Да си поговорим за писателството скъпи читателю, за онази ничия земя в която фантазията е тази, която издига пътя и спира времето. Законите там са различни от тези в реалността, приемащи единствено формата на най-съкровените копнежи заложени в теб или с други думи - единствено твоята ръка на подсъзнанието има силата на творяща частица. Понякога обаче ръката излиза от контрол и белия лист става смъртоносен не само за Аз-а, а и за всичко което го заобикаля, защото виждаш ли, читателю, думите могат да бъдат оръжие в някои ръце. Не просто бездушни обвивки в ежедневието ни, а инструмент за изграждане на отражения, истории в които времето тече различно и дори може да променя реалността, влияейки и целенасочено. Колкото и странно да е, именно една такава история е в основата на Alan Wake - история, която по-скоро би била много по-удачна за пресъздаване на белия лист, но разказана въпреки всичко майсторски, без да изневери на основната си цел - да те заведе на едно пътешествие именно в онази ничия земя, облечена в рамките на игрално заглавие.
При все, че си говорим за проект разработван повече от 5 години, Remedy Entertainment успяха да създадат невъзможното - продукт, който припомни какво е дълбока история, без да се отклонява нито за миг от първоначалния си замисъл, въпреки появилите се тук там огорчения от неспазени обещания дадени в началото най-вече наблягащи върху тези за отворен свят, както и за впечатляваща интерактивност между играча и околната среда. Факта, че заглавието се превърна в едно от най-печелившите, но и недооценени същевременно за Xbox 360, когато излезе през Май 2010, е показателен за появилите се "мрънкания" и тяхната несъстоятелност. Две години по-късно PC версията се превърна в реалност - своеобразен реверанс към всички онези гейм среди не докоснали се до заглавието поради липсата на конзола.
Очевидния въпрос в случая, който навярно мнозина от Вас си задават е - "Струваше ли си чакането Alan Wake или ни беше поднесен поредния недоклатен порт целящ изстискването и на последната стотинка от джоба на бедния потребител?" Струваше си и още как!
It's All in Your Head...
Вие сте небезизвестния писател на трилъри Alan Wake. Страдащ вече повече от две години от творческа криза, пристигате за кратка почивка в малкото и спокойно градче Bright Falls, далеч от работата си и шумотевицата на големия град със съпругата си Alice Wake. Още със стъпването ви обаче в града нещата поемат твърде различна посока от уединението на което сте се надявали да намерите тук. Отивайки в местната закусвалня за да вземете ключовете от бунгалото в което ще отседнете вместо човека който трябва да ви ги даде, срещате загадъчна възрастна жена облечена в черно, която ви ги дава под предлог, че той не се чувства добре. Cauldron Lake се оказва колкото красиво, толкова и особено място за което са ключовете, но съмненията ви бързо биват притъпени от Alice и подаръка който тя е подготвила и разопаковала за вас на горния етаж, докато разопаковате багажа. Но подаръка с който Alice се надява да ви помогне да преодолеете творческата криза, постига обратния ефект, когато виждате какво представлява той всъщност - чисто нова пишеща машина. Вбесен от свършения факт пред който тя ви поставя излизате да си поемете глътка въздух, когато чувате писъка и. Проклинайки прибързаната си реакция се втурвате обратно само за да станете свидетели как безпомощното и мятащо се тяло на Alice бива завлечено от незнайна сила извън къщата, разбивайки стената и потъвайки в черните води на реката пред вас. Без дори да се замислите, поемайки си дълбоко дъх, се хвърляте след нея.
Това са последните мигове които помните събуждайки се седмица по - късно дълбоко в горите на Bright Falls катастрофирал с колата си, без ясна представа за случилото се реално на Cauldron Lake освен, че Alice е отвлечена и в опасност.
Какво е причината за амнезията Ви и невъзможността да си спомните какво наистина се е случило след скачането ви в реката? Alan Wake е заглавие което ще ви даде много повече от отговорите които търсите. Всичко, на което ще станете свидетели от началото до края, е не просто майсторска история, която ще ви държи в напрежение и очарова с обратите си, а полиран до съвършенство шедьовър, който ще остави трайна следа дълго след финалните надписи - изживяване на границата на възприятията, избягващо с лекота всички възможни проблеми в геймплейен аспект, съпътстващи подобен тип заглавия и като казвам подобни, нека изясня нещо още от сега и сложа край на всички зародили се по разни долнопробни форуми спорове.
Alan Wake не е survival horror, той дори никога не е бил замислян да бъде такъв. Онова тягостно чувство на напрежение, изграждащо атмосферата и тласкащо Ви напред през мрака, докато търсите истината, спотаила се в привидно спокойния Bright Falls, за изчезването на Alice, не е създадено от гениалния арт на някакви болни японски мозъци под мъждукаща лампа на изкривените им фантазии, нито от поредния режещ саунд каращ косъмчетата на врата Ви да настръхнат от ужас. Не скъпи читатели, тук единствено историята е тази създаваща всичко, тя е ръката приканваща Ви да продължите напред по пътеката сред зараждащaта се лудост на събития, които все повече ще излизат извън рамките на реалността и контрола Ви. Тук си говорим не просто за история излязла сякаш изпод перото на Стивън Кинг, а за продукт намерил перфектния баланс в стремежа си да разказва зряло и бъде същевременно предназначен за по-младата аудитория, увличащ без да натоварва и създаващ една нова жанрова ниша в гейминга - тази на психологическия трилър.
"It must be tough knowing that your words will change things..."
При все, че Alan Wake залага на едни и същи гейм механики от началото до самия си край, монотонността през по-голямата част от времето е сведена до минимум. Началото, което се явява и своеобразен туториъл, представен като поредния кошмар на писателя, се справя отлично в ролята си на уводна част, сблъсквайки Ви очи в очи със силата, стояща зад всичко и причината да бъдете в Bright Falls. Та говорейки за подобен род игри и споровете - че виждате ли, щом имате фенерче в ръката си, играта автоматично се превръща в survival horror - са изключително неуместни и само потвърждаващи колко наивни и необразовани могат да бъдат някои лица.
Заглавия като Silent Hill и Alone in the Dark изграждат атмосферата си, ползвайки съвсем различни похвати и докато фенерчето в тях се явява нищо повече от способ за вашия ориентир в мрака, тук той е вашето оръжие срещу него. Обгърнал като щит телата на бедните дървосекачи в горите на Bright Falls и унищожил съзнанието им, използвайки ги като марионетки в опитите си да Ви убие, избора кой живот е по-ценен в случая е най-малкия Ви проблем, когато ситуацията допълнително се усложнява от страниците на ръкопис, очевидно написан от Вас самия, описващи дословно събитията, предстоящи да се случат и на които не спирате да попадате оставени, като че ли от невидима ръка.
Всяка една част от пъзела се разкрива постепенно, а сблъсъка с противниците е раздвижен и интензивен, позволяващ Ви известна стратегия за тяхното отстраняване, а не поставян единствено в рамките на машинална стрелба, предизвикваща досада. Не липсват и намигвания и препратки към известни творби като Twin Peaks и Птиците, от който авторите на Alan Wake не крият, че са черпили вдъхновение.
Говорейки си за порт, въпреки скептицизма ми по този параграф поради горчивия опит, Alan Wake се отличава със стабилно техническо изпълнение и липса на досадни бъгове съпровождащи по традиция подобен род портове, за което от Remedy Entertainment заслужават напълно заслужени адмирации за вложеното старание. С пръст в устата можете да се окажете единствено ако разполагате с по-слаба машина, защото тъжната истина е, че дори минималните настройки изискват хардуер значително над средното ниво, а за максималните - дори няма да отварям и дума. Но веднъж успеете ли да стартирате заглавието, определено ще останете впечатлени - както в графично, така и в звуково отношение - като всеки един от тези аспекти е на изключително високо ниво. А онази думичка HUD, намираща се в менюто и възможността за нейното изключване е просто задължителна за ценителите на подобен род заглавия, целящи да се потопят напълно в атмосферата и превръщаща Alan Wake в истински шедьовър.
Няма как да пропусна и наличието на двете DLC-та, включени в PC версията - The Signal и The Writer, пуснати първоначално за не толкова безплатен даунлоуд през Xbox LIVE - продължаващи историята и наистина впечатляващи със своята оригиналност, въпреки сравнително кратката си продължителност. Категорично задължителни и оборващи с лекота неписаното правило, че DLS-тата се правят единствено за пари - както е случая в задаващия се Mass Effect 3 примерно - в Alan Wake те са едно неделимо цяло с историята, като последните няколко неотгърнати страници, проследяващи битката Ви с мрака във Вас самия и лудостта, причинена от неговия досег след спасяването на Alice от тъмните води на Cauldron Lake.
А сега е време за равносметката. С оглед на всичко казано до момента, Alan Wake е едно от малкото заглавия през последното десетилетие, способно да впечатли със такава стилна и зряла история, незагубваща нито за миг от своята увлекателност и държаща в напрежение до самия си край, благодарение както на редицата обрати, на които ще ставате свидетели заложени в нея, така и на майсторството с което е написана. Всеки един от персонажите - като започнем от приятеля на Alan - Barry Wheeler винаги разчупващ напрежението със шегите си, стигнем до шерифа на Bright Falls - Sarah Breaker, както и всички други, които ще срещнете в развоя на събитията - изпъкват със своята индивидуалност и достоверност, като че ли извадени от самия живот.
Просто не мога да не спомена името на Sam Lake, отговорен за написването на историята. Талантливо момче, няма две мнения по въпроса, истински гений ако питате мен. Баланса е постигнат на всяко едно геймплейно ниво и - има си хас да не бъде, когато си говорим за заглавие, чакано повече от 5 години - напълно оправдаващо при излизането си - очакванията вложени в него. За пореден път от Remedy Entertainment доказват, че не са кои да е и стискам палци, когато един ден Alan Wake 2 се превърне в реалност, да бъде всичко онова, което настоящата Alan Wake е - нищо по-малко от абсолютния шедъовър. И знаете ли, почти съм сигурен, че ще бъде.
, so true.Виж как ще изглежда кутийката на Хбох версията на GTA V:
