Те я доле, бре. На юг, малка е. Не мое поберем всичко, щото ако зуум аутна още и става миниатюрно и не мога да го уголемя после.

ЕДИТ :

Те , турих маркировка кое кво е. Така изглежда по-kvlt. Иначе за горичките и т.н., всеки да си избира къде иска да е. Селищата са маркирани с къщурка ( от играта - trading post ). На Буки прашният град се вижда къде е - терена там е ''dirt''. Има и Hill Fort-ове, които може да са някакви ключови крепости или замъци ( градове ).
Ето я :
http://img268.imageshack.us/img268/5901/map2t.png

Да отбележа, че тъй като света не е САМО това, а има още десетки местности, които няма как да ги изобразим на едно място, мога да се нагърбя да правя подобни карти на всяко едно друго място, което по някакъв начин ще се включи в разказките. Само трябва описания да ми давате.

Чакаме Наз с неговата карта, ако е по-добра, заебете я тая мойта

Кире,екстра е обаче се сетих нещо-не можем ли да обединим и двете карти:твойта и тази на Наз като един по-голям свят нещо такова

Добре тъй като явно много държите на карта, която според мен и още няколко човека е напълно излишна, дайте да използваме софтуера на Indigo да се направят няколко по-малки карти на известните обекти, които по-късно ще се обединят в едно? Доколкото видях той ползва това, което го има в интернет, така че няма да е голям проблем. Само че местата да се картографират СЛЕД като бъдат описани, а не просто ей така да има някаква карта, която да е за ей така и изведнъж да трябва да се съобразяваме с нея и да ни ограничава.

-.-

Гарванке, уводът ти е интересен. Но си личи, че много обичаш да разказваш приказки...

Само аз ли имам чувството, че такива вълци няма? Разбира се, в този свят може и да има. Твърде много анимета гледаш май...

Dark Archon, дай направо да не четем писанията на другите, а? Че е по-лесно, пък и ако не ни кефи, друг избор нямаме, нали така! Казах това за вулгаризмите в текста ти, защото искам това, което правим всички, и в частност аз, да има някакъв, ако не страхотен (който едва ли ще стигнем), то поне културен вид! Освен това на моите забележки им се вика "критика", поне по разбиранията в този форум. За думичката "настоявам" споменах по-горе. Ако искаш се съобразяваш с тях, очевидно не мога да те накарам, но отново изразявам негодуванието си. Надявам се да не се стига до по-крайни ситуации.

Увод


Трудно беше да се каже – тези неща не могат да се определят с голяма точност – кога беше започнала лудостта на Толемарий. Отначало беше нещо съвсем тихо и невинно – като шепота на трева, люшнала се от лек повей на вятъра. Не отне много време на Тол(както приятелите му, когато имаше такива, го наричаха) да разбере колко силно може да крещи земята. Всяко растение, всяко листо, всяка тревичка си имаха свой собствен глас, всяко говореше за свои собствени неща и гледаше само своите си интереси. Те не ползваха думи, но въпреки това Тол ги разбираше – както Въздушните разбираха вятъра и гръмотевиците, или Водните – плясъка на вълните. Понякога му се искаше да направи като своя учител – да стане веднъж завинаги величествен дъб, пуснал корени дълбоко в пръстта и вдигнал ръце-клони с множество пръсти и листа по тях, подпирайки небето до края на света. Или докато не го намерят закъсали дървари и не сломят цялото това величие с два удара на брадвата.
Какъв жалък край за Толемарий Геонтроксик, шести магистър на Земната кула, Литеен. А началото беше блестящо – завърши чиракуването си четири години по-рано от обичайното. Когато му предложиха избор – да продължи да изучава чистата магия или да се специализира в някой от елементите, той без колебание избра Земята. „В този елемент е скрита най-голяма сила. Въздуха и Водата само поддържат живота и растежа, а Огъня има сила само да го разруши. Но в Земята живота се заражда и там намират покой тези, които ги е сполетяла смъртта.” Това бяха първите думи, които чу след като за пръв път прекрачи прага на Литеен. Оттам нататък многообещаващия млад маг се издигна бързо в йерархията благодарение на таланта си и вече се виждаше като Върховния Земен Маг. Тогава дойде Катаклизма.
Първите няколко седмици бяха най-щастливите дни в живота му. Тол можеше да прави на практика всичко – превръщаше се в твърд камък и се разхождаше, неуязвим за всичко; разперваше ръце към небето и те се втърдяваха, покафеняваха и се изпълваха с листа, които черпеха сили от Слънцето, а краката му дълбаеха земната твърд и всмукваха от живителната енергия, която беше запазена единствено за растенията; друг път потъваше в земята и за миг се озоваваше на другия край на света, сетне за още един се връщаше. Нямаше лудост тогава, само безгрижие и радост.
Тогава се появиха гласовете. Отначало растенията искаха малко и Толемарий им го даваше, мислейки, че така изплаща дълга си към Земята. Но после искаха още и още и още, докато гласовете не започнаха да забиват пирони в главата му, или поне той така ги усещаше. Тол потърси помощ от седалището на елементалите в Кабона, откъдето набързо го отпратиха към Голямото блато на изток, твърдейки че там ще получи по-добро лечение. „Там земята е мъртва, застоялите води са я погълнали и дърветата се разлагат. Там гласовете ще са най-тихи.” – обясниха му.
И така, Толемарий вече трети ден джвакаше из блатото, търсейки проклетото убежище. Само надеждата, че има лек наблизо, го караше да продължава. Надежда, която вече се изчерпваше…
=================================================================================
Чакам критики и препоръки, както и да ме пишете за участник.

Ето финалната версия на картата :

http://img220.imageshack.us/img220/9269/map3.png

Искам да попитам,може ли да си сменя расата,защото тия шифтъри са много сложни за прост човек като мене Искам да съм човек това го мислех от началото,обаче не знаех за шифтърите,че хем една форма,хем да мисля за дрехите сори тъп съм

Ще си пусна и нов увод ако трябва,просто тия шифтъри са много сложни

Извинявам се за бълвоча,който може да породя като си сменя расата,но се надявам,че ще ме разберете

ЕДИТ-Искам да съм Човек маг,за да срещна героя на Макс за това

Няма проблеми, душа Напиши някакво уводче с новия ти герой и по-нататък си играй с него

Деа, искам карта, толкова много възможности предоставя...

Трябва да имаме една голяма карта на континентите, без детайли, само очертания. Там всеки може да си лепне каквото е направил. А когато играем заедно е почти наложително или да се пишат 2к думи описание на терена или да има някаква тактическа карта.

Ако ще се прави с Д&Д софта, който ползвах аз - линк в демоноид.ком

Ако нямате акаунти ми пишете и ще ви пратя покани, но с уговорката да подържате коефициент от около 1.0, че ще ме накажат заради вас

А другия вариант е да ползваме Хироус3 едитора, който обаче няма да върши работа за по-тактически карти на градове и дънджъни, например.

-----------------------------------------------------------


Летящия град, Рая, е короната на огромно дърво с много пристройки, която се рее на едно и също място. Не се разхожда по картата и е над разрушения остров (но не над вулкана).

Ще сийдвам следващите около 20-30 часа, дърпайте.

Ето и увода на новият ми герой

УВОД


Ленкар се надигна от каменият под който използваше за легло и потърка очите си.Беше в пещера,тъй като разузнаваше за порталите които се появиха наскоро.Кралят на град Леденз-Крентор- беше заповядал на всички магьосници,войници и стрелци да се разпръснат и да намерят дори и най-нищожната информация за тези портали:за какво може да послужат и други неща.Магът се изправи,вдигна скиптъра си и реши да започне да търси.Беше чул някакъв шум през нощта:
„Може да се е появил някакъв портал,който се е отворил”-помисли си Ленкар.
Ленкар беше двадесет и две годишен маг,който въпреки,че старите магьосници го мислеха за неопитен той можеше да изпозва бялата магия почти перфектно.Старши магът бе казал,че това момче е надарено.Това даваше надежда и увереност на Ленкар,защото старият маг беше любимецът на младият магьосник.
Не след дълго,Ленкар намери един от порталите.Беше целият прозрачен и магът можеше да вижда какво става от другата страна.Видя някакъв пазач-предположи,че е орк-който беше с гръб към портала.Ленкар прецени,че не е нужно да го напда и се запъти към град Леденз,за да съобщи за порталът

Не след дълго,Ленкар беше пред портите на града.Пазачите го спряха,но след като каза,че е маг го пуснаха.Докато вървеше,магът се зачуди защо всички са весели и празнично облечени.
„Да не би да има празник?”-почуди се Ленкар,но продължи да върви докато не стигна до мегдана.И беше прав.Имаше празник и по-точно-панаир.Дечурлига тичаха наляво-надясно,мъже и глашатаи непрекъснато се надвикваха,а жени-продавачки им пригласяха.Магът се престори,че не чува всичката тази глъчка и продължи да върви докато не стигна до високата кула на магьосниците.Ленкар влезе в нея и започна да се изкачва по витите стълби.Щеше да му е много по-лесно да се телепортира,но кулата беше защитена от магически щит,който отблъскваше всякакви заклинания.След като стигна върха на кулата видя крал Крентор и старият магьосник да разговарят.Присъствието на младият магьосник отклони беседата им:
-А Ленкар вече си тук.Успя ли да събереш информация?
-Да сър-отговори начаса младият магьосник
-Е да чуем.
Ленкар си пое дъх и изрече:
-В покрайнините на града има един портал.Предполагам,че се е появил през нощта,защото чух тътен,сякаш нещо се е сблъскало.Видях орк.Предполагам,че пази порталът и не исках да влизам в битка с него.След това дойдох направо тук
-Хм доста интересно-каза кралят и се обърна за да продължи разговора с стария маг.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... nd_pup.jpg
http://www.scienceclarified.com/images/ ... mg0107.jpg
http://www.shunya.net/Pictures/Himalaya ... anWolf.jpg
http://www.arkive.org/media/B7/B773F8A5 ... /photo.jpg

Рекс, приготви се за ебати грубата критика, сериозно.

Признавам си грешката... Не ме бийте много!

Thunderbringer, имаш няколко доста глупави, поне според мен, момента. Особено това "изморяването" от катерене на стълби... Нали героят ти беше на 22, не на 80, че едни стълби да не може да изкачи. Освен това ми се струва логично една такава магьосническа кула да е защитена срещу магии като това телепортиране, било то и дело на един от техните ученици.
Както и да е. Ако не се лъжа, през порталите се вижда лесно, така че защо героят ти не може да разбере какво има от другата страна на портала? Този "предполагаем орк" толкова ли е голям? И защо той не проявява какъвто и да е интерес, след като го мерят с камъни и го опипват?
Накрая ще вметна, че "каменният" се пише с 2 н-та, и ще те помоля още веднъж да не пишеш с италик букви.

Нощта беше много тъмна. Луната и звездите не се виждаха от надвисналите над града тъмни дъждовни облаци, които от своя страна в момента безмилостно изливаха гнева си върху човешкото селище. Дъждът се сипеше като из ведро, на едри капки, които удряха силно по всичко, което не е имало благоразумието да се скрие някъде. Наметалото на Неридор вече бе изцяло мокро и почти не го предпазваше. Въпреки това той го разтресе леко, за да събори насъбралата се вода, и отново се уви в него. Дръжката на пръчката, която държеше в лявата си ръка, бе станала хлъзгава и той почти я изпускаше. Улиците на града се бяха превърнали в буйни реки, в чиято тъмна вода плуваха всякакви мръсотии и боклуци. Въпреки това човекът продължи да крачи неумолимо, игнорирайки почти напълно заобикалящия го воден апокалипсис.
Най-сетне стигна до целта си - кръчмата "Златният грозд", за която му бяха казали, че се слави със "златното си вино, произведено от златно грозде". Неридор отвори голямата дъбова врата и се промуши вътре, като бързо хлопна зад себе си дървото, което в момента бе последната преграда между опустошението отвън, и топлата и уютна обстановка в "Златният грозд". Неридор се огледа набързо. За пръв път идваше тук, което не бе учудващо, предвид че бе пристигнал в този град днес на обед. Обстановката обаче бе повече от типична - няколко по-големи и по-малки маси с дървени столове около тях, голям полиран бар, зад който седеше леко пълничък, леко потен и напълно оплешивял кръчмар. Това което обаче отличаваше "Златният грозд" от долнопробните кръчми бе, че всичко бе старателно почистено, а от кухнята се долавяше приятната миризма на току-що приготвена храна. Видът на посетителите също говореше - окърпените и мръсни бедняци, оплакващи неблагодарната си съдба над чаша евтино вино, напълно отсъстваха, а на тяхно място имаше няколко добре облечени господа, а в една от компаниите се забелязваше и красива жена, облечена в хубава тъмно червена рокля.
Вероятно предвид разразяващата се отвън буря, заведението бе полупразно. Неридор си избра една свободна маса до стената и седна с лице към вратата. Кръчмарят дойде почти веднага и след като си тръгна с поръчката, видимо разочарован от краткоста й, пришелецът най-сетне успя да си отдъхне. Свали мократа дреха и след кратък оглед забеляза дървената закачалка близо до масата - още едно нещо, което не се виждаше навсякъде. Неридор простря наметалото и се отпусна на масата. След малко дойде и поръчката му - картофена яхния и питка хляб. Отново учтиво отклони ентусиазираната покана на домакина да опита от виното му, което, уверяваше го той, е от най-висока класа и ще го остави предоволен. Неридор хапна малко, след което се отпусна на стола си. Вдиша с пълни гърди, издиша, отново си пое дъх...

Слънцето печеше ярко и обливаше с лъчите си земята долу. За едни това бе истинска благодат и храна, за други - мъчение и пот. Но въпреки всичко беше хубав ден! Действително прекалено горещ за този сезон - пролетта, през която растенията, и всичко живо с тях, се връщаха към пълноценен и забързан живот след студената и приспивна зима, но все пак хубав ден. Наоколо всичко ухаеше на наскоро цъфналите цветя, а тревата бе достатъчно добре напоена с влага за да не изгори под жаркото слънце. Имаше и някоя и друга птичка в клоните на дърветата, която да зарадва хората със сладките си песни.
Неридор се бе изправил отстрани на малката зеленчукова нива. Бе сравнително висок млад мъж, леко слаб, с буйна черна коса. Бе облечен в тъмно лилави дрехи и носеше черни кожени ботуши. На земята до него лежеше магическият му жезъл - на върха на чиято дълга дървена дръжка имаше метален символ със странна форма. Тъмните очи на магьосника преценяваха размерите на нивата.
Наоколо имаше само още един човек, понеже горещината бе накарала всички работници да потърсят сянка под някое голямо дърво.
- Ще стане ли, господарю? - плахо и предпазливо попита селянинът.
- Разбира се, не се безпокой! - ведро му отвърна Неридор.
Всъщност се бяха заредили няколко горещи дни без капчица дъжд и селянинът се бе притеснил за реколтата си. Бе казал, че е от специален сорт, който изисква доста вода, а от няколко дни последната бе оскъдна. Затова се бе обърнал към Неридор - селския магьосник, чиято задача бе да помага именно в такива ситуации. Собственикът на нивата всъщност дори не бе от селото, в което живееше Неридор - Минар, а от родното му - Левли. Бе казал, че тамошният магьосник иска много големи суми за заклинание за дъжд, а беднякът нямал толкова пари. Разбира се, Неридор не можеше да откаже на земляка си.
- Започвам! - успокои го той и вдигна ръце.
Започна бавно да произнася заклинанието, внимавайки на всяка една дума. То не бе сложно, но той не искаше да сбърка нещо и да се наложи да започва отначало, понеже това щеше напълно да отчая човечеца до него. Постепенно над нивата започнаха да се образуват облачета, макар и малки и плахи. Но в последствие те се превърнаха в големи бели облаци, които пък след още малко посивяха и току започнаха да изливат благодатната си вода над нивата. Тя от своя страна жадно попиваше всяка капчица, паднала отгоре й, както пустинен пътник изпива всяка капчица от мяха си с вода.
Неридор свали ръце и се отпусна. Наведе се и вдигна жезъла си - не го бе използвал за заклинанието, и след като няколко капчици паднаха върху главата и врата му, побърза да се отдръпне настрани.
- Ето, виждаш ли, всичко стана точно, както го искаше.
- Боговете да са благосклонни към вас, господарю! - започна да сипе благодарности селянинът. - Хиляди благословии да ви дадат, на вас и на вашето семейство!
В следващия миг обаче човечецът помръкна. Сведе поглед към земята и рече:
- Ще ми позволите ли да ви платя по друг начин, а не с пари? - запелтечи той. - Мога да ви дам малко плодове, малко брашно... Просто нямам много пари и ако ви дам последните си...
- Няма нищо, - прекъсна го Неридор - не се безпокой! Този път услугите ми ще са безплатни. Просто не казвай на всеки от другарите си за това и не се сърди на хлапака ми, ако направи някоя дребна поразия в селото ви - усмихна се магьосникът.
Лицето на човека грейна от радост още веднъж, а потокът от благодарности отново започна да се сипе върху Неридор.
Последният действително не се нуждаеше от парите на бедния полски работник. Освен селски магьосник той бе и писар, и библиотекар в Минар. От трите длъжности успяваше да събира добри пари и семейството му не познаваше лишения. Дори на няколко пъти бе пресмятал, че парите ще им стигнат да се преместят в близкия град Стелос, но след разговор със съпругата си Рия, и двамата решаваха, че в малкото китно селце им бе достатъчно добре. Хората ги обичаха и уважаваха, а те самите бяха далеч от градската суетня и забързаност. Единственият проблем бе, че десетгодишният му син Кийл бе започнал да посещава магьосническото училище в града и се налагаше всяка сутрин Неридор да му търси транспорт до там. Но такъв не липсваше, защото селото просперираше, може би не и без неговата помощ, и ежедневно имаше хора, отиващи на пазара в града. А и самият град не бе много далеч - на около час път пеша от Минар.
В този момент обаче магьосникът почувства нещо странно. Беше като голяма експлозия. Магическа енергия хвърчеше навсякъде около него. Облакът отгоре се подхрани от нея и заваля още по-изобилно, опасно доближавайки нивата до удавяне. Неридор се почувства странно, защото рядко успяваше да усети заобикалящата го магия, все още не бе достатъчно добър маг. И в този момент реши, че щом въпреки всичко той я усеща, то нейната енергия трябва да е много силна. Това можеше да означава само неприятности и той веднага се сбогува със селянина и се завтече към дома си.
Двете села не бяха далеч едно от друго. Деляха ги едва двадесетина минути ход, а в този момент Неридор преодоля разстоянието за по-малко от десет. На влизане в селото той се огледа и се поуспокои малко. Всичко наоколо изглеждаше напълно нормално - все същите малки и схлупени къщурки, все същите усмихнати хора, все същите деца, играещи навън въпреки жаркото слънце. Но магът нямаше да се успокои преди да види и собственото си семейство. Къщата им бе в другия край на селото - по-голяма и по-висока от повечето други, но също като тях на един етаж.
Неридор се приближи до дома си и ги видя. Двамата се намираха на двора, но Рия тъкмо бе повела Кийл вътре. Момчето извъртя тъмнокосата си глава и го видя.
- Мамо, виж, татко се върна! - извика радостно момчето.
Рия тъкмо дърпаше дръжката на входната врата. Извъртя глава и се усмихна.
В този момент Неридор видя, че вратата разкри гледка, която не съответстваше на интериора на дома му. От другата страна на вратата се виждаше почерняла скала, цялата обсипана със сивкав прах. Изглеждаше като изгоряла. Виждаше се и небето, но то бе тъмно като в безлунна нощ.
Магьосникът извика, но семейството му тъкмо прекрачваше прага на вратата. И двамата не виждаха какво има пред тях, понеже гледаха към него. Тъкмо преминали, те се извъртяха изцяло в негова посока и в този момент забелязаха, че светът около тях не бе същия. На место това вече бяха стъпили върху черната скала.
- Какво е това? - промълви учудено Рия.
Неридор тичаше с всички сили към тях. Но в този момент се чу ужасяващ писък и миг след това нещо голямо и черно връхлетя съпругата му, събаряйки я на земята. Малкият Кийл отхвръкна встрани, изгубвайки се във вътрешноста на къщата или каквото и да представляваше тя в момента. Ужасеният вик на Рия се разнесе наоколо, но съвсем бързо заглъхна. Неридор извика и се втурна в малкото дворче на дома си. От вратата го деляха вече само няколко крачки. Но в този момент съществото, надвесило се над Рия, се надигна и обърна плешивата си глава към магьосника. Очите му се фокусираха върху приближаващата се фигура и в следващия миг то се изстреля към Неридор с протегнати напред ръце. Пръстите му бяха отворени и завършваха с големи остри нокти, които сега гладно се стремяха към плътта на магьосника.
Неридор успя да реагира навреме. Вдигна жезъла си и по този начин успя да блокира протегнатите ръце на съществото, което той успя да разпознае като имп. Демонът се стовари отгоре му и го събори с тежеста си. Пръстите на съществото се свиха около дръжката на жезъла. Главата му се надвеси над тази на Неридор, а устата му се разтвори в зъбата усмивка. Гореща слюнка покапа върху бузата на магьосника. От своя страна той се окопити, присви крака и оттласна съществото в посоката, от която бе дошло, а след това бързо се изправи на крака. Импът направи същото, а след това вдигна високо дясната си ръка. В китката му се материализира малка огнена топка и той я хвърли по посока на човека.
Неридор изгледа действията на импа с широко отворени очи и зяпнала уста и това замалко да му коства живота. Той приклекна в последния момент и летящата топка огън падна някъде зад гърба му. Изправяйки се, магьосникът видя, че импът вече материализираше втора огнена топка в дясната си ръка и се готвеше да я запрати по него. Мълниеносно магът направи заклинание, протягайки лявата си ръка напред. От нея бликна вода, която срещна огнената топка във въздуха и мигом я угаси. Със следващото си действие Неридор призова силен вятър, който понесе във въздуха намиращите се в двора дървени масичка и три стола. Те удариха импа странично, точно когато той се готвеше да запрати трети къс огън. Съществото падна на земята и натрошената мебел го затрупа.
Неридор игнорира напълно поваления враг и се втурна към вратата. В този момент обаче забеляза, че рамката й започна да се размива, откривайки зад себе си добре познатия му интериор. Изгореният пейзаж започна да се свива постепенно и Неридор осъзна, че това бе портал към друг свят. Свят на демони като този, който го бе нападнал. И сега порталът се затваряше, с неговото семейство от другата му страна.
Малкият Кийл бе коленичил до тялото на Рия, което бе смачкано и цялото облято в кръв. Детето плачеше звучно над трупа на майка си.
- Рия! - извика Неридор, докато се приближаваше. Детето извъртя глава си към него.
- Татко!
Порталът вече бе станал съвсем малък и магьосникът скочи към него с протегната напред ръка. Тя мина през портала миг преди той да се затвори. Но след като това се случи, човекът усети неописуема болка, все едно китката му бе отрязана.
Неридор се стовари на прага на къщата. Погледът му продължаваше да бъде впит в мястото, където до преди миг имаше портал. Семейството му вече го нямаше там, беше останало от другата страна.
След кратък момент на невярващо взиране във въздуха над себе си, болката в дясната му ръка отново си проби път в съзнанието му. Той сведе невиждащия си поглед надолу и след малко установи с ужас, че китката й липсваше. От отрязания крайник течеше кръв, а бялата кост се виждаше съвсем ясно.
- Ааааааа...
Викът, породен от болка и ужас, се чу надалеч. Неридор потърси с плачещите си очи отрязаната си китка, но не можа да я намери никъде. Надигна се бавно от земята и се огледа.
- Кийл! Рия! - затърси ги той. Но никой не му отвърна.
Нямаше следа от любимите му хора, нямаше следа от портала, който ги бе отвлякъл. Нямаше следа и от крайника му. Единственото, което бе останало, бе съществото, затрупано под дървесината.
Именно откъм него се чу тихо съскане. Неридор забеляза, че то раздвижи глава, а след малко и започна да прави опити да надигне тялото си. С яростен вик магьосникът се засили и го ритна право в главата. След това го направи още веднъж. И още веднъж, и още веднъж, и още веднъж...

Вратата на кръчмата се отвори шумно. Звукът на удряща се в земята вода се вмъкна в помещението. Влезлият човек бе среден на ръст, с тъмна качулка и наметало. Той побърза да затвори вратата и след това се огледа.
Случилото се изтръгна Неридор от унеса му. Дали светът около него не бе само един сън, замисли се той? Дали синът и съпругата му не го чакаха у дома?
Неридор разтресе глава и се опомни. За негово съжаление светът наоколо бе истински. Бързо си припомни какво бе станало след като порталът се бе затворил.
Как след като уби импа, крещя и се въртя безпомощно из двора, търсейки семейството си. Как дълго плака, паднал на земята, неспособен да направи каквото и да било. Ръката му продължаваше да кърви и добре, че бяха пристигналите съселяни, които успяха да го накарат да направи нещо, защото в противен случай може би щеше да умре от загуба на кръв.
Припомни си, че в този момент съзнанието му се бе изпълнило с омраза. Към всички и към всичко, най-вече към самия себе си. Сметна, че щом не е успял да защити семейството си, не е по-добър от този имп, и затова сметна за уместни следващите си действия. За ужас на всички наоколо, той отсече дясната ръка на чудовището и влезе в къщата си, затръшвайки вратата. Престоя там няколко часа, продължавайки да плаче и вика. Отвътре се чуваше шум, от който стана ясно, че той блъскаше и тръшкаше всичко, което попадне на пътя му.
Селяните се опитаха да влязат на няколко пъти, но виковете му, примесени със заплахи, ги отказваха. Когато най-сетне излезе, той бе облякъл дрехите си за път, бе метнал през рамо пътна чанта и бе сложил черни ръкавици на ръцете си. Но най-странното бе, че дясната му ръка бе отново цяла!
- Неридор, добре ли си? - запита един от селяните, а в гласа му се смесваха загриженост и уплаха.
- Ще разбера кой е виновен за това, ще го направя! - изкрещя в отговор той. Грабна жезъла си от земята и тръгна по посока на града.
По-късно разбра за появята на много портали, не само на този в къщата му. Омразата му се превърна в лудешки стремеж да затвори всеки един от тях и да разбере кой е причината за появата им. През ума му минаваше мисълта, че синът му може би все още бе жив. Но той не хранеше големи надежди за това - сам и безпомощен, насред този свят на демони и чудовища, момчето нямаше шансове да оцелее.
Успя да намери още един портал. Но въпреки голямото си желание, не знаеше как да го затвори. Дори се престраши и премина през него на два пъти. От другата страна на портала се озова на един хълм на около сто крачки от мястото, където се бе намирал преди малко.
От тогава вървеше навред и разпитваше за порталите, питайки за начин те да бъдат затворени. Но никой не знаеше такъв. Въпреки това скоро се разчу из околните селища за този луд магьосник, който се опитва да унищожи порталите.
Предния ден го бе срещнал млад мъж с хубави дрехи. Каза му да дойде в "Златният грозд" тази вечер и може би щеше да получи малко полезна информация. Мъжът очевидно бе от двора на някой благородник, но липсваха каквито и да е отличителни знаци по дрехите му.
И ето го сега тук, Неридор очакваше срещата.

Не му се наложи да чака още дълго, понеже новодошлият бе именно същият мъж от предния ден. Последният се огледа и след като го забеляза, се приближи. Поиска вино и за двамата, от веднага появилият се кръчмар, повече за да го отпрати, отколкото защото му се пиеше.
- Пак се срещаме - констатира доволно мъжът. Неридор мълчеше и го гледаше изпитателно. - Чудиш се защо исках да се срещнем, нали? Сигурно вече си забелязал, че съм от благороднически двор, макар да се опитвам да направя това не толкова очебийно. Работата е там, че господарят ми иска да се срещне с теб.
- Кой е той? - запита магьосникът.
- Не мога да ти отговоря още. Но ако се съгласиш да дойдеш с мен тази вечер, ще те заведа право при него.
Неридор се замисли за момент. През това време пристигнаха питиетата им. Мъжът отпи от своята чаша и се облиза доволно.
- Това вино наистина е добро. Защо не го опиташ?
- Да вървим - отвърна му Неридор и се надигна.

Ми...хубав увод. Дългичък Има някакви грешки, но за тоя обем ще ти го простя :Р Иначе най-голямо впечатление ми направи голямата коса... Звучи така, сякаш магьосникът си има афро ^^
Но ми хареса. Браво, Рекс

Интересно ми е да посочиш грешките. Аз се сетих, че вратата би трябвало да е отишла от другата страна на портала, та ще я направя да се отваря навън. Но се сетих за това след като си бях свалил лещите и не ми се занимаваше. Днес след работа ще го погледна пак.
А под "голяма коса" разбирай нещо средно между къса подстрижка и дълга коса... Не знам как би трябвало да го нарека. Може би "обемна", ако ползваме термините на съвременната индустрия за шампоани.

BTW, струва ми се, че няма да е лошо да сложите в другата тема и предисторията. Все пак ако идеята е тя да може да се чете самостоятелно, няма да е лошо читателят да бъде запознат със света поне малко, а не изведнъж да започне да чете за някакви портали, някакви раси... Напънете се малко със Сентри и преведете първия пост в литературен текст и го сложете най-отгоре.

Само едно нещо - портала. Той е просто дупка в пространството, която води някъде. Не е никакъв на цвят, сякаш врата между 2 стаи, която е отворена. Орка може да те види и да дойде. Ти можеш да видиш него без да мяташ камъчета. Моля те, едитни това и кажи на Гарванката да го смени в другата тема.

Рекс, написал си "плешиватаси".

Рекс, явно просто не харесваш запетайките пред "за да", както и още някои...Не ми се чете отново цялото. Имаш сляти думи и неправилно поставени членове. Не е нещо фрапантно - нормално е да изпускаш някои неща.
Така, за следващото нямаш вина, но явно сме забравили да добавим в правилата, че лимитът е 5 страници, а ти си написал 7. Идеята на този лимит е да не ни заболяват очите, защото се получава, когато четеш прекалено дълъг текст на PC.
Май е това

Здравейте. Много ми хареса идеята която сте създали и искам да се включа. Поствам част от историята на моя герой. Искам да ви предупредя че съм още зелен в това начинание и със сигурно ще имам грешки. Приемам всякаква критика и не се обиждам лесно. Ще бъда доволен ако ме допуснете да съм част от рпг-то.



Име: Зандър
Раса: човек
Възраст: 26
Височина: 1,88
Тегло: 89 кг
Пол: мъж
Дрехи:Oтпуснати дрехи, позволявайки му бързи движения, предпочита по-тъмни цветове.
Специалност: Чародей
За разлика от маговете и клериците, чародейте предпочитат да разчитат на себе си. Техните способности са тясно свързани с техните емоции и трябва да се научат на самоконтрол.
Лице: младо, малко впито от многото тревоги. Черни дълбоки очи, леко чип нос и леко изпъкнали скули.
Тяло: Множество странни символи и белези последствия от първата му яростна магия.
Основни черти: Мил, дружелюбен, говорещ бавно, с чуство към самоиронията и тънкия хумор.




Стаята беше малка и полупразна. Имаше само една маса, стол и легло.

Това допадаше на Зандър, който макар и да беше израснал в охолство, винаги е предпочитал по-скромния живот. Нямаше нужда от скъпи мебели, от изискани ястия или прислуга. За него беше важно само да има какво да хапне за да преживее деня и обикновенно заделяше половината за гладните деца по улиците. Светът беше жесток. Особенно към тези хора. Хора които нямаха нищо, просещо по цял ден за да могат да си купят късче хляб, хора които вървяха голи и боси по улиците, подминавани всеки ден от скъпите каруци на аристократите, пръскаики ги минавайки през локвите и гледайки от високо. Това беше неговия живот някога, твърде твърде одавна.
Всичко започна преди три години ( две години и 7 месеца преди катаклизма). Зандър беше виден член на обкражението на лорд Рекува в богатия град Лембър. Син на лорд Карл, изключителен младеж надарен с ум, характер и магически способности още от малък. Способностите му са тясно свързани с неговите емоции, но трябваше да научи да ги контролира защото магията можеше да се окаже пагубна. Той се превърна в чародей . Растейки , той ставаше все по ценен за града и скоро стана най-младият рицар в армията на лорда.Докато не дойде злопучната седмица. Един ден лордът даде голям прием, за да обяви годежа на дъщеря си принцеса Лиза с синът на съседния град. Тържеството беше великолепно, с изискани за това време дрехи произведени от ангелите и специлно направени за събитието, с оркестри и всички виши членове на кралското обкръжение. Зандър не харесваше тези приеми. Твърде много хора навлечени като идиоти, приказвайки само за едно и също, смеещи се празноглави кукли които обикалят и търсят мъж с възможно по- голяма кесия. Очертаваше се още една скучна нощ. Докато не се появи тя. Облечена в хубава бяла рокля, с великолепна дълга черна коса, и зелени очи като емералди. Зандър не можеше да откъсне очи от нея и не забеляза че 2-3 други момичета се опитват го заговорят. Тя срещна погледа му и спря на предпоследното стъпало. Също като него тя бе стъписана от неговата макар и посредствена красота. След няколко дълги мига... или може би половин час.... или няколко слънчеви дни забеляза че всички я гледат странно тя продължи, но с леко изчервено лице. Така започна тяхната обречена връзка. Криеха се из замъка, по хамбарите и плевните, откраднати погледи по приемите. Обичаха тъй силно. За злощастие лорд Рекува бе разбрал. Беше и разбрал че тя не е вече девойка. Според закона това престъпление се наказва със смърт и за двамата, макар и да не беше уточнена точно каква. Така се стигна до деня в който трябваше да се състои екзекуцията. За нея бяха отредили чист край - бесилото. За него обичайното изгаряне на клада.
От яроста, която дойде след като я видя да увисва на въжето, се породи магия която никои не беше виждал досега. Чу се углошителен взрив и на-близките пазачи бяха изпратени на пет метра от него, изблъскани от пръстен огън. Самият той беше освободен от въжетата си и премина през тълпата, като хората пред него изхвърчаха встрани. Последното което помнеше е че бяга по пътя към град Търнал, стиснал колието на своята любима.

Оттогава бяха изминали 3 дълги години. В момента се намираше в град Фабер. Той беше сравнително малък град, намиращ се близо до голям портал, който се намира на върха на блиския хълм. Хората от града го ползваха като пряк път към един по- голям град на име Абаск. Там фермерите продавали реколтата си, шивачите-дрехи,а овчевъдите- вълна и месо. Търговията процъвтяваше. Това много радваше управниците на града защототова им позволяваше да раширяват града, опитваики се да го направят център на региона, неосъзнавайки че тяхната икономика може да рухне заедно с портала и така да обрече града на глад и смърт. Алчноста и безскуполста бяха пропили този град като чума.
Ноща беше настъпила малко по рано от очакваното, обгръщаики града със своя тъмен юрган. Зандър пристъпи към прозореца на стаята си и гледайки вече изгрялата луна въздъхна тежко:
-Здравей, Димо.

Благодаря за Вниманието

Язе си оправих пролога,хвърлете едно око дано не съм го омазал