В Nevernight няма, просто има доста подробно описана секс сцена. И малко префърцунено написана друга секс сцена, на първи секс, на която има направен аналог с първо убийство. В Daniel Black има лесбийки, опашки, демони, върколаци, cat girls, общо взето всякакви нърдски сексуални фантазии.

Започнал съм "Възвишение" на Милен Русков. Покрай задаващия се филм, разни приятели пак започнаха да ми опяват колко е готино-симпатично-приятна, и в крайна сметка й дойде реда. Ще видим...

Аз завърших "Некрономикона" на Lovecraft, сега се оглеждам за някой друг сборник с негови разкази.

И аз съм така с книгите.

Пазя ги. Казвали са ми, че съм бил фанатик на тема "пазене на книги". Отказвам да давам книги на определени хора, защото не ми харесва как съм ги виждал да прегъват корица, или дори как я държат или прелистват страница.

И тъй, нека бампнем тая тема.

Взех си Швейк и Нищо ново на западния фронт, горе-долу по едно и също време в Септември.

Швейк приключих едва преди 2 седмици, не ти е скучно докато я четеш, ама Швейк като главен герой е малко досаден, особено като започне с "ама ти си от еди къде си, познавам един еди кой си от там, той се занимава с еди какво си..." и това продължава една или две страници.
Другите герои са еднообразни, ама доста добре допълват обстановката.
Въпреки обемът си, материалът е много лек и приятен за четене, яд ме е единствено като най-накрая Швейк стига до фронта, ни посреща една честитка че Хашек умрял от туберкулоза и така и не успял да си довърши книгата.

Нищо ново на западният фронт го прочетох 2 дена по-късно, тази книга може да се опише като точната противоположност на Швейк, там действието се развива на фронта, материалът е доста по-малко, но пък доста по-тежък.
Сред толкова много смърт, направо се чудиш как главния герой не умира във втората глава ама, те на.
Продължението ѝ, Обратният път, като нищо можеше да е от гледната точка на същият герой (даже го споменават по именно; и други перонажи вземат участие от предишната книга в тази), ама явно на Ремарк му е писнало от Паул и го заменил с Ернст, напълно идентичен герой, с идентични проблеми.

В момента ме е обхванала криминална вълна и чета Снежния човек.
Доста добра книга.
Определено по-добра от филма.
конзолни стелажи, подаръци, Медицинска застраховка, матраци магнифлекс

В момента чета Създадена от дим и кост. Противно на очакванията ми книгата е интересна. YA с фантастични нотки

bulgarian lawyers, каско калкулатор, пари на заем онлайн, Международни куриерски услуги

Бях се пуснал по течението на мейнстрийма и прочетох "Произход" на Дан Браун. Доволно предсказуема, а някои второстепенни събития си останаха без обяснение. Въпреки това е с една идея по-приятна от "Ад".

Лятото преди да замина си взех "Ужас" на Дан Симънс. (Hyperion кантоса ми е top 3)

Превода е леко зле, а и книгата се разпадна - бахти изданието. Трябваше да я взема на английки, знам аз ама...

Иначе е добре книгата/историята, сега трябва да я дочета само (на ~50% съм някъде)...

Наскоро прочетох автобиографиите на Ото Кариус и Ханс Улрих Рудел, бях приятно изненадан от хепи енда на Кариус, имайки предвид че се е бил на източния фронт през почти цялото време.
Двете книги са доста сходни като цяло.
Преполивих на Стоян Стоянов книгата за отбраната на София по време на втората световна, засега съм доста впечатлен от исполинските подвизи които първо, второ и трето изтребително ято правят.
Книгата трябва да е задължително четене за народоотстъпниците позволили на американците да вдигнат паметника на убийците на българския народ.

Е, как кои са?
Кариус е най-успешния командир на танк, докато Рудел е най-успешният пилот на щука. И в двете книги информацията е доста сухо предадена

Книгата на Стоянов е по-"народно" написана, в нея се използват бойните дневници на орляците.
В книгата са описани с какви трудности се свалят Б-17 и Б-24 и отчаянието в отбраната на нашето въздушно пространство, няма такива работи като "влетяхме четирима и свалихме 20 бомбардировача".

Под "по-народно" визирах използват се ругатни и нашенски думи и изрази, нещо което не може да се предаде с преведените книги.

Ето цитат от първата схватка с бомбардировач:
Натискам спусъците на оръдието и картечниците. Наблюдавам как снарядите, оставяйки след себе си огнена следа потъват в остъкления нос на тежкия самолет. Оттам ми отговарят също със стрелба. И в този момент се получава чудна игра: аз изпращам към противника огнени топки, а те като че ли отиват до носа на самолета и се връщат към мене. Някои минават съвсем близо край самолета ми, но все още не ме засягат. Това трае няколко секунди...

В момента съм на "Колимски разкази". Впечатляващо четиво.

Приключих и със Стоянов, не очаквах да е толкова очевидно какво са го накарали комунистите да пише за събитията след 9ти септември за да си издаде книгата, целият тон и стил на писане се променя.

Иначе, сега Дюн първи том или на Роберт Герварт книгата обхващаща събитията непосредствено след първата световна до -23та година?

Някак си достоверността в твърденията отива по дяволите когато в първата част от книгата се описват какви подвизи трябват да се свали 1 бомбардировач, докато след 9ти септември изтребителите биват използвани в качеството на щурмоваци, нещо за което не са пригодени поради крайно ограниченото си въоръжение.
Със същите 2 7.92мм картечници и 20мм оръдие с които ловяли летящи крепости и ескортиращи лайтнинги и мустанги, тия изтребители унищожавали бронирани коли, паркирани самолети, влакове и прочие военни инсталации на швабите. Разбираш ли, гърмяли по два на заход.

Има много видове бомбардировачи и се използват за различни цели, целта на щурмоваците не е само да пуснат бомбеният си товар върху целта и да си тръгнат, а да осигуряват постоянна огнева поддръжка срещу наземни цели. Това са самолети като Ил-2, Хеншел 129, варианти на П-47, москито и прочие. А-10 и Су-25 са съвременни такива самолети.
През ПСВ самолетите не са били в състояние да правят маневри присъщи на щурмоваците от ВСВ като пикирания под голям ъгъл и изтегляне в последния момент.

Някой чел ли е тази поредицата?
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Stormlight_Archive

Първата книга ми привлече вниманието преди известно време, но все още не съм се престрашил да я прочета

Прочетох Победените на Робърт Герварт, става въпрос за последиците от първата световна до 1923, особено внимание е обърнато на Германия, бившата Австро-Унгария, Италия и новите балтийски държави. Гражданската война в Русия, полско-руската война, турско-гръцката война и събитията в другите държави са доста повърхностно отразени.
Книгата не е с особено голямо съдържание, въпреки практически апокалиптичната обстановка в 2/3 от Европа в този период.

"Как да спрем времето" на Мат Хейг. Препоръча ми е една приятелка. Леко четиво е. Чете се бързо и стегнато. Сигурно, ако въпросната приятелка не ми я беше връчила в ръцете най-вероятно нямаше да и обърна внимание, но според мен е хубаво от време на време да обръщаме внимание на по-непретенциозни книги.