Любовна сила
Автор - Ясен Лъчезаров Николов


Мария беше младо момиче, когато това се случи. Беше само на петнадесет, когато се запозна с него. Днес, таази тяхна среща е в миналото, но служи за основа на нещо прекрасно. Това е история за двама души, които живеят, за да бъдат заедно.
Сега Мария е на двадесет, а нейния любим е на двадесет и две. Живеят заедно, но не са женени. Лято е, и двамата влюбени са на почивка в къщата им на брега на малък остров в южните океани.
Късна сутрин, лек ветрец, солено ухание на океана изпълва атмоферата около къщата. Мария се събужда в леглото и вижда, че е сама. Въздиша тихо и се прозява. Обръща се надясно към половината на любимия си и вижда красиво синьо-зелено цвете с бележка под него. Усмихва се и сяда в леглото. Взима цветето и изпълва дробовете си с приятното ухание. Става й леко на душата. Щастлива от цветето, Мария взима бележката, разгъва я и зачита. В нея пише – „Здравей, слънце мое. Станах по-раничко днес и не ми даде сърце да те събудя. Затова реших да ти напиша тази бележка и да ти дам това изумително красиво цвете, което ми напомни за теб, когато го намерих. Когато се събудиш и прочетеш това ела при мен на плажа. Целувки, Ясен“. Мария сгъна бележката и с тази щастлива лекота, привична за влюбен човек, стана от леглото и започна да се облича.
Когато беше вече готова, Мария излезе от лятната къща и си пое дълбок дъх. Наоколо миришеше на тропически цветя, кокосови орехи и океанска вода. Усмихната, тя се отправи към плажа, който беше недалеч от къщата. Стигна до плажа и спря при двата шезлонга и чадъра, но Ясен не беше там. Намери още една бележка, но този път с нея имаше цвете в седемте нюанса на дъгата. Щастлива, тя зачете и тази бележка. „Помниш ли хълмчето недалеч от къщата, в посока на планината? Ще те чакам там. Обичам те“. Мария прибра бележката и се отправи към хълма.
Когато стигна до там, той седеше на тревата и я чакаше с усмивка на лицето. Беше мокър, явно току що излязъл от водата, и черните му коса и брада все едно блещукаха на топлите слънчеви лъчи. Мария се затича към него и скочи в прегръдките му. Стисна го с изгарящата си любов и му каза „Обичам те!“, след което започнаха да се целуват.
Мина време и двамата млади лежаха на тревата, прегърнати и голи. Мария беше по-щастлива от когато и да било. Ясен я държеше с невиждана нежност и я галеше, милваше и целуваше лекичко по устните, бузите, раменете и гърдите. Така Мария се унесе и заспа сладък сън.
Когато се събуди видя до себе си половин кокосов орех с питие в него и синя сламка. Ясен седеше до нея, с другата половина от кокоса в ръка и я гледаше усмихнат. „Поспинка ли добре, цветенце мое?“ Мария се изправи и седна на тревата. „Да, мили, чувствам се прекрасно.“ Ясен отново се засмя леко и се пресегна да я целуне.
„Имам нещо за теб.“ Каза той. „Тъй като днес е твоя двадесети рожден ден имам три подаръка. Тази прекрасна кутийка, която направих за теб е първия.“ Ясен извади малка дървена кутийка от черно абаносово дърво и я даде на Мария. Тя я пое с трепетни ръце и усмихнато я отвори. Вътре намери прекрасна огърлица от мидички и зелени планински кристали. Стори й се най-прекрасната огърлица, която е виждала някога. Ясен се приближи зад нея и й я сложи. Пасна й перфектно и подчертаваше красотата й.
Ясен се върна на мястото си и отпи от кокоса. „Е, радвам се, че ти харесва. Втория подарък съм аз. Аз, който ще те обича и ще бъде винаги с теб – на този и на всички останали рождени дни, които ще да имаш.“ Той отново я целуна, но Мария го придърпа към себе си и започнаха да се целуват. Малко по-късно двамата отново лежаха на тревата и дишаха тежко.
„А какъв е последния подарък, скъпи?“ Попита Мария. „Последния подарък, сладко мое Мими, е този прекрасен залез ето там. Днес, на твоя рожден ден, залезът е само за теб.“
Мария претръпна от щастие. Имаше всичко, което й трябва, къща на плажа, любимия до себе си, и най-красивия залез, който е виждала през живота си. Обърна се към Ясен и каза „Обичам те, мили.“ Целунаха се.
А Ясен се засмя и каза тихо. „Всъщност, подаръците са четири, мила.“ Извади още една малка кутийка и се усмихна. Отвори я и от вътре се показа прекрасен сребърно –златист пръстен с бляскав оранжев камък. „Мария, ще се омъжиш ли за мен?“
Мария беше толкова щастлива, че за миг забрави къде се намира, но се усмихна, прегърна Ясен силно и извика „ДА!“.
А слънцето залязваше с най-прекрасната си червена светлила, докато младите влюбени стояха прегърнати на върха на щастието.
КРАЙ

Тъй като това беше адски cheesy, съм готов да предложа алтернативен край на този иначе противен разказ.

... „А какъв е последния подарък, скъпи?“ Попита Мария. „Последния подарък, сладко мое Мими, е този прекрасен залез ето там. Днес, на твоя рожден ден, залезът е само за теб.“
Мария претръпна от щастие. Имаше всичко, което й трябва, къща на плажа, любимия до себе си, и най-красивия залез, който е виждала през живота си. Обърна се към Ясен и каза „Обичам те, мили.“ Целунаха се.
А Ясен се засмя и каза тихо. „Всъщност, подаръците са четири, мила.“ ...

Подивяло пламъче блесна в очите на Ясен за секунда. Макар и кратко, Мария го улови и смътно чувство обзе душата й, въпреки душевната наслада, която изпитваше благодарение на прекрасния рожден ден - подарък от нейния любим.

- Какво е то, скъпи? - попита тя, като се притисна силно в него, сякаш, за да разсее съмненията, които пламъчето в очите му пробуди в нейната иначе наивна и доверчива душа. Но за разлика от обичайната сигурност и топлина, които обикновено струяха от неговото добре изваяно тяло, тя почувства непривична студенина. Това усещане допълнително засили всичкия бързоразцъфващ смут в нейното съзнание.
Със затворени очи потърси с устни неговата целувка. Това беше последният й отчаян опит да върне отново своя любим. Вместо страстната му целувка, устните й докоснаха свитите му, тънки като червей уста.

Мария погледна Ясен в очите и в този момент разбра, че това не беше нейния любим. Или по-скоро беше някаква негова сянка. Човекът до нея я гледаше със студен лудешки поглед и иронична усивка.

- Всичко наред ли е? - промълви Мария, като се отдръпна от прегръдката му. Паниката вече изцяло беше превзела нейното същество.
- Всичко е точно така, както трябва да бъде - отговори Ясен. Противното изражение все още не бе напуснало неговото лице.

В този момент Ясен бръкна в джоба на ризата си, извади един нож, хвана ръката на Мария и я заби с ножа в земята. Докато Мария се опитваше с писъци на паника и болка да се освободи, нейният любим извади втори нож, свали си гащите, отряза си гениталиите и й ги натъпка в устата, докато не я удуши. След което заби ножа дълбоко в дясното си око и мигом падна мъртъв на земята.

А слънцето все още залязваше и къпеше с благодатните си лъчи влюбената двойка.

Леле, това ме разби от хилеж Хаха, трябва да го покажа на жената, и тя ще падне от смях Епичен си, но не мерси, моя разказ си е достатъчно cheesy as it is

Наистина разказчето е толкова банално и изтъркано, че въобще не ми хареса. Хубава история за двама влюбени, но нищо повече. А на такива сме се начели общо взето. Честно казано, особено познавайки хората в този форум, очаквах Ясенчо да извади накрая един нож и да ѝ покаже защо ще е с нея до последния ѝ рожден ден. Пък и в крайна сметка с какво е нарязъл кокоса - т.е. имал е нож!

Твърде психо и хорър ми изкарахте разказчетоооо