Нещо по-старичко и лирично

ПОРИВ КЪМ АДА

Порив към съня,
далече мечтан,
смразява се кръвта,
от тъй красивия далечен блян.

Алени капки се стичат,
текат и се вливат,
устните, шепнешком изричат,
името му илюзорно изливат.

Спомени изгарят душата,
огнени пламъци, клада,
открехва се тихо вратата,
пътят, водещ към ада.

Стъпките отекват в мрака,
пътят е дълъг и страшен,
там болката с прегръдка чака,
връща миналото в мига сегашен!

Моме, сорка, ама ритъма ти липсва отсекъде

Мдам, несъществуващия ритъм пречи много.

Съвет от едно време като се пробвах да пиша: за да развиеш чувството за ритъма в поезията, подхващай като пишеш някоя песен(дето ти харесва) със стабилен ритъм и пробвай да го имитираш.