|
Заглавие: разказ за коли,резачки и жени 2 Публикувано на: 24 Яну 2003 23:21
Е , това е поредният разказ .Дано да не е поредният ТЪП разказ .Дадох всичко от себе си и се надявам , че ще ви хареса . Далеч съм от мисълта , че е нещо невероятно но ....вие ще кажете .Ако не бъде приет добре темата ще бъде изтрита . Приятно четене !И ако не ви харесва само кажете!
Тишина в колата. Първи Епизод : В колата
Сутрешните тренировки на отряда преминаха както обикновено .Крепостта ехтеше от ударите на войниците , упражняващи се върху импровизирани чучела или някой друг от присъстващите на тренировките . Леко встрани от оживлението стоеше водачът на групата – Кнариан.Зоркият му поглед обхождаше всеки боец и преценяваше състоянието му . Наблюдаваше траекториите описвани от свистящите остриета и понякога биваше заслепен от отблясъците на отлично поддържаните мечове . Самият той бе внушителен мъж със дълга гарваново черна коса и смугло , набръчкано лице .Тялото му бе добре развито и отдалеч личеше , че за да постигне такава форма притежателят му не се лишава от тежки физически натоварвания . За могъщата му осанка допринасяше и изкусно изработената броня ,покриваща почти цялото му тяло . Всички сглобки и ремъци бяха внимателно поставени , всеки орнамент бе изрисуван с невероятно мастойрство и нюх към красотата . На кръста на Кнариан висеше не по-малко интересен ,двуостър меч , прикрит от невзрачна ножница ,пазеща силата му докато меча почиваше .Оръжието бе семейно наследство ,с което Кнариан се гордееше и което бе изключително ценно за него .Неведнъж закаленото острие бе спасявало живота му . Докато наблюдаваше хората си Кнариан усети силно магическо присъствие на няколко крачки от себе си .С отмерено движение войнът се обърна ,при което бронята тихо се раззвънтя .Очите му сякаш небрежно , но всъщност изключително внимателно огледаха непознатия.Вътрешно силно се учуди – облечен в дълга кървавочервена роба младок .Кнариан усещаше че човекът срещу него е маг , но никога не бе срещал толкова млад такъв.Тайното изкуство изискваше години непрекъснат труд.Ненадейно младежът проговори :
- Добри са нали ? – въпросът бе съпроведен с кимане към подчинените на Кнариан .Войнът бе учуден от въпроса , но реши да отговори .Ако извадеше оръжие срещу непознатия ,можеше да предизвика смъртта на много хора .Затова с привидно безразличие отвърна :
- Да , момчетата са доста напреднали в боя с меч .Все пак аз съм техен тренъор.А аз съм един от най-добрите .
- Точно затова те търся Кнариан .Но ……..извинявай , не се представих – Инаид ,магъосник от кралският двор на вашите услуги – с гордост се представи младежът .
- Усетих магията витаеща около теб, Инаид .Но не съм сигурен ,че принадлежиш към кастата на кралските магъосници – със съмнение в гласа произнесе снажният боец.
Сякаш за миг яростна сянка премина през очите на младият маг .Но дългогодишните упражнения го бяха научили да се въздържа от необмислени постъпки .Затова не отвърна с обида , а спокойно бръкна в робата си .Магът извади малко светлосинъо вибриращо топче , изработено от магия .Инаид го подхвърли и то увисна във въздуха .Изведнъж размерът му започна да се уголемява и странни образи започнаха да преминават по повърхността му .Кнариан следеше внимателно преобразуванието и ръката му инстинктивно се пресегна към дръжката на меча. Очите му объркано наблюдаваха ту, мага ту ефирното кълбо . Забелязали новодошлият и притеснението на водача си бойците в крепостта се отправиха с бързи стъпки натам , като уверено изваждаха мечовете си . Инаид не се притесни ни най – малко , а продължи съсредоточено да поддържа връзката с кълбото . Кнариан се окопити и извади оръжието си , но не посегна за удар , а просто зае бойна стойка .След това даде знак на прииждащите войници да спрат и да гледат без да се намесват .Кълбото спря растежа си и картината върху него се избистри .На обсипан със скъпоценности трон седеше самият крал Еркантир , дългогодишен владетел на родната им страна – Маат . Въпреки , че наближавеше преклонна възраст благородника бе здрав и силен , сякаш въплащаваше цялата мощ на вечната си държава .Лицето му обачеше изглеждаше угнетено и загрижено , сякаш огромна трудност е паднала върху гърдите на притежателя си . Еркантир надигна глава и с тръпнещ глас заговори :
- Обръщам се към вас , смели защитници на родината ни , обръщам се в един наистина тежък за нас час . Великата ни страна е заплашена от незнаен враг . Враг със сърце изваяно от омраза и злост .С желание за кръв и смърт .За невинни жертви и потоци от сълзи . Сега мрачните му войни навлязоха в свещените земи на дедите ни. Убиват , изгарят и безчинстват в северните провинциии на кралството . От там сега долитат само плачовете на хората и димът на руините в които се е превърнала една от най- могъщите ни крепости – Квантала . Според разказите на малкото оцелели хиляди войни нападнали твърдината . Заляли равнината, превзели стените и избили защитниците . Не пощадили жените и децата , дори ги разкъсвали с по – голяма удоволствие опиянени от страданията им и болката изписана по лицата им . Много разузнавателни отряди изпратихме , никой не се завърна . Великият сбор на всички благородници в кралството реши да не се позволява на узурпатора да продължи настъплението .Врагът трябва да бъде спрян с цената на всички средства .Затова призоваваме всички военни гарнизони предвождани от командирите си да се отправят към Долината на Обречените , където ще се съберат всички войски и ще се даде отпор на завоевателите .Облечете броните си , Маатски бойци , извадете мечовете си и се пригответе за война . И нека Огнените ви закрилят . – Кълбото помръкна и се смали . Миг по – късно от него не остана нищо .Инаид повдигна очите си и впери поглед в Кнариан :
- Е , боецо , вярваш ли ми сега ? Дошъл съм лично от столицата на Маат за да те призова на бой . Ти си един от най – добрите пълководци и войни в кралството и затова Еркантир реши да те посетя лично , показвайки дълбоко уважение към теб и значението ти в предстоящите битки . Сега смятам , че трябва да се снабдите с провизии и да се отправите към долината . Доскоро , Кнариан . – Магът направи жест и моментално се изпари във въздуха , предизвиквайки учудените възклицания на присъстващите .Кнариан разтърси глава и огледа хората си . След това им заповяда :
- Така , чухте краля . Сега имаме възможност да докажем бойните си качества на всеки .Сега е моментът , в който трябва да използваме уменията си , придобити с години непрекъснати тренировки и труд . Така , че пригответе всичко , което е нужно за четири дневното ни пътуване . На обяд тръгваме . – с това речта на Кнариан свърши и той се отправи към личната си стая . Веднага в крепостта настъпи оживление . Впрягаха се каруци , товареха се храни и дрънчаха оръжия.Всеки се сбогуваше с близките си и подготвяше снаряжението си . Точно на обяд дворът на твърдината бе изпълнен със стотици войни . До тях стояха знаменосците и тръбачите . В началото на бойният строй бе гордо покаченият на черен жребец Кнариан .Той даде сигнал за тръгване със собственият си рог . Няколко мига по – късно мостът над рова се спусна и позволи на бойците да преминат . Пътят им минаваше през древна , широколистна гора .Рядко човешки крак стъпваше в хилядолетният лес и затова пътеките бяха тесни и трудно забележими . Кнариан се принуди да развали реда и войниците се преподредиха така , че да могат да вървят по запустелият път . Короните на могъщите дървета се извисяваха нависоко и не позволяваха дори слънчев лъч да премине . Водачът не харесваше сумрака на гората . Нейната тайнственост го плашеше и инстинктът му подсказваше , че трябва по – бързо да излезе от тъмните й дебри . Войните му също бяха напрегнати и при най – лекият шум се озъртаха наоколо .Скоро започнаха и проблемите . Невероятно за такъв слънчев ден се спусна гъста , лепкава мъгла . Това затрудни ориентацията и свръзката между отделните части на войската .Шумовете се разнасяха по странен начин и създаваха усещане за близка опастност. Кнариан чувстваше , че всичко това е човешко дело … не , може би не човешко ,но мъглата бе нарочно предизвикана . Затова разпрати няколко от подчинените си да обикалят непрекъснато и при знак за близка опастност веднага да го осведомят .Внезапно
див , животински рев разтресе гората . Още десетки му отговориха наблизо .Бойците спряха и извадиха мечовете си . Кнариан се провикна :
- Щитовете вдигнати ! Две редици от двете страни на пътеката !
Помощниците му разпратиха заповедта по всички роти . Скоро всички войни бяха готови да посрещнат неизвестният противник . През това време водачът им проклинаше мъглата и се ослушваше внимателно . Четвърт час премина без да се случи нищо . Кнариан обаче не заповадя разформиране . Бойците продължиха безрезултатно да се взират в мъглата . Започнаха да шепнат , че това са били просто диви животни , объркани от водната пара . Някои изразиха недоволство от продължителното им заседяване . Но скоро се започна . Черни стрели със свистене прорязаха въздуха , забивайки се в щитовете или в плътта на войниците . Предсмъртните викове се разнесоха във влажният въздух . Паниката започна да се промъква в бойните редици .Кнариан се намеси решително и с твърд глас заповяда :
- Напред! На сляпо в мъглата ! – след това слезе от коня и заедно с хората си напредна в гората . Той знаеше , че е грешен ход да праща тежковъорежени пехотинци в този непроходим лес , но нямаше друг избор . Иначе хаоса щеше да вземе връх и хората му щяха да станат лесна плячка на подлия противник . Навсякъде се чуваше звънтене на брони и глухи звуци от настъпените съчки .
- Къде са ? Къде са , по дяволите ! – водачът се провикна . Не последва отговор . Мистериозните стрелци ги нямаше .Той усещаше , че влиза в капан . Въпреки това продължи , а бойците го последваха . Всичките му сетива бяха опънати до крайност . Мускулите му нервно трепереха , а ръката му стискаше до побеляване меча .Периферното му зрение го предупреди първо .Забеляза раздвижване , високо горе в короните на дърветата . Изневиделица оттам започнаха да се спускат черни войни . Безшумни , потайни като смъртта . Бяха стотици . Движенията им бяха пестеливи и обмислени .
- Смърт от небето ! – извика някой и всички отправиха погледи нагоре . Противниците им започнаха да скачат от дърветата. При падането си изваждаха тънки саби . И битката започна .
- За Маат ! В името на Огнените ! В атакаааааа!- скоро гълчавата на боя заглуши всичко . Кнариан видя връхлитащият го противник и вдигна острието на меча си . Засече черният във въздуха . Повали го и извади окървавеният връх . Миризмата на кръв го възбуди и той с животинска ярост се впусна в схватката . Първият изпречил се на пътя му бе повален от изключително прецизен , разсичащ удар , но след това пред него се изправи очевидно много опитен противник . Сенчестият боец го атакува с висок удар .Кнариан парира и контраатакува с пробождане . За нещастие черният бе прекалено бърз , изви тялото си и едновременно със избягването на атаката се хвърли в самоубийствена такава .Сабята му се стрелна с невероятна бързина към незащитената част от тялото на Водача . Но и той не бе вчерашен боец . Моментално се приведе и трябваше да се подпре на меча за равновесие . Противникът му се възползва от слабостта му и със силен ритник го свали на земята . След това се нахвърли като лешояд върху му . Кнариан обаче не се предаде . С последно усилие на волята вдигна меча си и го насочи към гърдите на нападателя . Чу се изхрущяване и миг по- късно бронята на Водача бе придобила червеникав оттенък .Той изтърколи трупа от себе си и се огледа . Под натиска на черните войни , бойците му отстъпваха панически . Не можеха да се мерят с бързината и маневреността на противника . Трупове застилаха земята , тънки струички кръв се провираха между корените на дърветата . Виждаше обезобразените тела на подчинените си , на приятелите си , виждаше как целият му живот се срива пред собствените му очи. Храбрите мъже сега бягаха , а леденият дъх на смъртта ги следваше по петите и ги поваляше един след друг .Чуваше виковете им , чуваше стенанията им , всички тези звуци с изключителна жестокост се впиваха в мозъка му . Сякаш всичко започна да се върти , всичко изгуби цвят и плътност . То го искаше . Искаше кръвта му .
- Нееееееее! Няма да се предам ! – “Тогава умри “ – прошепна предателски глас в главата . Скоро бе заобиколен от десетки призрачни войни . Въпреки , че лицата им бяха покрити с маски той усещаше , че те му се присмиват .
- Добре ! Елате ме вземете , изроди ! Избихте всички ,които имаха някаква стойност за мен ! Вече взехте душата ми . Но ако искате тялото , ще трябва да се потрудите малко . – след това по лицето му се изписа побъркана усмивка . ТЕ настъпиха с високо вдигнати оръжия . Кнариан се втурна с вик напред . Миг по- късно дойде мрака ………
A sega da si doidem na dumata,tva be6e za zagrqvka,istinskoto sudurjanie na toq topic trqbva da e...vicove,kak poznahte?A sa 6e razkaja purviq :
Imalo edna ognedi6a6ta lamq,koqto qdqla hora i edin amerikanec,edin rusnak i bai ganio re6ili da q ubiqt.Oti6ul amerikaneca,s posledniq model lazeren amerikanski tank i lamqta samo duhnala i go ubila.Sled tva oti6ul rusnaka s edin stra6en kalashnik,oba4e lamqta pak samo duhnala i go ubila...Nakraq otu6ul bai ganio s nqkakuv tenekien pi6tof,ov purvata svetovna voina,oba4e lamqta pak duhnala i go ubila....
И сега се връщам пак аз автора щот вица е много тъп и ще те наеба,начукам в гъза
|
