Отдавна не бях пускал нов разказ Този се отличава от предишните ми с подчертано философския си характер, поне в първите глави. Дано да Ви хареса.



МАРС


Пролог


Годината беше 2098-ма и тя бе значима за човечеството поради две причини. Първо, навършваха се сто години от премиерата на Star craft – най-великата компютърна игра създавана някога. Кръглата годишнина бе отбелязана с нечувани празненства в целия свят.
Второто значимо събитие през тази същата година, бе завърването на първият истински орбитален хотел – “Астория” . Този необикновен проект се финансираше и реализираше от компанията “Спейс Индъстрийс” базирана в град Хюстън - Тексас. Едноличен собственик на компанията бе тридесет и осем годишният Едуард Лейн. Още от дете, Едуард проявяваше необикновена за годините си интелигентост и изобретателност. До 16 годишна възраст, той се занимаваше с наука участвайки в много научни проекти, къде като наблюдател и помощник, къде като пряк участник. Между седемнадесетата и осемнадесетата му година обаче настъпи промяна в целите на този млад човек. Неясна за околните причина, го накара да изостави науката и да се посвети единствено на печеленето на пари – и то много. Той използва вродената си интелигентност за да изучи принципите на фондовата борса и чрез умели спекулации за кратко успя да натрупа огромно състояние. Околните си мислеха, че той се е променил зарязвайки науката, но те грешаха. Той просто искаше да осъществи един по-мащабен план и за целта трябваше да си осигури средства. На 25 годишна възраст Едуард Лейн, продължаваше да живее на родната си улица в Денвър – Колорадо в къщата на родителите си. Разликата беше, че сега той притежаваше банкови сметки с обща стойност около 50 милиарда долара. Приятелите му знаеха, че си изкарва прехраната като прави сделки по интернет, но никой не си и представяше, колко богат е Еди всъщност. На 26 годишна възраст, той реши че събирането на средства е приключило и основа компанията “Спейс Индъстрийс”, като закупи огромен парцел в щата Тексас близо до Хюстън. В рамките на няколко години в парцелът бяха изграден научен център, съоръжения за конструиране на космически апарати полщадки за излитане и всичко необходимо за реализирането на проекта на живота му. Учени от целия свят бяха привлечени за да участват в проекта. Всеки човек одобрен за участие беше внимателно избиран. Веднъж прекрачил прага на “Спейс Индъстрийс” той се задължаваше да спазва абсолютна конфиденциалност. Много хора първоначално включени в проекта след няколко месеца се отказваха без видима причина. Едуард отпразнува тридесетия си рожден ден с изтрелването на първата ракета, от многото, които щяха да изнесат в орбита компоненти от космическия хотел. В следващите години компонентите на хотелът биваха изстрелвани и сглобявани в орбита от постоянно намиращите се там екипи на “Спейс Индъстрийс”.
На 17. 03. 2098г. хотелът беше официално завършен. Но вместо празненства по повод откриването и отваряне на врати за първите посетители, хотелът внезапно изчезна от орбита. Медийте в цял свят бяха шокирани след като от НАСА потвърдиха, че хотелът вече не се намира в орбита и е изчезнал заедно с намиращите се над 600 души на борда. В последствие след обиск на “Спейс Индъстрийс” се установи, че всички служители липсват включително и президентът на компанията Едуард Лейн. Докато целият свят недоумяваше какво става, към края на деня до всички медий се получи съобщение съдържащо видеозапис с изявление на Едуард Лейн. Това съобщение незабавно беше пуснато по всички телевизии по света. То гласеше:
-Уважаеми хора – жители на планетата Земя. Това съобщение има за цел да изясни истината за проект “Астория”. Това не беше проект за изграждане на хотел в орбита и никога не е бил. “Астория” е колонизиращ космически кораб, който в момента е поел курс към планетата Марс, където ще изгради първата човешка колония. Всички членове на екипажа са съмишленици избрали доброволно да се включат в проекта имайки ясна представа за рисковете и за последиците. Сред нас има учени, философи, хора на изкуството. Ние смятаме, че развитието на човечеството на нашата планета е забавено поради твърде многото натрупване на история, предрасъдъци, икономически и политически интереси. Желанието ни е да изградим общество на чисто, където човешкото развитие да не бъде ограничавано. Това ще бъде последното ни съобщение вероятно за много десетилетия напред, защото искаме да изградим живота си без чуждо влияние. От името на всички на борда на “Астория” Ви пожелавам щастлив живот и дано пътищата ни се пресекът отново някой ден!- Край на цитата.
След това изявление, в медийте се появиха хора участвали, но в последствие отказали се от проекта. Те вече не се страхуваха, че някой може да ги съди и за това с охота разказваха, че в действителност истинската цел на Едуард Лейн била да построи кораб с който да отиде на Марс и да основе колония там. След като научили това, те се били отказали от проекта смятайки го за прекалено рискован.
Държавните ръководители и през първата половина на 22-ри век не влагаха достатъчно финансиране за космическите програми. Те се ограничаваха със сателити, сонди и телескопи, но нищо по-мащабно. Сякаш космическата ера бе приключила с края на студената война и освен Едуард Лейн, никой друг не искаше да вложи толкова много пари в нещо толкова несигурно. Ето защо малко се правеше за да се разбере какво всъщност се е случило с хората опитали се да заселят Марс. Сондите които се изпращаха до Марс за да проучат планетата и евентуално да дадат отговор на въпрса за сътбата на заселниците мистериозно изчезваха преди да достигнат до червената планета. Това даваше основание на учените на Земята да смятата, че хора действително живеят на Марс, но умишлено унищожават сондите с цел прогресът им да не бъде наблюдаван от жителите на Земята. Едва към края на 22-ри век, през 2192г. – близо 100 години след като Астория напусна земната орбита - сонда изтеляна по съвместен проект на САЩ, Русия, Китай и ЕС успя да достигне до орбитата на Марс и да даде каритина от планетата. Снимките, които се получиха на Земята се превърнаха в нова сензация. Гори, реки, полета, езера и океани изпълваха някога пустата планета. И най-шокиращото от всичко, една от снимките показваше голям град намиращ се на повърхността на Марс. Това беше знак, че “марсианците” явно искат да покажат на “Земляните” постигнатото, като допуснат тази тяхна сонда да достигне до Марс. В следващите дни и месеци към Марс бяха отпревени хиляди радиосъобщения чрез които ООН, отелни държави, както и обикновени хора искаха да установят контакт с марскианската колония. Отговор обаче не се получи.
Държавният департамент на САЩ отпусна този път огромен бюджет на НАСА, за разработката в най-кратки срокове на пилотиран космически апарат, който да достигне до Марс и да установи контакт с тамошната колония. Към проекта се включиха и ЕС, Русия, Китай, Япония и други държави. Две години по-късно, проектът беше на финалния си стадии.

Представянето на героя ми се стори малко 'сухарско'. Същи така, действието се развива малко по-бързичко, но може и това да ти е целта в пролога.
Иначе изглежда интересно и със сигурност ще прочета продължението.

Евалата Андро! Много добро. Давай нататък да видим как ще се развие схемата.

п.п. Благодарение на теб дойде музата за разказ. Неска ще го подхвана, пък каквото стане.

Ок друже, разчитам на теб да посъживим творческия!

Ще се опитаме, пък колко ще го съживим не се знае То дали има и шепа хора тук, които да пишат по нещичко. И то обикновено остава недовършено. Преди имаше кой. Сега... сега си е кризичка

1 глава – Контакт


Екипажът на изследователският кораб “Месинджър” имащ за цел да установи контакт и да изследва колконията на Марс:

Брадли Колън – САЩ – Капитан на мисията
Минг Куан – Китай – Навигатор и помощтник капитан.
Джонатан Хокс – САЩ – Психолог.
Линда Харисън – САЩ – Бордови лекар и биолог.
Сергей Никитин – Русия – Офицер по сигурността.
Арвин Кант – Германия (ЕС) – Инженер
Ексико SONY RS347 – Япония – Робот.

На първи юни 2194г.с помощта на ракети носители в открития космос беше изстрелян корабът “Месинджър”. Той беше малка совалка с едва седем души екипаж, ако броим и японския робот Ексико. Самото пътуване до Марс щеше да отнеме шест месеца. През това време светът трепнеше в очакване на новини от “Месинджър”.

Аларма събуди Джонатан и той се размърда. Разкопча коланите прикрепящи го към койката и заплува в безтегловното пространство. Същото направи и Сергей с когото деляха една каюта. Капитанът беше събрал цеия екипаж в командната зала. Брад Колън беше четиридесет и осем годишен мъж с прошарена коса, кафяви очи и здрава фигура. Той започна:
-Както Ви е известно днес се очаква да достигнем орбитата на Марс. Лейтенант Никитин! – Едрият руснак се изпъна при споменаването на името му – приведете всички оръжия в бойна готовност, защото не се знае дали марсианците ще са добронамерени. Както знаете, през изминалите години те съумяваха да унищожават нашите сонди, което значи че разполагат с въоръжение.
Няколко часа по-късно сиянието на планетата се виждаше в далечината подобно на голяма луна. Капитанът попита:
-Минг, колко време остава докато можем да установим стандартна орбита около планетата?
-Час и половина ако потдържаме скоростта. – Минг беше стройна и красива китайка. Всъщност всички на борда на “Месинджър” имаха добро телосложение, което им се налагаше заради ограниченото пространство в кораба. На Земята обаче, почти цялото население страдаше от наднормено тегло.
-Капитане, радарът засича два обекта приближаващи се към нас с голяма скорост. Вероятен произход – Марс! – Израпортува Сергей.
- Добре, явно нашите марсиански приятели са наясно с пристигането ни. – Отговори капитанът.
-Сър, сензорите ни показват, че те пирицелват оръжията си в нас. – Извика отново офицерът по сигурността.
-Добре, нека и ние се прицелим! Прихванете мишените Лейтенант Никитин!
-Тъй вярно!
-Джон, ако можеш опитай се да установиш контакт с тях.- изкомандва капитанът.
Джонатан се опитваше да намери честота по която да се свърже с двата обекта. Той знаеше, че това е критичен момент в историята на човечеството. Тук и сега щяха да се установят отношения между двата свята или щеше да избухне война. Радиовръзката беше установена. Марсианците заговориха първи:
-Това е орбиталния патрул на планетата Марс. Идентифицирайте се!
-Имат си и орбитален патрул – коментира капитан Колън след което отговори на съобщението:
-Тук е корабът “Месинджър” летящ под егидата на ООН. Нашата мисия е изследователска и дипломатическа и идваме с мир.
-Месинджър изключете оръжията си, в противен случай няма да ви допуснем да се доближите повече до планетата!
-Предложения? – Капитанът се обърна към екипажа.
-Може да е капан! – Извика Сергей.
-Не мисля така. Нормално е да се разоръжим при положение че искаме да навлезем в считаното за тяхно пространство.
–Така да бъде – всички оръжия офлайн! – Изкомандва капитана.
–Да сър! – Каза Сергей и изключи оръжейните контроли.
В този момент неочаквано друг сигнал достигна до кораба “Месинджър”.
Джонатан се обърна към капитана:
-Сър, отново искат да се свържат с нас. Този път източникът е от повърхността на планетата. Сигналът е аудио и видео.
–Добре, нека видим! Покажи го на главния екран!
В този момент на главния екран в командната зала се появи образът на интелигентно изглеждащ мъж на видима възраст около 45 години. Човекът беше строен с тъмна на места прошарена коса.
–Поздрави, Земляни! Аз съм Едуард Лейн, президент на марсианската колония.
-Но как е възможно! – Извика в недоумление Линда –бордовия лекар. Всички останали бяха не по-малко шокирани. В края на краищата от времето когато “Астория” напусна орбитата на Земята до сега бяха минали почти 100 години.
–Кой Едуард Лейн…-бе единственото което изкочи от устата на Капитана.
–Същият Едуард Лейн, който основа “Спейс Индъстийс” и реализира един от най- амбициозните планове, които човек си е поставял.
–Но това е невъзможно! – Възрази Линда още веднъж – Вие изобщо не изглеждате като 140 годишен човек?
–О, напротив, възможно е. – Възрази Президентът – Предстои Ви да се сблъскате с още много трудни за вярване неща, ако решите да посетите нашата планета.
–Приемам го като официална покана? – Отговори Капитан Колън.
–Точно такава е!- Добави Президентът – Следвайте указанията на орбиталния патрул, те ще Ви ескортират до летището на Астория – нашият град.
-Явно са кръстили градът си на кораба с който са дошли на планетата. – коментира Минг след като връзката приключи.
Месинджър, ескортиран от двата орбитални патрулни изтребителя навлезе в атмосферата на Марс. Капитан Колън и командир Минг Коан трябваше да използват рутинните техники предвидени при навлизане в земната атмосфера. По всичко личеше, че тази на Марс е също толкова добре развита. Още нещо което изуми екипажът на Месинджър.
-Ексико, какъв е съставът на атмосферата в сравнение с тази на Земята? – Попита капитанът. Японският робот представляваше висока около метър и петдесет машина с цилиндрична форма, заоблен в горната част. Той притежаваше множество миниатюрни тръстери позволяващи му да се придвижва в безтегловно състояние. При гравитация обаче, той използваше верижни стъпала. В номента Ексико изпълняваше обичайната си дейност да следи сензорите на кораба и да анализира информацията.
-Атмосферата на планетата Марс е почти идентична с тази на Земята. Разпознават се слоевете Тропосфера, Стратосфера, Мезосфера, Йоносфера, Екзосфера и съставът на газовете в тези зони е почти същият като земния.
-Все още не мога да си обясня как, но тези хора са постигнали много тук… - Отбеляза Арвин. Като инженер, той винаги се беше възхищавал от техническите постижения на човечеството. Още преди да са кацнали обаче, той вече знаеше, че това което ще открият, ще надмине всичко което някога си е представял.
Планетата Марс не спираше да изненадва земните посетители. Когато корабът Месинджър, придружаван от двата пътрулни изтребителя се снижи до повърхността на планетата пред погледите на изумения екипаж се разкриха серия красиви природни картини. Пътводначално те прелетяха над нещо като море или океан. Той досущ приличаше на някоя морска шир нмираща се на Земята. Скоро обаче летателния апарат вече прелиташе над гориста местност. От височината доктор Линда Харисън не можа да опредили конкретните дървестни видове, но си личеше, че са широколистни. Това което най-много порази екипажа обаче беше градът Астория. Гледан от птичи поглед той изглеждаше невероятно. Красиви сгради в античен стил оформяха административния център, а гора от огромни небостъргачи някои от които с доста интересни архитектурни хрумвания представляваха бизнесцентъра на града. Предградията бяха обширни и заети от малки постройки. Нищо невиждано на Земята разбира се, но посетителите бяха шокирани от това, че само за 100 години шепата хора пристигнали на Марс с един единствен кораб, бяха успяли да постигнат толкова много. За капитана вече нямаше никакво съмнение, че си имат работа не просто с група едвам оцеляващи колонисти, а с цяла нова цивилизация.
Месинджър заедно с ескортиращите го изтребители, кацна на летището в близост до града. Когато вратата на кораба се отвори, екипажът беше посрещнат от взвод добре въоръжени войници. Командирът им заговори пръв:
-Здравейте гости от планетата Земя. Поздравявам Ви от името на Президента на Марс! Ще Ви помоля да оставите личните си оръжия на борда на Вашия кораб и да ни последвате!
-Това означава да се предадем в плен! - Възрази офицерът по сигурността Никитин.
-Aз мисля, че е повече от уместно да оставим оръжията си Капитане – посъветва Джонатан.
-Съгласен съм! – Заяви Капитанът. - Всички оставете оръжията си на борда. Тук сме на дипломатическа мисия и за сега не виждам нищо, което да застрашава живота ни. – Всички членове на екипажа се подчиниха на заповедта, като Сергей с видима неухота остави пистолета си преди да слезе на Марсианската пвърхност.

Интересно как са изригнали толкова наистина. Явно има някаква врътка. Братле, ако включиш лицето на Марс или нещо свързано с местността Сидония в схемата ще те черпя бира!

2 глава – Първа среща

Седмината членове на екипажа на “Месинджър” бяха настанени в луксозна лимозина, която беше ескортирана от две военни транспортни машини. Лимозината и другите превозни средства в града имаха странен и особено напредничав дизайн.
-Как се задвижва? - Попита инженерът Арвин.
-Повечето автомобили на Марс използват водородни клетки. – Отговори военният който се намираше заедно с тях в лимозината. На външен вид той приличаше даваше вид на латиноамериканец и името му го потвърди – Казвам се Лейтенант Марко Савес, междудругото.
- Аз съм Арвин Кант, приятно ми е – и двамата си подадоха ръце.
Лимозината навлизаше в града. Сградите, които Земните посетители видяха от птичи поглед изглеждаха още по впечатляващо от близо. Градът спокойно можеше да мине за някоя Земна метрополия.
-Колко е населението на този град? – Попита капитанът.
-Приблизително три милиона души, колкото е и цялото население на планетата. Скоро предвиждаме да разширим колонията построявайки още един град.
-Наистина е невероятно колко много сте постигнали за един век. – отбеляза Джонатан.
-Ако позволите, имам един въпрос, който няма логично обяснение? – Чу се механизираният глас на роботър Ексико. – Как е възможно вашият лидер Президентът Едуард Лейн да е още жив и то в толкова видимо добро състояние?
-Да, това ме мъчи и мен? – Добави Линда.
-След като си отпочинете е планувано да се срещнете лично с Президента. Сигурен съм, че той ще Ви обясни най-добре. – Бе отговорът на младият Лейтенант.
Скоро те пристигнаха пред внушителна бяла сграда в античен стил.
-Това е президентството. – Обясни Лейтенантът – Ще Ви настаним тук, тъй като Президентът иска да бъдете негови гости.
Седмината водени от лейтенантът и няколко охранителя, минаха под внушителна колонада, след което поеха по широк и красив коридор с висок таван и стени на които бяха окачени неизвестни произведения на изкуството.
-Какви са тези картини? – Попита Капитан Колън? Марко Савес се спря пред една от тях и каза:
-Не съм много добър в изкуството, но според мен тази беше на Роналдо Хирес, който е известен Марсиански художник. – За посетителите почваше да става ясно, че за тези 100 години колонистите бяха успяли да създадат дори собствена култура и изкуство.
Те бяха настанени в просторна зала с маса, на която скоро три красиви момичета сервираха доста апетитни ястия. Екипажът на “Месинджър” не бяха вкусили истинска храна от месеци по време на пътуването си и това сега им се стори като заслужено пиршество.
Два часа по-късно, Лейтенат Марко Савес пристигна отново в стаята, където гостите от Земята вече бяха приключили с обяда и сега си почиваха на удобните канапета.
-Здравейте, идвам да Ви съобщя, че Президентът е готов да Ви приеме. Това разбира се в случай, че не сте твърде уморени и не предпочитате да го отложим за утре, когато Президентът може да насрочи друг час.
-О, не Лейтенант, в никакъв случай! – Отговори ентусиазирано Капитан Брадли Колън.- Ние всички чакахме с нетърпение да се видим с Вашия Президент и не бихме го отложили нито с минута.
-Тогава да вървим!
Скоро седмината се озоваха в просторният кабинет на Президентът на Марсианската колония – Едуард Лейн. Кабинетът беше странно обзаведен, от една страна имаше всички обичайни атрибути за подобно помещение – голямо вдъхващо респект бюро с окачен зад стола на Президента знаме на Колонията, дивани и кресла във викториански стил, мек килим с герба на Марс в средата. От друга страна по стените имаше окачени множество монитори, а също така внушително количество електронни устройства земаха голяма част от бюрото на Президента. Така мястото напомняше по-скоро на команден център на някаква оперативна група. Очевидно беше, че Едуард Лейн обичаше да контролира сам, голяма част от процесите в държавата си.
-Здравейте Господа и Дами от Земята! – Каза той с приветлив глас, като надигна глава от работата си. – Моля настанете се удобно.
Седмината се разположиха на диваните предназначени за посетители.
-Името ми е Капитан Брадли Колън, и съм командир на мисията “Месинджър”. Действам под юриздикцията на ООН.- Капитанът се представи. – А това е останалата част от екипажа – останалите също се представиха казвайки имената и ранговете си.
-Радвам се, че се запознахме, а сега направо на въпроса- Започна Лейн – Преди да си кажем каквото и да било, редно е да Ви попитам за естеството на мисията Ви. – Докато говореше Президентът се изправи и бавно премина пред бюрото си, като така застана в средата на кабинета си по-близо до хората с които говореше. – От казаното до тук ми стана ясно, че сте изпратени по волята на ООН, което пак е нещо и показва, че хората на Земята могат да покажат някаква консолидация, поне що се отнася до…извън Земните въпроси.
-Задачата на нашата мисия е изследователска. Бяхме изпратени с цел да съберем колкото можем повече информация за евентуална колония на планетата Марс и да се върнем с подробен доклад.
-Ами оторизирани ли сте от името на ООН да извършвате преговори за бъдещи дипломатически отношения?
-Страхувам се, че не – отговори Колън – Истината е, че това което открихме тук надхвърля и най-смелите ни очаквания. През изминалия почти век, повечето хора смятаха, че хората от “Астория” вероятно не са оцелели. Снимките които получихме от сондата ни дадоха известна информация, но това което открихме тук е направо….
-Разбирам. – каза Президентът – Сега ако имате въпроси които Ви мъчат, ще се радвам да отговоря.
-Основният ми въпрос господин Президент е как смятате да продължи нашето пребиваване на планетата. Мисията ни е да съберем информация, но до колко свобода възнамерявате да ни отпуснете.
-Да, мислех по въпроса и стигнах до следното решение, което мисля, че ще е най-адекватно. Ще назнача по един “екскурзовод” към всеки един член на вашия екип, който ще има за цел да го разведе из града и да го запознае с различни аспекти на нашия живот. След като приключим, Вие ще можете да си тръгнете обратно към Земята носейки необходимата Ви информация и нашите най-добри пожелания.
-Звучи обещаващо- отговори Капитанът. – Кога мога да видя своя “екскурзовод”?
Президентът се усмихна:
-Понеже сте командир на мисията, ще имате шанса да прекарате известно време в моята компания. Мисля, че общуването между нас двамата ще е от голямо значени за бъдещите отношения между нашите два свята.
-Това е повече от колкото някога съм очаквал! – Възкликна Колън – С нетърпение чакам следващата ни среща!
В този момент доктор Линда Харисън се намеси в разговора:
-Ако позволите и аз бих задала един въпрос господин Президент?
-Да, разбира се?
-От момента в който разбрахме, че Вие все още управлявате колонията, целия екипаж е любопитен, как сте успели да се съхраните толкова време. Та Вие трябва да сте на…
-Точно 126 години и половина – Отговори Едуард Лейн.
Всички, дори Капитанът зяпнаха. Те лично предполагаха, че настоящият президент вероятно е внук на някогашният Едуард Лейн и просто носи същото име.
-Но как е възможно!?! – Възкликна Линда.
-Виждате ли Докторе – Президентът се подпря на бюрото си докато говореше – Нашият свят е изграден, съществува и се основава на науката. Основен наш принцип е да развиваме науката и да не допускаме предрасъдаците натрупани от хилядолетната човешка история да ни повлияят. Това е и главната причина да се преместим на тази планета. Ние искаме да бъдем това, което хората наистина могат да бъдат, а не това което остава след като предрасъдъците и интересите на дърпащи назад групи от хора вземат своя данък. И за да отговоря на въпроса Ви, ще кажа, че аз съм на 126 години и съм в перфектно здраве, благодарение на комбинирани постижения в областта на генната терапия, нанотехнологиите и кибернетиката. Нещо повече, аз и хората на тази планета сме напрактика безсмъртни. Това е нещо, което отдавна е по силите на хората живеещи на Земята, но там има твърде много обстоятелства спъващи развитието Ви.
-Бих искала да знам повече за методите които използвате…
-Разбира се Докторе, за това съм назначил професор Марк Зейер за ваш екскурзовод. Той е един от най-брилянтните умове на нашето време и с него работехме заедно от самото начало на този проект. Сигурен съм, че той по-добре от мен ще Ви разясни интресуващите Ви въпроси.
-Това е чудесно! Нямам търпение! – Въскликна Линда.
-Сега ще бъдете настанени в комфортни стаи и Ви препоръчвам да си починете. Утре сутринта Вашите екскурзоводи ще дойдат за да започнете разходките си из нашия, надявам се интересен за Вас свят. – С тези думи на Едуард Лейн, срещата приключи.
Нашите герой бяха настанени в единични апартаменти в президентството, които действително бяха комфортни с доста авангарден стил на обзавеждане. Екипажът на “Месинджър” разполагаше с нещо като обща всекидневна, където всички можеха да се събират. Капитанът и Сергей – офицерът по сигурността, седяха на удобните кресла във всекидневната и разговаряха.
-Сър, не мога да отговарям за сигурността на екипажа, ако се разделим. Реално ние се предаваме изцяло в техните ръце. – Говореше разпалено Сергей. Той явно не беше особено удовлетворен от така стеклите се обстоятелства.
-Не мисля, че ще има проблем. Ако искаха да ни навредят до сега да са го направили. Според мен Президентът е искрен. Той иска ние да разгледаме постигнатото тук и да го разкажем, когато се приберем на Земята. Няма интерес да пострадаме.
-Надявам се да сте прав, Капитане!

3 Глава – Екскурзоводите

В девет часа сутринта нашите герой тъкмо приключваха със закуската, състояща се от отгледани на Марс плодове, а също така кифли, яйца и други продукти имащи превъзходен вкус и вид. За едно денонощие на планетата всички се бяха убедили в достойнствата на местната кухня.
Изведнъж голямата двойна врата на всекидневната се отвори и в помещението влезе малка група хора начело с президента, който този път не беше облечен в официални дрехи, а така сякаш се кани да отиде на разходка.
-Добро утро на всички! – Поздрави той ведро. Останалите му отговориха почтително. – Време е да спазя обещанието си. Това са екскурзоводите за които ви говорих вчера – И президента направи жест показвайки намиращите се около него хора. – Те са тук за да Ви разведат из нашия град и околности. Всеки един от вас ще прекара времето си днес и в следващите няколко дни в компанията на своя гид. Припомням Ви, че хората избрани да Ви запознаят с нашата планета, не са случайни, а са подбрани специално спрямо интересите на всеки един от вас. Така например аз ще поема лично задачата да разведа вашия капитан Брадли Колън – Капитанът кимна в знак на съгласие, след което каза:
– За мен ще бъде чест и голямо удоволствие.
– Др. Линда Харисън, както вчера вече споменах, ваш екскурзовод ще бъде Професор Макр Зейер – И Президентът посочи ученият. Той беше мъж на видима възраст около 28- 30 години, висок и с кестенява коса. Разбира се професорът бе дори по-възрастен от Едуард Лейн, но и той явно бе неподвластен на времето.
–Много ми е приятно – каза Линда и подаде ръка на професора.
- Минг Куан, вие сте помощник капитан и навигатор. Като, човек посветил се на космическите пътувания, Вие ще имате възможността да разгледате и да разберете повече за корабът Астория. Първият колонизиращ човешки кораб, а също ще може да посетите и “Сириус 1”, нашата орбитална космическа обсерватория.
– Това е страхотно – Извика Минг.
– Ваш гид ще бъде професор Колин Макъуел. Той е блестящ ум в областта на космическите изследвания и една от главните причина Астория да успее да се призими успешно на Марс.
– Х-н Президент, ласкаете ме! – Възрази професорът. Той също изглеждаше млад, с руса коса и среден ръст.
– Лейтенант Никитин, Вие сте корав войн, ако се лъжа поправете ме.
– Аз съм офицерът отговарящ за сигурността на тази мисия! – Отговори лаконично Сергей.
– За вас сигурно би било интересно да научите нещо повече за армията на нашата планета. Разбира се Вие в най-голяма степен ще трябва да понесете известни ограничения заради секретността на нашите въоръжени сили. Въпреки това вашият познат лейтенант Марко Савес ще се постарае да не скучаете показвайки Ви основни неща свързани с отбраната на планетата.
– Нещо ми подсказва, че ще бъде интересно. – коментира Сергей.
– Да преминем нататък! Арвин Кант, вие сте бордовия Инженер.
– Точно така – Кимна Арвин.
– За мен е удоволствие да в и представя Тоширо Ямамото. – Японецът се поклони при споменаването на името му. – Tой е наш водещ инженер. Подобно на останалите, които Ви представих до момента, г-н Ямамото е мой близък приятел и е сред първите хора стъпили на Марс. Той е отговорен за повечето жизненоважни проекти свързани с терифицирането и потдържането на живота на нашата планета.
– За мен ще е истинско щастие да се запознаем – отговори Арвин видимо заинтригуван.
–Джонатан Хокс, Вие сте психолог. Реших, че за Вас най – интересно ще бъде да опознаете по-отблизо хората на планетата ни. Да разберете повече за това как новите възможности които имаме тук са се отразили на мисленето и живота на хората. За това назначих за ваш гид госпожица Мелъни Стюарт. – На преден план излезе младо момиче. Разбира се Джон знаеше, че тук не може да се съди за възрастта по външния вид. Тя спокойно можеше да е на годините на баба му. Младата жена беше висока и със стройно и стегнато телосложение – нещо твърде рядкосрещано на Земята в тези дни. Кожата и имаше приятно кафеникав тен, косата и бе дълга и кестенява. Очите и също бяха кафяви, а лицето по детски красиво. След като установи всички тези подробности Джон преглътна след, което смотолеви:
-Ъ-ъ-ъ… ъхъъъм…много ми е приятно, казвам се Джон.
-Госпожица Стюърт – Продължи Президентът е младежки лидер. Тя е инициатор на много дейности, които имат благотворно влияние върху младите хора в нашето общество и им помагат да намерят пътя си в живота.
-Това е много интересно наистина! – Възкликна Джонатан. Останалите го погледнаха – ентусиазмът му някак беше с една степен повече от нормалното за такава официална среща.
- И накрая не бих пренебрегнал никой от членовете на екипажа ви, независимо дали става дума за биологичен или изкуствен разум.
-Нима сте намерили гид и за Ексико? – Очуди се Капитан Колън.
-Разбира се. Мисля, че Ексико най-добре ще обмени опит с някой който е от неговия вид т.е. изкуствена форма на живот. – В този момент крачка напред направи млад мъж, висок около метър и осемдесет, мускулкест с руса коса оформена като канадска ливада и сини очи.
–Това е Джереми! – Заяви Президентът – Той е андроид. Иначе казано робот с формата на човек, който има собствено съзнание.
-Приятно ми е? – каза Джереми.
-На мен също. – Отговори Ексико. – RSE74 – протоколи ли използваш за зрителната информация.
-RSE78! – Отговори Джереми – Предпочитам по-реалистичните цветове.
-Но тогава ти трябва много мощен видео анализатор.
-Да така е…
-Момчета, вярвам , че има много какво да си говорите, но тук е момента да се разделим. През следващите няколко дни, всеки от нашите гости ще има възможността да се порадва на компанията на своя екскурзовод и да му задава каквито въпроси иска.

Много добре, Андро. Хареса ми много. Видях, че си ми пратил лично, ама не ми остава време напоследък братле, много работа ми е на главата. Почвай да завързваш схемата. Очаквам развитието с интерес, и се надявам да ми начешиш крастата с някаква схема с лицето на марс.

4 глава - Президент и Капитан

Президентът и Брадли Колън напуснаха общата зала заедно. Двамата тръгнаха по един от коридорите на президентството следвани от президентските бодигарди.
-Господин Президент…
-Моля Ви, наричайте ме Едуард.
-Хах – Капитанът се разсмя – тогава и Вие може да ме наричате Брадли.
-Чудесно.
-Едуард, как ще успеете да отделите толкова време за мен. Останах с впечатлението, че контролирате доста голяма част от процесите лично.
-Така е, но имам и достатъчно кадърни сътрудници. Този свят няма да се разпадне толкова лесно, ако си взема отпуска за 3 дни. А точно като на такава гледам на дните които ще прекареме заедно.
-Радвам се. И моята мисия на тази планета започва все повече да прилича на приятна ваканция – Отговори Капитан Колън.
Двамата скоро се озоваха в подземния гараж на президентството. Вместо да се насочи към лимозината Едуард Лейн влезе във возило имащо вид на спортен автомобил. Шефът на охраната се опита да възрази, но Президентът беше категоричен:
-Ще бъда сам заедно с моя гост. Ако искате може да ни следвате отдалече с друга кола.
Президентът и Капитан Колън се настаниха в колата.
-Това е най-нов модел спортна кола с елекртомотор и водородни клетки. – Похвали се Едуард. Колата бързо ускори на излизане от гаража и Брадли усети как гърбът му се залепя за облегалката. Скоро двамата се движеха по една от главните улици на града. Огромни небостъргачи бяха надвиснали отвсякъде. Архитектурата беше напредничава и нестандартна. Брадли забеляза, че почти всички високи сгради са свързани помежду си с летящ тунел.
-Каква е идеята на това? – Попита той.
-В тези сгради работят хиляди хора. Изнамерили сме ефективе начин на транспорт. Тези тунели свързващи сградите представляват нещо като надземно метро, даващо възможност на хората да се транспортират директно в сградата в която работят или да преминат от една сграда в друга.
-А какво представлява това сдание? – попита Капитан Колън сочейки масивна постройка в готически стил.
-Това е парламентът.
-Нима!?! – тук Брадли искрено се учуди.
-Какво странно има?
-Честно казано останах с впечатлението, че сте установил нещо като авторитарен режим. Сега да не искате да кажете, че всъщност сте печелил избори 100 години подред?
-Аз съм върховният създател, организатори и разпоредител на това място. Това е факт. Още на Земята преди повече от 100 години аз създадох компанията “Спейс Индъстриис” със собствени средства и направих възможен този проект, който виждате в момента. Всички хора които ме последваха доброволно ме бяха приели като свой лидер, позиция която безусловно заемам и до днес.
-Но това все пак не е демокрация? – Възрази Колън. – Очевидно тези хора нямат право да изберат друг за президент?
-Демокрацията Капитане съвсем не е съвършена система…
-Съгласен съм, но това което Вие тук упражнявате си е форма на монархия, която е отминал етап от развитието на човешкото общество.
-Хах – Едуард се засмя – Проблемът с монархията Брадли, е че тя се изражда. Монархът първоначално е човек като мен. Силен и умен лидер, който обединява хората около себе си. Той води цялото племе към просперитет и те за това го следват. С напредването на цивилизацията властта на монарсите става все по-непоклатима. Проблемът е в това, че властта се предава по наследство и няма гаранция, че наследникът ще е толкова качествен лидер колкото и предшественика.
Ето защо монархиите са загинали и са отречени в името на демокрацията.
-Но при вас ситуацията е различна?
-Виждате ли, както вече стана ясно аз и всички на планетата сме напрактика безсмъртни. Това означава, че аз ще бъда този мъдър и силен лидер, от който хората имат нужда и няма да бъда заменен от недостоен наследник. Аз винаги ще бъда това което съм, докато заемам този пост. Следователно…това е най-добрата система за управление.
-Смятате ли да управлявате вечно?- попита накрая Капитана.
-Не! Даже гледам напред с желание един ден да предам властта на достатъчно кадърен човек. Вероятно това ще е личност родена на тази планета. Но ние се отклонихме от темата. Това което, Ви показах е парламента. Представлява съвет от обществено изявени личности. Ролята на парламента е да се провеждат обществени дискусии за въпроси, които чувствам че не мога да реша сам. Парламентът обаче няма власт, решенията ги взимам аз.
Колата продължи пътя си през красивия и внушителен град. Скоро те достигнаха до просторен площад. В средата се издигаше монументална бронзова статуя. Тя се състоеше от три елемента. Единият елемент беше издигаща се на около тридесет метра двойна спирала. Характерната форма нямаше как да се сбърка, елементът недвусмислено символизираше двойноверижната спирала на ДНК. Вторият елемент бе издигнат на около 25 метра глобус с прикрепени около него рингове на, които имаше закачени по-малки глобусчета. Това също очевидно символизираше атом с неговите електрони. Третият елемент беше най-сложен. Той следваше да изобрази галактика с многобройни звезди завити, като във водовъртеж.
–Интересно хрумване. – Каза Брадли Колън.
–Преди няколко века, когато САЩ се установяват като независима държава, те издигат своя символ – Статуята на Свободата. Дълги години, тази държава образувала се на новия континент, е носител на нови идей и мотор на прогреса на човечеството. Това е така защото заселниците, са могли да се оттърсят от цялата история тегнеща над собствените им страни и да съградят нещо ново. Прогресивните идей си пробивали път много по-лесно в новата земя отколкото в старата. Новата земя донесла на света и нова ера. Това разбира се не траело вечно и след време, Новата Земя спряла да бъде нова и идейте на следващата ера трудно си пробивали път. Следващата ера имала нужда от ново място и това място е именно тук.
-Значи статуята ви символизира новата ера?
-Не, статуята символизира съществената придобивка на новата ера. През 18-ти век съществената придобивка на новата ера е била свободата. Хората тъкмо са се били отърсили от феодалния строй и са започнали да приемат идейте за общочовешките права – нещо напълно непознато до този момент в историята на човечеството. Защото макар в античността също да е имало демокрация, тя се е отнасяла до гражданите на държавата, но не е имала общочовешки характер.
-Разбирам идеята Ви, но все пак какво символизира вашата статуя.
-В края на 22-век творението което виждате тук символизира придобивките за човечеството от новата ера. Човешките права са нещо което отдавна не е под въпрос, но за първи път тук на Марс бе дадена свобода на човешката изява и възможности. Именно тук на хората им бе позволено да бъдат най-доброто което могат и са призвани да бъдат. Защото хилядолетния човешки опит, грешките, натрупването на познания в различни сфери на науката и философията не са напразни, те съществуват за да ни помагат да се развиваме.
Тук Капитан Колън направи едва доловима гримаса издаваща скептцизъм и недоверие.
-Какво има? – Попита Едуард. Той усещаше, че събеседникът му има какво да възрази.
-Без да искам да взимам отношение по направеното от вас, няма как да не отбележа, че вероятно има много хора които биха казали, че сте отишли твърде далеч в някои отношеиня.
Президентът сви рамене и попита:
-И кои са тези отношения?
-Нека го кажем така: това че сте заселили планетата, че сте построили този град, че сте създали живот… не мисля, че в това има нещо нередно. Но…
-Но?
-Това, че сте си позволили да модифицирате гените на хората. Че сте се намесили в самата същност на нашия вид, макар и с добри намерения… Мнозина биха казали, че се правите на Богове.
-Ха…това съм го чувал още преди много години. Този рефрен се повтаря всеки път когато на Земята някой си позволи да спомене нещо за промяна на човешкия генетичен код. Интересно ми е как преди 5000 години не се е намерил някой да спре хората опитващи се да отклонят реката от естественото и корито за да се построи акведукт. Как тогава някой не е казал, че се правят на Богове, отклонявайки реката.
–Значи смятате, че няма нищо спорно по този въпрос.
-Зависи за какво си говорим. Тук не правим генномодифицирани войници. Нито определяме развитието на човека още преди да се е родил. Променят се гени свързани с неща, които никой не би желал – неследствени болести, затлъстяване, стареене и прочее неща. Това в каква личност ще се развие човек продължава да си зависи от него и от пътя който реши да поеме. Сега знаем със сигурност, че всеки човек има повече от една заложби и следователно повече от един пътя за развитие. Изборът си остава негов.
Капитан Колън продължи да задава въпроси, които почти всеки Землянин би задал на негово място:
-Ами това, че не умирате? Не е ли нарушаване на естествения цикъл? Сигурен съм, че всички религиозни организации биха заклеймили това, като спиране на пътя на душата към вечния и покой?
-Честно казано, какво биха казали религиозните лидери на Земята ми е последната грижа.
-Атеист ли сте?
-Не! И това ме подсеща за следващото нещо което трябва да Ви покажа Капитане.
Колата се движи още известно време през улиците на града докато достигна до друг красив площад. Там се издигаше масивна постройка с почти коносовидна форма. Фасадата беше стъклена. Когато влязаха, Капитанът с учудване забеляза, че няма горни етажи, пространство чак до върха на конуса. Стъклата бяха изписани с геометрични фигури. Забелязваха се други хора които тихо се разхождаха или седяха на пейки.
-Какво е това място?
-Това е Храмът.
-Създали сте си собствена религия!?! – Брадли Колън леко се усмихна при изричането на тези думи.
-Ако го бях направил, щях да приличам на всеки друг владетел в човешката история, който създава религия за да контролира по-лесно масите. Не! Това тук дава възможност на хората да общуват с Бог. Без посредници и без обвързване с житейските дела. Ние Капитане не сме атеисти. Даже напротив. Ние обаче сме достатъчно зрели за да не се оставим на хора претендиращи, че говорят от името на създателя, да ни манипулират и на свой ред не бихме искали да манипулираме никого. Не и чрез неговата вяра!
-Останах с впечатление, от всичко видяно до тук, че вашата вяра е науката. За какъв “Създател” говорите тогава? Нали сме произлезли от маймуните?
-Така е, произлезли сме от тях. Но това не противоречи с казаното от мен.
-Как така?
-Нека Ви кажа следното. В средновековието и естествените науки започват да се развиват и насърчават първоначално с цел откриването на тайните на природата да потвърди още веднъж идеята за Твореца. Не след дълго обаче, научните открития започнали да влизат в конфликт не с Бог, а с догмите и разбиранията на тогавашните религиозни лидери и установения от тях ред. Хора като Джордано Бруно платили с живота си заради открития, като това, че Земята не е плоска, а има кълбовидна форма. Други като Галилео Галилей били принудени под страх от смърт да се отрекат от изследванията си. В малко по-късен етап, вече през ренесанса, хора като Чарлз Дарвин също били заклеймени заради напредничавите си идей, но за щастие по онова време религиозните водачи вече не са имали същата власт и човекът не е бил убит заради откритията си. Въпреки това, поради методичната и масова пропаганда от страна на религиозните водачи, продължаваща векове след смъртта на Дарвин, мнозина се съмняват в правотата му и до днес, колкото и много да са научните доказателства в негова подкрепа. В края на 20-ти началото на 21-век, същите тези религиозни среди се обявиха срещу най-напредничавия и важен клон от науката – генетиката. Истината е, че дори в днешната епоха, макар и те да не могат да горят хора на кладата, имат достатъчно голямо влияние за да могад директно или индиректно да убеждават значително много хора, че генетиката е нещо зло и по този начин да забавят развитието на човечеството като цяло.
Тук Капитанът се намеси:
–Разбирам мнението Ви, но все пак? Намираме се в Храм. Не е ли всичко в което вярвате в конфликт с идеята за Бог?
–Съвсем не. Това което се опитах да Ви обясня преди малко е, че естествените науки в миналото, както и принципите на които е изградено обществото ни тук, не са в разрез с вярването в Бог, дори напротив. Те са в разрез с догмите на определени религиозни организации опитващи се да диктуват мисленето на хората на Земята хилядолетия наред. Тези догми, наред с други предрасъдъци господстващи на Земята са причина за изоставането на човешкия род. Аз и съмишлениците ми създадохме това място с една цел – човечеството да достигне максимума на собствените си възможности. След като успяхме да се преборим със суровите условия, които тази планета ни предложи, след като изградихме цивилизовано общество и дори победихме смъртта, ние сме свикнали да вярваме, че единственият лимит е собственото ни въображение.

Ааааа! Много ми харесва потокът ти на мисли, Андро! И много добри сравнения си направил според мен. Единствено не можах да схвана ролята на парламента каква е, щом няма реална власт и решенията се взимат единствено от ел президенте. По-скоро ми наподобява на Форум, тъй като един парламент трябва да има регулаторни функции или поне някаква власт над взимането на решения. Ноооо ел президенте си знае. Много добро! Евалата! Давай нататък.

Прав си трябваше да се казва Форум, тъй като няма функциите на парламент. Ама карай. Ето следващата част:


5 глава - Безсмъртие

Доктор Линда Харисън и нейният екскурзовод Професор Марк Зейер се разхождаха по слънчева алея в един от парковете на града.
-Това е невероятно! Как успяхте да превърнете този напълно мъртъв свят във финкционираща биосфера?
-Имаше много гениални инженерни решения, които съпътсваха процеса на тераформиране на планетата, за които колегите ни Ямамото и Кант, вероятно ще си говорят. Ние обаче сме биолози.
-Да така, е. Интересува ме как успяхте да приспособите толкова бързо всички тези растителни и животински видове.
-Това би било невъзможно без постиженията на генетиката. Всичко, което виждате тук, като се започне от бактериите, стръкчетата трева в парка, и се стигне до джунглите изпълнени с богат растителен и животински свят, а също и фермите с културни растения и селскостопански животни, всички те са генномодифицирани.
-Знаех, че на теория е възможно но...
-Света от който идвате Докторе, страда от натрупали се с векове предрасъдъци. На генетиката винаги се е гледало с недоверие във вашия свят. Тук ние имахме възможността спокойно да развием пълният и потенциал.
-И като стана дума, хората също са генномодифицирани така ли? - Тук в гласа на Линда се долавяше леко безпокойство.
-Да така е? Това не ме притеснява ни най-малко. Ние сме си хора точно колкото и тези на земята. Просто качеството ни на живот се подобри, както и неговата продължителност.
-И все пак генетиката не може да Ви предпази от смъртта. Аз чух от президента Ви, че хората на Марс са безсмъртни.
-Това е така, защото ние развиваме и други клонове на науката. Виждате ли – Двамата вече се намираха в края на парка. Пред тях на отсрещната улица се намираше средно висока сграда – Това е клиника.
-Какво правите в нея?
-Ако ме последвате ще Ви демонстрираме на практика как действа нашето безсмъртие.
Двамата влязоха в клиниката. Това, което направи впечатление на Линда, бе празнотата на болничното заведение. Да, по коридорите му се разхождаха хора с престилки, но никъде не се виждаха пациенти. Нямаше я припряността на градските болници, които са обичайна гледка на Земята. Никъде не се виждаха хора крачещи подпирайки се на стойка с венозна система, нито имаше инвалидни колички или пациенти чакащи пред лекарските кабинети. Мястото приличаше повече на научноизследователски институт. Двамата влязоха в една лаборатория. В нея работеха няколко човека облечени в бели престилки. Те наблюдаваха мониторите на странно изглеждаща апаратура.
-Какво е това? – Попита Линда.
-Виждате ли Докторе, генетичното подобрение не е единственото нещо, което ни прави по-здрави, млади и издръжливи. Това тук е една от многото лаборатории за проиводство на наночастици. – Двамата се приближиха до един от мониторите. Професорът натисна няколко сектора на тъчскриина и извика образа на някаква схема:
-Това е 3D модел на наноробот от най-ново поколение. Всеки жител на Марс притежава милиони такива инжектирани в кръвтта му. Нанотехнологийте ни дават почти неограничени възможности за предпазване от болести, възстановяване на тялото от преумора и дори много значителни травми. Сами по себе си тази технология прави организмите ни почти безсмъртни.
-Това е забележително.
-Комбинацията от генномодифициране и наночастици прави нашият организъм напрактика неспособен да умре от естествена смърт.
-Но все пак, остава възможността за голяма травма причинена от катастрофа или друг вид инцидент? – Попита Линда.
-Да така е. Телата ни не са напълно неуязвими. Елате да Ви покажа нещо друго. Линда и нейният младолик събеседник преминаха в друга по-голяма зала. Там екип от учени тъкмо се подготвяше за операция.
-Джейк, след колко време започвате? – Марк зададе този въпрос на един от учените, който явно беше шефа на екипа.
-Сега го докарват! – Обясни докторът. Няколко минути по-късно в залата беше вкарана количка с труп на човек. Шефът на екипа махна покривалото от лицето на починалия, след което хвърли поглед на картонът.
-Дейвид Куин, 98 годишен –човекът изглеждаше на 20.- Смъртта е настъпила вследствие на тежка черепномозъчна травма при падане от 40 метра по време на ремонта на един от атмосферните колектори. – И действително едната половина от лицето на починалия беше неузнаваема.
-Значи той все пак е мъртъв – Прошепна Линда.
-Почакай и ще видиш – отговори Марк Зейер. В този момент Джейк се зае с операцията:
-Мисля, че чипът би трябвало да е останал здрав, така че няма да ни се наложи да правим справка с базата данни. – Каза той след което се зае с разрязване на черепа на мъртвеца. В първите минути Линда смяташе, че това е обикновена аутопсия. Скоро обаче Джейк отвори черепа и между двете големи полукълба на главния мозък, той намери електронен чип, свързан с биогенни невронни връзки с мозъка. Това накара Линда да се изблещи:
–Какво е това!?! – Тя не можеше да повярва.
–Ключът към нашето истинско безсмъртие. Генното модифициране и нанороботите, нистина ни помагат да живеем по-добре, но все пак си оставаме пленници на собственото си тяло. Това което виждаш е биочип.
–Биочип?
–Подобно на компютърен чип, но притежава биогенен свързващ интерфейс. Чрез него той се свързва с невроните в мозъчната кора на човек.
–И какво прави? – Линда изглеждаше все по-напрегната. През главата и вече прелитаха всичките насаждани с десетилетия страхове за чипове, които контролират човешкото съзнание.
-Всъщност нищо не прави. Няма никакво отношение към нормалното функциниране на мозъка. Биочипът представлява носител на информация. Той е нашият бекъп. Когато поради спиране на дишането и циркулацията на кръвта, мозъкът на човек остане без кислород, той загива за много кратко време. Така си отива цялата личност заедно с всичките му мисли, спомени, убеждения, познания и изобщо цялостното му съзнание.
-Искате да кажете, че чипът съхранява цялата тази информация?
-Точно така.
-И какво правите с нея?
-Трансплантираме чипът в ново тяло.
-Но откъде взимате тяло?
-Тук се намесва новата ни система за клониране. – След тези думи двамата преминаха в съседната зала. Тя представляваше огромно хале с наредени един до друг инкубатори. В тях се синтезираха напълно развити тела на хора. Професорът продължи:
-Тук успяваме да постигнем интензивно ембрионално развитие на клонираните тела. Сякаш те не се раждат, а продължават да се развиват в инкубатора докато достигнат нужната възраст. След това правим…сега ще Ви покажа, нека се върнем при Джейк в операционната.
Двамата се върнаха в операционната където, Джейк тъкмо имплантираше чипът в новия мозък.
-Какво ще се случи сега? – Попита Линда.
-В момента биогенния интерфейс на чипа ще трябва да се свърже с невроните от мозъка на клонинга, който е напълно “празен” от към информация. Като компютър без инсталиран софтуер. След като връзките се установят, което отнема около час и половина – два, ще започне прехвърлянето на информацията. Чипът ще индуцира изграждането на връзки между невроните в мозъка, които ще бъдат точно като тези в предишният мозък. Все пак цялата мисловна информация се съхранява чрез връзките между отделните неврони.
-По този начин съзнанието на този човек, ще бъде прехвърлено от умрялото тяло в новото! –Заключи Линда.
-Точно така. Междудругото в нашя конкретен случай, човекът е избрал, новото му тяло да е същото като предишното. Обикновено така се процедира, когато човек е изгубил тялото си при инцидент. Мнозина обаче съвсем съзнателно решават да прехвърлят съзнанието си в различно тяло.
-Наистина ли?
-Да, аз например съм от първите заселници. След като разработихме технологията бях на 78 годишна възраст и си бях старец. Реших да си прехвърля зъзнанието в тяло на 25 годишна брюнетка и живях така 23 години.
-Като жена!?!
-Да. След 23 години брюнетката загина повреме на една военна игра.
-Военна игра?
-Да, това е като група хора се съберат на специален полигон и разделяйки се на два отбора започват да се стрелят с истински амуниции.
-И се убиват!?!
-Да, но след като сме безсмъртни, това няма значение. Използваме го като забавен начин за да си подменим тялото. След това живях още 17 години като блондинка (което беше по-забавно). Накрая реших отново да бъда мъж.
-Признавам Ви, че съм леко шокирана от последната информация.
-Нормално е да сте шокирана, защото социалното програмиране на вашата планета, не може да приеме, че тялото е само носител и той може да бъде заменен с друг. В момента в който осъзнаете, че технологията ни дава възможност да се прехвърляме от една физическа обвивка в друга, както от един автомобил в друг, ще разберете, че няма нищо странно или грешно в това което Ви казах.
Свечеряваше се и Доктор Линда Харисън се намираше в хотелската си стая. Тя бе доволна от деня. В началото се притесняваше, че нейният екскурзовод има за цел да укрие от нея важна информация, но сега разполагаше с повече информация отколкото съзнанието и можеше да побере за един ден. Тя лежеше на леглото си и мислеше за новата реалност която тези хора бяха успели да създадат тук давайки воля на въображението си и напълно потъпквайки всички установени с вековете морални задръжки и догми. Не бяха само генномодифицираните дървета, храсти и животни, които населяваха тази планета. Не бяха и красивите архитектурни забележителности, посторени за толкова кратко време. Те бяха успели да постигнат безсмъртие в буквалния смисъл на думата и не само. Можеха да изглеждат и да живеят както си поискат. По същество хората на Марс си бяха обикновени хора, но както за земляните преди два века Интернет – глобалната компютърна мрежа, бе променила реалността на света в който живееха, давайки им неизброимо повече възможности, така и днес технологиите даваха на жителите на Марс възможности надхвърлящи всички очаквания.

Добре, добре! Почваш да вкарваш изрутска схема. Посмях се на часта дето оня си бил сменил пола два-три пъти. Замислих се за момент какво би било чувството ха-ха. Keep'em coming!

Страхотно, две глави една след друга! В първата глава съм съгласен с мислите на Президента, за забавянето на развитието на човешкия род и т.н Относно втората глава, не знам дали си гледал Старгейт сериалите, там Асгардите бяха използвали подобен метод, за да постигнат безсмъртието. Обаче, те са използвали този метод в продължение на хиляди години, което е довело до генетичен упадък/не съм сигурен за термина/ защото накрая са правили копие на копие на копие на телата си, както го бяха обяснили. Интересно ми е да видя, дали ще вкараш някакъв негативен ефект тука. Иначе, страхотна работа, чакам следващата глава!

6 Глава – Картината се запълва, но не съвсем...

Бордовия инженер Арвин Кант отвори вратата и се видя лице в лице със своя гид – професор Тоширо Ямамото. Двамата поеха по коридора на президентсвото и скоро се озоваха на паркинга. Ямамото караше автомобил с висока прохдимост, тъй като често пъти му се налагаше да излиза извън шосетата за да достигне до някой обект.
Джипът потегли с доста добро ускорение. Чу се звукът от задвижване на електрически двигател.
-Ще ми кажете ли нещо повече за устройството на колата? – Попита Арвин.
-Четирите колела се задвижват независимо от електродвигатели. Енергиен източник са водородни клетки.
-Значи това е основното Ви гориво за придвижване тук- водорода.
-В общи линии да. Макар, че се използва и биодизел и синтетичен бензин – за любителите на високите скорости.
-Гледам, че това тук също е доста мощно.
-Да има 250 конски сили, което е напълно достатъчно за мойте нужди. А водородните клетки издържат доволно много без презареждане.
Скоро двамата напуснаха града и се движеха по широка магистрала. От лявата част на пътя се извисяваха големи палмови дървета, а от дясната страна имаше тревисто поле и обширно езеро. В далечината Арвин успя да забележи пристанище с яхти и плаж, а в самото езеро плуваха няколко платноходки и моторници.

-Предполагам използвате езерото за отдих.
-Да така е. Има още две езера около града, които се използват с тази цел.
Колата продължи пътя си докато достигна малка отбивка. Скоро на хоризонта се появи високо заграждение. Над заграждението сe виждаха странни инсталации. Входът се охраняваше и професор Ямамото показа пропускът си. Колата мина в двора на завода.
-Какво е това място? – попита Арвин.
-Тук се намира един от четирите термоядрени реактори, които захранват града.
-И на Земята имаме такива, но все още голяма част от енергията се доставя от традиционните невъзобновими източници.
-Бъдещето е в термоядрените реактори – бе непреклонен Ямамото. Изисква се голяма първоначална инвестиция, но така с един удър се решава енергийния и екологичния проблем. След тези думи Тоширо Ямамото покани Арвин Кант да разгледа цялата електроцентрала.

Междувременно помощник Капитана и навигатор на “Месинджър” - Минг Куан също прекарваше времето си със своя гид - Професор Колин Макъуел. Професорът, който както всички останали имаше вид на двадесет годишен мледеж, реши да заведе Минг в самият център на града където се намираше приземилият се преди 100 години кораб “Астория”.
-Невероятен е! – възкликна Минг след като колата спря пред гигантския космически кораб. Той имаше овална форма и беше по-масивен дори от сградите в центъра.
-Дълги години, това беше нашият дом, преди да направим планетата годна за живот, а след това да построим и града.
-Наистина е страхотоно!- Корабът “лежеше” в средата на обширен парк.
-След като планетата стана годна за обитаване именно този парк беше първата ферма, където започнахме да отглеждаме растения и животни. Междувременно около висчко това се строеше града. След построяването на града, хората напуснаха кораба, а фермата беше превърната в парк – музей.
Двамата се разходиха за кратко из парка музей. На места бяха запазени и консервирани постройки показващи бита и селското стопанство на първите заселници, от времето когато все още са живеели в кораба майка. След това те преминаха към най-интересната част самия кораб. Той е изграден по начин позволяващ хората в него да могат да преживеят за почти неограничен период от време. Професор Макъуел показа на спътницата си инсталациите за преработка на вода, термоядреният реактор, каютите на екипажа и най-важното, капитанският мостик. Мястото от където Едуард Лейн бе направлявал своят народ към неговата нова родина.

По същото време роботът Ексико се движеше редом със своят нов изкуствен приятел из научния център по кибернетика. Андроидът Джеръми беше последно поколение човекоподобен робот. По външност той напълно наподобяваше човешко същество, а също така разполагаше и с независим изкуствен интелект. От своя страна Ексико беше робот притежаващ изкуствен интелект, но тялото му беше значително по-несъвършено. Докато вървяха из коридорите на института, Джеръми показваше на своя земен събрат, експонати на по-стари модели андроиди, както и техните кибернетични „мозъци”. Докато се движеха често пъти хората с които се разминаваха поздравяваха Джеръми по име, а някои от тях дори го заговаряха.
-Забелязвам, че се ползваш с доста голямо уважение тук. – Отбеляза Ексико.
-Така е, освен че съм създаден в този институт, аз избрах да продължа да работя тук и да помагам за развитието на изкуствения интелект. В момента съм част от водещия екип.
-Хората от екипажа на „Месинджър” също се отнасят добре с мен. – Добави Ексико.
-Но...
-Но това е защото ме познават от много време. Чудя се тук, хората извън този институт как те третират?
-Както биха третирали всеки друг човек – Отговори Джеръми.
-Да, твоята обвивка е доста добра имитация на човешка външност.
-Това е вярно, но не е причината да ме третират като един от тях.
-Ами?
-Нека ти покажа! – Двамата скоро достигнаха до поредния експонат. Беше тяло, почти до съвършенство наподобяващо човешкото. Части от него обаче бяха лишени от „кожа” и прозираха механизмите. Половината глава също стоеше отворена и можеше да се види кибернетичния мозък.
-Това е модел ARS-3000.- Каза Джеръми. Счита се че от този модел нататък андроидите са толкова съвършени, че съзнанието им по комплексност се равнява с човешкото. Андроидите от тази серия и нагоре, след промяна в законодателството получиха права равни с тези на хората и на практика започнаха да бъдат третирани като личности.
-Това е нещо забележително. На Земята хората също често пъти се привързват емоционално към своите изкуствени приятели, но като цяло в обществото те все още биват считани за неодушевени предмети.
-Това е нормално, като се има предвид че обществото на Земята далеч не е толкова либерално в сравнение с това на човеците тук. Хората на Марс се свикнали да гледат на съзнанието, като на основна ценност определяща личността. Те самите прехвърлят това свое съзнание от едно тяло в друго. Поради тази причина за тях е лесно да приемат за равно съзнание което се „помещава” в компютърни схеми, а не в мрежа от неврони.
-Разбирам. – Каза Ексико и продължи – ще предам пълния си доклад като се прибера на Земята и се надявам наученото тук да помогне за промяна на мисленето на Хората по отношение на изкуствения интелект на нашата планета.
-Пожелавам ти успех в това начинание, приятелю, макар че опитът показва, че е много трудно да се бориш с човешките предразсъдъци. Понякога дори е по-лесно да заселиш нова планета и да заживееш на нея...

Чудесно! Единственото, което бих споменал, е че тераформирането на планета отнема бая време. Как са успели да я тераформират за 100на години. Трябва да има някаква хитра схема. Картината се запълва, но не съвсем... Екстра е, давай да видим как ще се развие действието, че почва да ме гложди. А... и си искам лицето на Марс, да не забравя. ^^

Специално заради тебе ще включа и лицето на Марс, но те предупреждавам да не останеш разочарован, тъй като за разлика от твойте разкази този тук не залага на древни мистерии и цивилизации. Иначе скоро ще има нова глава. Междудругото разказа ще се дели на две големи части, едната е тази в момента с екскурзоводите и е един вид предговор. Това е нехарактерно за мен, тъй като в предишните си разкази директно вкарвах читателя в действието. Този разказ обаче има малко по задълбочен философски елемент, което временно е за сметка на действието. Във втората част обаче, която ще дойде след няколко глави нещата драматично ще се променят.

7 глава – Въпрос на сигурност

Офицерът по сигурността на Месинджър Сергей Никитин и Лейтенант Марко Савес се срещнаха в уречения час. Двамата си размениха военни поздрави с отдаване на чест, селед което Лейтенант Савес каза:
-Е ще вървим ли? – Двамата се качиха в служебният автомобил на Лейтенанта. Представляваше леко брониран, военнен автомобил с висока проходимост. По звукът се познаваше, че е задвижван от двигател с вътрешно горене.
-Явно не всичко тук се задвижва с водородни клетки? – Отбеляза Сергей.
- Повечето цивилни возила използват водородни клетки генериращи електричество. Но за военните машини предпочитаме традиционните двигатели с вътрешно горене. По-надеждни са при екстремални условия. Разбира се не разполагаме с петролни залежи, като тези на Земята, за това този конкретно двигател се задвижва с биоетанол, което е еквивалент на бензина, а също имаме и машини работещи на биодизел. И двете горива се добиват от преработката на генно модифицирани растения.
Скоро двамата пристигнаха до място, което по всичко личеше, че е военна база. Подобно на военните бази на Земята тя беше опасана със заграждения имаше вход с бариера, където Лейтенантът трябваше да покаже пропускът си за да премине. Минавайки през базата Сергей забеляза различните военни машини, които сякаш нарочно бяха паркирани по протежение на пътя за да може той да ги разгледа. Имаше бронетранспортйори и танкове, също така се забелязваха радиолокационни сиситеми и ракетни комплекси вероятно за противовъздушна защите. Но това, което най-много впечатли Сергей бяха високите около 4 метра ходещи роботи въоръжени със сериозен арсенал.
-Наричаме ги “Бронираните пехотинци”, защото ходят на два крака подобно на обикновените пехотинци. Разбира се разликата е огромна в буквалния смисъл на думата – Каза Лейтенант Савес.
- И на Земята (по конкретно в Япония) се правят опити за човекоподобни бойни машини, но не бях виждал нищо на ниво повече от прототип.
Разбира се всичко това не беше от съществено значение. Това от което Сергей се интересуваше най-много беше планетарната защита. И действителност основната част от базата беше военно летище на което кацаха и излитаха изтребителите от двадесет и седма ескадрила на Марс. Сергей видя с очите си как два от изстребителите излетяха.
-Това са първо поколение космически изтребители – каза Лейтенантът. Разликата между тях и обикновените изтребители е, че могат да водят бой както в пределите на атмосферата, така също и в открития космос. По този начин, смятаме, че те отговарят на съвременните предизвикателства.
-Под съвременни предизвикателства имате предвид нас нали? – Не се сдържа да попита Сергей. Неговият събеседник направи лека пауза и във въздуха около тях се усети напрежението от внезапният обрат, който разговора бе приел. Савес отговори:
-Аз и Вие сме военни, а не политици, така че оценявам директния Ви въпрос и ще дам директен оговор…
-Радвам се! Нека оставим деликатните фрази и увъртанията на дипломатите.
-Другите Ваши колеги бяха разведени от нашите специалисти с цел да добият впечатление за различни аспекти от живота на нашата планета. Но това тук си е чиста демонстрация на сила. – Сергей кимна в знак, че разбира. Савес продължи:
-Ние искаме да сме сигурни, че политическите ръководства на държавите от Земята са наясно с нашите възможности да се защитим в случай на нужда. Нашият президент смята, че така шанса да се изкушат да се опитат да ни колонизират е по-малък. Като единствен специалист в областта на отбраната, вашето мнение ще бъде от огромно значение. В интерес на всички ни е да се избегне евентуален бъдещ военен сблъсък между нашите два свята.
-Ще предам на моите висшестоящи това, което съм видял, но работата ми не е да изпълнявам политически поръчки от Вашия Президент – отговори Сергей.

Добро, добро! Давай малко по дълги епизоди ако е възможно. Me wants moar!