Това определено не бе величествено завръщане.
След като вратите на тронната зала се отвориха с протяжно скърцане на старите панти, изхабени като ставите на доживял до дълбока старост спортист, тълпата струпала се около трона се оживи, чакаща появяването на Героя. Скоро той се появи, накуцвайки мъчително и влачейки след себе си голям окървавен чувал.
Бронята му бе изпочукана, пробита на доста места, опушена и понеже бе подлагана на драконов огън, на места пясъка и прахта се бяха кристализирали, издаващи гадно хрущене при всяко движение.
Забралото на шлема му висеше на едната си панта, откриващо посиненото и покрито с рани лице на Героя. С мъка той се довлече до подножието на трона и мълчаливо зачака за вниманието на царя.
Кървавите следи оставени от чувала по пода започваха да димят, докато явно киселинната кръв весело си пробиваше път към свободата през каменният под.

След като двете или три минути протоколно високомерно мълчание изтекоха, царят на Царство Мизерия си прочисти гърлото, мятайки доста гнусна храчка, и рече тъй :
- О славни боецо ! Справи ли се със свещенната си мисия ? Спаси ли кралството ми, което въпреки че е пълно с лъжливи и страхливи люде, не заслужава такава черна участ ?
- Ъхъ - отговори Героят. Голяма част от зъбите му ги бе хванала липсата.
- Донесе ли ми главата на ламята ? Премахна ли противният звяр ? - пропя царят.
- Ъхъ - Героят кимна лекичко към чувала.
Царят махна с ръка и двама от стражите взеха чувала и изсипаха съдържанието му на пода - огромна глава, приличаща на гущерска, с запазено за вечноста изражение на огромна изненада и болка четяща се в изцъклените очи.
- Няма лъжа, няма измама, това е главата на ламята ! - понесе се мълва из насъбралата се тълпа.
Царят направи няколко величествени крачки, или поне биха били величествени ако не бе един много нисък и трътлест цар, страдащ от разгневени хемороиди, причинени от постоянното лентяйстване на трона. Срита главата, съвсем лекинко за да не изцапа обувката си.
- И сега искаш наградата си, о рицарю ? Няма ли надежда че ще приемеш нашата признателност и благодарност като единствена отплата за геройството си ?
- Тцъ - отговори героя. И сложи ръка на колана си така, че всички да оценят колко голям и заплашителен бе мечът му, нищо че героя изглеждаше като сдъвкан и изплют.
- Уф ! Добре. Ще ти дадем обещаното както традицията на царство Мизерия повелява. За главата на ламята .... - царят кимна на един от приближените си. - Аз ти давам ръката на принцесата !
В краката на Героя тупна малко окървавено вързопче.
- Хайде сега, взимай си ръката и се махай от тука, изморен съм - каза царя и се връцна.

* * *

" Няма справедливост на този свят " - мислеше си Героят, седнал на една скала и наблюдаващ близкото село. Бе свалил бронята си и бе намазал раните си с вещерско биле, от което раните заздравяваха до една. Малко щипеше докато му растяха нови зъби.
" Никой вече не е честен" - помисли си той, все още вглъбено загледан към селото, в момента подпожено на опустошение от Ламята, която също мислеше че няма справедливост, след като накакъв серсемин бе отрязал една от деветте и глави докато тя блаженно спеше.

Това не го разбрах.Героят е ламята или?

Хареса ми ,но имаше малка фактологическа грешка - на едно или две места си написал кралство вместо царство.Разбираш ли ,ако официалната титла на владетеля е цар ,следователно и държавата трябва да е царство.