори сезон, от филмите, от спешълите, от OVA-тата, балансирали са, сложили са в модерна обстановка, видели се какво работи и какво не (Part 4 сигурно е помогнала в това) и са създали Lupin III: Part 5. Единствената разлика е образът на Зенигата, който вече не е такъв чаровен глафон, а малко по-компетентен противник. Неговата версия е по-близка до тази, която се наложи от Mine Fujiko to Iu Onna насам.
Силно се надявам сериалът да продължи със същия стил и качество, защото това ще го превърне в най-добрият ТВ сезон на френчайза.
Продукцията е малко над средното ниво за аниме индустрията, но личат екстра усилия вложени в рисърча и планирането.


Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Kaikou ep. 3 - Оберщайн...изглежда странно, но пък Анерозе е грозна и тази версия. (В смисъл не е буквално грозна, но художниците са се провалили да я направят страшно красива. Тук идва някак безлична, а преди беше някак ъгловата.)
Добре, че превъртяха детството на Райнхард и Зигфрид заедно на бързо обороти, но виж възникването на империята и републиката можеше да ги представят малко по-детайлно.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 2 - ъх, каква беше тази депресираща история? Нима заглавие предвидено за деца, ще вади подобна тема още във втори епизод? Халюциногният памук беше още една не съвсем подходяща идея.


Gundam Build Divers ep. 3 - все по-идиотско и нелогично става, дори чисто от игрова гледна точка. Определено се усеща вдебиляващото влияние на SAO. Mоследното не стига, че докара в аниме общността едни от най-досадните фенове, но и се отразява лошо на тези, които се опитват да го имитират.
Добре, че имаше една новина, как новото ръководство на Sunrise казало "Стига вече Gundam!". Освен някои кратки OVA-та и ONA-та, които доиздояват UC вселената, поредицата не е имала добро заглавие от доста време.

[AlShu]

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 13-14 - вече и аз не знам какво се случва тук. Заради големите паузи между епизодите, заради накъсания наратив, заради глупостите и нелогичните действия, абе пълна каша.
Битките са зле - картък разпокъсан екшън и неестествено дълги драматични паузи, а mech-овете изглеждат и са анимирани ужасно.
Няма го бавното, но стабилно темпо от първи сезон, няма ги естетически красивите гледки, няма ги добре разиграните битки, в които се ориентираш е лесно.
Няма друга причина да следя сериала, освен комплетизъм, защото няма начин на човек да му пука и за кухите герои.


Steins;Gate 0 ep. 2 - не бих казал, че се случиха много повече неща спрямо предната серия. Беше очевидно, че в Амадеус са заредени спомените на Курису.
В крайна сметка Ринтаро се снабди с чатбот с нейната личност, който да му звъни от време на време и да го депресира.


Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 2 - геговете са едни и същи, но шоуто мени алгоритъма, по който се случат. Не че е кой знае колко смешно, но абсурдите му забавляват. Приятна пародия на и в същото време реклама за играта Last Period.