Злото

[Damnation]

От малък знаех, че трябва да се борим срещу злото. Да се борим с него, а не както пише в Библията - да се молим, да обръщаме бузи, да сваляме ризи. Всъщност, това за ризата май беше друга история - с Библията се запознах през пръсти, колкото да имам обща култура.
Та, злото. Баща ми е починал, малко преди да се родя - така и не съумях да науча почти нищо за него. Вторият съпруг на майка ми беше алкохолизиран гадняр - биеше я, биеше и мен, затваряше ме в мазето за наказание, независимо дали съм го заслужил или не. Веднъж изгаси цигарата си в дланта ми, да съм станел по-твърд. Някакъв циганин го наръга когато бях на десет, и го остави да умре, пиян и кървящ като свиня в тъмната уличка.
Това бе един от най-радостните дни в живота ми, но все пак примесен с капка тъга. Аз исках да го убия. Трябва да се борим срещу злото, и да го унищожаваме.

* * *
В гимназията имаше много Зло. Пласьорчета, побойници, скинари, всякакви бъдещи отрепки, много неща срещу които да се боря. Но окаяния свят в който живеем не приема героизма, изкуственият ни, противоестествен морал ни потопява още по-надълбоко в тинята. Колко пъти търкалях в "Детската педагогическа" след като чупех носа на поредната отрепка. А благодарност - никаква. Дори тези които спасявах, се страхуваха повече от мен, от колкото от мъчителите си.
Така осъзнах, че битката ми против злите хора трябва да е скрита, обвита в покрова на мрака, отдалечена от очите на обществото.
Като супер-героите по американските филми, ала без маска - напълно скрит.

* * *

Нормално е, че станах полицай - така можех да ритам и бия колкото си поискам малките отрепки, и да събирам информация за големите. Колкото и да се говори за беззаконие в България, то ми помагаше - пласьорчета, джебчии, сводници - редовно си получаваха нужното възмездие, ту в районното, ту на задната седалка на патрупката, ту направо на улицата. И повечето колеги ми помагаха с удоволствие, макар че, не се водеха от моите светли идеали.
Знаех, че ще дойде времето, когато ще се изправя срещу истинско зло - и ще трябва да действам сам.

Първото истинско зло дойде скоро - той беше изнасилвач, познат на полицията но винаги измъкващ се, благодарение на добрите си адвокати, многото пари, и вратичките в законите. Поредната му жертва бе съвсем младо момиче, още ученичка, която той бе причакал във входа и, пребил и изнасилил. Оправдаха го, получи шест месеца условно - комисията, подкупна и носеща само разложение, стигна до "прозренията" че момичето било облечено прекалено провокативно. Пък и насилствения полов контакт в ануса бил блудство, а не изнасилване, което е "по-малко" престъпление. Иска ми се да им се случи на измислилите закона, току-виж си променят виждането . А и всъщност имала психични проблеми, та сама се била наранила след това. Когато излизаше от съда, на лицето му цъфтеше противна, мазна усмивка. В погледа му го прочетох - щеше да го направи отново. А момичете бе съкрушено и плачещо.
Още същата вечер го причаках във входа му, живееше в порутена кооперация в Люлин. Колкото и да ми се искаше да страда, да го боли за всяка злина причинена от него, знаех че не е практично да се бавя - щях да оставя следи, ставаше по-вероятно някой да чуе или види нещо.
Причаках го в мрака, издебнах го в гръб, запуших устата и с едно движение прерязах гърлото му. Дегизиран и подготвен за това, избягах в тъмата, оставяйки го да се гърчи до пощенските кутии.
Когато го намериха на сутринта, откриха в трупа, а после и в апартаментът му дози хероин, прекалено много за да са за лична употреба. Окачествиха убийството като показно, битка за нарко-територия, и го оставиха да изгние в безкрайните архиви.
Истинската ми борба бе започнала.

* * *
Годините минаваха, а аз се усъвършенствах в борбата си - убийци, изнасилвачи, педофили, нарко-трафиканти. Ставах все по-добър и по-добър. Няма охрана или система за сигурност можеща да те спаси, когато стихията наречена справедливост е по петите ти.
Няколко пъти съм попадал на местопрестъпленията, чиито главен създател бях - гледах лицата на полицаите, и четях в тях как под професионализма и морала често се прокрадва и облекчение. Че някой е направил нужното. Че някой е свършил тази част от работата , която закона не им позволява. Добър бях и никога нямаше да ме открият, никога нямаше да ме спрат.

* * *

Казваше се Христо. Уж добро момче, уж отличен студент, ала с много много лошо хоби - убиваше млади момичета около софийските дискотеки, гавреше се с труповете им и отнасяше косите като трофей. Беше го направил три пъти, и не е ясно още колко пъти щеше да повтори, ако не бе направил грешка - скрита охранителна камера бе заснела лицето му.
Христо бе син на богато семейство, с голям и разнообразен бизнес, с политически връзки - и нормално, делото мина бързо, безболезнено и убиеца бе оправдан поради "липса на доказателства".Правеше се на художник, рисуваше странни неща посветени на празнотата и самотата. Побъркан. Всъщност, дори му изфабрикуваха алиби - бил на друго място с много свидетели. Парите купуват всичко.
На мен други доказателства не ми трябваха обаче - и той щеше да е мой, както много други гадове преди него.
Лесно го залових, обичаше да прави кросове късно вечер в Северния парк. Беше мек, отпуснат и не знаеше как да се бори. Напика се.
- Знаеш защо съм тук нали ? - попитах го
Нямаше как да ми отговори, бях запушил устата му, ала се виждаше че знае.
- Сега ще пожънеш посятото от теб - казах и прерязах гърлото му. Умря тихо.

След това убийствата спряха - мина месец, два, без да се повтори, а и как би могло след като лично се бях погрижил за убиеца ? Всички тихо признаха, че е бил той. Но после, когато третия месец започна, още едно убийство бе извършено, по същият начин.
Нямаше начин ! Някой побъркан просто имитираше. Да, това беше причината. Но щях и него да хвана, и на него да покажа къде отиват наистина лошите момчета.

* * *
Христо бе осиновен като съвсем малък. Но биологичните му родители не бяха дали за осиновяване близнака му, кръстен Николай. Който, в крайна сметка се оказа истинския убиец. Хванаха го, осъдиха, а дни след това го убиха други затворници. Призна си, пък и намерихме косите на жертвите в апартамента му.
Нямаше значение. Бях убил невинен човек. Бях станал Зло.
А злото трябва да се унищожава

[Daath]

Това ми хареса и то много.Имаш ли планове за някакво продължение,защото е супер.2-3 правописни грешки,но цялостната идея ги компенсира

10/10

[shizo123]

Бях станал Зло.
А злото трябва да се унищожава


Очеизвадно главният герой, пишман-полицаят от историята се самоубива..няма как да има продължение

[Damnation]

Благодаря ти
Продължение ? Може би, ала непряко. Дори и ако "главният герой" е мъртъв, то вселената на разказа си стои. Погледни през прозореца и я виж.
Извинявам се, за правопишните грешки - рядко имам време да погледна какво точно съм написал. Ще се постарая да ги поправя.
Поздрави !

[Anus]

адски добро

[Tranquil]

Пак повтарям, че имаш талант. Продъжавай да пишеш. Пък дано някой ден да събереш всичките си разкази и да ги пуснеш в сборник.

[Anus]

Пак повтарям, че имаш талант. Продъжавай да пишеш. Пък дано някой ден да събереш всичките си разкази и да ги пуснеш в сборник.

напълно съм съгласен

[NhazUl]

Поздравления. Напомня ми за Righteous Kill, между другото.

[Figo]

Добро е!

[isummon]

Великолепно е.
11/10.