Виртуалната реалност е изкуствено създадена действителност, която поставя потребителя в тримерно пространство, генерирано от компютър. Тя е реалност, която има ефекта на действителната реалност, но не и нейната автентична форма [Suler, 1999c (Sept.)]. Тя е вид симулация или заместител на обективната действителност, но с реален потенциал и валидност. Нещо повече, чрез сходството си с физическата реалност по отношение на ефекта върху хората на практика тя се превръща в реален феномен.
Виртуалната реалност може да бъде създавана по два различни начина - като опит точно да се пресъздаде светът, който съзнателно преживяваме с петте си сетива или като стремеж за създаване на чисто нова имагинерна фантазна сфера, която се възприема като „реална", но няма пряка зависимост с действителния свят. И двата вида виртуална реалност имат практически, образователни, възстановителни и терапевтични приложения. Джон Сулър условно нарича тези два вида виртуална реалност близка до живота и имагинерна.
Близката до живота виртуална реалност използва най-нови технологии, за да репродуцира възможно най-точни симулации на ситуациите от реалния свят. Технологиите включват слушалки и очила за възпроизвеждане на звуци и гледки в тримерно пространство; сензори, свързани с главата и крайниците, които предават движенията на тялото върху „аватара", т. е. виртуалното тяло, действащо в компютърно генерираната среда; ароматизиращи пулверизатори и автомати за усещания, които симулират промени в движението на въздуха, в температурата и миризмите; механизъм за крака за създаване на усещане за гора, хладен бриз и аромат на диви цветя. Единственото, което компютърът не може да възпроизведе, е ефектът от физическото усилие - задъхването и напрежението в тялото. Активните натури ще са разочаровани от липсата на сладостна умора след преодоляване на височини, но хората с физически недъзи могат да извлекат психологическа полза от това виртуално разширение на физическата енергия, при това с елиминиране на дискомфорта.
....да бе да 
