Здравейте, драги съфорумци. Идеята ми е в тази тема да публикувате и обсъждате ваши, а защо не и чужди, творения, без да ви е срам. Няма значение на каква тематика са. Знам, че имате потенциал. Ръгайте.

За да дам пауър на темата, ще споделя три от моите бозички.

Никаквият

Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.

Тръгнал човекът път да открие,
тежко да вдига - все да развие.
Мъдър да стане, цяр да намери,
малък да вдигне свойте размери.

Сам във пустиня, слънце пече го,
огън и пясък лазят пред него.
Падна мъглата, крак изостава,
бавно, полека с ней ослепява.

Никой роди се, никой остава,
черна мъглата - тъне в забрава.
Хвана ръка го - ничия беше.
Вън го изведе, никой излезе.


Приказка за принцесата и кренвирша:
(Творбата е посветена на една колежка. Няма да споменавам истинското й име, затова ще го променя)

Време имало една
стройна, хубава мома.
Дуда, мисля, се нарича
и е тука да обича.

Аз видях я в закусвалня -
беше масова чакалня.
Каза: "Дайте ми да смуча".
Малък кренвирш си поръча.

Но й дадоха голям -
"Боже, как ще го изям
туй чудовище дебело?" -
тя провикнала се смело.

Но какво да се направи,
ще го мушне и забрави.
Бавно почнала да плюска
тази хубава закуска.

Тя със сос се омърсила,
но пък кренвирша надвила.
Вярно - леко опетнена,
но решила си проблема.

Дуда - мойта героиня.
Тя е истинска богиня!
Дай й нещичко да хапне
и набързо ще го лапне.


Сталкер:

Бойко, ДАНС и МВР-то
разработили агент:
хладнокръвен във сърцето,
но със мускули - левент.

Разработен под земята
и обучен от военни,
можел пламъци да мята
със способности неземни.

Програмиран генетично
да е с кожа от бетон,
всяка мисия отлично
изпълнява мълчешком.

Можел в сенките да дебне
и да скача като бик.
Само някой да погледне
и затрива го за миг.

Ни радари го засичат,
нито сензори топлинни.
Съществува ли - отричат
всички служби легитимни.

Не знам



Не знам на къде да тръгна
Пред мен се ширят кръстопъти
Не знам какво да мисля
Аз добър ли съм изобщо?
Не знам в какво да вярвам
Илюзия е всичко на света
Не знам с кого да разговарям
Само маски, грим и суета
Не знам дали душа имам
Или я загубих докато тичах
Не знам изправен ли съм или пък лазя
Дали обичам или пък те мразя
Не знам дали си муза
Или отрова сладка си?
Не знам нищо
Туй поне го зная
Не знам за грехове ли плащам
Или късметът изневери ми
Не знам дали да вярвам
Или бяло знаме да развея
Но и днес се събудих
Ей ме - дишам!
Боря се, ритам и създавам
Какво друго ми остана?
Но не се оплаквам
не мога да го сторя
Защото съществуваш
това със сигурност го зная



На.

Да пльосна и аз един от редките си опити, вдъхновен от ужасното време в понеделник

Крепост

Там нейде в едно местенце
Где слънце не грей
Блещука малка светлинка
Що душата едва стопля

Но отвън е мрак
И студ, и поквара навсякъде
Из безбрежния град
И получава той възмездие заслужено

А вятъра брули ли, брули
Обсадил е светилището на грях
И сипе гняв от небесата
Вълна след вълна се забива в стената

Но крепостта държи, не пада
Защитници няма, но гранитна е тя
И нападателя шанс всеки да остави
Не ще покори таз преграда сега

Песен за iddqd:

Идяда е безмилостно дебилен.
Идяда, както казват, е нещастник.
Аз смях се. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някакво си тролче?!

Банан, и след банана – прокси.
Това е толкоз просто и логично.
Но в интернет ще бъдем пак със тебе,
ретарде мой, защото те обичахме!

11:57:22 ч. – 06.07.2011 г.


Благодаря за вниманието.