За моя изненада се оказа, че между Sabu to Ichi Torimono Hikae и първи сезон на Lupin III има известни сходства. Въпреки, че са правени от различни студия, различни екипи и по-старото е чернобяло, а по-новото цветно, те са продукт на един и същи етап в развитието на аниме индустрията. Анимационните технологии, фоновете, визуализацията на определени идеи, разкадровката и въобще начина по който се разгръща историята пред очите на зрителя си приличат много. Звуковата картина и играта на сеютата също - те силно ми напомнят радио театър. Сходства най-добре личат в епизодите, където Гоемон е антагонист на Люпен, заради самурайските теми и арт. Историята в голямата си част е различна, но атмосферата залъга глада ми по Сабу и Ичи.
За самия фернчайз на Люпен Трети това е важен сезон, защото тук е дефинирана митологията, която силно влияе следващите заглавия в поредицата. Ако не друго ми демонстрира, как се променят героите през годините.
Освежаващо е да видя един не толкова отракан Люпен. Той често извършва немислими за по-късния му образ грешки или се проваля, заради сблъсък с по-хитри от него противници. Понякога е по-брутален и по-безскрупулен отколкото го помня. Има случаи, когато се оставя настроението да командва действията му.
Джиген май си е същият.
Идеята сюжетно да трансформират Гоемон от антагонист в протагонист е интересна, но може би тук не е много добре изпълнена.
През годините има много предистории за това, коя е и откъде идва Фуджико, но всичко това в алтернативните светове. Тук с любопитство разбрах, че е бивша наемна убийца. Затова е по-добра с оръжията от Люпен и отстъпва само на Джиген.
Сюжетно първи сезон е абсолютна каша. Може би за това е виновно решението всеки епизод да е отделна история - често времето не стига и трябва да се претупат/прескочат важни връзки. Чел съм и друго, че подходът на Миязаки и Такахата е първо да измислят анимационните секвенции, а после да оформят сюжета около тях. Може би не най-правилният начин да се работи по ТВ сериал, където сроковете са кратки. Резултатът е странен и понякога подобен на сън - с резки промени в последователността и логиката. Има епизоди с добра история, но глупави сцени или пък обратното тъпа история, но едно-две страхотни изпълнения, които компенсират.
Част от удоволствието е да се видят станали популярни по-късно идеи, които тук са още в зародиш. Примерно тук Миязаки за първи път се заиграва с часовникова кула, в чийто механизъм може да се влиза, като в лабиринт и се съдържат различни загадки и пъзели. По-късно това е реализирано в още по-голям мащаб за филма Cagliostro no Shiro. Винаги съм си мислил, че Kaitou Kid на Гошо Аояма само заимства една от концепциите в Lupin III (която от своя страна е взета от Арсен Люпен), но тук може да се види, че направо копира почти цели епизоди.
От друга страна влиянията върху Люпен Трети са доста очевидни не само за челите книгите на Морис Льоблан, но и за гледалите най-популярните шпионски, приключенски и военни екшъни от 60-те години на 20-ти век.
Не съм фен на музиката от този сезон, особено на insert песните. Бих казал, че хем не ми харесва изпълнението, хем модата от която са повлияни не е най-любимата ми. За слушане стават само традиционните японски музикални мотиви, които влизат в употреба при появата на Гоемон.
Символичната за поредицата музика се появява чак в следващия сезон.
В крайна сметка не е най-доброто аниме, което съм гледал, но голяма част от недостатъците му се дължи на времето, в което е правено. Може да се каже, че е класи над заглавията от периода. Ако човек е в ретро настроение Lupin III от 1971 е приятно и атмосферно преживяване.
Боя се, че качеството не е толкова високо в продължението от 1977.
. Покрай суисидалните тенденции Люпен придоби и убийствени. Междувременно лошковците успяха да прекопаят цяла Калкута докато траеше къпането в Ганг (по-точно ръкава и Хугли) и да открият това, което търсят (сандъци с диаманти...е всъщност с кравешки фъшкии). Накрая лечението на състоянието без да е голяма изненада за зрителя се оказа консумация на кравешки фъшкии.