Синовете на Великата мечка за пореден път.

Преди две години се запалих по братя Стругацки. Сега съм на вълна Обитаемият Остров.

Прочетох "Метро 2034" и сега гризя нокти и чакам "Метро 2035".

Що пък на човешката душа? По скоро на човешкото общество.

"Аз, роботът" - първи досег до Азимов - мега доволен.

what if they get me?

Щом за теб е все тая, значи и похвалата ти не тежи толкова.


Какво те радва в книгата всъщност, че е точна или че е болезнено точна?

На мен ми харесва, защото е точна, а не защото е болезнена.
Мисля автора не е искал да шокира, а да покаже колко бързо ще деградират до родово общинен строй едни индивиди без трайното влияние на съвременната цивилизация.

Нелицеприятните сцени в нея не са с цел провокация, а чиста демонстрация.

Само че говорейки за душа точно тук, това означава че тя престава да съществува или се променя драстично, в момента в който отделиш човека от обществото .

Та по-добре би било да говориш за съзнание, разум, мисъл, поведение и пр. и как те се изменят в зависимост от психическото състояние, обществото и културната среда.

Действието не се ли развиваше по време на ядрена война? Това, че цивилизацията се изпарява толкова бързо, е донякъде и ефект от поначало разклатените и устои в кингата.


Аз пък не съм чувал и за един такъв .
Като знам на какви извергщини се радва народа тази книга тук си е умерена.
Освен това не използва неприятните теми самоцелно за gore, а вкарва дълбок смисъл.

По-скоро някой е очаквал нещо по-брутално и не го е получил .

Аз пък почнах да чета Сияйнни слова. Книга втора от "Летописите на светлината на Бурята"
Не знам как, не мога да опиша физическият процес, но изпитвам реална физическа болка в анала, докато чета Сандерсън. Просто предвидимостта му, начинът му на писане, героите му и по дяволите, почти всичко, на което съм попаднал досега в тази книга ме хвърля в неподправен ужас. Първата книга беше многократно по-добра от това нещо, като се има предвид, че и тя самата не беше нищо особено...И всичко това за 35 лв ?!?!?
Edit: книгата не е чак толкова зле. Поредицата има огромен потенциал, но съм убеден, че Сандерсън няма да изполва и половината от него...поне от това, което виждам от начинът му на писане в тази книга, който за мен е изключително разочароващ. жалкото е, че може много,много повече.
Има го и фактора, че Мартин и Ериксън са ми оказали твърде голямо влияние и съм свикнал на съвсем друг стил на писане.

След 2 месеца чакане, най-накрая ми изпратиха История на Първата световна на Базил Лидъл Харт.

Надявам се да е също толкова добра колкото и тази за Втората световна!

Поредицата "Български Хроники" на Стефан Цанев е феноменална и е лесна за четене, защото авторът НЕ Е историк. Даже той казва, че българският ученик не се интересува от история поради сухотата на материала в учебниците. Първо, имаме уникалната възможност да научим неизвестни досега (поне за мен) неща, като факта, че Великата китайска стена била построена заради нападения на... (пра)българи . Въпреки че имам само първите два тома, човекът си е изпълнил обещанието и е написал историята поне до 90-те години на миналия век, доколкото видях в една книжарница. Нападайте смело! Очаква ви много смях... и плач (щото, цитирам, "Майка България предатели ражда").

Подариха ми Киндъл и почнах много стабилно да си отмятам уишлиста :Д Сега чета втората част от Sprawl трилогията - Count Zero

Проблемът с книгите на Цанев е, че като историческа литература не стават и ако искаш да направиш проучване или да придобиеш малко над common knowledge знанията, няма да е получи. Иначе са занимателни за четене.

Аз чета на Възвишение на Русков и с ръка на сърцето - това е най-забавната българска книга, която съм отварял. Неподражаемият изказ не знам колко се е бъхтил човекът да го изведе на такова ниво, но евала, че го е направил.

На четеца пробвах Terror на Симънс, но много цикля. Бавна и тегава книга, особено за четене в оригинал.

Отделно получих първите два volume-a на доста нашумелия комикс Saga. Накратко - нещо средно между Star Wars и Game of Thrones в най-шантавия фантастичен свят евър С още по-откачените герои ever-ever.

Търся нещо от типа на разказите на О.Хенри, историите на Иво Иванов, някой от нещата на Буковски т.н. Наскоро минах през тоя списък http://www.onlineclasses.org/resources/ ... -all-time/ и повечето ми харесаха доста, като цяло самия жанр не е от значение

Взех си най-новата книга на Том Егеланд - "Тринадесетият апостол". Книгата изглежда изключително обещаваща. Пета поредна част от поредицата за Бьорн Белтьо.

Прочетох я за един ден! Чудя се коя е по-силната - "Тринадесетия апостол" или "Евангелието на Луцифер". Идеята, която е залегнала в книгата не е толкова революционна и нова, както тези от предните книги, но въпреки това е невероятно навързана със събитията, които се развиват в наши дни. Сюжета е интересно направен.

Между другото, носят се слухове, че ще има US филм по "Евангелието на Луцифер".

За празниците получих първа и втора част на "Непознатата Барбароса" от Пауел Карел.
Лека и приятна за четене. Използва книгите на Харт като източници.

Да, и аз ги прочетох и двете по празниците, страхотни книги.

Концентрира върху германците.

Книгата е писана по времето на Хрушчов (както става ясно от текста); Книгата прокарва тезите, наложени по време на и след ХХ-ти конгрес на КПСС. Жуков герой, Сталин - простак и неграмотник. Само за Хабаровската команда на Тухачевски ми събуди желанието да проверя дали е истина.

Книгите проследяват хронологически настъплението на Вермахта срещу СССР от първия ден на нападението до падането на 6-та армия в плен, февруари 1943-та година, Сталинград. Написана е от немска гледна точка. Добре подредена.

Горещо препоръчвам.

Пиша с доста закъснение, но последно прочетох "Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин". Книга, която абсолютно бях забравил, но трябваше да прочета, защото всичко по тв, което съм гледал по темата, е абсолютен пикоч. Лично мнение. И трябва да призная, супер книга.
Прасна ме носталгия, защото преводът е точен, не се цензурират думи като "негър", тоест книгата е от старата школа (Народна Младеж, издателство номер едно). Сервират ми някакви шокове, че ще ми цензурират "Пипи Дългото Чорапче" пак заради "негър. Меко казано жалко. Както авторът го е написал оригинално, така трябва да е, според мен.
Предстои да изчета "Антон и Точица" на Кестнер.

Четящи коври,
след няколко дни излиза „Дневник на крадеца“ (A Thief's Journal) от Жьоне на български. По принцип не ме ебе въобще за всякакви литературни хуйни, ъмъ - на тая ѝ бех чел откъс в Гардиън преди 2 години някъде. Та, ако някой се интересува, струва си, като що-годе модерен (в историческия смисъл) роман, писан от проницателен есеист.

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2015/08/01/2582485_otkus_ot_dnevnik_na_kradeca_na_jan_jyone/?ref=topicoftheday