Epic fail indeed.
А блогът за джедая също не дава НИКАКВА информация.Само ни казва, че авторът се цели в хора които само са гледали филмите.

Всъщност, блогът за джедая задава някои доста интересни въпроси. Той говори за противоречията в джедайския код и за принципите.

Кога точно принципите се изпречват на пътя на ефективността и струва ли си да ги жертваме, за да изпълним целта си? Бил ли е прав Дарт Реван да продаде душата си за власт, с която да спаси Галактиката? Води ли любовта до Тъмната страна или това е джедайска глупост, която трябва да бъде поправена? Ако се наложи да избираш между идеалите на джедаите и традициите на джедаите, кое трябва да вземе превес?

Все важни въпроси. За жалост, таймингът е лош - покрай агентската истерия никой няма да погледне блога. По принцип такъв размисъл е за по-интелигентната публика - другите искат раси, класове и екшън, не мисъл.

Относно Империал Агента
Джедайския кодекс според мен е...глупав.Точно любовта би ги направила по-силни.Привъраност,страст,това според мен би ги направило доста силни.Но не,те се придържат към свойте жалки безполезни традиции,които ги осакатяват.!

Джедайте се отказват от чувствата, защото чувствата нарушават хармонията (Според тях) .

Проблемът е, че чувствата са неотделима и витална част от човешката психика. Това дефакто означава, че само бидейки човек, ти нарушаваш "хармонията". И тъй като не можеш да спреш да бъдеш човек... вадете си изводите.

Джедайската философия... няма такова животно просто. Парадоксален идиотизъм в най-висша степен.

Minotaur King, според мен говорят по-скоро за способностите, които имат, отколкото точно за титлите, които са им сложени. Все пак едната е shapeshifter, а другия е проникнал в самото сърце на републиката без никой да разбере. Agent-а ще е шпионин, най-вероятно той ще се бие в тила на врага, отколкото директно или, като гледам тая пушка, отдалеч.

А за джедаите - много монашески ордени отричат както омразата, така и земната любов. Тъй като джедаите са монашески орден, който е базиран на монашеските ордени от нашата реалност, то той трябва да се държи и да е изграден като такъв.

Добре, защо не споменаха Мара Джейд тогава? Тя е по-близо до класа и по-популярна от Зам Весел.

Да, знам че джедаите са създадени възоснова на будистки монаси, но това не прави начина им на живот логичен. Монашеският лайфстайл е отречен от де що има квалифицирани психолози като вреден и противоречащ на човешката природа и психика. Като гледам филмите, склонен съм да се съглася.

Дааа ,колкото и да ми е неприятно трябва да призная ,че и аз не одобрявам разбиранията на джедаите от Старата република относно любовта.Аз съм на същото мнение с Джоли Биндо ,така че направо давам на него думата:
"Love doesn't lead to the dark side. Passion can lead to rage and fear, and can be controlled, but passion is not the same thing as love. Controlling your passions while being in love, that's what they should teach you to beware, but love itself will save, not condemn you."

За мое щастие новите джедаи на Люк Скайуокър се отърсват и отхвърлят тези разбирания за любовта и могат да се женят свободно...
Също така всеки ,който е чел Tales of The Jedi знае ,че тогава на джедаите им е било позволено да се женят и създават семейства ,но след Ситските войни (около 40-50 години преди събитията в първия KOTOR) нещата са се променили...

Проблемът с твърдението на Джоли е, че любовта също е форма на страст. Много ми е забавно, когато някои хора се опитват да отделят страстта от емоцията. Невъзможно е. Двете са взаимнозависими.

А за Люк не се радвай - орденът му взе да се плъзга обратно към ортодоксалната джедайска идеология и вече браковете не са окуражавани. Джедаят си е джедай - колкото и да го ръчкаш, той убежденията си няма да промени.

Minotaur King, мистицизма си е мистицизъм. Правилото на двамата от ситска страна не е много повече в човешката природа, отколкото монашеския начин на живот. И двете неща си имат логично обяснение от страна на вселената, в която се намират.

Колкото до любовта - любов без страст не може да съществува, но може да съществува страст без любов. Страстта не е любов и любовта не е страст. Има разлика. Думите означават, че любовта е хубаво нещо и ако контролираш негативната и страна, тогава тя няма да те доведе до тъмната страна.

Какво общо има Правилото на Двамата? То е политическо решение, не е плод на мистицизъм.

И щом любов без страст не може да съществува, тогава защо джедаите проповядват любов, а отричат страстта? Осъзнават ли, че си противоречат?

И каква е тази "негативна страна" на любовта? Нали тя била най-великото нещо на земята (според джедаите), за каква негативна страна можем да говорим? Ако любовта има такава страна, защо тя да е ценна, а не опасна, да речем?

Абе мамка му, тия хора тествали ли са си някога философията за противоречия? Или поне за наличието на здрав разум?

"When your power eclipses mine I will become expendable. This is the Rule of Two: one Master and one apprentice. When you are ready to claim the mantle of Dark Lord as your own, you must do so by eliminating me."

Поправи ме, ако греша, но това правило не е ли наложено за да няма отмъщение между ситите и така нататък, тоест е нещо, което да гарантира стабилността на ордена, а не нещо, което е крайно наложително по принцип? Помисли дали не е същото с начина на живот на джедаите - правилата им гарантират, че няма да се поддадат на тъмната страна, което гарантира цялостта на техния орден.

Също така не виждам как любовта е проповядвана от джедаите. Те са защитници на мира на всяка цена, а не на любовта. Нали точно за това говорим - за аскетичния им начин на живот. Това там са думите и вярванията на един джедай, не на ордена като цяло. Сам каза, че ордена бавно, но сигурно отново заклеймява любовта като неразумна.

Иначе мога да се опитам да обясня това, което казва Джоли - любовта е чувство и то много силно. Силата очевидно се влияе от чувствата на тези, които я използват. При впрягането на такова силно чувство в силата тя може да произведе изключителни резултати. Това обаче не значи, че трябва да впрягаш страстта или ревността, които може да са породени от тази любов, а чистото чувство, когато използваш силата. Така или иначе, когато тези две неща надделеят то любовта е на път да си отиде и да остане само обсебването, което може да доведе до падение към тъмната страна.

Не, направено е, защото твърде много сити, без обединяваща ги цел, се обръщат един срещу друг. Драстичното намаляване на броя ситски лордове ги кара да зависят един от друг и така елиминира предателствата.

Не знам дали си чел книгите, но това определено е нещо крайно наложително, не пожелателно. Когато се почувстват в безопасност и относителна стабилност, ситите винаги търсят повече власт. А тъй като количеството власт е ограничено, се налага да воюват помежду си за нея.

Разликата е от небето до земята - решението на Бейн е политически прагматизъм, а това на джедаите е продиктувано от религиозна нетърпимост. Най-смешното е, че дори в Ордена да се появят хора, които следват Тъмната страна, това не им пречи да служат на Републиката... но джедайският съвет все пак ги убива. Защо ли? И аз не знам.



Тук става много объркано. Дори ако не вземаме предвид думите на Анакин (въпреки, че те обрисуват ситуацията добре), всичко е пълен хаос.

Тъй като не се сещам за български еквиваленти, ще говоря с английските термини. Джедаите правят разлика между "love" и "compassion", като, на всичкото отгоре, compassion e форма на love, но обратното не важи.

Compassion, по думите на Мейс Уинду е "feeling of duty for all beings, life and the universe itself". Love обаче не трябва да влиза в сметката. Т.е. джедаят трябва да бъде движен от фанатично, всеобхватно чувство за дълг, а не от съчувствие или любов.

Джедаите обаче, парадоксално, проповядват любов, защото тя била най-великото нещо. Ако някой може да намери логика, ще го запишем в Сорбоната на общи разноски, специалност "Философия".

И за да стане още по-комплицирано, ето още един цитат от Мейс Уинду:

"Jedi are trained, from an early age, to actually replace base emotions - the ones that flow naturally, such as anger and hatred - with ones of selflessness and sacrifice, which are highly unnatural for all living beings. In this fashion, we can ascend to a state, which transform us from humans into something else entirely."

T.e. джедаите признават, че философията им е неестествена, но въпреки това вярват, че е по-добра от естествената. Нещо като човека, който вярва, че изкуствените храни са по-хубави от естествените.

Също така, джедаите вярват, че практиката на такава философия ще доведе до извисяване - състояние, в което губиш емоциите си и остава единствено мощта на Силата и чувството за дълг. Това е мечтаното състояние на джедая.

Да си го кажем направо: Джедаите продават човещината си, за да изпълнят желанията си. В контраст, ситите продават душите си, за да изпълнят своите желания. Ако не откривате разлика, не се безпокойте - такава няма.

В цялата вселена има само едно подобно същество. Нарича се дроид. Именно това е джедайският идеал - да станат дроиди от плът. Роботът не изпитва чувства, затова пък целия му живот е подчинен на изпъляването на дълга му.

Това е една от причините, поради която хората мразят и презират джедаите. Философията им често е напълно неразбираема за средностатистическия човек (а и за почти всеки друг). За разлика от нея, ситската философия е доста простичка и достъпна - отмъщение, акумулация на власт и богатство и свобода. Всеки идиот може да разбере такива цели и да им съчувства, защото всички искат това. Главният коз на ситите е човечността им, като опозиция на парадоксалните абстракции на джедаите. Това е и един от най-популярните им методи за вербуване на ученици.

Стана доста объркано, но цялата джедайска философия е парадоксална. Надявам се, че си ме разбрал. Никой не може да го обясни по-добре.



T.e. всичко зависи от това КАК използваш Силата, така ли?

Има три начина да се съди за едно действие: по мотивацията зад него, по средствата използвани за осъщестяването му или по получения резултат.

Доминантна величина: Мотивацията зад действието
Според тази теза, най-важно е ЗАЩО правиш нещо. Т.е. когато мотивите ти са чисти, средствата или резултатът нямат значение. Такъв човек спокойно би изтезавал 100 души за да спаси 1000. Това определено НЕ Е джедайската философия - среща се повече сред ситите и дори там е сравнително рядка.

Доминантна величина: Използвани методи
Според тази теза, най-важно е какви средства използваш за осъществяването на целите си. По-добре да загинеш с чест, отколкото да живееш като предател, по-добре да жертваш победата за да спасиш идеалите си и т.н. Това е оригиналната джедайска философия. Проблемът с нея е лесната манипулация - такъв човек много лесно може да бъде накаран да се откаже от победата и дори от живота си, ако средствата за това са неморални. Само дето понякога е нужно да вършиш мръсотии за да оцелееш и когато не можеш - умираш.

Това ще е конфликтът при джедайските персонажи в ToR (или поне така разбрах от блога). Джедаят ще трябва да избира между два пътя:

А) Благороден, но ограничен и предсказуем
B) Безпринципен, но ефективен, вършейки мръсната работа, която другите не могат да поемат, за славата на Републиката.

Не знам защо, но имам чувството, че вторият тип джедаи ще са далеч по-полезни на Републиката. Честта не печели войните, а нищо не всява по-голям страх в душата на сита от друг като него.

Доминантна величина: Получен резултат
Оригиналната, единствена по рода си ситска философия - целта оправдава средствата. Резултатът е най-важен, а как се е стигнало до него не интересува никого. Не смятам за нужно да обяснявам повече, тъй като този начин на мислене го знаем всички.

Проблемът на Джоли е, че се опитва да съчетае първите два метода, а те понякога си противоречат. Той казва, че ако чувстваш гняв, но го подтиснеш, няма проблеми. Ортодоксалната джедайска философия обаче казва, че чувстването на емоции е проблемът, който джедая трябва да избягва. Отново противоречие. Damned if you do, damned if you don't.

Изводите ги оставям на теб, че ми пламна главата.

Затова много ми харесват думите на Кайл Катарн:
"Не са важни какъв тип са уменията ти в Силата, светли или тъмни, а как ги използваш!"

Minotaur King, compassion се превежда точно "съчувствие" или "състрадание", така че цялата втора част от поста ти звучи глупаво.

Иначе както казваш - наложително е при ситите да съществува правилото на двамата, за да не станат те прекалено много. Също така е наложително при джедаите премахването на естествените чувства, за да не се поддадат те на тъмната страна на силата и да започнат да се водят подтиквани единствено от собствените си интереси. Орденът на джедаите не е орден, който има за цел някакво лично облаготворяване или обогатяване. Той е орден, който защитава мира. Той не е естествен. Той е просто нужен.

По въпроса за любовта - обяснил съм го достатъчно просто. Отговорът на въпроса ти всъщност е "да". Но в анализа си си допуснал грешка. Анализираш нещо комплексно като го разбиваш на трите му комплексни части. Джедайската философия според мен е следната:
Мотивация: Чиста/Благородна
Използвани Методи: Достойни
Жертва за постигане на крайния резултат: Почти никаква

Ситската философия мога да я определя така:
Мотивация: Лична
Използвани Методи: Всякакви
Жертва за постигане на крайния резултат: Всякаква

Това, което Джоли казва според мен би трябвало да се разбие по следния начин:
Мотивация: Лична
Използвани методи: Достойни
Жертва за постигане на крайния резултат: Разумна

Тоест Джоли проповядва най-естествения път за използване на силата - умерения. Според него за всичко трябва да си има граници. Това не е разбирането на джедайския орден, но както казах вече - това е негово лично мнение, а не на целия джедайски орден.

За това няма по-сив джедай от Джоли Биндо.Той мисли, че е най-добре умерено ползване на силата, което и според мен е също най-добре.Това няма да пречи на галактиката кой знае колко, нито да я упътва много.Това ще пази баланса на Силата.

кога най - накрая ще качат епизод 5 от Clone Wars :X

Да и аз това се чудя...В уикито пишеше, че четвъртък(!) излезе.Другате се казваше, че петък(както трябва) ще излезе.Е вече е събота следобяд и още никъде го няма.

Сентри, "съчувствие" ми се струваше твърде слаба дума (то се изразява по-скоро със "sympathy"), а за "състрадание" не се сетих. Както и да е. Важното е да разбереш какво искам да кажа.



Пак не ме разбра.

Идеята беше, че тъмните джедаи/ситите воюват срещу Републиката по необходимост. Забележи: ситското движение, поначало, е движение за права и свободи, не за акумулиране на власт. Властта идва по-късно, за да служи като щит срещу джедаите, които избиват ситите безпричинно.

Теорията ти пропада, защото егоизмът не е задължителен за последователя на Тъмната страна. Нужни са гняв, омраза и желанието да ги използваш. Ще се изненадаш ако ти кажа колко сити всъщност са били алтруисти и идеалисти. Човек може да е изпълнен с вътрешен мрак и пак да служи на Републиката, бидейки дори по-ефективен от другите джедаи.



За второто съм склонен да споря. Джедаите често използват радикални, нарушаващи закона методи. Понякога е трудно да различиш джедая от сита в това отношение.



Тук съм склонен да споря за първото. Мотивацията често е идеалистична - спасяване на държавата (Лудо Креш), спасяване на галактиката (Дарт Реван), спасяване на любим човек (Дарт Вейдър), възцаряване на мир (Дарт Каедъс) и т.н.

И накрая, за да разведрим атмосферата, един ситски виц:

Какво е джедай?
Човек, който следва ученията на Йода, Оби-Уан и т.н.
А какво е сит?
Човек, който ги е разбрал.

Minotaur King, Revan отива на война като джедай с целта да защити галактиката, но се връща като сит, който се опитва да я покори. Тоест някъде по средата се е изгубила идеалистичната идея за защита и е дошла личната за власт. Същото важи и за Вейдър - той има първоначално лична причина още когато е джедай, но след като става сит и отново цели лична власт и нищо друго.

Иначе за използваните методи на джедаите - да, склонен съм да се съглася, но тогава става още по-ясна разликата между ученията на Джоли, който е сив и джедайския орден.