С много псуване по телефона успех да им дам достатъчно зор, че да дойдат. От тука прайме превръзка на Митака и тръгаме към ИСУЛ, дето е до нас. От там ни отебават и ни пращат в 3-та градска, дето е на пичка си и тва беше точно 6 часа големия тлач из центъра. Едвам-едвам стигнахме до 3-та градска, там ни мотаха сума време докато дойде някъв наперен бастун, да каже че не можел да направи нищо, щото тва било ''дребна работа'' или нещо такова. Митака оставя локви кръв след себе си, обаче тия не ебават. И от 3-та градска ни връщат в ИСУЛ пак. Това отнема около час и половина мотаене, докато накрая го приемат в няква стая. Там кво правят, правят, накрая май пак нищо не са направили, щото в момента, в който той излезе от стаята - шурна пак отдоле и стана локва. Докторо, видимо раздразнен от нуждата да си мърда задника в неделя вечерта, почва да се прай на интересен и да ги приказва едни глупости. Казват, че ще го оперират и да сме дойдели след 2-3 часа да му носиме неща за пренощуване в болницата. Връщаме се с Емилия и чистиме кръвищата из целио апартамент като по филмите, се едно някво местопрестъпление. Засъхнала кръв трудно се чисти, ама се справихме. Имаше чак зад печката и по хладилника. По стените още забелязвам некви пръски, ама съм го ебал вече. Кръв, сълзи и сперва.
После се връщаме в болницата да го чекаме да видим кво ще стане в крайна сметка. Изкарват го, той е окей, ама доктора требваше пак да се направи на педерас. И почна ни се кара за чашата и едни глупости говори и направо ми идеше да му отвинтим една баница през кирливия сурат. Цяла вечер трепериме ние кво ще стане и ни излезнаха нервите и све, и тоя накрая вместо да каже една приказка, че Митака шсе опрай и да не го мислиме, оня ще ни се кара на нас и да търси вина за кой оставил чашата и някви такива. Сигурен съм, че Митако че издраска некоя статия за тва нещо у блога си. Ако помни много, де, що беше под упойка и беше теглил мазната усмивка
По принцип не съм си имал много вземане-даване с доктори и ходене по болници, щото наще са лекари и все съм получавал някво по-професионално отношение, понеже са знаели при кого да ме водят и имат връзки. Но ако се наложи ей така да попаднеш на някви дето ги мързи да се мръднат и да гледат на всеки един случай с досада и раздразнение, то по-добре да беха станали пазачи у тая болница, а не хирурзи и т.н.
Ся ви изклюкарих за Митака, ако щете мое му идеме групово по форумски на свиждане, дип че сигур нема ни пуснат толко народ.
3 дена пиене и купон с Шефо, накрая требеше да стане некаква мизерия.
баси мамата
