ХАХАХАХАХ в момента се сетих за нещо супер брутално- някаде преди 5-6 години един приятел ми вика,ей новия батлфилд какъв ще е,брутално як,много хубава графика със ф-16 самолети и после аз се прибирам у нас,и почвам да рева,защото си мислех,че когато излезе виетнама,никой повече няма да играе ЦС.

А при петото натискане на шифт и експито ти го ръга в гъза

един месец се чудех какво е това Esc горе у лево и какво прави...

Като станах на 7 получих един Плейстейшън уан.За две нубщини се сещам с тази конзолка
-Нямах Memory Stick и всеки път като пусках някоя игра почвах отначало и всичко до момента отиваше на кино.
-Още нещо което ми пречеше да стигам далеч:От страх, че ще изгубя един от стотиците ми животи не се престращавах на много отвъд първата туториал мисия.
А на щайгата на кака ми нубщината:
-На Tarzan пак се страхувах да рискувам един от стоте ми живота в името на мисията.
И когато се сдобих със собствен компютър нубщината ми беше както при други хора:проблем с крака,нубщина в ЦС и мисълта "Таам цакам делет на папката с играта и готово.

Мислех си, че играта GTA се казва "gtawin", понеже не бях преименувал екзе-то. Да видите после къв смях ставаше като отивах в кварталното клубче и шефа като ме пита кво ще играеш му отговарях: "Гтеуйн" и пича се чудеше за какво му говоря

Не, аз даже я харесвах



Споко, ти и сега си тъп

Имам и аз няколко нубщини
- Когато интернета не беше още през лан/оптичен кабел, а през телефона брат ми чатеше през програма еквивалентна на мирка самоче се казваше пирк.Веднъж му мрънках 1 час да ме пусне да си чата, а той кликна на собствения си ник и като пишех hi, и то ми връщаше hi. По-нататък с годините осъзнах , че като пишеш на себе си ти отговаря, а иначе тогава яко се кефех
- Другото нещо беше, когато разглеждах из старт менюто и имаше една иконка със телефон и пръсти , които набират (на Уин 98 го имаше) и реших да се обадя на полицията , не че разбирах как щеше да стане това, но все компютъра може всичко. Компа издаде некакъв звук и аз му дръпнах шалтера и се скрих под леглото.
-Иначе докато ме научат, че игри и програми не се трият със Shift + Del мина доста време.
-Midtown-a така и не го превъртях , играх я само защото си карах из града и тук таме някоя кука ме гонеше. А когато ми подариха волан беше още по-готино щото се вживявах на 100 %

Бях някъде на 8 години, когато за пръв път видях компютър в работата на майка ми (това става 1987-1988). Първата игра беше Lode Runner. Беше такъв спек, че единственото нещо, което можех да направя, е да издълбая една дупка, първата маймунка, която идва влиза в нея и се затрупва, а следващата идва и ме хваща. Аз, естествено, през това време не мърдам от място, защото ме е страх! По това време се носеха разни градски легенди - например едно момче написало на компютъра (в ДОС) "Ти си лайно" и компютърът спрял да бачка, хаха!
В последствие се научих да работя с компютър оттук-оттам и когато най-сетне се сдобих със собствен, вече имах добра компютърна култура и нямах много издънки.

Признавам, че първо имах конзола (PS1) и от нея съм се зарибил по три от любимите ми игри/поредици - Metal Gear Solid, Resident Evil, Tomb Raider. От последния играх 2 и 3 на конзолата. В последствие на компютър съм изиграл всички без последния (и неговото време ще дойде), някои по повече от веднъж.
Сега - кое й е лошото на играта? Кажете ми други, много по-добри, игри от жанра.

Баш такъв нуб не съм бил, но и аз съм записвал шорткътове на дискети и съм се чудил що не тръгват отдавна не се бях сещал за това. Иначе Хироус ми беше най-зарибената игрица нищо че около 5 години не знаех точно какво да правя и се ядосвах като купя някоя сграда "повторно" и мислех, че сграда която не дава единици е безсмислена и е сложена там дамо да те преебава

Имаше едни игрички, Dangerous Dave 2 и 3. В двойката се влизаше в изоставена къща и в нея се разхождаха разни гадини, дето трябваше да се отстрелват. Имаше едни триметрови зомбита, които, като те хванеха, правеха нещо като удар с нож отстрани по врата (прилежно и доста убедително изрисувано в едно малко прозорче). Имаше едни по-ниски и гърбави, дето ми приличаха на бабички, които мятаха ножове, и при удар в прозорчето се виждаше как ножът се забива, хвръква едното око и плисва кръв. Имаше и едни зелени плюнки, дето скачаха по тавана, и като те сбарваха, ти обгръщаха лицето в зелено. Беше много некро и имаше и други проклетии, ама до тях не стигнах, щото много ме беше страх . Ходя си надясно по екрана, като съм в центъра на камерата, и пред мен изникват гадовете и тръгват към мен, и аз веднага се паникьосвах и почвах да пуцам, и ако ми свършат осемте патрона в пълнителя, полудявах, докато човечето си напълни пушката. И много мразех летящите ножове, щото трябваше да се прескачат и половината пъти "стъпвах" върху тях. Пък за тройката да не говорим - едни големи паяци се спускаха отгоре и те хващаха за врата, имаше кучета, огради с шипове, и патроните не бяха безкрайни ...

На Dune II, много се дразнех на орнитоптерите, понеже нямаше единица, на която да `и кажа "Attack" по тях и да ги свали, и ми съсипваха базата. Много ме дразнеха и червеите, редовно ми заминаваха комбайните, и гледах да ги разнебитя до жълто, при което те изчезваха. За тая цел винаги държах една бригада на края на скалата, и като минаваше червеят, го биех с всичко, което имах. Като тръгнеше към комбайна, връщах комбайна на сигурно и пращах някоя единица на пясъка, да го примами обратно към войската.

Пък най-голямата ми нуубщина се случи преди година. Някъде март месец разбрах, че по неведоми пътища на машината ми работи спам-мейлър (което го разбрах, когато скенерът на Симантек за изходящи писма почна да съобщава за някакви писма, изпращани до полски адреси, с реклами в тях). Спазвах перфектна компютърна хигиена, ама се случи. Та почнах да диря решение, сканирах с няколко антивируса и stand-alone програми, включително в safe mode, уж намираха нещо и го чистеха, и все не ставаше. На няколко пъти гледах netstat, и от време на време имаше някакви подозрителни връзки към разни домейни, които после проверявах и излизаха разни хостинги. По едно време ми хрумна, че може да имам кийлогър, пощурях и почнах по няколко пъти на ден в safe mode (и без мрежа) да си сменям най-важните пароли. На втория или третия ден, вечерта, не си знаех и двете администраторски пароли. Тъпото е, че едната си я бях записал, ама някъде май съм преписал някой символ грешно , или нещо подобно, но не ставаше - чудех се дали някой отдалечено не ми я е сменил, и не знаех какво да мисля. Няколко дни след това ходех като призрак и се чудех как може точно на мене точно такова нещо да ми се случи. И довърших трите месеца от семестъра под Убунту. Което беше добре, тогава за пръв път върших смислени неща под Линукс. А и Пешо Армянов (за които го знаят) само ми чете кода на проекта по ООП, че беше към седем вечерта, а проектът не работеше хубаво под Уиндоус .

Да това 100 пъти съм го правил Също на Дюк 3D ме беше страх и играех със затворени очи и казвах на баща ми да ми казва като изкочи нещо да ги отворя и да го убия.Това само на космическия епизод,нз що,на другите не съм имал проблеми.На Дум 2 без пароли стигах до 3тото ниво дето се качваш на един асансьор и горе има 100 демона и войници.Първия ми нет беше на модем и се сещате как зареждаше,е аз пишех някакъв сайт и си мислех че няма такъв и само в дир.бг влизаше и сигурно една година си мислех че това е интернета Също от дира имаше една игра дето като GTA2 но нищо не можеш да правиш само да се разхождаш даже оръжия нямаш а един приятел имаше PS1 и я играхме там а аз му викам ей гледай за комп каква гадна са я направили Имах демото на СтарКрафт и ги ринех както си исках,след това един приятел на бащата ми донесе цялата и не можех да бия и един комп.ОЩЕ СИ ПАЗЯ ПОРНОТО ОТ ПЪРВИЯ КОМП !!! Не е толкова за порното че е като сегашното но има сантиментална стойност за мен,от диск на диск от хард на хард до сега С един приятел играхме Blood 2 с пароли и пак не успяхме да я превъртим На Кармагедон 2 като стигнах оня големия камион си рекох да се засиля и като го блъсна ще го убия с един удар,блъснах се в него и се разцепих Бях си направил профил в уина и се мислех за убер хакера,даже се бях писал The_Hacker Това с иконката на дискета и после що играта не тръгва всеки го е правил.Също си мислех че демотата изтриват уиндоуса и като слагах демота си казвах абе нищо,бащата ще побучи че се е счупил компа и толкова Е това е про - на залата един по голям ме научи на Heroes 3 винаги да избирам експириънса

Това про на "пешка" ли играеше? Пробвай на Impossible и после ми разправяй как обираш exp-а!
БТВ, аз това с иконките не съм го правил. Но може би причината е, че когато започнах да се занимавам с компютри повече от играенето по зали, вече бях достатъчно голям за да разбирам повечето неща.

Ми не знам човек,това е било преди над 10 години.Не помня на каква трудност е било но казваше че голда по лесно се събира от експа.И така си играя и до днес.

Пешо е пич, (почти) всички смятат така.

Drovage, парите по-лесно се събират, спор няма, но "като завъртиш вече веднъж мелничката" на града си. А за тази цел ти трябват МНОГО пари и на високите трудности в началото ги нямаш. То в крайна сметка и точно това е разликата в трудностите де. Та като започнеш с 0 пари и получаваш по 500 на ден, не те ебе, че вече героят ти е 5-6 ниво, защото води два вълка и двайсет гоблина, а срещу тебе е някакъв "изрод" с минотаври.

High_voltage, признавам напълно мнението ти за вярно. Просто аз съм изпуснал една малка подробност - играя предимно срещу компютъра и там именно няма смисъл да играеш на друго, освен на impossible. Иначе съм съгласен, че ако играете хора един срещу друг, няма смисъл от това.
Но пак правилото "винаги experience вместо злато" не е напълно вярно. Освен това аз играя предимно правени от човек карти, не от рандъм генератора именно защото ме дразни, че последният генерира неравномерни карти.

И аз много мразим рандъм картите, щото стават абсурдни просто.
Помня с Nordvargr как се мъчихме да минем Barbarian Breakout на последна трудност. Картата е S и варварите ти влизат веднага Мисля, че я минахме от втория път.
Така заформилата се дискусия ме навежда на мисълта, че може скоро да спретнем един хироус

За игра с други хора не е подходящ Impossible-a, но Expert-a мен ме устройва идеално. Но какво сте се разприказвали като пенсионерки, айде една игра бе, шашкъни! ;Д