Пригответе се да бъдете разтърсени от поредния ми разказ. Този път той засяга важни проблеми на съвременното общество и хумористичния елемент липсва (също както при другите ми разкази, но това е друг въпрос)

Евгени стоеше с кабинета си. Навсякъде около него имаше разпилени листи, а той със злоба продължаваше да къса една книга носеща скромното заглавие "проблеми на селскостопанския предприемач".
Евгени мразеше. Мразеше хората, света, природата...и най вече себе си. Защото просто не се вписваше в цялата картина. Светът се развиваше, променяше...място за естети вече не са намираше. Никой не оцени книгите и талантът му, всички издатели залагаха "на сигурно", не рискуваха и отказваха да издават книгите на младите български писатели.
От вън се чу експлозия. Евгени отиде до прозореца и видя, че дюнерджийнаца на ъгъла гори. Всички бягаха, крещяха, спореха. Никой не забеляза трупа на хвърлилия се от 17 етаж писател.
Изводът: Няма любов, има само СМЪРТ

какъв съспенс...

Тоя тъпунгер някой няма ли да вземе да го банне...

Браво / Браво мен също както мойта мечта - Исках дюнерджийница да отворя , с кучешко и конско да продавам с кетчуп от човешка кръв да завивам питката . Като си спомня , преди две години бях на село и нямаше кво да се яде и заклах едно куче , одрах го и упеках . Имаше някакви мангали ама те избягаха А някакъв полицай ми викаше че съм бил ненормален - мнения всякакви

Къв бан бе?! Някой да му даде Нобелова награда!

Tочно заради това не ти си човекът, който определя Нобеловите награди.

Тъпизмите са пълни с безмислици и винаги има малко истина в тях.

добра поредица от разкази