АлШу не може да помогне, защото не е гледал достатъчно японски игрални филми...но може да даде няколко съвета.
1. "Бойният" и "самурайски" сетинг на филма, не го прави автоматично батален шедьовър пълен с масови сцени на колеж и касапщини.
Рисърчвай по-дълбоко информация за заглавието, което те интересува.
Примерно в сатията от wiki, към която е дал връзка Ками-сама (принципно добра идея) са листнали филма Rashomon.
Същият е нещо средно между детективско разследване и психологическа драма разказана чрез средствата на алтернативното кино и японския традиционен театър.
Той е арт филм, който трудно ще се хареса на човек очакващ масови битки, тънки стратегии и военновременна драма.
Има и други такива филми в този списък.
Аз лично съм удрял на камък с доста китайски псевдо исторически филми съдържащи в рекламните си шотове и трейлърите масивни военни сцени. В последствие неизменно се оказваше, че главният фокус в тях е съсредоточен върхи мизерни любовни интриги (лошата курва агент на чужди сили скарва двама приятели генерали и така компроментира китайската отбрана) или върху елементарни семейни спорове (двамата братя ще се изпоколят един друг за правото, кой да заколи първи баща си и да заграби властта му). Мащабните сцени от рекламите са оказваха просто големи групи статисти в средновековни доспехи трамбоващи безцелно из локации познати от туристическите каталози...
Търси внимателно, защото обикновено рекламните материали към тези филми се опитват да те заблудят, колко велики и впечатляващи са те.
2. Азиатското кино доста си пада по мелодрамата. Очаквай емоции на макс и бавно темпо на историята (особено в по-старите филми).
3. Освен солидна мелодрама азиатските военни филми обикновено съдържат елементи и от доста други жанрове, както и безброй референции към понятия, събития и символи, които не са много разбираеми за западния зрител.
Не очаквай поредната холивудска епопея, но в леко по-източна среда.
Примерно "Последният самурай" с Том Круз и бегло не прилича на японски филм за същия период (така наречената Meiji ера). В тях се говори за събития, групировки, организации и пр. сякаш зрителят знае, какво представляват те (Edo period, Tokugawa shogunate, sakoku, Kurofune, Bakumatsu, Shinsengumi и пр. и пр.). Понякога в зависимост от филма едни и същи неща са представени в коренно различна светлина и това може доста да обърка окончателно зрителя.
4. Много от тези филми са правени по формулите на така наречената азиатска period drama. Героите са облечени подходящо за периода, декорите са реалистични, а историята е базирана на исторически събития...обаче играта е адски театрална, а бойните сцени напомнят на такива взети от балетна постановка.
Гледката определено е странна и тези заглавия трябва да се оценяват според поджанра си, а не да се сравняват с пълнокръвен исторически филми
Причините поради поради които са се произведени много такива - нисък бюджет, традиция и достатъчно фенове от по-старите поколения зрители.
Влиянието им може да се забележи и в по-нормални заглавия.
Накратко - съобразявай се с културните разлики...това де...не кой е "по-културен", а че културите и традициите ни се разминават доста
.