denik написа:
Това, че в един момент решаваш да заприличаш на човек, въобще не е компромис, а признак че се превръщаш от инфантилен пубер (не те наричам такъв) в зрял възрастен.
И крещенето от 1 до 12 по над девет хиляди пъти ли е признак за това?
И обличането в смешни роклички?
И избухването на циганските "оркестри"?
И напиването до смрт?
И безразборното пръскане на кинти?
Па може и да си прав, к'во ли разбирам аз. На мен все детинщини ми се струват.
Яд ме е единствено, че 18 години живееш в изключителна мизерия, недохранен и със скъсани дрехи,
а накрая родителите ти хвърлят нек'ва сума,
дето, едва ли не, за храна не са давали толко' през последните 3 години.
Изведнъж се намират пари.
Изведнъж всички да видят колко сме "зрели възрастни".
Нищо, че едни ще се чувстват деца още дълги години,
докато други отдавна не са така (не говоря за себе си).
Ама май не сме много хората, дето мислим тъй, пък после ми говорете, че имало криза.
Ебете си путките майни, за вас нема криза.
П.П. Треба поне се изкефиме на тоа бал, иначе си бало фара.