|
Заглавие: Re: За училището с лю...обективна носталгия.... Публикувано на: 16 Сеп 2010 11:25
Лично за мен съществува голяма разлика м/у гимназията и университета.
Към 2002, когато започвах 8ми клас, гимназията ми беше една от водещите в София, балът беше доста висок и всъщност класът ми никога не е бил слаб или пълен с кретени. Изцепки, разбира се, имаше, но те далеч не бяха водещото. Първоначалното впечатление за директорката ни на първия 15-ти беше "ебати цербера", в 8ми клас ни посрещна с думите "добре дошли и да знаете, че оттук нататък за 5 години аз ще съм най-големия ви проблем". Ние гледаме като телета, родителите не знаят какво да кажат и въобще си беше малко втф за нас, зайците. По-големите й бяха свикнали и не им направи впечатление. По-късно разбрах, че тя само така си приказваше - научи ни на английски в 11-ти и 12-ти клас - каквото знам, го знам от нея и се държеше много добре, давайки шансове на всеки от нас да се докаже. Имах страхотни учители, те изградиха общата ни култура, особено в хуманитарните науки, за което и до днес благодаря на учителя си по история.
Иначе класът ми беше от-до. Имаше всякакви - от дъщеря на адвоката на Стоичков, през хора, занимаващи се с наркотици, до чалгари. За 5 години няма как да не се опознаем и да си омръзнем, сещате се. Никога не бяхме единен клас - там, където другите паралелки бяха единни, ходеха заедно на концерти/морета/планини, ние се разделихме на няколко групи, дори и по зелени училища се пиеше по различни стаи, рядко се събирахме да правим нещо и чак към 12-ти клас започнахме да бъдем малко по-толерантни един към друг, което го отдавам на придобитото лицемерие през това време.
Но гимназията беше място, което можеш да мразиш, към което можеш да формираш някаква емоция. Не вярвам да има някой, чиито 5 години да са му били безразлични. В гимназията имаше и групички, имаше и единаци. Дълго време бях към първите, накрая ми писна, а точно тогава си купих си мп3 плеър и отебах всичко. Проблемът си беше мой, на 17-18 не умеех да общувам с твърде различни от мен хора и предпочитах да завързвам познанства извън училище.
Виждам, че много хора в тази тема сравняват гимназията и университета. Може би специалностите ви са такива, че създават възможност за търсене на паралели между двете, но при мен не е така. Курсът ми е от 400 човека, като сме разделени на 2 потока от по 200 души, в 16 групи (8 на поток). Нямаш възможност да познаваш всички, да не говорим за по-задълбочено общуване с тях. Нямаш класен, нямаш клас, ако поздравиш преподавател, той също ще те поздрави, но изобщо няма да знае кой си и от кой курс си. В най-добрия случай някой асистент ще се сети за теб, ако си блеснал по време на упражненията, но дотам.
В университета никой не го е грижа за теб. За администрацията си поредният факултетен номер, който 2 пъти годишно снася по 250 лв семестриална такса. За професорите, както вече изяснихме, си поредното анонимно лице, което я се яви на изпит, я не. За състудентите си от другия поток си рандъм тип, който така и не си добавил във фейсбук. Мечтата на всяко емо, сам и изолиран от всички и всичко.
Това, което е характерно за университета, е конформизмът. Всички желаят да се приобщят към някакъв колектив, което не е толкова лесно, предвид голямата бройка на хората и неминуемите търкания, които се получават. В университета усещам познатата атмосфера на групичките и затова не ми прави впечатление. Но в първи курс имаше хора, които са били "звездите" на училището си в Хасково, да речем, и този статут бе неминуемо изгубен с влизането в СУ. На тях им беше най-трудно, тепърва трябваше да се "доказват"; някои така и не успяха.
В университета се приучваш на толерантност, просто защото всичко е много, много пъстро - от групата на метълите с косите, кубинките и мешките, през рандъм хората, бачкаторите, фитнесарите, хората, започнали работа по адвокатски кантори и съдилища и познаващи се оттам а.к.а. стажантите; хората с 2000 лв заплата, кола и маркови дрехи, живеещи из новите квартали на бул. България; връзкарите и далавераджиите до абсолютните селски пръчки от двата пола. Имам добри познати от всяка една от тези групи и само опитът ме научи как да лавирам между всички тях.
Да, научаваш се да си пиеш кафето и да си пушиш цигарата със всеки. А не е като да нямате общи теми за разговор...
Единственото, по което се доближават гимназията и университетът, е групата. Това са ти най-близките хора в целия университет. С тях си по упражнения, разменяте статии, учебници, излизате по чалготеките на Студентски и пиано-баровете из центъра и т.н. Разбира се, има "универсални" хора, които излизат със всяка една група, има дори случаи, при които 2 групи ходят навсякъде заедно, но е по-скоро изключение.
В крайна сметка, ти си в тоя ВУЗ, за да учиш и това ти се внушава от първия 1ви октомври, в който изкачваш стълбите на Ректората.
Реално погледнато, не мога да кажа, че съжалявам за нещо. Със сигурност животът ми щеше да е по-различен, ако бях учил в друга гимназия, случиха ми се твърде много неща, пряко свързани с хора, с които иначе нямаше как да се запозная. Чак сега мога да се обърна назад и да погледна с усмивка хубавите моменти, които имах тогава. Предполагам, след няколко години така ще гледам и на университета. Но то си е нормално, предполагам, все пак човек се развива и сам виждах как светоусещането и възприятията ми се променят с времето.
___________________________________
|
