Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 2-21 - сюжетът не е от силните страни на това заглавие. Доста е наивен, опростенчески и клиширан, особено когато разглежда комплексни теми. Въпреки това историите винаги съдържат зрънце истина - студ, вятър, сняг, дъжд, кал, разранени от налъмите крака, върлуващо беззаконие - това са ежедневните проблеми на жителите на Едо. Бедността е масова, а и най-елементарните мутри са съобразителни, знаят кога да нападнат или отстъпят, идват на големи групи и са абсолютно брутални.
Образите на главните герои не са особено консистентни, дори понякога си противоречат между епизодите, понеже всеки е дело на различен сценарист. Въпреки това доминират определени техни черти и Ичи блесва (т.е. кубето му лъсва
), като истинската звезда на шоуто. Той е сляп, но е по-добър във всичко от зрящите, винаги пръв съобразява ситуацията, а с бастуна си меч е заклал доста народ. Външният му вид, приказките и хуморът му определено са гадни, но е с добро сърце и добри намерения...обикновено. Затрива доста противници, но не е хладнокръвен убиец. Често се опитва само да ги обезвреди и в дадени случаи съжалява, че се е наложило да убива. Изпълнението на сеюто му допринася доста за величието на образа.
Сабу е типичен шонен протагонист - надъхан, пълен с енергия, бори се за идеали, но все още има жълто около човката. Това го прави малко безличен, особено в сравнени е с Ичи, но има и добри качества. Учи се бързо от грешките си и разбира проблемите на околните, най-вече защото произлиза от същата мизерия.
В заключение изтърканите сюжети на сериите се компенсират от атмосферата и странностите на главните герои.
Друго важно нещо, което липсва е анимацията. Артът е семпъл и с променливо качество, понякога дори е прибегнато до заснемане на live action материал. Това обаче се компенсира с две неща. Първо някои от статичните кадри са страшно красиви и стилни - мизерни улички, запустели сгради, природни гледки и всичко това представя адекватно историческия период.
Второ поради липсата на бюджет за анимация, някои от по-сложните сцени са представени със сюреалистични художествени средства. Резултатът е интересен и trippy. Личи си че заглавието е рожба на 60-те години на 20-ти век.
Като всичко в анимето и музиката е адски странна. Съдържа традиционни японски мотиви и звуци, но е силно повлияна и спагети уестърн музиката на Енио Мориконе. Определено допринася за атмосферата, но бих предпочел да не повтаряха толкова често едни и същи парчета от нея.
Sabu to Ichi има доста недостатъци, но ме кефи и е полъх свеж въздух в сравнение със съвременните бройлери дето ги бълва аниме индустрията.
Granblue Fantasy The Animation ep. 1-2 - изглежда добре, но е с абсолютно задръстен сюжет и герои, а сетингът може да се намери във всяко JRPG. Единственото интересно нещо е света, в който се развива действието.
Chain Chronicle: Haecceitas no Hikari ep. 3 - третата част на филма.
Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 2 - епизодът беше страхотен manzai скеч.
Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu: Sukeroku Futatabi-hen ep. 3 - честно казано не разбрах, какво се случи тук. Мацката имаше задължения към якудза, а нашият го отсрочи, защото с нахалство всичко се постига?
). Ще се задържа малко заради Rie Kugimiya на която са дали единствените смислени раплики и най-гадния глас