Супер е гей да се пише цветно без причина(освен че си гей).

На изток може и да съществува като професия, ама тука и на запад не. Професия за мене е някав занаят, който ти изкарва прехраната. Като за 1 година земеш 1 турнир с награда 3000 долара абсурд да ти стигнат за квото и да било.

Уточнение: не съм издигнал спорта в култ, отново ми интерпретираш думите както ти скимне Minotaur King. Това което казах е, че спортът (не електронния) е полезен за подрастващите. Това предполагам всички са съгласни.

И нека се уточня още по-ясно за да няма недоразбрали. Въпросът е до какво води развитието на даден спорт. Самите спортисти, които са на световно ниво обикновено взимат много химикали и много от тях умират млади. Не за това става дума. Въпросът е във възпитанието на младите хора и всекие един от тях в учлилище или университет да отделя поне малко време за физически активности. А това може да стане когато съответния спорт било то баскетбол, тенис, футбол или каквото и да е било е популярно занимание. За това макар и самите спортни звезди да не водят никак здравословен живот сам по себе си, те правят спорта популярен и от там допринасят за физическото развитие и здравето на младежта.

Предполагам, че това са очевидни неща с които всеки би се съгласил. И тука идва момента с електронния спорт. Това до което той води е популяризиране на вреден начин на живот, на стимулиране на повече млади хора да стоят по нездравословно много време пред компютъра и да се състезават по между си в игри като по този начин вредят на:
-Зрението си
-Нервната си система
-Общото си физическо развитие
-Социалния си живот.

Самото игране в мрежа на игри не може да бъде сравнено с друг вид работа където ти се налага да стоиш пред компютъра и предполагам всеки който е играл в battle.net може да го потвърди.
Въпросът който аз поставих от самото начало не беше дали по дефиниция про-геймингът е професия или спор. Въпросът е до какво води той в глобален мащаб. Какво е неговото влияние в обществото? Смятате ли че популяризирането на такъв начин на живот сред повече млади хора има положителен или отрицателен ефект? Мислите ли че едно дете в гимназията примерно е добре да се посвети на постижения в областта на игрите (без значение дали ще стане шампион на България или ще си остане безизвестен но прекарал стотици часове в игра)? Сериозно бих искал Минотавъра да ми отговори на тези въпроси, а не да ми дава дефиниции на това кое е професия и кое не.

Не е истина просто ...

Предварително си извинявам за резкия тон с който ще бъде написан този пост. Днес не ми е ден.



Принципно, състезания се провеждат в Южна Корея и САЩ. Или поне най-високоплатените шампионати са там.

За заплатата си прав - обикновеният про-геймър изкарва 10-ина хиляди долара на година и това за него е по-скоро страничен доход. Вземи предвид обаче, че про-геймингът, като спорт, още е много млад. Първите световни кибер-игри в Сеул бяха проведени преди 8 години и бяха по-скоро за слава. Оттогава, всяка година, интересът, съответно и печалбите, нарастват.

Засега, изцяло с про-гейминг човек не може да се изхранва. Това обаче ще се промени в близкото бъдеще. Геймингът тепърва ще се развива и комерсиализира. Ето на - гръмнаха първите корупционни скандали около купени StarCraft-мачове в Корея.



Андрей, брате мой, внимавай на кой пост отговаряш и кой го е писал. Това за спорта го каза Gadulka, не аз.



Съгласен съм. Смятам обаче, че игрането на компютър също е нещо хубаво. Двете трябва да се практикуват едновременно и по равно, а не "едното за сметка на другото".



Андрей, в училището СЕ отделя време за физическото развитие на учениците. Не знам как е сега, но едно време имахме по 3-4 часа физкултура на седмица, плюс това училището разрешаваше да ползваме игрищата в извънучилищно време. Всеки ден бях там да ритам футбол. И все пак съм геймър и имам успех с жените

Проблемът ти е, че гледаш на всичко от функционална гледна точка - какъв кяр ще принесе на човека. Спортът развива тялото, геймингът не развива нищо, така че зае*ете игрите и вдигайте щанги. Да, от игрите полза няма - тe носят само развлечение. По тази логика изкуството също е ненужно - от него също няма полза.

Човекът не е машина. Той се нуждае от забавления, дори ако тези забавления са непродуктивно губене на време и не развиват абсолютно нищо. Всъщност повечето хобита са такива.

Твоето мърморене ми напомня на "превъзходството" което изпитва училищният jock към училищния nerd: "Ае пикльо, к'во ми пука колко си умен уе, аз имам гадже и съм популярен, а ти си задръстен, девствен келеш, йооо!"



Не Андрей. Това е твоята гледна точка. За другите тя не е "очевидна" и не всеки би се съгласил с нея.

Струва ми се, че си изпаднал в една от най-коварните клопки на солипсизма - проектирането на собствени убеждения, чувства и емоции върху другите хора. За теб твоето гледище е толкова рационално и логично, че просто НЕ МОЖЕ другите хора да не го признаят - всеки човек с ума си би видял резона в него.

Е, не е така. Всеки човек мисли различно. Това, което за теб е "очевидно" за мен е глупост и vice versa.

В английския език има разлика между belief и faith. Belief is a rational conviction and can be questioned by the believer. In contrast, faith is irrational and everything that contradicts it is automatically ignored and presumed wrong by default.

(Извинявай, че пиша на английски, но някакси мисълта ми текна точно на този език.)

Схващанията ти могат да се определят точно като faith. Ти не просто мислиш, че си прав - ти си УВЕРЕН в това beyond doubt. Минавала ли ти е мисълта да подложиш на съмнение схващанията си? Критичното мислене започва със съмнението.

Твоята реторика ми напомня на хора като Патриша Пулинг и Джак Томпсън. На моменти приликата е направо плашеща.

Не приемай това като лична нападка. Целта ми не е да те обидя или да те обрисувам като някакъв вманиачен фанатик, а да те накарам да се замислиш.



Както ти сам каза по-горе, това важи за всеки спорт, с който се прекалява. Аз мога да ти покажа много млади хора, които са стимулирани да водят вреден начин на живот от анаболни "спортисти". По този начин те вредят на организма си много повече, отколкото компютърът би могъл да им навреди за цял живот.

В най-добрия случай можем да приемем, че геймингът е не по-малко вреден от всеки друг спорт, но това е съвсем друго нещо.

Още повече, че тук преувеличаваш нещата. Ще каже човек, че децата са се юрнали да се състезават помежду си, щото геймърите били новите тийн-идоли. Ай сиктир.

Почти никой не се е засилил да става про-геймър. Обикновеният играч се възхищава на уменията на тези хора, но продължава да играе само по 2-3 часа на ден. Повечето хора не играят повече от това - спомни си анкетата на РС Мания от миналия месец.

Не знам на какъв компютър си играл, но новите монитори са безопасни. Да, те все още излъчват радиация, но тя е в такова малко количество, че спокойно може да бъде игнорирана. Не е като едновремешните 256-цвята екрани, дето избелваха близкостоящите тапети. Нервната система пък изобщо не знам защо си я сложил тук.

Евентуално можем да кажем, че компютърът води до обездвижване, но това е феномен на модерното заседнало общество, в което се изисква все по-малко физическо усилие. "Компютърното обездвижване" е следствие, не причина. Не се опитвай да лекуваш симптомите, а самата болест.

Твърдението ти, че компютърът възпрепятства социалния живот е направо налудничаво. Ноу-лайфърството е състояние на ума - игрите нямат нищо общо. Ако Пешо, затвореният, необщителен интроверт, захвърли компютъра, той няма внезапно да се превърне в светски лъв. Ще си остане същият ноу-лайфър, само че лишен от едно хоби. Пак ти казвам, че се опитваш да лекуваш симптомите, вместо болестта.



Що пък не?

Про-геймърът работи на компютър, както и секретарката. Ти се опитваш да ми кажеш, че секретарката върши истинска работа, а про-геймърът - не. Откъде-накъде?



Ми да беше казал, че искаш лично мнение бе...

(BTW, спорът за дефиниция беше между мен и Уонаби и няма нищо общо с твоите писания.)

99% от ВСИЧКИ спортисти никога не се състезават. Те се посвещават на спорта - къде повече, къде по-малко - но си остават безизвестни.

"В глобален мащаб" про-геймингът няма да доведе до нищо особено и нечувано. Той ще стане просто една от хилядите възможни професии. Няма да разтресе света и няма да промени представите ни за него.

- Здрасти, аз съм Петър, шлосер.
- Здрасти, аз съм Георги, геймър.

Ей т'ва е.

Популяризирането на гейминга няма да промени нещата - то и в момента всеки трети човек играе игри. Единственото по-сериозно последствие ще е комерсиализирането на спорта, което вече започна. "Влияние върху обществото като цяло" няма да има.

Никой спорт - електронен или не - няма вродени положителни или отрицателни ефекти. Те зависят от практикуващия. Ако си идиот - без значение дали щангист или геймър - спортът ще има отрицателно влияние върху теб и ще доведе до затъпяване. Ако си свестен човек, ще извлечеш най-доброто от спорта и ще си изкарваш прехраната, без да станеш малоумен спортист или гийк.

Детето, за което говориш, е добре да се опита да стане про (независимо в коя сфера). От опит глава не боли. Пък и как ще разбере дали става за нещо, ако не опита да го направи?

Ако се окаже, че не е добър - какво пък, нека играе за развлечение. Ако пък се окаже талант и съумее да натрупа пари и известност от гейминга - идеално, нека се посвети на това.

Peace.

P.S. Би ли ми отговорил на 15-я пост на 16-а страница? Да, той няма много общо с темата, но ми е интересна реакцията ти

До Minotaur King абе пич то си личи кой няма личен живот с последния си пост го доказваш. Толкова много да изпишеш във някъв форум е абсолютно сигурно, че нямаш личен животец Явно се подвизаваш само по форумите

Про геймъра е индивид който не е учил за нищо в живота си и е прекарал целия си съзнателен живот пред ПЦ играейки тъпи игри. С такъв човек неможе да се говори за нищо освен за левъли, предмети и тактики... Счетоводител или секретарка ако щеш няма как да станеш без икономическо образование и език както и редица други качества (за истинските секретарки или с модерното му название персонални бизнес асистентки говоря, а не за тези от вицовете).

За 15тия пост от 16та страница-щото говори за ноулайфите като цяло

Физо, много е якo да даваш мнение за хора, които не познаваш, indeed.

Това, че теб те мързи да пишеш, не значи, че другите също ги мързи. Аз и Андрей спорим по дадена тема. Логично е всеки да даде колкото се може повече аргументи. Човекът е задал сто въпроса, можеш ли да напишеш кратък отговор на такова нещо?

Признавам, загубих 40 мин. от живота си, за да формулирам и напиша горния пост. Личният ми живот е съсипан. Направо не мога да изкажа колко ме е срам. Аз съм жалък ноу-лайфър. [/sarcasm]

Много ме кефи представата на някои хора за геймъра. Може би заради филмите, се е наложил стереотипният образ на дебел, пъпчив тийнейджър с мазна коса, очила, торбички под очите и социалните умения на умряла котка. Този стереотип, както и всички други стереотипи, е безхаберна генерализация. Геймърът е човек като теб и мен, той не е някакво откъснато от живота извънземно.

Изходе, 15-ият пост няма нищо общо с ноу-лайфърите, а с опита ми да разясня някои неща и да предложа примирие на Андрей.

Диджей, само един човек в тази тема дава житейски съвети и се изживява като големия лайфър. Другите се опитваме да му докажем, че не е прав и че всеки има своя собствена гледна точка и свой собствен начин да си живее лайфа.

останалото беше tl;dr

Мен ако питаш, Андрей е искал да напише един епохален труд, касаещ всички неща, които могат да попречат на социалната реализация. Някъде по средата се е усетил обаче, че това е тема за 1000-странична дисертация и е решил да се спре подробно само на един от проблемите.

Единственото което ме учудва е естеството на избрания проблем. Защо се е спрял на гейменето, един сравнително безобиден феномен? Да беше писал за алкохолизма - той може да ти разе*е живота много по-сигурно, отколкото RPG-тата. Особено покрай наскоро направените разкрития около първокласниците с битов алкохолизъм...

В останалото атакувах позицията на Андрей - "някои хобита са само за деца и инфантили". Това си е чиста проба простотия, откъдето и да го погледнеш.

Абе МК, кога ще дадеш твоя снимка?

Веднага мога да ти дам, ама за к'во ти е?

Pics or didn't happen

Иска да масторбира на нея

^ и има защо...

Незнам за вас, но работното ми време свърши и мисля да си ходя, че имам 100 неща да правя. Утре след 9 ще съм на линия да си говорим глупости и да убивам скуката от работата

^ какво бачкаш?

Блазе ти.

Никога не мислех, че ще го кажа, но ми се работи

Проблемът е, че съм в "отпуск по принуда", приятелите ми всички са на работа, а аз кукувам по цял ден и убивам време във форумите. Пълна скука. Как ще ми ударят ревизия точно днес, маа им

Аджеба, ти В РАБОТНО ВРЕМЕ ли посещаваш форума?!?! И не са те изхвърлили?!?!

И защо да е хубаво? В най-добрия случай е безвредно в малки количества, като гледането на телевизия например. В случая го сравняваш с физическите спортове, които освен, че носят забавление са и необходими за правилното физическо развитие. Двете неща изобщо не са еквивалентни.



В училище би трябвало да се отделя внимание на физическото развитие, но...темата е дълга и е за друг разговор.



Проблемът е, че търсиш неща които аз изобщо не съм твърдял. Мое мнение още много отдавна беше и за това съм водил спорове с други хора, а именно че игрите един ден ще станат водещо изкуство, каквото в момента е киното. И че след едно поколение всички ще бъдат един вид "геймъри". Аз все още съм на това свое мнение и питая голямо уважение към игрите като изкуство. Човек наистина не е машина и се нуждае от забавления, но тогава е геймър, а не про-геймър

По-нататък в поста ти следва една част над която няма да се спирам, тъй като вече се постарах да обясня каква е разликата между спортиста и е-спотриста и по-конкретно до влиянието им върху младите хора.

Но пък това:


Зрението се уврежда при продължителна работа на монитор. Това в случая важи не само за геймърите, но за всички на които им се налага. Имам приятел, който е IT и очите му се насълзяват при досег с дневна светлина. За това вкъщи държи запердено, а навън излиза с тъмни очила. Той работи на съвременни монитори държа да отбележа.
А пък за нервната система е това което пострадва най-много. Не случайно написах, че това го знае всеки който е играл в battle.net. Аз самият имах периоди в които бях станал про и трябва да ти кажа, че нервното напрежение по време на игра не може да се сравни с нищо друго (може би само с професията авиодиспечер- но авиодиспечерите ги пенсионират млади точно заради това). Буквално може да се каже, че мозъка ти се изпържва и не мога да си представя, това да бъде постоянно занимание за дълъг (разбирай години) период от време. За това казах, че не може да бъде сравнявано с други професии при които се работи на компютър.



Електронния спор няма положителни страни. Поне до този момент не бяха изтъкнати убедителни такива. Игрането за удоволствие не е спорт.




Нещо като бонуси


Може да звучи като стериотип, но стериотипите за това са стериотипи защото в повечето случай са вярни.





В известен смисъл си прав. Наистина не бих могъл, а и не би имало смисъл да пиша за всички видове социална изолация. Например преди ерата на компютърните игри се говореше за така наречените "VidKids" деца прекарващи цялото си време пред телевизора. Сега това е малко демоде. Не виждам нищо учудващо в естеството на избрания проблем, като се има предвид, че сме геймърски форум.



В крайна сметка в самия текст на писан от мен, съм изразил достатъчно ясно причините за бягството от действителността и както мнозина казаха, пристрастяването към игрите се явява един вид следствие. С това съм напълно съгласен. Бих добавил, че нещата са много подобни с алкохолизма. Никой не сяда на масата с идеята "Ей сега ще почна да пия и ще стана алкохолик". По същия начин никой не сяда да играе казвайки си: "Ей сега ще стана нърд и нолайфър". Просто в един момент се озоваваш в тази ситуация. И за това са нужни теми като тази, където голяма част от симптомите са показани и то не от човек който бегло е запознат с това каквое е компютърна игра, а от друг геймър.

Една от основните причини да напиша своя "епохален труд" беше че:



Същото се случи и в тази тема междудругото...

И накрая, понеже се изказаха мнения, че който държи на РЛ не би писал километрични постове, бих отговорил - момчета не сте съвсем прави. Извеждането на аргументирана и добре обоснована теза в писмен вид, доста често е способност с решаващо значение в РЛ. Така, че отделяйки по 10-20 минути на ден в писане на такива постове не смятам, че аз и Минотавъра си губим времето, дори напротив. НоЛайфъри и хора губещи си времето са форумните тролове пишещи по десетки безсмислени постове дневно.