|
Заглавие: Into the glory ride Публикувано на: 19 Фев 2010 15:41
Принципно пипа една хумористична поредица за компанията, като вкарвам наши си лафове. Ама мисля, че този става и за по-широка публика.
Into The Glory Ride
„by moonlight we ride, ten thousand side by side…”
Участват:
Один като себе си
Вальо като Ачката
Ачката като Вальо
Марто като Светло облечения магьосник
Злия Шаман като добрия Шаман
Николай като Червения воин
Митака като продавач на небезалкохолни напитки
Сашо като Алекс the sword
с специалното участие на:
Дългият като Бурж Дубай
Ден като Нощ
Кърт Кобейн и Джим Морисън като зомбита
и разни рандом девойчета
Първа част: Call to Arms
Беше рано сабалем, когато Ачката, разбирайте Вальо и Вальо, разбирайте Ачката се срещнаха до Лъвския извор, известен със своите лечебни свойства.
-Къде е отиваш мой братко?-попита Ачката с hand in the air
-To the battle-отговори гордо Вальо и посочи на север
На север, където се събираха The Warriors of the world, на север, където бурното и свободолюбиво море срещаше земята, попила кръвта на хиляди войни.
-И аз съм тръгнал на там-каза Ачката, който също погледна на север, като погледа му се четеше непоколебимостта на един истински брат- може да яздим заедно, да се бием рамо до рамо за всичко свято и да пием ейл (бира- бел ред.)
-Готов съм да застана рамо до рамо с теб, братко мой- отвърна още по патетично Вальо и разцепи въздуха с юмрук-Come on my brother let’s ride to the battle!
-Пичове, може ли и аз да дойда с вас на концерта- попита един човек с дълга коса и светли дрехи- много ми се ходи с влака някъде…
-Yes, my brother-отговори Вальо и го погледна лошо
Тримата млади войни, двама облечени в черно и един със светли дрехи, тръгнаха към своята заветна цел- the battle! Простосмъртните плебеи ги гледаха със страх, когато те минаваха покрай тях. Земята се тресеше от стъпките им и известяваше селяните, че те са наблизо, а с тях и войната. След не много път дружината стигна до гнездото на огнените създания, място, където огнедишащи дракони и демони живееха заедно. Място, където простосмъртните се сбогува с живота и се превръщаха в дар за боговете. Но тези същества не можеха да уплашат младите войни…
-Ето го място- посочи Ачката с пръст това гнездо на дракони и демони- бъдете готови братя- като извади камите си и се огледа
-Напред!- извика Вальо, като също извади своя боен нож
-Ок- каза равнодушно светло облечения магьосник и изкара една голяма книга от мешката си- … и всички умират!
Последва чудовищен рев от демонското гнездо. Снопове светлина пробиха скалите, които го изграждаха. Селяните бягаха ужасени, невиждали подобна магия. Магьосникът продължи по пътя си, следван от двамата си другари, разочаровани, че не са влезли в битка. Пред руините на демонското свърталище те срещнаха нови двама другари- Червеният воин и Алекс the sword.
Първият беше огромен човек с кубинки, дълга червена коса, гъста черна брада, черна плитка, голям боен чук на гърба и черни одежди-истински викинг. Вторият беше средно висок младеж с къса коса, червено лице, блуза на Фред Пери, кецове на Фред Пери и анцуг ЛаКоста. Като на гърба си носеше меч инкрустиран с рубини.
-Човек- заговори мъдрият магьосник на Алекс the sword- първо се преоблечи, че разваляш role play-я!
-Ок- каза Алекс the sword и изчезна зад едни храсти
След няколко минути се появи с черна тениска и надпис „Ich liebe Odin”.
-Вече си готов, братко- каза Ачката с мощен глас, като очите му се четеше гордостта и благодарността към Один, че към дружината се е присъединил още един брат
Петимата заеха своите места на огнедишащия дракон и продължиха пътя си на север…
Част втора: Ride the dragon
-Нека да се качваме на влака предложи- светло облечения магьосник, докато все още бяха на перона
-Братко, това е огромен огнедишащ дракон-поправи го Вальо-Charge!
-Charge!
*
Огромните огнедишащи дракони, които се използваха за транспорт, имаха метален кош на гърба си, в който се намираха пътниците. Дружината бе заела вече своите места, загряваха за битката с ейл и пееха бойни песни.
-Къде е магьосника?- попита Алекс the sword, след като усети, че техния другар липсва
-Обладава девственица-отговори му Ачката и стисна своята плесница в юмрук в знак на подкрепа
В този момент Светло облеченият магьосник се завърна, запасвайки се.
-Обезчести ли девственицата, братко?-попита заинтересовано Вальо, като пламъкът на гордия викинг-разрушител сияеше в очите му.
-Каква девственица? Тази си беше чиста кифла!
Като това изказване предизвика масов face palm. Не след дълго големият червен огнедишащ дракон достигна летящия град. Като бе нападнат от неприятели.
-Вижте, агитката на Нефтохимик (Бургас) влиза във вагона- възкликна светло облечения магьосник
-Не, братко. Това са зелени троли- поправи го Вальо, който вече бе изкарал своя боен нож
-Да ги чаржнем- предложи Червения воин и посегна за чука си.
-Добре-отвърна магьосникът и изкара книгата си- и вие умирате.
последва тътен и тровете се изпариха, превръщайки се в прах. Другите погледна разочаровано магьосника, прибраха оръжията си и седнаха отново. След около два часа драконът стигна заветната цел- град Цонко. Мястото, където се събира всички войните, войните на света.
Част трета: Warriors of the world united
Там където морето срещаше скалите , там където човек първи съзираше лъчите на изгряващото слънце, се бяха събрали братя от всички краища на света. Дракони се рееха в безоблачното небе, коне препускаха по безкрайното поле, пазещо спомени за легендарни битки. Хиляди здрави дългокоси мъже и жени, облечени в кожи и добре въоръжени се събира пред голямата трибуна, докато слънцето се скриваше зад хоризонта. Дългоочакваният момент се приближаваше, за което известяваха барабаните, които се чуваха все по често. Техният боен ритъм събуждаше война във всеки един брат, дошъл в името на Один.
Дружината също се приготвяше, пиейки ейл. Но магьосникът отново липсваше…
-Къде е светло облечения магьосник?-попита нервно Алекс the sword
-Обладава девственица- отговори отегчено, като почти магът, който си бе свършил работа и се връщаше при компанията-ето го
-Готови ли сме-попита той с двайсет и четири каратова усмивка и мешка на гръб
-Писна ми-заяви Алекс the sword-ти разваляш role play-я с тези девици
-И не си истински брат, защото носи светли дрехи-добави Вальо
-Дръж ейл-прекъсна ги Червеният воин и му подаде голяма Viking size халба
***
Тътен разтърси полето и множество, в този миг на гордост. Армията от братя ме изненадана. Небето, обсипано със звезди, започна да се покрива с черни облаци.
Воините осъзнаха, че враг приближава. Тропот на коне известяваше идването на изедниците. Хиляди конници с големи руси бретони стояха пред армията от братя и пееха песни на Тони Стораро.
_____________________
Светло облечения магьосник и Червеният воин решиха, че преди битката трябва да се подкрепят с още студен ейл. За това отидоха в павилиона на Митака за небезалкохолни напитки. Двамата си купиха по един Viking size ейл и почувстваха силата. Светло облечения магьосник се почувства по висок от Бурж Дубай, докато две зомбита минаха покрай тях и осъзна, че в тази Нощ е време да се докаже като истински брат и облече черна тениска.
_______________________
Бойните редици бяха готови и чакаха сигнал.
Част четвърта: Fighting the world
Вик раздра въздуха. В следващия миг двете армии се врязаха една в друга. Бойните викове срещнаха песните на Тони Стораро. Дружината зае бойна позиция и чакаха неприятелят. „Трябва да се докажа като воин” помисли си магьосник и грабна един меч, който бе паднала на земята.
-Charge!-изкрещя той и се хвърли в боя
Червеният воин сваляше враг след враг с своя чук, правейки главите им на пехтия. Останалите трима също се сражаваха достойно рамо до рамо със своите братя. Светкавици и гръмотевици бяха естествения фон на това сражение.Сблъсък на идеи и начин на живот.
-2,3,4- се чу от облаците
Вездесъщият Тони изпрати огнен лъч и повали десния фланг на армията от братя. Ужас настъпи сред редиците „Къде беше бог”.
-Умри бе, педерас- от нищото изскочи човек с расти и жезъл и се нахвърли върху Тони Стораро
Последва удар и чалга изпълнителят-бог умря. Светло облеченият магьоник хвърли мечът, извади книгата си и каза познатата реплика „и вие умирате”. Враговете избягаха с писъци и всичко беше чук.
Част четвърта: Kingdom come
Компанията се прибираше с влака по обратния път.
-Абе къде е Ачката?
-Облада девственица- отвърна светло облечения магьосник с черната тениска
-Чукам, бееее - чу се от дъното на вагона
___________________________________
Цитат: чукам, влизам, гледам заключено
|
