Тази тема е за обсъждания на българския национален отбор по волейбол.
Според мен ние сме най-добри по волейбол, въпреки че той не е толкова известен.

прехвалени комедианти.

не са

Как пък да не е известен, колкото и Еминем не е известен.

Проблемът е, че всички се прехласват по Цар Футбол и плюят националите, а волейболистите ни, въпреки успехите си, стоят кажи-речи в сянка.

Чалгарите са заблудени същества, игнорни го просто...

Всеки път отиват с големите надейди по турнири иса по около 7мо място накрая...
Факт е, че няма пари за този спорт, но определено и нямат психиката на отбор, който може да направи нещо повече, загубят ли един гейм и рухват тотално, а именно психиката, а не таланта е това което прави един отбор шампион.

Отборът ни е много стойностен, иначе за психиката си болезнено прав - трябва работа и в тази насока

И е добре за целта българин да ни е треньор...
Виде се, че чужденеца не помогна особено срещу Бразилия примерно...

Младежкия национален отбор взе сребърен медал, това няма как да сте го пропуснали тия дни. И то срещу Русия, които ги бихме на 3 пъти по-рано през годината... ама айде това някак можем да го простим

При мъжете... ами вие говорите за футбола - можем да направим една аналогия - играчите ни са от най-добрите, по международните турнири вземат множество индивидуални отличия, в клубните си отбори са ценени високо и имат статут на мегазвезди, но като национален отбор винаги се осират... примерно както е Англия във футбола

Единствения златен медал в отборен спорт, който има България е преди години и е по волейбол - тогавашния младежки отбор печели някакъв важен турнир (не ми се търси сега, но съм го чел това някъде)

на същото дередже са и баскетболистите ни, където имаме много таланти и никаква реазлизация ;/

Във волейбола сме на адски високо ниво .
За нас се знае, че нямаме психиката да вземем златни медали, но имаме възможностите да тупнем всеки един отбор, който се е устремил за първо място(стига да не е на финала). И не съм съгласен, че сме добри само в последните години. Още по времето на Любо Ганев(който сега е ебаси дебелака ) бяхме много добри. Хубавото е, че школите ни бълват играчи, които биват продавани в чужбина на 18-20г и за кратко време стават машини.
Единствено бразилците са ни много трудни за побеждаване, имат различен стил на игра, с който на този етап не можем да се справяме. Те за волейболистите са нещо като шведите за футболистите . Всъщност е добре, че италианец ни е треньор. Няма лошо да поизлекува момчетата от българщината. Освен това спомага за изпращането на младежи в чужбина.

А няма как да ги наречеш прехвалени, успехите им говорят достатъчно . Да, не печелят световни и олимпийски титли, но за малка държава като нас това ще е равносилно на - Бербатов да е тичал най-много за Юнайтед в който и да било мач .

С баскетбола съвсем не е така . Казвам ти го от позицията на човек, който е тренирал 7 години баскет. Там положението е много зле и има почти толкова много шуробаджанащина, колкото и във футбола.

Аз поне когато тренирах баскет във Черно Море имаше много добри момчета нот 12 до 15 години, имаха много добър погледа над играта, знаеха какво трябва да направят с топката, единствения проблем беше че не играеха като отбор... след това подписаха договори, които повечето не харесаха и се отказаха

О, никой не е казвал, че няма добри момчета .
Спортовете изискват много повече от това. Отборно мислене, режим, правилни тренировки, максимално изпипани разгрявки... След като треньорите нямат необходимата дисциплина да вършат работата си, какво остава за играчите. В София изхвърлиха на улицата няколко поколения баскетболисти, поради липса на средства и връзки .

Проблемът е, че клубове като Академик (понастоящем Лукойл) са богати и не си правят труда да налагат млади български играчи. Искат веднага да реализират печалба и купуват само чужденци, но това винаги се оказва ефективно в краткосрочен план. Другите пък не работят ефективно с школите, няма и добри специалисти, които да ги научат, няма и условия, държавата нехае и така.

Във волейбола не знам как стават нещата, ама стават. Момчетата блъскат тук за жълти стотинки, но са мотивирани да се наложат в националния и след това да отидат зад граница. Явно този механизъм работи по изключение. И това е благосклонно и за националния и за клубовете, които не плащат на скъпи чужденци.