начи монченца
вчера/оня ден/се тая бех на изпит по наказателно
много е тегав, три часа, в 272-ра аудитория на ректората, дето е най-голямата, ма и най-потрошената кочина у целия университет
тръгвам аз за изпита, ма се замотах нещо и не можах да се понапъна в кенефа да се изсера предизпитно, както правя друг път за по-сигурно
пристигам на бегом, шот се замотах и по пътя
пикае ми се много, викам - ше метна чантата, ше си извадя нещата и ше ударя една пикня да олабя малко
е да, ама не, професора решил да почва отрано
греда
нищо, почвам - то се пада неква крива тема, дето трябва бая да си посмуча от палците, за да я напиша
някъде към една трета от изпита вече се почва - досра ми се
а понеже бех позакъснял, седнах най-отзаде - там седалките, който е седял у СУ на седалка знае кви са мизерии и без да им има нещо; та там седалките са яко изкъртени, което значи, че са наведени на 45 градуса надолу
демек не седиш, а се подпираш, три часа тва
и ми се присра
демек, да обощя
сере ми се, пикае ми се, дадена ми е лайняна тема, дет не я знам и на всичко отгоре требва да се напъвам да не се приплъзна и да падна от седалката
еби меча
кенеф няа- колега, оставяш си работата и си излизаш, изпита приключва, кат ти се е присрало
не моа да опиша ква борба беше - хем се напъвам да мисля некви работи, хе, да издържа некак на тва мъчение
заболе ме сфинктера
по едно време ми писна, разбутах колегите, развикаха се квесторите - ма викам "места се, ебал съм ви
как да е, са не мога да го опиша наистина, ма ги изкарах некак тия три часа с големи мъки
шот най-мразя да тряа да мисля кат не знам нещо как да го съчинявам, изцежда ми секва сила тва, пък ако нещо ме разсейва съвсем се наебава работата; ако е да ти се сере пък вече е год моуд - имаше некви десет минути дет сал седя и събирам неква воля да не си бия шута от целия засран изпит, да не се насера и да почна да мисля з ашибаното наказателно - ад, братче
след тва такава пикня теглих... некъв колега почна да се смее на възторга ми, се едно еба копеле
и вечерта като се прибрах
алеле майко
като фанах лаптопа
и засрах едно страхотно лайно
меко
плавно излизащо
консистентно, нема да се размазва
дълго такова
и безкрайно
срах сигур пет минути, направо усещах как с всеки напън ми олеква на вътрешностите
а то лайното - коприна за изтерзания ми сфинктер
страхотно беше, пичове
и накрая за награда - гъза ми беше по-чист отколкото преди да го изсера, за кво става дума просто
са докато я пиша тая дивотия сера отново по същия начин
има господ, има карма, има баланс
сал ме а страх, че тва сране беше по-хубаво от мъките ми, демек съм наклонил баланса много в моя полза и за да се балансира всичко, ше ме скъсат на изпита
ма ебал съм го
за такова сране не ми дреме
за нищо не съжалявам, пак бих го направил
исрах се, гъза ми пак е чист, а то едно такова светло жълто
болнав цвят, ма кво ми дреме, изниза се голо и нежно като среднощна принцеса от стаичката на пазачите
тва що го казах сега
аре лека нощ, че вече не знам кво се случва
