Копирам тук един текст от форума на Shadowdance, та който вече го е чел да не си губи времето втори път с отвратителната ми стилистика и още по-ужасен правопис:
След два фалстарта и пауза от няколко години, най-накрая събрах морални сили и заедно с една позната (сам нямаше да се справя) изгледах Moster на малки порции...
Естествено дамата беше възхитена (...защото Йоханчо е тооолкова сладъъък...), а аз бях леко изненадан да установя следните неща:
1. Предните пъти съм изгледал 20, а не 14 серии.
2. Колкото и време да е минало анимето ми звучи по абсолютно същия начин.
Радвах се на същите неща, дразниха ме същите неща.
Обикновено когато rewatch-вам, откривам колко са се променили възгледите ми за разни дреболии по заглавието, но Monster е едно от малкото при които нямам усещане за нещо различно.
3. За това време май съм станал малко по-устойчив към опитите на авторите да ти скъсат нервите: ахааа, да се разплете някоя нишчица и действието неминуемо са пренася при сестрата, която говори като малоумна и 90% от репликите и са повторение на зададените към нея въпроси.
(Да момичето е преживяло травма, ама не е хубаво толкова пъти да го набиват в лицето на зрителите.).
Вече ги приемам с презрение, а не с някогашната омраза и агресия.
След като уж го мразя толкова, защо си го причиних цялото?
Исках да имам пълното право да кажа "Хора, не съм съгласен!"
.
1. Четох множество мнения от типа "Първите 20-30 серии, може да ви се сторят мудни, но с информацията натрупана от тях, заглавието изведнъж става много дълбоко и проникновено!".
Ето и впечатлението ми - сюжетът си е доста оплетен и преди това. По-скоро след 30-тата серия става очевидно как загадката, която се крие в дъното или не е нещо особено или няма да я разкрият напълно.
Цялото заплитане и объркване на 100 героя в 100 сюжетни линии водещи към "Киндерхайм 511" или към "Имението с червените рози" е, чисто механичен процес и стандартното теглене на локуми.
Да, изпълнен е майсторски и човек може да му се наслади, но нищо повече.
2. Четох множество мнения от типа "Заглавието е пропито от психологически и дълбоки философски теми!".
Хъм.
Има нещо, като заготовки в тази посока - но не видях нищо повече от detective noir нещата, плюс един-два чисто японски възгледа (или по-скоро mandatory поуки, без които цензурата няма да го допусне за разпространение
).
Има и попадения - примерно на мен страшно ми хареса усмивката на Гримър. До един момент си мислиш, че прекрасно разбира, какви ги върши и че владее положението. После те светват - това е маска.
Имаше и още 20-30 хубави идеи в този сорт, но са малко досадно скрити под тоновете пълнеж и повторения.
И може би заради бедната ми обща култура и образование не открих чак толкова дълбоки неща. Заплитане на историята, сериозен research на местата (Германия, Чехия, че дори и Франция) и организациите (настоящи и бивши), богата митология...все добри качества, но освен интересната форма, не разпознах някакво, кой знае колко дълбоко съдържание.
3. Четох множество мнения от типа "Колко е реалистично!".
Май има нещо такова.
Примерно един от моментите, които ми харесаха още при първото гледане - как Ева изрита Кензо още в секундата, в която и стана социално безполезен...а после му направи мръсно за отмъщение...
.
Само че ако добавим и нереалистичните - безкрайната тъпотия на полицията, безкрайния идеализъм на Тенма, безкрайното доверие на приятелите и бившите пациенти в Тенма, свръхестествените му лекарски умения, свръхестествените умения на Йохан да твори зло...и още много други...балансът малко отива в лоша посока.
4. Някой беше споменал за изключителна графика и анимация...бе не че са грозни и не че не вършат доста добра работа при излагането на сюжета...ама някак не са чак изключителни.
Добре.
Стига съм плюл, а да кажа човешки какво ми хареса и какво не.
Хубаво:
1. Плетеницата от сюжетни нишки.
2. Богатата вътрешна митология на заглавието.
3. Някои от героите бяха интересни сами по себе си.
4. Част от трагичните събития бяха интересни и реалистично представени.
5. Лунге...този герой, първоначално не го разбрах правилно.
Мислих го едва ли не за злодей, който в последствие ще се направи завой на 180 градуса, а всъщност той е trol, който пречи и досажда на двата лагера - протагонисти и антагонисти. Точно техните негативни реакции са най-ценното нещо свързано с образа му.
Досадно:
1. Локумите които се теглят през цялото време и повторенията на една и съща информация.
2. Друга част от героите бяха нелогични или пък ненужно карикатурни.
3. Останалата част от трагичните събития, бяха прекалени, изстискани от пръстите и сработваха само на елементарно tearjerker-ско ниво.
4. Маса от загадките останаха неразкрити.
5. "Пълнежните епизоди" - аз имам много лоши спомени за една сложна мозъчна операция в мрачна и лошо оборудвана селска болница...ама нали д-р Тенма е "тенсай"...
6. Нина (или там както и е истинското име).
7. Травеститщината на Йоханчо...WTF?
8. Last but not least...славата на това шоу.
Да, заслужава я донякъде, но обикновено феновете му реагират така - "Ти си тъп, щом не харесваш това интелигентно шоу!".
Моите уважения...аз си се смятам за тъп и без това, но не мисля, че харесването на Monster е някакъв тест за интелигентност, култура, изтънченост или пр. елитарни качества.
Явно на автора на мангата това му се отдава - да бълва заплетени истории и да набърква в тях странни и понякога комично-зловещи или зловещо-комични герои (добре де, комичния елемент е по-силно застъпен в 20th century boys, но и тук го има).
Само дето в крайната цялостната картина, не се оказва много смислена, а и се заформят противоречия.
Май ще трябва да се стегна и да прочета зарязаното на половината 20th century boys.
.
.
