Вавилон 5Един от силно подценяваните научнофантастични сериали, "Вавилон 5" – носител на две награди Хюго – евентуално дължи част от непопулярността си на слабия си откриващ пълнометражен филм. Причина за това с голяма доза сигурност е сериозният минус и същевременно огромен плюс на неговия създател - Джон Майкъл Стражински - детайлната последователност и плавно, постепенно обогатяване на сценария и цялостната вселена на действие. Напълно наясно с вероятността да разочаровам евентуалния зрител, трябва да призная, че и първи сезон представлява тепърва завръзката, и колкото и да е приятен за окото, дори и пълнокръвен, едва подготвя същинското развитие на историята. Но за едно нещо Дж. М. С. заслужава абсолютното ми възхищение - знае какво прави - и в началото, и нататък.
Вавилон 5. Самотна станция, последна и крещяща нужда за мир. Със странно име, безспорно - Вавилон, че и Пет. Би могъл да бъде и Вавилон Шест, наистина, но не се очаква инопланетяните да включват във сметката земния град от древността - мястото, където разноезичните и разнобойни култури градят кула от карти на разбирателството. Кула, подвластна на всеки полъх на вятъра. Срутваща се, но и изграждана наново. И отново. И отново, до Вавилон 5.
Озоваваме се в зората на Третата епоха на човечеството, десет години след първата и почти унищожителна война между човека и нечовека. А и самият нечовек има много лица. Той е Минбари. Той е дълбоко интровертна и незаангажирана с ежедневния ток на събитията персона, дотолкова задълбочена в себе си, че само чака външен дразнител, който да я хвърли в унищожително самоосъзнаване. Той е Сентари, объркан в рамките на римския си тип политически строй индивид, комуто се налага да се бори, за да намери самия себе си - ако има този късмет и наистина добро стечение на обстоятелствата. Той е Нарн, уплашен, млад и агресивен. Може да бъде и по-незначителен. Може да бъде и Ворлон - толкова по-значителен, че да не бъде напълно ясно точно колко или точно как се измерва значимостта му.
И все пак, може и да е човек, с цялото му параноично и кърваво наследство, от което не може да избяга, въпреки всичките си усилия, и в крайна сметка около него да се усуква галактическата спирала.
Изходната точка на Вавилон 5 е изключително проста - толкова семпла, че граничи с гениалност - всяка голяма човешка организация се свежда до три неща - военно-политическата сила, духовенството и работната ръка. Този идеален строй преследва историята ни още от зараждането и, и тук е реализиран. При Минбари – в идеалния си вид. Самите хора, в свой типичен стил, са успели да усложнят нещата сами за себе до неразумност - дори Сентари, пресъздаденият идеал на Римската империя в не най-добрите и времена, бледнее пред конспирациите и самоизяждането на добрата стара Земя. Военните се разкъсват на фракции. "Духовенството" е прехвърлено в ръцете на Пси Корпуса, който се изживява като по-католик от папата, докато самата политическата сила общо взето лавира между точките на най-малко съпротивление, макар и да се смята за върха на айсберга. Цялата ситуация сама по себе си не е нищо ново за Сол III, но поставена в контекста на още по-крупни взаимоотношения, е нищожна - или поне би трябвало да бъде, което се оказва видимо и подчертано непосилно за масовия хомо сапиенс. А когато човечеството отстъпва на заден план, остава хазартното залагане върху отделните единици.
Единиците във Вавилон са изключително многобройни, и - отново за хвала на Стражински - никоя от тях не действа по каприз и за запълване на ниши, напротив - историите им се натрупват една връз друга и се преплитат, при което дори смяната на ключови персонажи всъщност не е подмяна на поколения и недоизплатени възнаграждения, а част от историята. С една дума - В5 е еднороден от началото до самия си завършек, с частично изключение последните си три пълнометражни филма, направени повече заради публиката, но не и съвсем безсмислени. И още повече, реално поставени в множество от точки на баланс, сляти в едно, тези жители и особено истински обвързаните с Вавилон индивиди съществуват буквално на края на възможностите си. А точките са твърде много - и то не само за човешкия команден състав, както обикновено се случва - от жонглирането между великите сили, през вътрешните неуредици, класовата и военнополитическа борба, личните и семейни взаимоотношения, самото гранично положение на станцията и натискът на неизвестното, наследството, и - в крайна сметка - зараждащата се нова война между двата древни и твърде могъщи полюса, определяща посоката на общото съществувание - и то без да съм изчерпателен.
Бих направил и преглед на основните персонажи, но ми се струва изкуствено да извадя отделни личности от целия лабиринт, подреден от Стражински и компания. Мога да си позволя обаче кратък прелет на брилянтния актьорски състав, умишлено изпълнен със съвсем не толкова известни до преди това лица – говори се, че при кастинга е бил отказан дори и любимецът на Стар Трек маниаците Патрик Стюарт – и отговорно мога да заявя, че във Вавилон 5 няма слаб актьор, нито слаб персонаж, нито слабо изпълнена роля. Особено блестят Питър Джурасик (Лондо Молари) и Андреас Кацулас (Дж’Кар), лека му пръст, но отделно внимание заслужават и Джери Дойл (Майкъл Гарибалди), Стивън Фърст (Вир Кото), Ричард Бигс (д-р Франклин), Джейсън Картър (Маркъс Кол) естествено капитаните – Майкъл О’Хеър (Джефри Синклеър), Брус Бокслайтнър (Джон Шеридан) и Трейси Скогингс (Елизабет Локли)... и май тук е време да сложа и едно и т.н., тъй като ще ми се наложи да изредя целия състав. По-често срещана е като че ли Клаудия Крисчън (Сюзън Иванова), а единственото наистина известно – поне на любителите на жанра – име е Уолтър Кьониг, който за разлика от наивния Чеков в оригиналния Стар Трек, тук прави блестяща роля в образа на страховития фронтмен на Пси-корпуса Алфред Бестър. Между другото, ако не погледнете в IMDB, едва ли ще останете с впечатлението, че се появява в едва дванадесет епизода за всичките пет сезона.
За любителите на качествената анимация, както и любителите на науката, Вавилон 5 се слави и с най-добрата CGI анимация за времето си - а и още трудно достижима, тъй като не е толкова отдавна - както и най-изпипани детайли, до педантичност, от типа на атмосферно горене или пълно завъртане около две оси във вакуум, без звука "фиууу". Подпространственият преход тук не е базиран на "Warp X", а на хипотезата за спирална структура на вселената и преките пътища между ръкавите и, гравитационната технология се базира на ротация - поне при хората и до късен момент. Въобще, съмнявам се, че би останало око незадоволено от В5, въпреки някои дребни и признати гафове. Въобще, ако някой се нарича почитател на научнофантастичните сериали и не го е гледал - нищо не е видял.
За съжаление, поради сериозни разногласия в екипа, вторият проект "Вавилон", след завършека на В5 - "Babylon 5: Crusade" е прекъснат още по средата на първи сезон, но пък Стражински успява да си навакса с огромно количество съвсем хартиени новели, които по общо мнение не отстъпват на сериала и доразвиват в огромна степен и без това сериозната му вселена. За съжаление, до момента все още не съм имал възможност да се запозная с някоя от тях.