Остави ги, никакво чувство за педофилски хумор нямат.

Тия педофилски изцепки ще бъдат някак си твърде рандъм

Не ме кефи - твърде скучно е! Макар и да не харесвам много просташкия хумор, ако е оригинален и добре поднесен, нямам против - за забавление. Но тук нито хуморът е оригинален, нито е основна част от разказа. Общо взето се получава един налудничаво идиотски разказ, в който смешките почти липсват.
Сори, може би е просто моето възприятие, но написаното тук не струва.
Иначе пиши, ако ти прави кеф... Явно на други хора пък се харесва.

Ами мен,то си пише в първото изречение да не се приема насериозно .Щом не те кефи,не чети ,няма лошо

оооо просто не може да оставиш нещата така

Да бе, съгласен съм, не се опитвам да троля. Просто си изказвам мнението, защото може и да ти е полезно - да видиш къде куцат нещата. То си е вярно, че в подобен стил разкази не се гони "качествен текст", но все пак - ако смяташ да пишеш нещо с повече смешки, а не толкова разказ с идиотизми.

На мен ми хареса- имаш дарба Много добра атмосфера има разказчето, и историята е интригуваща
Това не е първосигнален текст направен за хора с елементарно чувство за хумор, а е забавен като цяло.

Ето ви пета глава.Лично не съм много доволен от нея,но напоследък нямам почти никакво вдъхновение.Надявам се да хареса поне на един човек .

Глава 5

Старият малък площад пред единствената гара в града беше тих и почти празен.Не се мяркаше никой,освен я някоя котка,я някое куче или някой изгубил се педофил.След като слезе от стария си голф,Пешо забеляза това и се учуди-беше необичайно толкова рано да е толкова празно,особено за това място,където редовно се събираха пенсионерите от града-те си лафеха за нещата от живота,за политиката,за тъпите сапунки,и най-вече,за новия съпруг на леля Цеца от третия етаж.Често се случваше някой от тях да се спомине-я от инфаркт,я от инсулт,та затова близко до площада имаше погребално бюро с леко плашещото название „Здравей живот”.Единственото живо същество,което обикаляше наоколо и гледаше мръсно, беше един леко подпухнал гълъб.Пешо се огледа,но не забеляза нищо притеснително и заключи,че има нещо съмнително-което не говори добре за него,защото дори и дядка с напреднала склезора би се досетил.Така де,Пешо не беше чак такова умно копеле(да,той учеше медицина,ама..),но пък беше як и имаше руски автомат-тези две неща щяха успешно да компенсират не толкова високият му интелект.Пешо стисна здраво автомата и се насочи към здравата метална врата,от която се влизаше в гарата.Затаи дъх и леко открехна вратата.Гледката вътре го изненада още повече.Салонът на гарата беше напълно празен,нямаше дори и мазните хартии,който редовно седяха залепнали на пейките.Нямаше нищо.Пешо се огледа отново,но нямаше нищо.Какви ще са тези хора,който могат да опразнят цяла гара,какво им е направи Хари,какво по дяволите става!Тези мисли се въртяха неговата глава,но той не успя да намери отговор.И тъкмо когато се канеше да разстреля нахалната котка,която се навърташе околко една будка за вестници,ей така,за бог да прости,усети нещо което вибрираше в джоба му.
–Пак ли съм забравил вибратора бе,мамка му-изпсува той.
Обаче не беше вибраторът.Беше неговият телефон.Пешо погледна номера и видя,че беше непознат.Изпсува юнашки,след което с неособено желание натисна пластмасовата зелена слушалка:
-Ало.
-Добър ден,господине,аз съм представител на компания,която произвежда дамски превръзки искам да знам дали се интересувате от нашите нови продукти.Предлагаме превръзка,която,обърнете внимание,не превръща течността в гел,а я запазва,за да можете да я ползвате,когато имате нужда!Представяте ли си?Да,знам че ви е трудно ,но е вярно.Е,какво ще кажете?
-Ако някога ви видя на живо,на втория удар ще ме съдят за гавра с труп.Да ви еба майката!
Пешо затвори и прибра телефона.Тъпи телефонни продавачи.Но това да му беше проблемът.Явно тези,който бяха отвекли приятеля му,го бяха изиграли.Но все пак не виждаше смисъла в цялата работа.След 10 минутно чакане,в което не се случи нищо интересно,той реши,че е време да напусне гарата.Насочи се към изхода,но там го чакаше изненада.На входа беше спряла една черна кола,която изглеждаше прекалено подозрително,за да не е свързана с отвличането на Хари.Петър се затича към нея,като държеше автомата в ръцете си.В същия миг от колата се показа ръка,която държеше пистолет.Стреля,но не успя да улучи.Пешо залегна и на свой ред стреля.Неговият изстрел беше успешен.Ръката от колата безжизнено се отпусна и изпусна пистолетът.Пешо се приближи към автомобила и отвори вратата.Вътре видя мъжът,който се беше опитал да го убие.Беше към тридесетгодишен,облечен в костюм.В колата нямаше никой друг,освен него.
–Кой си ти и какво искаш от мен?!-изрева Пешо в лицето му- и защо Хари не е тук,както ми обеща онова тъпо джудже.Казвай,тъпако,изнервен съм и имам автомат!!!!!!
Мъжът отвори очи и тежко промълви:
–Не разбираш ли,че няма да видиш Хари повече.Това тука беше само инсценировка,просто искахме да те убием.Ти представляваш много малка част от цялата верига,дори бих казал,че не си от голямо значение,но шефът мисли по друг начин.
-Говориш много за копеле,което ще умре-отговори му Петър.
–Ха,и какво ще постигнеш като ме убиеш?Нищо.Най-много аллах да ме дари с мойте 72 девици.
-Гаден,шибан терорист,ще ми кажеш ли къде е Хари,или ще трябва да действам по трудния начин-заплаши го Пешо.
-Не,няма,невернико!
-Добре,ти го пожела.
Пешо удари два тупаника на мъжа,след което го изтика на съседната седалка.Самият той седна на шофьорското място и запали двигателят.
-Е,манаф,не бих искал да го правя,но ти ме караш.Бих ти препоръчал да се радваш на последните си мигове с топки.
-Какво?!-изкрещя мъжът.
-Ами,водя те да те скопят.Така или иначе няма да има много полза от теб.Бачо Мишо е много добър майстор,гарантирам,че няма да усетиш нищо.Хубавото е,че не задава много въпроси.Дори веднъж скопи бика на дядо,който беше погълнал виагра!Така че,по-добре да ми кажеш каквото знаеш!
–Добре,мазен,гаден неверник,ще ти кажа това,което знам.
Той бръкна в джоба на сакото си извади една визитка.Подаде я на Пешо.
–Посети този адрес.
-Отново ли ще е капан-попита той?
-Не,но се надявам,че там наистина ще те убият-каза терористът.
Пешо прибра визитката,след което каза:
–Е,явно не си бил чак толкова безполезен.Но за всеки случай идваш с мен.И да ти кажа честно, много лош шофьор съм.!

хаха

waiting...

И аз очаквам с нетърпение продължението на този разказ. Дано да има изобщо такова и автора да не е с изпарено вдъхновение заради лятото.

е то през лятото най-много вдъхновения има... жени ... бира...жени

абе дано да има продължение че ми стана интересно

Тръпна ( ) да разбера как ще продължи сюжетът. Уникално е.

Това май беше по-добре от предишните. Като изключим краят, който действително не беше запомнящ се, началото бе добро. Особено моментът с телефонният разговор!

Coming soon:част 6.

Част Шеста

Е,не,вече сериозно почвам да се дразня.Направо адски се изнервям.Бих ударил една,ама проклетите ми ръце са вързани!Майка му стара!Вече изгубих бройката на часовете,който изминаха откакто неизвестните кретени,на който явно съм направил нещо,ме затвориха в това килерче или каквото е там.Защо?Този интересен въпрос ме измъчва непрекъснато.Очевадно е,че в цялата работа е замесена Стела,но как и с какво не ми е ясно.Доколкото си спомням (а то не е много,както по-горе споменах) в нея нямаше нищо особено.Даже,ако трябва да съм напълно искрен,тя приличаше съвсем леко(ама много ,много, много леко!) на курва,ама каква курва!Хм,дали мацето не е била някаква примамка за да могат да ме хванат?Ха,да се еба,то е ясно,че е била,ама не се връзва напълно,защото си спомням,че преди да се срещна с нея,някой ми се обади по телефона и ме предупреди да не се отивам на срещата.Да,стана заплетено.Лошото е,че не съм близвал храна,нито вода,а тези нещастници явно нямат намерението скоро да ми дадат някаква.Дали съм обречен да умра сам,забравен от всички,потънал в пот и лайна,в тази миша дупка?Явно да.Ей,я чакай малко.Сякаш нещо ми просветва,усещам някаква мисъл,някаква идея.Забравен от всички ли казах преди малко? Мисли,Хари,мисли,давай,напъни се,не са те кръстили на невръстен магьосник напразно!(но не се напъвай много силно,защото после няма да има с какво да се изтриеш).ЕВРИКА! Бих се пляснал по челото,но тъй като ръцете ми са завързани,това ще бъде по-скоро трудно.Така или иначе,има един човек,за когото съм убеден,че не е забравил за мен-Пешо.Нали трябваше да се срещна с него,следователно,когато не съм се появил,той сигурно се е зачудил какво става.И,понеже го познавам добре,съм сигурен,че в момента Пешо се пита какво е станало с мен.Дотук добре,но това не ми помага по никакъв начин.Защо ли?Ами,понеже и ТОЙ ме познава доста добре,сигурно ще си помисли,че пак съм се отцепил яко и в момента лежа у нас и къртя здраво.Което не би било далеч от истина в произволен ден,но не и днес.Така че,от моментната ми радост вече няма и следа.Тъжно.Е,ще чакам,пък каквото стане.И без това ми писна да мисля вече,предпочитам да поспя.Една овца,две овци,три овци,какво,четвъртата овца пуши трева ли?!Whatever.

…………………..

-Приспи го и го махай от тук,кретен такъв,нямаме никакво време,нашият човек не се върна,а това не означава нищо добро!-извика някакъв женски глас.
–Казах ти,Джени,не трябваше да наемаме този имбецил,убеден съм,че не може да отвлече и сляпата ми котка!-отговори и мъжът
-Стига си приказвал,а действай по-бързо,не можем да си позволим да ни открият,това ще провали цялата операция,а не искам после шефът да си излее гнева на мен.Така че се размърдай,Пол,и забий проклетата игла в задника му!
-Добре,добре,по-спокойно-отговори мъжът,който явно се казваше Пол.След това извади една спринцовка от джоба си и внимателно я заби в задните части на Хари.Последният изпсува юнашки,оплю Пол, след което главата му клюмна и изпадна в безсъзнание.Пол и Джени внимателно го отвързаха и след това го изнесоха от стаята,който всъщност се оказа мазе в един изоставен жилищен блок.Качиха го в багажника на една кола,след което самите те се качиха в нея,запалиха и отпрашиха в неизвестна посока.В същия момент пред блока спря друга кола,от нея изскочи Пешо,влачейки след него мъжът,който се беше опитал да го убие.
-Така,копеле,казвай,къде е Хари?
-Не мисля,че ще искаш да чуеш това,но мисля,че закъсняхме.Те вече са го отвели,предполагам,че виждаш отдалечаващата се кола-отговори мъжът.
-По дяволите,все едно се намираме в нискобюджетен екшън филм.Както и да е,качвай се в колата,ще ги настигнем.
Пешо и мъжът се качиха в колата и тръгнаха след другата кола,в която бяха похитителите на Хари.Те явно не осъзнаваха,че ги следят,защото караха съвсем нормално,но Пешо не се оплакваше от това-той искаше да ги изненада и затова ги следеше мълчаливо.След около 15 минути бавно и мъчително каране из задръстените софийски улици(„Мамка ви,селяни такива”-помисли си Пешо) те спряха пред един стар склад в старата изоставена индустриална зона извън града.Мъжът и жената излязоха от автомобила,отвориха багажника и извадиха изпадналия в безсъзнание Хари.Пренесоха го до една малка врата отстрани на склада,която се отвори и те влязоха вътре.
-Това,което носеха,беше Хари,а складът не е изоставен-извика Пешо.
-Верно ли,ти си гений,момчето ми-иронично му отговори мъжът,който за протокола се наричаше Спиро.
-Млъкни,че ще ти отрежа топките,както ти обещах вече-озъби му се Пешо-сигурно знаеш как се влиза вътре,нали?
-Сигурно знам.

понеже друг не е казал нищо...очакваме продължение

Touché