"Плът" - Ричард Леймън.

Даото на Пух
Дъто на прасчо

Бенджамин Хоф

Ще си кажеш ли впечетлението след като я прочетеш?

Най-после почнах пълното, оригинално издание на The Stand. Дразня се на себе си, че не го направих по-рано, въпреки че я имах на български.

Редувам го с "Мускетарите" на Дюма.

"Плът" я издумках за две вечери. Леймън по вулгарност задминава и Кинг.
Ще препрочета "В тъмните гори" пак от него, но преди това - "Кибериада" на Лем.

Чудя се... Дали да захапя "По пътя" на Керуак, или пък Вонегът?

Зависи в какво настроение си.

2 книги на Керуак са ми минали през ръцете и през мозъка (за второто не е сигурно) - "Видения за Коди" и "По пътя". Не ми харесаха особено много, или поне не толкова, колкото ги хвалят всички. Битници, скитничество, съответните придружаващи ги субстанции, филми и трипове, все едно Doors, ама в проза. Има много силни моменти и в двете книги, но пълнежът около тях на мен ми беше дори досаден. Но ако не друго, усетих атмосферата на тия отминали времена и си направих някои изводи. От същия кръг творци ми допада повече Кен Киси, но сигурно си чел все нещо негово. Ако не си, добави си го към списъка.

Вонегът... Вонегът ми е адски любим автор, затова няма как да не го препоръчам. Много по-лек и ясен изказ, но също е специфичен, странен и на моменти може да те обърка. Силата и чарът му е именно в тази по-компактна проза, с кратки изречения, които обаче се забиват като пирони в съзнанието. Много интересен хумор и тънка ирония, някои фантастични елементи, които обаче само оформят идеята (далеч не е sci-fi, както се е случвало да го наричат), заигравка с въбражаеми антиутопии и факти от историческата ни реалност, и един особен вид мъдрост, хем директно изказана, хем има толкова още да се прочете между редовете.

В крайна сметка, съветвам те да грабнеш "По пътя", защото е от онези книги, дето всеки по-интересуващ се е хубаво да е чел, а после почни Вонегът с "Котешка люлка" (много силна, самият той я смята за най-добрата си книга), "Фарс, или никога вече самота" и ако ти се услади, подхвани и "Точния мерник".

Извинявам се за дългия пост, по темата - чакат ме Flowers for Algernon на Daniel Keyes, Танц с дракони иии като свърша с тях двете, ще се позанимая с Малазанска книга на мъртвите.

Oт Вонегът съм чел "Котешка люлка", "Виж пилето" (сборник разкази), "Закуска за шампиони". Много ми харесаха, сега съм приготвил "Галапагос" , "Slaugtherhouse Five", "Player Piano", "Mother Night" и "A Man Without a Country". Вече почнах Галапагос, де, след нея ще подхвана "По пътя" (:

^ А с Nook-a, ако тръгна да изброявам колко неща прочетох, даже по време на сесия....

Hunter S. Thompson - "Screwjack" - АДСКОТО О.О

В момента , втората книга за Батето...
Велик човек е......

The girl with dragon tatoo на Стиг Ларшон.
А трилогията Милениум (шведския вариант по книгата) е уникален.

Hunter S. Thompson - The Great Shark Hunt

Няма кво да се обяснявам. Велик.

Някой да се сеща за някое произведение, свързано в древен Китай? На тая тема съм прочел всичко на Бари Хюгард, всичко за съдията Ди, "Под Рая" на Гай Гавриел Кай.

"Пътят" на Кормак Маккарти

Почвам "Играта на Ендър", струва ми се доста интересно!

След 2 часа прекарани в Пингвините (софийско), си купих онуй долу. Отделно чета българските автори, щото изпита ми е след 20 дни, ама съм обречен така или инак...