Без да съм чел частта на Хърф, ще изкажа мнение по въпроса, понеже не за пръв път се появява подобен момент - някой да ползва някакви изрази, които другите да не одобряват.
Та, мисля, че и преди съм го споменавал, но все пак - проблемът идва от това какъв е характерът на писането на всеки един от нас. Защото едни се опитват да пишат "сериозно", което ще рече да разказват историята си по "класически" начин, бил той и изтъркан, други се опитват да разказват като приказка, трети харесват да пишат в разговорен стил, а пък четвърти - забавно и смешно. В крайна сметка едните пишат неща, които изглеждат непримеливи за другите. Или поне поне за първите нещата стоят така.
Решение на проблема според мен няма, така че ще си става манджа с грозде... Мисля, че единствено имаме псевдо-решение - всички започват да пишат по един и същи начин.

Хайде някой да направи едно резюме на постовете на останалите, че мен ме мързи да ги чета...

МГР, ако тръгна да ти преразказвам главите, то ще излезе все едно да си ги прочетеш

Искам да кажа, че частта на Сентри страшно много ми хареса, че и аз искам Ку и че нямам търпение да видя какво ще стане.

То и мен ме мързи да ги чета. Иначе изчетох частта на сен - a wee bit too dramatic for my taste. Иначе е готина.
Прочее, имам малък проблем - разполагам само с три определения за героя си, а именно "Хърф", "Младежът" и "Потенциалният магьосник", а последното даже не ми харесва. Препоръчайте нещо.

"Потенциален" го променяш на "пишман", "начинаещ", "вероятен", "бъдещ", "евентуален", "със заложби за" и т.н., в зависимост вече от това какво точно имаш предвид. "Магьосник" можеш да го промениш на "вълшебник", "чародей", "вещер", "маг", "заклинател", "фокусник"... А ако го специализираш в някаква област може да добавиш и "некромант", "елементалист", "илюзионист". "Младеж" можеш да го замениш с "момче", "млад мъж", "юноша", а ако искаш и с "келеш", "пакостник" и т.н., в зависимост вече колко млад го искаш и дали желаеш да насложиш някакво авторово отношение. Към това можеш да прибавиш и местоимението "той" (за това си се сетил и сам де), а също така и прилагателните в стил "последния", "въпросния" и подобни. Според мен трябва да можеш да измислиш повече от 3 начина, по които да споменаваш героя си. Като прочета частите ти, ако ми хрумне нещо ново, ще пиша пак.

Кралице, много неподходящо е да започваш частта си по начина, по който си го направила - все едно продължаваш да пишеш на следващия ред на предишния си текст. При теб може и действително да е така, но за читателя не е - той е изчел преди това бая други части, напълно несвързани с твоята. И съответно е забравил всичко. А ти започваш да разказваш, без да направиш каквото и да било, за да припомниш на читателя каква е ситуацията, в която си оставила героя си. Не е добре това, защото затормозяваш читателя - той трябва да търси из текста къде е последната сцена с този герой, да чете какво е станало... А вместо това можеш да опишеш набързо ситуацията с 1-2 изречения и картинката ще изплува сама в съзнанието му. Но без това "припомняне", както казах, затормозяваш читателя. И това не е в стил "караш читателя да мисли", за което много хора казват, че е важно, а чисто и просто му разваляш удоволствието от четенето. Да не споменавам, че дори не си посочила чии действия описваш - отново породено от факта, че не създаваш нова сцена, както подобава на нова част, а продължаваш старата, която отдавна е изтрита от съзнанието на читателя.
Това определено не стои добре. Така написано придава по-скоро усещане, че ще прави спаринг с някого, но биейки се напълно сериозно и целенасочено към победа, и все пак не истински. Според мен думата "наистина" е по-подходяща, защото ще придаде възприятието, че наистина ще трябва да се бие. Може би има и още по-подходящ израз, но този, който си използвала, определено не придава нужния смисъл.
Аз ли греша, или е по-правилно да кажеш "мъжа зад нея"? Защото описанието се прави спрямо началната й позиция. Не знам дали това е някакво правило, не знам дори дали е вярно, но аз така възприемам нещата. Както и да е, това е малък проблем.
Мисля, че посоката не е обвързана с понятия като "далеч" и "близо". Мисля, че и в смисъл на "отивам далече" или "отдалечавам се" не може да се използва. Отново може и да бъркам де.
След "бягането надалеч" следват няколко изречения, които описват продължителни действия. Добре е, когато преминаваш от такива описания в разказване на събития, които представят действия в малък времеви интервал, да отделяш двете неща с нов абзац. Получава се нещо от сорта на "пет месеца той се местеше от град на град, а на шестия пристигна в Париж и си купи домати от пазара".
Ще спомена и че системно бъркаш пълен с кратък член (нали съм си мрънкало, не може да го пропусна!).
А като цяло частта ти нещо не ми допадна. Някак не създава усещане за цялост - частите й са насечени и слабо свързани. И причинно-следствената връзка нещо се губи. Най-лошо впечатление ми направи как от две думи на неразбираем език всички изведнъж станаха толкова агресивни към героинята ти (това още в уводната част). В крайна сметка нали имаше различни езици в този свят. Не е нещо ненормално някой да ти каже нещо на непознат език.


Частта на Кирето е доста интересна, защото май е първия път, когато двама от героите се срещат. Получило се е добре!
Само не мога да разбера как така това момиче, което усеща смърт, идваща от облечения в черно човек, толкова спокойно, а от един момент дори и весело, общува с него. Не ми се вярва отношението й да се обърне така на 180 градуса, само защото той говори езика й.
И още нещо - нали уж щяха да са малко тези, които говорят древния език? Ето, че Торгайст го говори, при това явно доста свободно. Вероятно може и да чете. Както и да е, щом ще го одобрили, няма проблем.


ММ, от едната крайност - право в другата! Цели 2 (два) абзаца! Написаното по-горе по отношение частта на Кралицата важи дори в по-голяма степен за тази ти част. Отделяй синтактично частите, които смислово се различават. Всеки абзац трябва да представлява семантична единица, да описва едно нещо. И съответно, в процеса на четене, читателят да мисли за и да помни него. При неотделеноста на смисловите единици, която е налице тук, читателят няма възможност да прочете изцяло нещо, да го осъзнае в цялоста му, да го осмисли и по този начин то да остане в съзнанието и паметта му. А това е така, понеже той прочита нещо, т.е. някое цяло изречение, и поради липсата на явно синтактично разделение (разбирай, "нов ред"), той продължава със следващото изречение, защото предполага, че в него мисловната нишка ще бъде продължена - нещо съвсем естествено за процеса на четене. Това обаче липсва и тук той се напряга да запомни цялото съдържание на абзаца, защото то бива разглеждано като едно цяло и единно. А това е много изморяващо. Също така читателят не получава възможност да осмисли отделните неща, понеже моментът, в който той разбира, че е започнало описанието на нещо ново и несвързано с предишното, той вече е по средата или дори в края на следващото изречение, "захапал" новата смислова нишка. Резултатът е едно объркване, което се поражда у читателя, а това в никакъв случай не е правилно.
Отново не твърдя, че горното е напълно вярно, не съм го прочел някъде или нещо такова. Просто възприех текста ти по този начин. И сега се сещам за още един недостатък на писането по този начин - искам сега да ти посоча колко различни смислови единици си вкарала в този един първи абзац, но за да го направя, ще трябва да го изчета отново целия, понеже в него не съществува разделение, което да ме ориентира, кое къде беше в текста. Вярвам обаче, че ще се съгласиш, че говориш за доста различни неща в него - за дългите години и начина му на живот през тях, за трупането на мъдрост, за сключването на договори, за завръщането му в родното графство, за слуховете, за "вилата", за желанието на Лавел да види На'ал, за учреждаването на нов Бал (тук е достатъчно да сложиш само една главна буква), за мислите на хората на него преди залез слънце, за появата на Лавел по този блестящ начин, за последвалото развитие на бала (преди отварянето на портала). Както виждаш достатъчно много различни неща, които заслужават да бъдат отделени в самостоятелен абзац.
Друг проблем е, че без каквото и да е разделение преминаваш от стил за описване на хроники, ако мога така да се изразя, в стил описващ конкретни събития. Разликата между двете е, че първите читателят се опитва да запомни, понеже те ще са фона, на който ще се развиват последващите събития, а вторите читателят не запомня, а по-скоро си изгражда представа за събитията, героите и действията им, и така те остават в паметта му. И при липсата на разделение читателят се обърква напълно - може би и заради това аз започнах да запомням описаната история в началото и продължих да правя така, когато вече описваше кратки и конкретни сцени.
Дотук по този въпрос, мисля, че беше прекалено дълго писах за нещо, което дори не съм сигурен, че е вярно.
Искам да попитам нашият свят плосък ли е или не? Защото, смейте ми се, ако искате, но аз го възприемам като плосък. Защото представите за въртящи се планети около звезда и "различни светове" нещо не ми се вписват една с друга. Т.е. искам да кажа, че не би трябвало на едно място да е ден, а на друго - нощ! Или поне ако двете са от един и същи свят (а в написаното няма нищо, което да ни подсказва обратното). Не знам как е описан кръговратът ден/нощ при Толкин и другите фентъзи класици, чиято представа имплицитно възприемаме и ние (поправете ме, ако греша), но дайте поне ние да се разберем нещо за това. Аз от известно време се канех да задам този въпрос, но ето че поводът ме изпревари. Защото очевидно въпросът е важен. А щях да питам, защото доста хора описваме събития, случили се в момента на "Големия катаклизъм" (имаме ли си официално наименование на този момент?), и при мен например той е някъде тамън на обяд, а при други може да е по друго време, дори и през нощта!
Накрая да кажа все пак и две думи за общото ми мнение за частта ти. А то е, че не ми допадна особено много. Но го отдавам основно на голямата ми неприязън към вампирите, така че недей да го възприемаш особено сериозно. Все пак ще кажа и че нямаше нещо, което да заинтригува вниманието ми особено много.

Хърф, уводът и частта ти са забавни. Признавам си, че не съм особено добър нито в писането на такива неща, нито в предлагането идеи за тях. Така че не ми скачайте, че за другите "съм изписал мастилото на форума", а за него - нищо. Само отново ще вмъкна, че стилът ти рязко се различава от този на други от пишещите. Не знам докъде ще я докараме по този начин... И още нещо - нарочно ли пишеш "мягьосник"? Нали се пише с "а" по принцип?!?

Сентри, отново хубава, интересна и добре написана част.
Имам една единствена забележка - как така продължаваш да наричаш Гилбърт "момче", а едновременно с това пишеш, че "Майките им (на войниците, които пък са "мъже") много отдавна им бяха казали да стоят надалеч от гората, за да не предизвикат гнева на Гили Дю". Излиза, че са минали едно поне 10-15 години за да се превърнат тези "малки" в "мъже". Следователно Гилбърт определено вече няма да е момче. Дори и да кажеш, че Галеар е правел същото и приказките са се зародили по негов адрес, очевидно пишеш "Гили Дю", т.е. "Гилбърт Дю". Единственото решение, което аз виждам е да извъртиш нещата така, че приказките наистина да са се зародили поради Галеар, а в последствие се е предположило и името на този "горски дух" - "Гили Дю".
И един въпрос накрая - "тетива" в множествено число или в единствено число е?

Рекс, ще оставя другите да отговорят за себе си и ще давам направо за мен - Гили Дю е дух-пазител на гората от ирландския и шотландския фолклор, мисля да използвам доста неща от него - зарибил съм се - и част от митологията в тези земи мисля да е подобна. Тоест получава се така, че легендата за Гили Дю съществува от почти древни времена и е начин да се плашат малките деца да не ходят в гората, но Галеар и Гилбърт я използват за да пазят гората от натрапници. Може би трябваше да спомена нещо такова от по-рано, но щеше да се развали атмосферата. Името на Гилбърт е избрано за да е много близко до митологичното име, но като цяло Гилбърт Дю е различно нещо в очите на хората от Гили Дю. Иначе "тетива" е единствено число.

Сент, даде ми страхотна идея!

Рийв, според мен едно споменаване на съответните древни приказки няма да се отрази лошо. Все пак не всеки е запознат с въпросния фолклор, така че да направи връзката. И с това подобие в имената общо взето не спомагаш читателят да се сети сам, че "Гили Дю" не е "Гилбърт Дю", макар и вторият да се изявява като първия.

п.п. И това "ще оставя другите да отговорят за себе си" прозвуча, сякаш съм ви се накарал и сега трябва да се оправдавата като пакостливо дете пред родител. Ако възприемата нещата по този начин, кажете. Аз нямам такива цели, така че ще спра да пиша тия работи по-горе.

^^ МГР, дам, може би си прав за "насериозно", ама от друга страна, това мойто животно е по-скоро дете на около 10-годинки, да не кажа и по-малко. По простата причина, че до момента така е третирано и за нея до сега всички битки са си били спаринг на игра. Как да е, ако обясня всичко сега, няма да ми се налага да пиша следваща част.
Колкото до завъртането и удрянето. Не знам ти как се биеш, ама аз колкото и да съм се млатила в тълпа ( а повярвай ми, въпреки, че съм женско съм изяла повече пердах от повечето момчета) като се завъртя млатвам първият пред мен, а не този, който ми е в гръб.
За селяните, защо ме гонят се произясни малко от частта на Индиго, а в главата ще го дообясним. КОлкото до това, защо са станали връждебни. Ами аз се появявам в деня на катаклизма, който явно нещо е направил и в това село и всички са нервни, като се замисля, защо са чак толкова нервни, ще трябва да се върна и да ги питам, защото нямах време да огледам селото, че да видя, какво толкова е станало.
За големият период от време, който беше 2 дена и един предиобед, определено не мисля, че е голям период от време, а колкото до твоят пример за месеците и доматите, ако трябва да съм честна, бих го написала точно както си го дал кат пример. Просто не виждам смисъл 1 или 2 изречения да ги слагам на нов абзац, виж ако беше поне половин страница, може и да се замисля.
Другото, което е посока "Далече от гласовете" означава на някъде, където са ми в гръб. За теб не знам, ако попаднеш в изцяло нова вселена дали ще знаеш близките градове, села, баири и т.н. Но за някое оплашено, което всичко му е наопаки и нищо не е както очаква, "далече" е много точно определение и означава "Без посока, само не и при тях".
На останалите въпроси, защо, как и какво, относно наивността на моята особа, предполагам, че ще стане ясно следващата и по-следващата ( евентуално) част и няма смисъл да ги обяснявам два пъти.
А, да, забравих да спомена, че никога не съм знаела кога, какъв член се пише, слагам ги по благозвучие и преди да ми кажете, че има правила, да знам го, но просто ми е невъзможно да го приложа - опитвала съм.

Колкото до света, чудихме се, чудихме се и решихме, че светът си е обикновенна кръгла планета ( всъщност, преди да питате за един климат и дали е кръгла, май всички или поне повечето от нас я възприемахме за кръгла), с всичките му там климатични, атмосферни и природни особености, характерни за един такъв свят. Така, примерно ще е по-трудно да отгатнеш на къде, аджеба води портала, а и ще може от много топло да се озовеш на студено и тъмно или обратното. Един плосък свят с един климат ни лишава от шанса да се изтупаш в сняк до колене и почти да замръзнеш, да кажем.

Относно "завъртането и удрянето", не съм казал кого е правилно да удряш, а говоря за това как е правилно да се опише действието на героинята ти. Доколкото схващам аз, в първоначалната позиция зад героинята ти има мъж (този, когото тя настъпва) и именно него удря тя след като се завърта. И казвам, че, доколкото аз съм чел книги, а и собственото ми виждане над нещата, е правилно да напишеш "удари мъжа зад нея", а не "пред нея", макар че след завъртането той вече е действително пред нея. Просто се описва спрямо първоначалната позиция, при положение че не си отделила завъртането и удрянето в различни изречения. Както и да е, на всички им е ясно какво си искала да придадеш, а не ми се влиза в спорове за дребни неща.
За големият период от време - 2 дена и 1 предиобед, си е точно подходящо да ги отделиш на нов абзац. Това, че са 1-2 изречения, няма връзка. А и в случая са си цели 5. Това също не е твърдо определено правило в писането, така че да не спорим излишно.
Общо взето за двете неща горе просто споменавам собственото си виждане как ще е по-добре да се напишат. Няма да "забранявам" да пишете, както си искате.
За "посока - далеч" ми е също ясно какво си искала да кажеш и защо героинята ти постъпва по този начин. Казвам, че е по-добре да напишеш "тръгна в обратна на гласовете посока" или пък "започна да се отдалечява от гласовете".
Отново пиша за тези неща, понеже ми се струва, че не си ме разбрала какво не ми е харесало - а именно не защо нещата се случват по този начин, а как да ги опишеш по-добре, поне според моите виждания. Ако не си съгласна с мен - няма проблем.

По отношение на формата на света, не мисля, че ако е плосък, това му пречи да има различни климати. Само ще му пречи на едно място да е ден, а на друго - нощ. Както и да е, щом сте решили да е кръгъл, така да е.

Rex, не виждам в средновековието, когато са смятали, че светът е плосък, да е било тъмно по едно и също време навсякъде. Дори в Discworld на Пратчет не е така, въпреки че там е обяснено по абсурдния начин, че поради натрупаната магия в света светлината е много мудна и се влачи бааааавно.

БТВ, за съвета ти към Хърф - много е хубав, но според мен "последния", "въпросния" и подобните им са нещо, което трябва да се избягва в художествената литература, тъй като навяват на текста един... сух научен вид. В един миг си омаян от магията на описанията, а в следващия "последния" те изважда с ритник от нея и те захвърля обратно пред екрана. Освен това, когато напишеш подобно нещо сякаш те е домързяло или не ти е стигал ума за да намериш подходящо определение за героя си и отбиваш номера по този начин.

P.S. За споменаването на старите приказки - какво ще кажеш за "от край време за гората се носеха легенди, че е обитавана от странни същества. Легендата говореше за стар горски дух, който не давал мира на тези, които оставали в гората." Може би ще ме контрираш със следващото изречение, което е "Това беше Галеар.", но като се замислиш, той не е бил там "от край време".

Доколкото знам аз, в средновековието не са имали начин да разберат, че на едно място е ден, а на друго нощ - просто защото не са имали възможноста да комуникират на големи дистанции за малко време. Може и да греша де. Няма значение, светът е кръгъл, така че няма защо да говорим по тази тема.
По отношение на "последния", "въпросния" и други съм съгласен. Но все пак си зависи от употребата им - в едно изречение, описвайки кратки и насечени действия, подобни прилагателни може и да не изглеждат толкова тромави и изкуствено сложени. Но употребата им не е препоръчителна. Просто ги споменах като възможен вариант.
За старите приказки ще кажа, че трябваше да бъдат споменати в текста. Не читателят да се замисля, да се чуди, да гадае. А просто да го прочете.

Хайде сега, предполагам, че читателите са достатъчно умно, за да могат да свържат 2 и 2, нали? Пък и не трябва да ги правим мързеливи - прекаленото описание може да е толкова лошо, колкото и липсващото. Четенето на един текст е активен процес - читателят и писателят имат равна роля в него. Може би фантазията на четящия е на места дори по-важна от тази на пишещия, затова предпочитам да давам на читателя само основите, а той сам да изгради по-голямата картина, която ги обгражда.

Така, да внеса и тука малко уточнение, а не само в общият чат.

В момента тече 2-рият от 3-те дни, от удължаването на срока на NhazUl.
От четвъртък (10.09.2009г.), най късно започва да тече срока на Max Payne.

EDIT: Макс също поиска ден отсрочка.

Частта ми е готова и чака някой да я прочете и коментира.

NhazUl, този път частта ти не се е получила. Започнал си да прекаляваш с целенасоченото търсене на този "старинен" стил на писане и не изглежда естествено, откъдето и не е толкова добре. Още повече че ясно си личи как на места просто или не си успял, или не си опитал да пишеш по този начин, и си написал нещата в нормален словоред и със по-съвременни думи. И тези разлики в стила развалят удоволствието от четенето.
Също така ме обърква моментът с качулката на скелета (нали "гугла" значи "качулка"?) - пишеш, че той я е отметнал, а след това в разговора му с Толемарий, гласът на скелета идва "изпод качулката". Ясно е, че в един момент скелетът отново я е наметнал, но това не го упоменаваш в текста, а на мен не ми изглежда нормално, по време на битка героят ти специално да си я наметне отново, та да се досетя сам. И идва един момент с "WTF, той нали си беше свалил качулката?!?".
Като цяло иначе е добре. Просто е по-слабо написана част от предходната например.

Max Payne, твоята част ми мяза малко на "отбиване на номер" - кратка, без кой знае какво случващо се в нея, без особено значение. Вярно е, че описваш една част от лудоста на героя си, за която той търси лек, но това да е единственото в нея е малко бедно. Това не го казвам с "укор", ако въобще мога да "укорявам някого", понеже ми е ясно, че доста от нас нерядко ще пишем части именно "за отбиване на номера". Просто това най-просто и с най-малко думи обяснява защо частта е слаба. Въпреки това бих казал, че моментът с описанието на различните пейзажи, разкриващи се "пред погледа" на героя ти, се е получил добре. Браво за което.

Аз, честно казано нямам мнение по двата поста ( и на Наз и на Макс) съжалявам , за което.

Искам да кажа, че Ренд/Хемоглобин или както му е в момента ника обяви преди няколко часа, че няма да може да пише, поради липса на време. Заради така внезапната промяна двата му дни се прибавят към двата дена на indigo и той има време до 16.09.2009г. включително да си сътвори и пусне частта.

Ъм... общо взето "what Rex said", но искам да кажа и няколко мои думи, които не присъстват в поста на колегата.

Наз, хубаво е, че завързваш някаква митология и описваш в по-големи подробности част от света(таласъмите, нощната вещица, косата и т.н.). Добро описание на боя, също и някакси визуално нещата, които описваш ми допадат. Иначе не мога да си представя Толемарий да каже нещата по начина, по който си ги написал.

Макс, надявам се този нов персонаж, който въвеждаш, да не е просто част от лудостта нна героят ти, както Рекс предполага. Надявам се наистина да въвеждаш един много важен персонаж в твоята история, а не наистина просто да отбиваш номера.

"Ренд/Хемоглобин или както му е в момента ника" само за този "тур" ли ще отсъства или като цяло? При вариант 2, разбира се, винаги може да "се върне", просто питам дали и той с героят му отпадат?

Ами, по информация от Наз, защот той е комуникирал с него, Ренд отпада като цяло, а Наз изяви желание да "разчисти" героят му или иначе казано, да го убие до няколко завъртания, но местността създадена от него, ще си остане, ако някой иска да я ползва.