Ваньо гледаше мач от българската А група и гризеше сусамени пръчици, внос от Турция. Бакалията ги даваше евтино. Мъжа притегли печката с реотани по близо до краката си, защото чехлите от магазин за 1 лев не му пазеха топло, а чорапите му бяха надупчени като окоп от чували след тежък картечен обстрел.
„Да звънна на брат ми, помисли си той, не съм го чувал от рожденния му ден, когато се почерпихме с бобена чорба и ребърца.” Помисли си Ваньо сещайки се че рожденния ден на брат му бе преди 7 месеца.
Телефона, тип шайба прискърца няколко пъти. Даваше свободно, но никой не дигна.
На вратата на Ваньо се звънна. Звука по-скоро бе като от тостер втора употреба, след като в него са били сложени 2 филии повече от максималния му капацитет.
- Да? – Отвори той вратата.
- Ваньо Генев, брат на Гено Генев? – Попита отсрещния човек.
- Същия.
- Брат ви е пуснал тото преди седмица. Днес се теглиха числата и се оказа че Гено Генев е спечелил, но тъй като не може да бъде открит наградата отива при вас.

Тази вечер на Ваньо Генев сусамените пръчици му се усладиха повече от всякога.

Доста добро, както винаги, Гиро

АХАХААХ

искам още копеле!

Еее, защо не се самоуби

Гиро, уникален си.

Феномен на модерната хумористична литература. Way to go!

В никакъв случай не бих нарекъл литературата му хумористична. По-скоро социална с леки хумористични нотки, разкриваща ни по изключително деликатно-елегантен начин ценните неща във всекидневния живот и дълбокоморалните и житейски дилеми, с които сме принудени да се сблъскваме всеки ден.

Гиро се върна! Йей!