...Сега в Рим се говори за кръстоносен поход в защита на вярата.
- A вашето мнение по въпроса ?
– Разбира се, не би било зле да взривим техните планети, да изравним с лицето на земята градовете, да изгорим книгите им, а тях самите да изтребим до крак, тогава може би ще успеем да съхраним учението за любовта към ближния. Но кой ще започне този кръстоносен поход ? Мемнозите ли ? А може би арпетузанците ? Смешно е, но и страшно !

Станислав Лем
Из Звездни дневници

Пьотър Степанович вече съвсем не вярваше в самоубийството. „Стоеше насред стаята и мислеше — разсъждаваше той. — Самичък в тази тъмна, страшна стая… Изрева и ми се нахвърли — едно от двете ще е: или съм му попречил тъкмо в момента, когато е натискал спусъка, или… или е стоял и е обмислял как да ми види сметката. Да, така е, обмислял е… Знае, че ако се изплаши и отметне, няма да си ида оттук, без да съм го убил — значи трябва той да ме убие, за да не го убия аз… А оттатък пак е тихо, пак! То си е за страх де — ще отвори внезапно вратата и… Цялата свинщина е там, че вярва в бога повече от поповете… Изключено е да се застреля!… Много се навъдиха тия «самобитни умове»! Мръсници! Ох, дявол да го вземе, ами свещта, свещта! Най-много четвърт час и ще изгори съвсем… Трябва да се свършва; каквото и да става, трябва да свършваме… Впрочем сега може и да го убия… При наличието на това писмо никой изобщо няма да се усъмни в мен. Тъй ще го наглася на пода с празния револвер в ръката, че и кьоравият да види, че се е гръмнал самичък… Това лесно, ама как да вляза да го убия? Я ако пак ми се нахвърли и стреля преди мене. Глупости, няма да улучи, разбира се!“

И хем трепереше пред неизбежността на предстоящото, хем се измъчваше от своята нерешителност. Накрая взе свещта и отново се приближи до вратата, вдигна приготвения за стрелба револвер, а с лявата ръка, в която държеше и свещта, натисна дръжката. Тоя път обаче доста непохватно — дръжката изщрака, изскърца, вдигна се шум. „Направо ще стреля!“ — помисли си Пьотър Степанович. С все сила ритна вратата, вдигна свещта и насочи револвера — но нито изстрел, нито вик… В стаята нямаше никой.

Изтръпна. Стаята нямаше друг изход и нямаше откъде да се избяга. Вдигна по-високо свещта и внимателно се огледа — никой. Тихо повика Кирилов, после още веднъж, по-високо; никакъв отговор.

„Мигар е избягал през прозореца?“

И наистина малкото горно прозорче беше отворено. „Глупости, не може да се избяга през него.“ Пьотър Степанович прекоси стаята и отиде до прозореца: „Не, невъзможно е.“ И бързо се обърна, внезапно стреснат от нещо.

На срещуположната страна, вдясно от вратата, имаше гардероб. Вдясно от гардероба, в нишата, която се образуваше между него и стената, стоеше Кирилов — вдървен, изправен, с опънати по шевовете ръце, с вдигната глава и същевременно плътно притиснат до стената в ъгъла, сякаш искаше да изчезне, целият да се скрие в нея. Да, криеше се, по всичко си личеше, макар че просто не беше за вярване. Пьотър Степанович стоеше малко в диагонал от него и виждаше само изпъкващите навън части на фигурата му. Все още не се решаваше да мръдне малко по-наляво, та да вижда целия Кирилов и да разбере какво става. Сърцето му още по-силно се разтуптя… И внезапно го обзе страшен гняв: просто подскочи, кресна и като бесен се хвърли към страшното място.

Но когато се озова там, отново се вцепени и го обзе още по-голям ужас. Най-много го порази, че въпреки крясъка му, въпреки яростния му скок фигурата дори не помръдна, не трепна дори мускул — сякаш беше от камък или восък. Лицето беше неестествено бледо, черните очи — съвсем неподвижни, загледани в някаква точка в пространството. Пьотър Степанович няколко пъти вдигна и свали свещта, осветявайки и разглеждайки от различни точки това лице. И изведнъж забеляза, че макар загледан някъде пред себе си, с края на очите си Кирилов го вижда и може би дори го наблюдава. Мина му през ума да доближи пламъка на свещта до лицето на „този мерзавец“, да го опари и да види какво ще направи тогава. Изведнъж му се стори, че брадичката на Кирилов трепна и по устните му се плъзна сякаш насмешлива усмивка — като да беше отгатнал мислите му. Пьотър Степанович цял се разтрепера от яд и сграбчи Кирилов за рамото.

И в тоя момент се разигра такава безобразна сцена и толкова светкавично, че впоследствие Пьотър Степанович просто не можеше да си я спомни добре. Едва се бе докоснал до Кирилов, когато оня бързо се наведе и с главата си изби от ръцете му свещта; свещникът издрънча на пода и свещта угасна. И в същия миг Пьотър Степанович усети ужасна болка в малкото пръстче на лявата ръка. Беше извикал и после си спомняше само това, че вече не на себе си, с все сила бе ударил три пъти с револвера по главата впилия зъби в пръста му Кирилов. Най-сетне беше успял да измъкне пръста си и презглава беше хукнал навън, блъскайки се в тъмното в мебелите и вратите. Подире му от стаята долитаха страшни викове:

— Сега, сега, сега, сега…

Десетина пъти. Но той продължаваше да тича и беше вече излязъл, когато изведнъж чу силен изстрел. Спря се и около пет минути размисля в тъмното. После пак се върна в стаята. Но трябваше да намери свещта. Бързо напипа вдясно от гардероба избития от ръката му свещник — но как да запали свещта? В главата му внезапно се мярна някакъв смътен спомен: когато вчера се беше хвърлил върху Федка, в кухнята май беше забелязал на полицата в ъгъла голяма червена кутия кибрит. Тръгна пипнешком наляво, към кухненската врата, намери я, прекоси антрето, слезе по стълбите. На полицата, точно там, където си я спомняше, напипа в тъмното пълна, още неначената кутия кибрит. Без да пали, бързо се върна горе и чак когато стигна при гардероба, там, където бе ударил с револвера захапалия го Кирилов, изведнъж се сети за ухапания си пръст и в същия миг изпита почти непоносима болка. Стисна зъби и криво-ляво запали свещта, нагласи я на свещника и се огледа наоколо: под малкото, отворено прозорче, с крака към десния ъгъл на стаята, лежеше трупът на Кирилов. Стрелял бе в дясното си слепоочие и куршумът беше пробил черепа и беше излязъл горе, отляво. Виждаха се пръски от мозък и кръв. Самоубиецът още стискаше револвера в ръката си. Смъртта сигурно бе настъпила незабавно. Като направи най-педантичен оглед на всичко, Пьотър Степанович се изправи и на пръсти излезе от стаята; притвори вратата, постави свещта на масата, помисли малко и реши да не я гаси, виждайки, че тя не може да предизвика пожар. Прегледа още веднъж оставеното на масата писмо, усмихна се машинално и, кой знае защо, пак на пръсти излезе навън. Отново мина през тайния вход на Федка и грижливо го замаскира след себе си.

"Колкото до болните, до пациентите, не си правех илюзии за тях... И в друг квартал нямаше да са по-малко хищни, задръстени и подли от тукашните. Същото вино, същото кино, същите спортни клюки, същото ентусиазирано подчинение на естествените нужди, на търбуха и на задника, се отнасят там, както и тук, към същата сган - тромава, проста, люшкаща се между две небивалици, винаги готова да се изперчи, да те изтъргува, зложелателна, агресивна между два пристъпа на паника."

Луи-Фердинан Селин - "Пътешествие до края на нощта"

''...Every night and every morn
Some to misery are born,
Every morn and every night
Some are born to sweet delight.

Some are born to sweet delight,
Some are born to endless night.

We are led to believe a lie
When we see not thro' the eye,
Which was born in a night to perish in a night,
When the soul slept in beams of light.

God appears, and God is light,
To those poor souls who dwell in night;
But does a human form display
To those who dwell in realms of day.''

William Blake

Но с разум , труд , сърце нима могло би
да се очисти туй гнездо на злоби
в което буйства користната жажда
и първата злина рой други ражда?
Видяна от тук, горе , с поглед ясен ,
страната ни е сякаш сън ужасен,
във който действа паплач уродлива
и кривдата законна тъй прелива,
че в страх и жал сърцето ми се свива!
Крадат стадата си , жените
крадат черковния потир
и горд от туй , че неразкрит е,
крадецът си живува в мир.
Народът търси си првата
и съдникът открива съд,
а пък отвън крещи тълпата,
та чак вратите се тресат,
но пак злодеят тържествува,
подкрепян от лъжи без срам,
а словото "виновен" чува
невинният , явил се сам.
По този път в страната всичко
ще се превърне в съсипни.
Как в тях-спасение едничко!-
добрият порив ще кълни ?
Дори и честният във нея
накрай затъва във разврат
а съдникът,прикрил злодея,
на дело става му събрат...
рисувам в черно , но в страната
дори по-черни са нещата.

добро описание на състоянието на страната в момента.

“If the doors of perception were cleansed every thing would appear to man as it is, Infinite. For man has closed himself up, till he sees all things thro' narrow chinks of his cavern.”

и от книгата в която е този цитат , посредством една друга книга се е родило името ''The Doors''
ako pa ne znaete

"А и нищо от човешките дела не си заслужава голяма мъка" | Платон , Държавата к.X

"That is not dead which can eternal lie, And with strange aeons even death may die."

H.P. Lovecraft