ofc никога няма да може да го схванем, като го нема..

@Омега, не се разправяй за Бог с индивидите тук. Накрая ще те ядосат и нищо няма да постигнеш.

Той Омегата друго казва, приятелю;
ти не го съди строго, защото всъщност е много прав, но поради емоция е се е изразил малко рязко.

Ние сами не можем да прихванем дори милиардна частица от Бога. Не че сме чак толкова ограничени, но именно защото Бог е Нещо, Което нашият ум не може да съзнае сам.

Ти се позова на понятието "Съзнание", но имай предвид, че за да схванеш дори частица от Бога, трябват поне осем твои умения - ум, разум, сърце, надежда, вяра, любов, търпение, покаяние.
И пак не е сигурно дали ще Го схванеш, понеже има важна съставна част - трябва Той да те допусне до Себе Си. (Вече съм ти казвал, не знам дали помниш, че над някои хора тегне проклятието да са сами. Над други тегне Божията милост, понеже, ако те биха съзнали колко много са в греха, не биха издържали на напрежението и биха се самоизбили със засилка и без да ни уведомяват. А както знаем, самоубийството е един от най-непростимите грехове.)

За който се вълнува, нека прочете думите на професор Коев. http://www.pravoslavieto.com/history/20 ... _e_Bog.htm

"В този ред на мисли изниква следния въпрос – щом е дух, познаваем ли е Бог или, по-точно, можем ли да имаме познания за Бога като дух?

По този въпрос още в дълбока древност се оформили две крайни мнения. Първото – Бог е напълно непознаваем; за Него по-скоро можем да знаем какво Той не е, отколкото какво е. Второто – Бог е напълно познаваем. Щом знаем Неговото име, знаем и същността Му, т.е. познаваме Го напълно. Православната църква отхвърля и двете мнения, считайки ги за крайни и оттук – за неправилни.

Истината, защитавана и доказвана от Църквата, е следната: Бог в Своята същност, т.е. това, което Той е Сам по Себе Си и в Себе Си, е недостъпен и непознаваем за никого. Ако можехме да познаем Бога изцяло, Той би престанал да бъде Бог и щеше да е като всеки един от нас. От друга страна, доколкото е необходимо за човека да познава Бога, Бог е открил Себе Си, и в този смисъл Той е познаваем. "

---
Омега, привет, човече!

---
По питането на темата ще отговоря, че ако притежавах Божествена сила, веднага бих я употребил да убия злото в себе си; и чрез този личен пример, бих бил полезен на другите хора.

Мир!

still doin' the two chicks.

Damn, Трупо, много се наака!

Винаги ме е стряскало как християните (и мюсюлманите, и мормоните...) използвате вечното, неизбежно оправдание "Бог е неразбираем за нас, ние сме като мравки", когато теологията ви си противоречи вътрешно, или когато противоречи на реалността наоколо; и в същото време с категоричност заявявате, че имате вид personal relationship с Бог, че знаете какво иска Бог, какво обича, какво мрази, защо е направил това или онова, колко са пътищата за опознаването му:

Бог в Своята същност, т.е. това, което Той е Сам по Себе Си и в Себе Си, е недостъпен и непознаваем за никого.
НО
трябват поне осем твои умения
трябва Той да те допусне до Себе Си
самоубийството е един от най-непростимите грехове
(в статийката, която си пуснал, има още много безпочвени твърдения)

Подобна аргументация е стара, глупава и уморена. Напомня ми как, когато физиците за първи път откриха, че вселената не е вечна, а е започнала от единична точка във времето и пространството, християните по света ликуваха, понеже "науката е потвърдила Сътворението", и това съвпадало "напълно" с библейската притча от "Битие"; но когато в последствие физиците откриха, че вселената всъщност е на възраст около 14 милиарда години (а хора като биологичен вид съществуват едва от 100 000 години), че в нея има сто милиарда галактики с по милиарда звездни системи във всяка една от тях, без да сме открили живот на никоя от тях - без да има кой да види целия този невъобразимо голям спектакъл на величие и разруха във вакуума, и че всичко това се разтегля в пространството с увеличаваща се скорост,
ТОЕСТ,
че вселената очевидно не е създадена по начина, описан в Библията, и че животът е по-скоро случайност, отколкото част от някакъв огромен замисъл насред цялото това неописуемо мащабно, хаотично сътворение и разрушение -
ТОГАВА християните обикновено вдигат рамене и казват:

"Ето, това само [u]доказва[/b] колко велик е Бог. Ние, обикновените хора, имаме нужда от смисъл зад нещата, които вършим; но Бог е толкова освободен от законите на реалността, че може да прави неща, които нямат абсолютно никаква логика".

Сиреч: когато изглежда, сякаш има някакъв замисъл, това неоспоримо доказва Бог.
Когато е очевидно, че замисъл няма, това доказва колко сложен и неразбираем е замисълът на Бог.

Подобни теоложки ала-бализми са умствено банкрутирали, стари и изтъркани. Не би ги приел от никоя друга религия, която се опитва да използва подобно обяснение. Зад тях не стои нищо освен вдигане на раменете и претенция за уморено пуфтене.

Статия на "професор" Тотю Коев няма да коментирам нашироко, защото е празна. Защото твърдения от сорта на "Когато говорим за дух (...) разбираме нещо, което по същество е противоположно на материята" са толкова смехотворни, особено подхвърляни така, напосоки, че дори няма да си правя труда да попитам какво изобщо някога ти е дало повод да мислиш, че има нещо "противоположно" на материята?
(Нематериални неща съществуват - моралът, социалните норми, митологията, културното наследство, спомените, гама До мажор, правилата за шофиране - това са все нематериални неща, но съществуващи като човешки творения. Тотю обаче говори за нещо напълно различно, което съществува независимо от материята. Къде му е обосновката?)
Само ще спомена колко тъжно е, че подобни хора могат да носят титлата "професор". Видях, че човекът е учил в богословския факултет - сиреч, специалността му е да изучава определен текст с притчи и митология, докато в редица статии във въпросния сайт той се изявява като професор по Бог, колкото и странно да звучи. Това стряскащо принизяване на титлата и наглите претенции за свръхестествено знание, които прави този пишман-професор, провокират раздразнение у мен.



========================



Постът взе да става достатъчно дълъг, за да не адресираш конкретно нито една от точките, които съм посочил тук, затова ще завърша с това:

"трябват поне осем твои умения - ум, разум, сърце...
Радвам се да науча, че умът е различен от разума. Забравил си да добавиш обаче разсъдък и мисъл.
Освен това - сърце? Не открихме ли вече, че то се занимава единствено с това да изпомпва кръв?
Знам, знам, метафора за нещо неопределено е, и си го споменал, просто за да звучи добре, и неукият читател да се почувства приятно, като го види.
Просто си представих как посланик на друга религия проповядва на Трупо с думите "... нашият Бог обича да подрежда вселената по точно такъв начин, който я кара да изглежда, сякаш няма Бог. Не сме сигурни защо прави това, но за да разбереш, трябва да използваш разум, мисъл, НО НИКОГА УМ!, заедно с любов, надежда, ситост, хумор и бъбрек".

Забавно е, като се замислиш.

Ми отново ще трябва да ти кажа не. "Ние" сме тук и сега, на тази планета, в този момент. Няма ни никъде другаде във вселената, и ни е нямало тук дори преди някакви си 30 години. Тъй че моля те, обясни ми какво различава думите ти от бълнуване.

И отново, какво те кара да мислиш, че нещо "неограничено" от мозък може да схване каквото и да било?

Тъжна душица си ти, Ернесто.

За едно ще трябва да се съглася де - бъбрек си трябва, тук спор няма.

Бе да ти кажа - точно в момента, последната половин година примерно, далеч не съм. Но да, когато нищо друго не помага, в употреба винаги влиза аргументът "Сигурно си много нещастен да живееш без Бог", или "Ти говориш така, само защото си обиден на Бог", или "Сигурно имаш някакви лични проблеми, за да си против религията; не може просто така човек да възразява, когато някой приказва безпочвени простотии за естеството на вселената, морала, etc."

И предполагам, няма как да го оспоря - ще значи, че потискам някакви неща.

Тъй че, ако е нужно за целите на спора - и тъжна душица ставам.


***
edit: @Till - "Курвосърдечни" е на мода сега. Но не мога да я преведа адекватно на колежките, затова използвам "whore-ible".

всички жени са мръсни

КУРВИИИИИ

[*] Не ме включвай към нито една организирана форма на вяра или религия! Не съм от тия!
[*] Страшно жестоко бъркаш категориалността на Бог и самата дума.
[*] Не искам да те убеждавам в нищо, ти си си прав, бъди прав

Зубров,
разбира се, че има разлика между ум и разум.

Разбира се, че и осемте понятия, които ти упоменах имат точно предназначение в Св. Православие, а това че ти си ги тълкуваш по своему, си е за теб.


И да, сърцето е помпа. То е мускул.

Но не вярвах да си така буквален, човече.

На теб, ако гаджето ти изпрати своя снимка, и ти я целунеш, нея ли си представяш, или пластмасата на дисплея те възбужда?

Човече, като ти кажат израза: "Сърдечно ти благодаря", ти как го разбираш? Че някой пристяга помпата в гърдите си, за да повиши налягането си или как?!

Хм.

Надявах се да прочетеш какво съм написал, но явно си предпочел да ме игнорираш:


И правилно даваш сърцето в пример с романтични взаимоотношения - защото в случаите, в които търсиш познание например (а тук говорим именно за това), сърцето е най-неадекватния съветник, който можеш да използваш. Това означава да се водиш от това, което би искал да е вярно, а не от това, което фактите ти показват; означава също да приемеш за факт това, което се опитваш да докажеш на първо място.
Ти самият не би приел подобна реторика от представител на никоя друга религиозна система - представи си например източен мистик да ти обяснява, че твоята концепция за Бог е грешна, но кармата и чи-енергията са истински - но са твърде сложни и метафизични, за да ги разбереш, и трябва да послушаш сърцето си, за да прозреш истината за прераждането и чакрите.
А по света има над един милиард души, които, вслушвайки се в сърцето си, преоткриват неоспоримата божествена същност на Корана.

Абе кога се напълни с промити мозъци тоя форум, мислех, че само декстра е толкова тъп..

бако, тава Вини Джоунс ли е :



у найт флайт

Е ДОБЪР ДЕН

i toi razbra za praviq pyt... :S

Нали всичко, което Е във света около нас, е просто една представа, един вид илюзия. Тоест няма истински цветове, звуци, чувства, а само събития между атоми и молекули, които ние регистрираме и някак интерпретираме. Нашето съзнание е като страничен резултат от Света, Вселената, Бог, които са едно и също и приличат на един робот, машина. С това можем да си обясним естествения отбор, генния дрейф, гравитацията, природните бедствия и т.н.

Искам да кажа, че след дълго мислене, а за това съм разсъждавал и съм се обвинявал години наред, няма значение дали си добър или зъл, дали си умен или тъп, дали имаш хубави оценки или не и т.н. В даден един момент можеш да вземеш правилно решение независимо от репутацията си и да придобиеш изобилие на пари, компания, власт

Това беше едновременно едно от най-простите и най-хубавите мнения, които съм чел в последно време.

Вторият абзац е велик, щото е перифраза на нещо, писано още преди векове.

Ето го:

Из Книга на Еклисиаста или Проповедника
Глава 9

11. Па се обърнах и видях под слънцето, че
не на пъргави се дава сполучлив бяг,
нито на храбри - победа,
нито на мъдри - хляб,
нито на разумни - богатство,
нито на изкусни - благосклонност,
но времето и случаят помагат на всички тях.

+++


Зубров, спокойно.

Форумът пак е в цикъл. Пет дена в месеца винаги се говори на религиозна тематика.