Тъй... От известно време преглеждам работите тук и понеже явно има пишещи хора (нека не се кичим с титли като поети и писатели), ми се ще да има тема за тях, да си споделят успехите и мъченията. От кое време датират опитите ви да пишете, какво пишете (като стил, тематика и прочее), колко пишете, пробвали ли сте се в разни конкурси и имало ли е резултат, какви са ви завършените творби, над какво работите в момента...

Как се сваляте с музата, в какви моменти ви навестява, какви условия ви правят най-продуктивни? Музика, шумове за фон или пълна тишина и изолация? Споделяте ли написаното после, какви са отзивите? В кое ви бива и кое ви куца (изказ, рима, обем, подредба, описанията или повествованието ви е по-сполучливо)? Писали ли сте с други хора и как се получи? Пишете просто така, за отдушник и не ви пука, или имате цялостни проекти, които се стремите да развиете? В написаното откривате ли отражение например на неща, случили ви се наскоро, или то коренно се различава от живота ви? Кое ви затруднява най-много при писането, кои автори ви вдъхновяват и ги приемате за свои "учители" (ако въобще има такова нещо)...

Абе, каквото ви скимне. Нахвърлях въпроси, за да има мат'рял, по-късно ще си разкажа моята писателска история, надявам се да има и други.

Attention time, I guess...

Е, да видим. Първият ми писателски опит е от март 2009, съдейки по форума. Даже темата е жива - viewtopic.php?f=3&t=56600&p=987954#p987954. После продължих да драскам разни фентъзи разказчета, не че ми се отдаваше особено... Не си спомням откъде съм се вдъхновявал, може би от Сагата за войната на разлома. След това за известно спрях да пиша, сигурно поне година.

В началото на миналата година измислих един разказ, който в последствие беше оформен като стихотворение, ама все пак си го водя за проза, детайлите за който ми се оформяха в банята - това е втората най-добра муза Пак не беше нещо особено, ама как да е.

После, разбира се, се влюбих и музата тръгна... След един чат с възлюбената се разпали въображението ми и написах първия ми, ъм, "любовен" нека да го наречем, разказ. Пак не беше самото великолепие, но пък е любимото ми произведение - viewtopic.php?f=3&t=64855.

Скоро след това повярвах по-сериозно в Бог и съответно от това се повлияха няколко от стихотворенията ми - не Го прославях конкретно, по-скоро мрънках за греха и как е навсякъде около нас Имах и някакви разкази в това време, разочарован от любовните мъки (все още ми се разтреперва всичко като я видя), леко злокобни дори.

За да се стигне до началото на тази година когато написах най-дългото си произведение. Все още ме е яд, че финала е унищожително тъп, но нямам особено желание да го мисля наново... viewtopic.php?f=3&t=66522

Музата идва обикновено в 3 случая - 1) по време на разходка, 2) под душа, 3) след като прочета нещо, което ми е направило голямо впечатление (от текст на песен до епично фентъзи). Разбира се е кучка и финалите ми обикновено куцат. Диалозите ми също не стават, а и пиша много убито, направо без чувство. Или пък другата крайност - прекалявам. Музиката понякога ме стимулира, Линкин Парк или нещо друго невзрачно за фон върши работа, но мога и без нея.

Любимите ми автори са Селинджър, Бредбъри, Ериксън и Вапцаров. Искам да притежавам уникалното умение на Селинджър да пише... знаеш как, тотален mindfuck примесен с непукизъм. У Бредбъри най-много харесвам магийката, дето с минимум думи казва ужасно много неща. На Ериксън му искам фантазията. На Вапцаров - наивните мечти. Не мога да нарека никой от тях учители, просто сядам и пиша. Като отдушник или просто като начесване на крастата.

Чакам твойта история.

Пфт, сега осъзнавам, че преди 3 години съм писал за първи път. Как лети времето

От много малък пиша. Тъй като съм взел та съм с пръкнал умно копеле, се научих да чета сам на много ранна възраст и от тогава все чета. Пиша от втори клас някъде.
Напоследък нямам муза, пише ми се, обаче нищо не се получава. Живота ме завъртя и вече не ми остава много време за каквото и да било. Вдъхновяват ме Буковски, Стайнбек, Вонегът и Хънтър Томпсън.
За мен писането е като ходенето по голяма нужда - в един момент усещам как нещата искат да излязат от мен и ща не ща - хващам химикала и сядам да пиша. Пиша винаги на ръка. После, ако реша, може и да го набера на компютъра (за редакция и публикация), но винаги първо пиша на лист.
Имам доста материал изписан, но малка част е видяла бял свят. Не съм писал от 2-3 месеца. Много ми е болно и ми се пише, обаче... творчески запек :/

Неприятно нещо е творческият запек, но поне при мен след него винаги следва някакво огромно осенение, така че си струва Стискам палци и при теб да се случи това.

Хъм, моята писателска история също води началото си от невръстни години, нямам точен спомен за възраст. Помня обаче, че активно започнах да пиша чак към 6-7 клас, направо се пристрастих. Оттогава до момента не е имало период, в който да не пиша нещо. Обожавам прозата, и да я чета, и да я създавам. С поезията съм в доста противоречиви отношения и като изключим осми клас, когато сътворих десетина стихотворения, и разни други случайности (като римуващи се пожелания за рождени дни или някакви гаври), едва ли ще се захвана пак с нея някога. Имам известен опит и с театралните жанрове, защото бях съавтор на една училищна комедийна пиеса, но не си струва да говоря за това, при положение че не харесвам драмата като форма.

Имам известен брой разкази, няколко фенфикшъна и 2-3 есета, но винаги мисля твърде мащабно и в момента по чекмеджетата пазя поне 5-6 тефтера със започнати или дори преполовени романи, повечето с развита концепция, които обаче все нямам силата или вдъхновението да завърша, а някои от по-старите честно казано трябва да ги пренапиша. Поради това и поради факта, че не обичам да споделям недовършени неща, едно 90% от творенията ми не са видели бял свят. Не обичам и литературни конкурси, само 2 участия в такива имам, и двете с поощрителна награда, което всъщност доста ме радва. Личното ми мнение е, че може би умея да създавам атмосфера и да накарам читателя да се потопи в написаното, но от друга страна май се изразявам многословно. Още един недостатък ми е, че фанатично препрочитам нещото, над което работя, избождайки си очите за грешки или за моменти, които могат да се подобрят, което ме накарва да намразя написаното и да го зарежа.

Именно този пролем се опитвам да изгладя в момента. Вдъхнових се за една четирилогия: фентъзи свят, но с научно-фантастични и steampunk елементи, утопия, анти-утопия, има приключенстване, но има и разсъждения, въобще доста разнообразно, но подредено и с основна рамка, която свързва четирите части. Сюжетът го измислих докрай, някои детайли само трябва да изпипам иии... трябва да го напиша. Започнах малко по малко, но не ми достигат време и вдъхновение. Нищо, с упорство ще стане.

Преди пишех и за отдушник, и някакви по-лични неща, колкото да си ги подредя в главата, и по-публицистично звучащи неща. Сега не. Сега и това, което чета, и това, което пиша, все е нещо фентъзи или фантастично, колкото се може по-отдалечено от грозната действителност, та дори и всъщност непряко да я изобразява. Мисля, че няма как човек да не се вдъхновява и влияе от реалността. А за автори - мога да посоча Вонегът, страхотно индивидуален стил. Дж. Мартин е малко прехвален сякаш, но е виртуоз в изграждането на персонажи. Лъвкрафт отлично си играе с читателите, Жул Верн, Толкин и Айзък Азимов имат невероятна фантазия, Ремарк има силен и запомнящ се изказ, Джером Джером и Уудхаус пък имат тъй изтънчен и елегантен хумор и сарказъм, че няма как да не се подсмихвам, като ги чета.

И последно - свикнах да пиша навсякъде и при всякакви обстоятелства. Но несъмнено най-приятно и продуктивно ми въздействат тихите късни следобеди с чаша чай, или в пълна тишина, или с ненатрапчива музика. Рядко обаче си позволявам тоя лукс. И на хартия с химилака или молив, естествено - на компютър или по какъвто и да е друг начин просто не мога.

Аз пиша "от скоро". Някъде от края на 2009. Тогава бях в 12-и клас. Реших да пробвам с поезия, след като ми писна да пиша дебилни хайкута. Разбира се, първите ми стихотворения бяха пълни лайна. Последвалите след тях опити също. Чак сега започнах да сполучвам, но от време на време пак докарвам лайненца. Осъзнах, че, когато пиша напълно несериозна поезия, тогава сполучвам, а когато пиша нещо с някаква цел и идея, стихотворението става боза. Пробвал съм многократно да пиша разкази, но просто не мога. Не ме бива в това. Хем ми е беден речникът, хем не мога да изстискам текст. Но в поезията от 1-2 месеца насам имам страхотен напредък. Като сравних настоящите ми произведения с тези от преди 6-7-8 месеца, осъзнах, че съм дръпнал много. В бъдеще ще дърпам още. Не съм велик поет(нито добър поет) и не претендирам да съм такъв. Пиша поезия по-скоро за кеф.

Навремето мъдрех стихотворенията си. Затова не бяха хубави. Сега почнах да наблягам на законите на Дао и в резултат поезията започна сама да се пише, а ръцете ми са само инструмент за записване.

Аз лично не мога да пиша поезия по всяко време. Пиша, когато "тя" иска да бъде написана. Това става най-често през нощта, преди да заспя. Но съм писал стихотворения и докато пътувам до университета, писал съм и по време на лекции. Личният ми рекорд е 3 стихотворения за 24 часа. Много или малко - кажете вие.

Само за сравнение ще спомена средния ми брат. Неговите поетични способности са със светлинни години по-напред от моите. Той може да пише по 25+ стихотворения дневно(не се ебавам). Случвало се е да ме попита за идея и аз като му дам, след 7-8 минути вече да е написал поема с 13-14 куплета. Така че моите рекордни 3 стиха дневно са нищо в сравнение с неговите 25. В семейството той е истинският поет.

Та да се върна към мене. Случвало ми се е музата да ме изостави. Имал съм случай, в който с продължение на 2-3 седмици да не мога да напиша нищо. Но после ПРАС! Внезапно се появяват думи и почвам наново. Сега се опитвам да живея "в хармония" с поезията. Знам, че съм физически неспособен да пиша велика поезия, затова чакам поезията сама да дойде при мен, а когато думите не са достатъчно, включвам и мъдренето и стихотворението става завършено. А често и сполучливо.

Чак идоли нямам, но много се възхищавам на средния ми брат, на творчеството на X-TEAM, на Бате Сашо, на дядо ми по бащина линия(който е поет), MC A.T.I.L.A. и още няколко мъже и жени, които споделят поезията си в големите български сайтове.

Иска ми се да имах поетичните способности на средния ми брат, но, уви, нямам. Затова се задоволявам с това, което мога.

Стихотворенията ми не отразяват по никакъв начин моите чувства, мисли и т.н. Напълно несериозни са и са написани на момента.