Филмът. Добър е. Ако някой се е подлъгал, че е гавра с книгата, че е опростен и американизиран - греши.

Кой от всичките? Аз съм гледал поне три версии.

Този филм се харесва сигурно на 1 от 100 човека . Аз и един приятел го харесахме, ама цялата зала в киното пуфтеше от тъпотия
Реално филмът е безобразно глупав, трябва да си в специфично настроение, за да ти допадне .

Последната. 2005. Старите на BBC имам спомен, че следваха много по-плътно книгата, но тази версия, за мен, е перфектна киноадаптация

Не съм го чел на хартия, ама филма е епик великнес

абсолютно, има няколко момента, в които просто ти писва...примерно, когато с ебахти усилията слушат ужасната поезия на ония грозните, или дето мъкнаха ръката на оня робот

Не беше лош филмът, хареса ми. Гледах го през 2005, но и сега да го гледам, пак би ми харесал. Установил съм, че са малко британските филми, които НЕ ми харесват.

Седемте книги на Адамс дет влизат в Пълния Пътеводител просто избиват рибата. Колкото до филма... слаб беше, доста слаб

от филма помня най-вече, че Зоуи Дешанел беше много сладка, и че Слартибартфаст и работилницата му бяха велико пресъздадени. Филмът беше направен с любов към книгата за фенове на книгата. През погледа на някой дето не я е чел сигурно е дебилен, непоследователен и скучен - за съжаление няма как да те увлече ако не си чел книгата.

Според мен филмът не предаваше нищо от книгата - нито атмосфери, нито герои...е, Артър съм си го представял някак така, ама всички останали (и най-вече Зейфод, то ми беше съвсем неадекватен)...
Може би е оригинален поглед върху книгата, но понеже и тя е гротеска, се получава гротеска на гротеска...и за мен не работи...
От друга страна старите нискобюджетни версии също не ме кефят.

Най-добре си е книгата (но не съм слушал оригиналните радио пиеси)...без последната част дето не е на Дъглъс Адамс...тя е нещо, като фенфикшън...

Героите не са направени добре. Просто това са си детайли, които трябваше да ги има.
Например Зейфод Бийбълброкс трябваше втората му глава да е на раменете до неговата, а не скрита под нея.
Друга огромна грешка е, че Фрод Префект е негър. В книгата не го пише, същото така има червена коса, а не мисля, че има негри с червена коса
Попадение е гласът на Алън Рикман за гласа на робота.

разбира се, че има червенокоси негри...негрите също си падат по червенокоси(както и ние), доминатнтия белег от бащата(черната кожа) остава, ама и белега на майката се появява


искам дете от нея

пък ако питаш защо точно негър са сложили за ролята, това е няква западна политика на телевизиите против расизма според мен. като се замислиш в повечето сериали има по някой от по-главните роли чернокож просто за цвят, за пример ще ти дам Приятели, където в началото няма тъмнокож герой, в по-новите серии(явно след като е въведенот това правило), сложиха негърка. замислете се и ще видите, че съм прав, почти без изключения. в голямото кино това също важи.

Всъщност нямам нищо против различната концепция за главата на Зейфод и това, че Форд Префект е негър...просто поведението на тези герои е различно от това в книгата и характерите им са различни, абе направо си бяха други герои.
Има и много други неща, които не си бяха на мястото...а ако бяха, щяха да компенсират големите промени в сюжета...
Просто получихме средниста комедийка...а очаквахме грандиозна гротеска и оригинална трактовка на уж изтъркани и преексплоатирани sci-fi идеи.
Т.е. вярна трактовка/адаптация на книгата.

Зейфод, съвсем очевидно, са му направили двете глави така, защото иначе просто "не изглежда добре" - думи на режисьорите. Коит' обезателно разбират от кино повече от нас. Also, пикал съм ви/ти на ограничените расисти. Самият Дъглас Адамс бил казал, че освен Артър - не е нужно никой друг да е бял англичанин. Ей богу, Форд е извънземно - що пък да не е черен ? Попадение е абсолютно всеки актьор вътре, като Дент е особено перфектен. Also, Стивън Фрай като гласът на Пътеводителя. Also, самият Пътеводител е адски готино измайсторен.

Basically, ако някой седне да се зачете - повечето сюжетни промени и барнати елементи са така или иначе идеи, дадени от самия Адамс - лопатите на Вогосфера, POV оръдието, отношенията между Трилиън и Артър и т.н., и т.н. Да не говорим, че самият Адамс толкова пъти е пренаписвал, добавял и награждал към "Пътеводителя", че сигурно има 200 различни версии - които дори не са взаимноизключващи се (т'ва една дума ли трябва да е ?). So, deal with it.

Сега, спор няма, че в оригинал "Пътеводителят" е нефилмируем. Просто защото по-голямата част от книгата е всъщност не в това, което се случва, а в това, което авторът обяснява. Съответно е и доста сложно да се предаде всичкото туй, без да изглежда опростено (и без филмът да е 24-часов маратон). И спор няма, че всичко е променено, поомачкано и изобщо видоизменено, за да напасне различният носител. Защото книги, като цяло, е тъпо 1:1 да ги обръщаш на филм ("Властелинът" примерно го обръща на фентъзи екшън-спектакъл, с разни основни мотиви и заучени конфликти, а "Хари потър" е детска книга, в крайна сметка - тях може) - най-малкото защото хората, коит' са чели книгата знаят за какво се разказва. И освен фенщината - "аааа, виж, виж, това го знам! точно както си го представях" - друго не предлага. Докат' тука (и, доколкото знам, в Stardust на Геймън, което филмовата версия уж била доволно различна от книжната такава) нещата са променени и направени кат' за филм.

Съгласен, не е нещо, което ще се хареса на всекиго. Няма ги комплексността и голяма част от духа на оригинала. Което за някои може да е дразнещо. Но аз се бях сурнал с предубеждението, че "това няма да става, проста американизация на една от най-великите и оригинални книги евър, бозаа" . . . и се оказа, че греша.

Като цяло съм съгласен с Дадьо.

"Пътеводителят" е адаптация, не преразказ. Така и трябва да бъде, защото книгата е нефилмируема до крайност - не само 80% от нея е наратив, но и се отклонява в толкова много посоки, че е невъзможно да се претвори в нещо по-кратко от 12-сериен сериал.

Филмът си го бива. Не е кой знае какво и определено не е за хардкор фенове, но е забавен. Специални поздрави за уникалната актьорска игра - всеки от актьорите буквално влизаше в кожата на персонажа си. И разбира се, култовото интро със синхронно-плуващите, пеещи делфини