аз лично нямам намерение да се занимавам с тебе

квот напрайш

ма кат се заяждаш с хората, цел живот ще си лайнян

схвана ли сега или пак да ти обяснявам

И това идва от ъъъ пръстите на човека, който редовно рейджва по възможно най-тъпият начин ?! Толкова ли не схвана, че точно заради това прописах в това лайняно подобие на форум за пръв път от месеци(може би дори година).Защото всеки път като вляза да видя, някоя тема ти гледам малоумните постове пълни с тъпи псувни. Принципно не би ми пукало, но понеже ми изглеждаше(и все още всъщност), че се имаш за голямата работа реших да видя какво ще направиш, ако за разнообразие някой реши да се заяде с теб. И открих точно това, което и си знаех - абсолютно нищо различно от това да се държиш като щипната ученичка.
След като казах всичко, което имах за казване и аз нямам намерение да се занимавам повече с теб.

батко ти всъщност разбра ли кво ме попита

толкоз ли не съм схванал, че си прописал в тва лайняно подобие на форум само заради рейджа ми

начи си прописал щото псувам ората

огледало имаш ли си? видял ли си колко си тъп в него?

купи си и глей се не напука като го погледнеш

деба и олигофрена

много ми дреме на патката поради кви причини си прописал, я да не ти водим дневник на живота

а ся да видим дали няа се занимаваш

еба го, добре че е шефо, да се регват нови ора тука

ъъъ

наскоро прочетох ''Пътят на Икар'' и направо останах поразен от Любен Дилов баща , страхотна книга.
Сега почнах ''Среща с Рама'' на Артър Кларк , очаквам да е доста добро.

Като приключа с Alastair REynolds може да си набавя още фантастика, кажи какво четеш?

Хващай Филип Дик и не му мисли. Човекът е гений. Виж му "Камера потъмняла".
Аз започнах да чета "На изток от рая" от Стайнбек. Много ми харесва. Последните 20-30 книги, които съм чел, една лоша няма или поне не мога да се сетя. А, сетих се, "Голият обяд" от Уилям Бъроуз дори не успях да я дочета. Отвратителна книга.

Обичма да чета Ранди Гейдж!
_______________
пощенски кутии за входове решетки

Обичам Паоло Коелю Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, или с други думи - Маркиз дьо Сад и Дейвид Хърбърт Лорънс ...
в момента се готвя за Сибел Тюркер - Смъртта на поетесата, но не знам кога ще имам време да я прочета с кеф и на спокойствие.
Тери Пратчет е бог, него няма нужда да го споменавам въобще...
Та, в общи линии - все леко психарски, но пък изключително чаровни в творчеството си автори.

Дан Браун! Уникален!
_________________
пощенски кутии за входове решетки врати

Том Егеланд - по-уникален

Сега чета "Заветът на Нострадамус", вчера я взех, вече я преполових. Уникална книга.
Действието се разгръща малко бавно този път, но е все така уплетено и увлекателно. Малко и липсва непрестанния mind-blown ефект, който ме съпътстваше, докато прочитах "Eвангелието на Луцифер".

Книгата е четвърта от поредицата за археолога Бьорн Белтьо.

И двамата са уникални всеки по своемо!
________________
vrati входни врати метални пощенски кутии

И двамата са уникални всеки по своемо!

Кви са тия автори дето четете четете нощо истинско!!!!
________________
пощенски кутии vrati монтаж врати

Приключих със "Завета на Нострадамус" от Том Егеланд.

Книгата е много добра, пленяваща е. Естествено има и своите слаби страни, които са най-вече следните.
-Главното действащо лице отново е археологът Бьорн Белтьо, но този път, въпреки, че отново има най-много "екранно" време в книгата, е някак си по-назад като че ли. Да, той е непрекъснато на мястото на събитието, но в съвсем малка част от книгата, читателят остава с впечатлението, че той е в неговия център, че от него зависят нещата и прочее неща, които се очакват от един обикновен главен герой.
-Прекалено много цели, които се преследват. Това на моменти води до объркване до читателя. Така и не се разбра накрая къде са се дянали тия

-Крайно време е, да престане да се рекламира като "Авторът по чиито следи върви Дан Браун". Изминаха 12 години от както излезе "Краят на кръга" на Т. Егеланд и 10 години от както излезе "Шифърът на Леонардо" на Д. Браун. А с новата си книга бих казал, че доста повече се доближава до стила на Дан Браун - повече екшън, повече напрежение поради ограничено време и прочее. Нещо, което в предните романи от поредицата или не присъстваше изобщо, или беше много леко застъпено. В този ред на мисли, настоящата книга е много повече "а ла Дан Браун" отколкото "Авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун", ако ме разбирате.

Краят изобщо не се връзва с края на предната, въпреки, че хронологически е след нея и в "Евангелието на Луцифер" намериха необорими доказателства за това, сега просто стоят и се чудят "Има или няма?" Еми, ако хронологически "Заветът на Нострадамус" се развиваше преди "Евангелието на Луцифер" щеше да има доста повече логика в края на книгата, отколкото така, а и би направил "Евангелието" с една идея по-увлекателна.

В крайна сметка - самата книга е добра и грабваща. Горещо препоръчвам, въпреки слабите и места. Когато започне да се повдига булото на мистерията лека-полека ви очаква характерния за повествованието на Егеланд ефект "mind=blown на всяка стъпка" до самия край, с постоянна градация. Завършващия цитат просто заковава цялата книга на място, завършвайки книгата по един неповторим начин и оставя след себе си много размишления и нови идеи/гледни точки.

Сега се прехвърлям на "Ад" на Дан Браун.

А чел ли си Paktens Voktere ( defenders of the covenant, или както трябва да е на английски или български ). Четох Луцифера на норвежки и много се надървих, и сега се чудя коя е по-добре да хвана. Ковенанта, или Нострадамус.

Ами хронологичния ред е "Краят на кръга", "Пазителите на завета", "Евангелието на Луцифер" и "Заветът на Нострадамус". Имам ги и четирите. "Заветът на Нострадамус" определено ми се стори с една идея по-mainstream от предните му книги, но лично според мен от поредицата е най-увлекателна след "Евангелието(...)". Но която и да прочетеш няма да сбъркаш.

Днеска приключих "Ад" на Дан Браун. В общи линии тъкмо бях готов да я оплюя зверски, когато изядох оставащите ми двеста страници за една сутрин и се сблъсках с доста неочакван обрат, развой на събитията и край на книгата, които в общи линии признавам - не очаквах. Не съм чел "Изгубеният символ", обаче съдейки по предните две, които съм чел (клеймото и шифъра) тук древните символи не крият някаква мистерия в историята, която да се разплита успоредно със събитията в съвремието и това в общи линии е най-големият минус на книгата. Разчитането на символи и тям подобни неща е доста по-слабо застъпено отколкото в предните книги. В този ред на мисли, победител е "Заветът на Нострадамус". Но както споменах, книгата доста умело те подвежда и те кара да си мислиш "Бахти къв съм умен, разгадах я още в началото" и после докато напредваш виждаш как нещата които си предполагал си пасват точно както си предполагал, докато в един момент всичко това не се обръща с главата надолу и се оказва, че нищо не е такова каквото изглежда. В това отношение "Ад" е по-добра от "Заветът на Нострадамус".

Сега минавам на Карл Маркс "Селската война в Германия"

Аз чета "Бавно" от Милан Кундера. Много добър писател.

Този месец съм на философска вълна - "Ние, живите" и "Изворът" на Айн Ранд. Има някой интересни философски идеи, но като цяло прекаленото задълбаване и вкопчване в обективизма не са за предпочитане. Първата книга описва реалистично представяне на диктатурата в съветска Русия и определено бих я препоръчал на всеки независимо от политическите му възгледи. Във втората книга вече си проличава застъпваната от Ранд философия на индивидуализма и рационалния егоизъм. На мен лично ми допадна, макар че съзнавам, че не на всеки би се понравила. Чакам на пазара да излезе най-накрая свястно напрвен "Атлас", защото в изданието, което е сега има страшно много грешки от всякакво естество, особено в третата книга.

Гай-джин на Клавел и Сън в Лятна Нощ на Шекспир, оти съм псевдоинтелектуалец